Александър Дюма
Четиридесет и петимата (36)

Глава 4

За това, как Шико продължи пътешествието си и какво се случи с него

През цялата сутрин Шико сам си се хвалеше, че, както и ние се убедихме, не беше загубил спокойствие през тази нощ на изпитания.

„Старият вълк не се хваща два пъти в един и същ капан — помисли той, — значи ще измислят за мен никаква нова дяволия — да бъдем нащрек!“

По пътя той дори сключи нещо като отбранителен съюз. Действително, четирима парижки търговци — ангросисти, които пътуваха с помощниците си, за да поръчат сладко в Орлеан и сушени плодове в Лимож, удостоиха със своята компания кралския пратеник, представил се за обущар от Бордо. И тъй като Шико беше гасконец, то спътниците му съвсем не се страхуваха от него.

И така, техният отряд се състоеше от петимата стопани и четиримата им помощници. И в количествено отношение, и по воински дух с тях трябваше да се съобразяват, особено като се имат предвид войнствените навици, разпространили се сред парижките бакали след организирането на Лигата.

Няма да твърдим, че уважението на Шико към храбростта на спътниците му беше прекалено голямо, но е вярна и пословицата, че трима страхливци заедно се страхуват по-малко от един храбрец.

Щом се озова сред своите спътници, Шико съвсем престана да изпитва страх. Той дори не се оглеждаше вече, както правеше досега, за евентуални преследвачи.

В бистрене на политиката и отчаяни хвалби пътниците стигнаха града, където имаха намерение да вечерят и да пренощуват.

Хапнаха и пийнаха добре и се разотидоха по стаите.

По време на пируването Шико беше в стихията си, а мискетът и бургундското подгряваха неговото остроумие. Търговците като свободни хора не се отзоваваха много почтително за негово величество краля на Франция и за другите величества — лотарингски, наварски и фландърски.

Шико си определи среща за сутринта с четиримата търговци и се оттегли за спане, придружен триумфално от тях до стаята, която беше разположена зад техните в дъното на коридора.

Трябва да отбележим, че онези времена пътищата не бяха сигурни даже за хора, които пътуват по лична работа, и всеки се стараеше да си осигури подкрепата на съседа в случай на неприятна среща.

Сега на Шико му оставаше само да си легне и спокойно да заспи още повече, че той най-старателно провери стаята, заключи вратата и затвори единствения прозорец.

Но веднага, след като заспа, се случи нещо такова, което и сфинксът, този професионален гадател, не би могъл да предвиди. В работите на Шико постоянно се набъркваше дяволът, а той е по-хитър от който и да било сфинкс на света.

Към девет и половина на вратата на помощниците, които бяха настанени в прилично на чардак помещение над коридора на техните господари — търговците, плахо се почука. Единият от тях сърдито отвори вратата и се озова лице в лице със съдържателя на странноприемницата.

— Господа — каза той, — искам да ви направя голяма услуга. Вашите господари попрекалиха на масата с разговорите си за политика и някой сигурно е съобщил за това. Кметът е изпратил стражари, които задържаха господарите ви и ги откараха в кметството. Станете, братя, вашите мулета са оседлани, а стопаните ви винаги могат да ви настигнат.

Четиримата помощници на търговците презглава побягнаха по стълбата, бързо скочиха на мулетата си и заминаха за Париж, като помолиха съдържателя да предупреди господарите им за заминаването им, ако те се върнат в странноприемницата.

След като видя как се скриха зад ъгъла, съдържателят все така предпазливо почука на първата врата в коридора.

— Кой е? — извика първият търговец с гръмовен глас.

— По-тихо, нещастнико! Нима не познавате гласа на съдържателя?

— Боже мой, но какво се е случило?

— На масата вие прекалено свободно говорихте за краля, някакъв шпионин е донесъл за това на кмета и той е изпратил стражи за вас. За щастие, досетих се да ги изпратя в стаята на вашите помощници.

— Какво говорите! — възкликна търговецът.

— Чистата истина! Бягайте, докато стълбата е свободна.

— А моите спътници?

— Няма да имате време да ги предупредите.

— Горките!

И търговецът бързо се облече.

В този момент, сякаш вдъхновен свише, съдържателят почука по преградата, разделяща стаята на първия търговец от втория.

Вторият търговец, събуден със същите думи, тихичко отвори вратата. Третият, събуден по примера на втория, извика четвъртия и четиримата избягаха на пръсти, като вдигнаха ръце към небето.

— Нещастният, обущар — казаха те, всички неприятности ще се изсипят върху него. Съдържателят не успя да го предупреди.

Наистина метр Шико, както сами разбирате, не знаеше нищо и дълбоко спеше.

