Читателски коментари

Първата част на поредицата (Хиперион) е хубава, втората също не е лоша, обаче за съжаление почва да става блудкава и някакси безцелна. Загубва се магията.

Много хубава поредица! Как бих могла да се свържа с човека, който е сканирал тези приказки? Пишете ми на [email protected] .

Книгата е изключително достижение на военната история. Пълно разкрива причините и плановете на страните, изчерпателно отговаря на редица въпроси, като не е допуснато прекалено политизиране при разглеждането на резултатите и последствията от войната.Тази книга е истинско удоволствие за почитателите на военната история.

Хубава е, ама защо началото го няма?Как се играе играта,правилата?Къде са на тази книга-игра правилата?

малко може да е офтопик, ама на „Обичам Клифърд Д. Саймък!“, ми се иска да задам въпроса „а какво мислиш за ’Отново и отново’?“.

„Няма читателски мнения за произведението.“… е написано по-горе.

Ами какви мнения да пишем? То всичко е толкова ясно!… Книгата е много аргументирана, убедително написана, а като се замисли човек, елементарната логика му подсказва, че всичко изложено е било точно така, а не както сме го учили навремето за изпит по „История на КПСС“, където гъмжеше от нелогични съждения, противоречиви „факти“ и празни приказки.

Четох тази книга преди години, вероятно скоро след издаването й на български. Тогава обърнах внимание на оригиналното заглавие: Kingdoms of the Wall — Кралствата на Стената.

Смятам преводът на заглавието като ’Тайнствата на Стената’ за подвеждащ, объркващ и безсмислен.

Слушах редовно задочните репортажи на Г.Марков по ББС. Те бяха като глас от отвъдното. Повтарям, че книгата е забележителна. Никога не съм обичал чалгата и не съм чалга писач, а обикновен концлагерист от ерата на славния социализъм. Никога преди 1989г не надникнах отвъд телените мрежи. Видях обаче отблизо на „Карл Кунгер щрасе“ в Берлин как трамвайната линия се прекъсва от една висока сива стена. И силните немски овчарки в ничията зона на брега на Шпрее.

Г.Марков беше от другата страна на стената тук в България. Той имаше право да ходи по света оттатък телената мрежа. Сам пише, че се е возел из планините ни в собствено БМВ. Ловувал е с Първия и слагачите му. А аз бях от правонямащите. Слушах „Юрайа Хиип“ и „Гранд Фанк“, „Дженезис“.

Сергей Лукяненко

Сумрачен патрул (2)Глава

1Ако са ви скъпи животът и разсъдъка, стойте далеч от торфените блата…"- наистина е от "Баскервилското куче на А.К.Дойл.

Става дума за бележка, която сър Хенри получава, когато приема да наследи „Баскервил Хол“. Неизвестен (после известен- всъщност жената) му я праща, докато е в Лондон, в своя хотел. Бележката е от изрязани печатни букви от статия в „Таймс“.

Деница

тази творба трябва да влезе в българския герб

Книгата много ми хареса.Гледах филма преди доста време и много ми допадна.Въобще,аз съм голяма почитателка на Майкъл Крайтън.Чела съм почти всичките му произведения.Особено ми се нрави почти научният му стил на писане.Изказът му е по-суховат,прецизен и никога не се отвлича в безкрайни описания или в банални сцени.Ясно,точно,разбираемо и логично.Препоръчвам „Конго“на всички,но най-вече на тези,които,като мен,никога не са се освободили от обаянието на приключенската литература.

Хубаво ще е ако тези задочни репортажи се препрочитат по-често, особено от онези, които тъгуват за социализма. Вярно, че днес на власт са синовете и внуците на тия, дето са управлявали и тогава. Но това просто означава, че репортажите продължават да бъдат актуални. Въпреки 18-те години преход така или иначе някои комунистически порядки са си все същите. Все още май е по-важно не какво можеш, а дали си съумял да се сближиш със силните на деня. Нещата се променят, но твърде бавно.

Май няма да дочакаме продължение.

Много съм радостен, че има толкова много произведения на Карл Май в този сайт, защото нямам възможност да си купувам книгите и изказвам молба ако може да добавите в близките месеци другите части от поредицата: „В царството на сребърния лъв“(имената на другите произведения ги има в анотацията на втората част от поредицата/която единствено е добавена/). Благодаря ви предварително за старанието.

Тук е мястото да кажа БЛАГОДАРЯ! на nqgolova за това, че сподели с мен и, предполагам, много други още един текст от любим автор!

„Паралелни светове“ може и да не е най-силния или най-запомнящия се роман на Клифърд Саймък, но със сигурност ще достави удоволствие на всеки, който харесва този автор. Саймък е топъл, Саймък е уютен, Саймък е сантиментален по един чист и мил начин. Саймък е уникален точно заради това. Той е винаги почтен към читетелите си — никакви безкрайни продължения, в 100-200 страници книгата казва много, предполага още повече и те кара да се върнеш и замислиш над загатнатите идеи, дни след като си я прочел. Обичам Клифърд Д. Саймък!

Това е втората книга на Жоро Стоев,която чета,и обожавам откритата истина и бруталност,но в същото време и човещината,сантименталността,макар и доста замазана,самочувствието и храбростта му,както в живота си,прекаран сред зверилника,така и смелостта му да опише всичко това.Успехи,и още нови книги!!!

А може би все пак има логика, но не всички да я разбират. На мен ми е любимият автор тъкмо защото е странен и ако се замислиш няма да ти е толкова очудено :))

Велика книга!

Да-а, всяка ситуация, в която попадам я има описана в тази книга :-)

И Каткарт и Пекъм си ги гледкам по цял ден, въпреки, че е писана преди доста време и за друго време. Не мога да кажа дали е най-добрата, но заедно с „Майстора и Маргарита“ и „1984“ става една от трите най-любими за мен.

Дж. Хелър има още една, която прочетох веднага след „Параграф 22“. Казваше се „Нещо се случи“ и ми се струва, че бях твърде млад за нея тогава. Мисля, че си заслужава да се прочете също така, стига да може да се намери.