Щом се убеди в това, съдържателят слезе в залата на първия етаж. Там имаше шестима въоръжени мъже, единият от които имаше вид на командир.

— Е, как е? — попита той.

— Направих всичко съвсем точно, господин офицер.

— Човекът, когото ви посочихме, не се е събудил, нали?

— Не.

— Знаете ли, съдържателю, на какво дело служим? Нали сте негов защитник?

— Разбира се, господин офицер. Както виждате, аз удържах клетвата си, макар да загубих парите си. Но в клетвата се казва: „Ще пожертвам имуществото си, но ще защитя светата католическа вяра!“

— И живота си! Забравихте да добавите тази дума — надменно отбеляза офицерът.

— Боже мой! — възкликна съдържателят. — Нима ще поискате и живота ми? Та аз имам жена и деца!

— Нищо няма да поискам от вас, но трябва сляпо да се подчинявате на заповедите.

— Да, да, обещавам, бъдете спокоен!

— В такъв случай легнете да спите, заключете вратите и каквото и да се случи, не излизайте, дори къщата да се подпали и покривът да се срути над главата ви.

— Уви! Уви! Аз съм разорен!… — измърмори съдържателят.

— Наредено ми е да ви заплатя загубите — каза офицерът. — Ето ви тридесет екю. Ама че нищожества защитават нашата света Лига!

Съдържателят излезе и се заключи в стаята си като парламентьор, предупреден, че градът е предаден за разграбване. Тогава офицерът постави двама добре въоръжени войници под прозореца на Шико.

Той самият с останалите трима се качи при нещастния обущар, както го наричаха другарите му, заминали отдавна от града.

— Известна ли ви е заповедта? — попита офицерът. — Ако той отвори вратата и ние намерим това, което търсим, няма да му причиним никакво зло. Но ако се съпротивлява, то тогава — един добър удар с кинжала и готово! Запомнете добре. Нито пистолети, нито аркебузи.

Те се приближиха до вратата. Офицерът почука:

— Кой е? — попита Шико, който се събуди моментално.

— Вашите приятели търговците искат да ви съобщят нещо много важно — отговори офицерът, решил да прибегне до хитрост.

— Охо! — каза Шико. — Вашите гласове са много загрубели от виното, скъпи мои бакали.

Офицерът смекчи тон и угоднически помоли:

— Отворете вратата, скъпи приятелю!

— Проклятие! Вашата бакалия нещо мирише на желязо! — каза Шико.

— А, ти не искаш да отваряш! — нетърпеливо извика офицерът. — Тогава напред, счупете вратата!

Шико се втурна към прозореца, отвори го и видя долу две извадени шпаги.

— Хванаха ме! — извика той.

— Аха, друже! — каза офицерът, като чу звука от отварянето на прозореца. — Страхуваш се да скочиш и си напълно прав. Хайде, отвори, отвори, де!

— Не, дявол да го вземе! — отговори Шико. — Вратата е здрава и ако вдигнете шум, ще ми дойдат на помощ.

Офицерът се разсмя и заповяда на войниците да разбият вратата.

Шико високо повика търговците.

— Глупак! Нима мислиш, че сме ти оставили помощници? Не се заблуждавай, сам си и значи си в капана… Напред, юнаци!

И Шико чу как по вратата бяха нанесени три удара с приклади.

— Тук има три мускета и един офицер, долу — само две шпаги. Височината е петнадесет фута — дреболия! Предпочитам шпагите пред мускетите.

И той завърза торбичката с парите за колана си и стиснал в ръка шпагата си, се покатери на перваза на прозореца.

Двамата войници отдолу бяха насочили шпагите си с острието нагоре. Но Шико беше пресметнал правилно. Нито един човек, пък бил той силен като Голиат, не би стоял да чака противникът да падне върху главата му.

Войниците отстъпиха назад, решили да се нахвърлят върху Шико, след като падне.

На това и разчиташе гасконецът. Той ловко скочи през прозореца и приклекна. В този момент единият от войниците му нанесе съкрушителен удар.

Но Шико дори не се опита да го отрази. Той прие удара с открита гръд. Благодарение на ризницата на Горанфло шпагата на врага се счупи като стъклена.

— Но той е с ризница! — измърмори войникът.

— А ти какво си мислеше — възкликна Шико и с един удар му разцепи главата.

Вторият войник започна да вика, като с мъка отбиваше ударите на нападащия Шико. За свое нещастие той беше по-слаб във фехтовката дори от Жак Клеман — още с втория удар Шико го просна до неговия другар.

И когато, разбил най-после вратата, офицерът погледна през прозореца, той видя само двамата войници, потънали в собствената си кръв.

— Но той е истински демон! — извика офицерът. — Дори стоманата не може да му причини никаква вреда.