Читателски коментари

(за „Задочни репортажи за България“ от Георги Марков)

Пускане на нов коментар

  • 1. Матросов (18 юни 2007 в 13:34)

    Силна книга.Препоръчвам я на всички незнаещи колко хубав е бил живота в НРБ.Също и на младите,който са били много малки или не са били родени тогава.

  • 2. Петър Петров (10 септември 2007 в 16:11)

    Забележителна книга от спорен автор. Убит по брутален начин. Мостът „Уотърло“ стана символ на безсилието на тоталитаризма да се справи с инакомислещите. Това убийство, заедно с атентата срещу папата лепнаха за винаги петно върху нас българите.

    Защо „спорен“ автор? Заради близките си отношения с палачите в ЦК на БКП от най-мръсните години на тоталитаризма. Независимо от обясненията си, Г.Марков е служил волно или неволно на репресивната система на Държавна сигурност. Той е авторът на сценария „На всеки километър“, промивал мозъка на цяло поколение — колко е добра Държавна сигурност и колко мил човек е майор Деянов.

  • 3. Иван Стоянов (17 септември 2007 в 11:53)

    Не съм много сигурен какво значи „спорен“ — вярно, като писател не е кой знае какво, както самият той си признава; има отчайващо неадекватна преценка за хора, събития и въобще факти, както си личи от тълкуванията му на определени случки; разсъжденията му на икономически, финансови, и политически теми са гола вода — но книгата има несъмена документална стойност, и недостатъците на автора само прибавят към достоверността и.

    • 64. Петров (11 юли 2012 в 06:48)

      Мда, доста наивен и елементарен човек. Или да кажем политически коректно… първичен. Анализите му са доста повърхностни. Най-много се смях на анализа за туризма и женската еманципация. Ако с тези си писания е бил заплаха за властта, комунистическите лидери по това време наистина не са били много в час. Едва ли някой от другата страна на желязната завеса би се впечатлил от нещата, които са написани в тази книга (отегчаващи битовизми).

      • 66. Владо (31 юли 2012 в 13:40)

        Най-много се смях на анализа за туризма — абе ти може да си се смял, ама аз лично съм виждал с очите си надписа „Забранено за кучета и българи“. И понеже съм работил години наред в Слънчев бряг, мога да кажа, че дори малко „меко“ е изобразил ситуацията Марков — безобразията, които ставаха, са много по-шокиращи. Жалко, че нямам неговото перо да ги разкажа, нищо, че някои другарки и другари като тебе сигурно ще се намерят да им се смеят. Но то е ясно, че ще бъде смях през сълзи.

  • 4. Владимир Илиев (10 ноември 2007 в 20:42)

    Един голям българин,който трябва да се изучава в училище!

  • 5. Цвета Трифонова (25 ноември 2007 в 14:52)

    Излезе от печат неиздаван досега роман на Георги Марков- „Покривът“, на изд. Сиела. Той е своего рода предисловие на Задочните репортажи, първи незадочен репортаж така да се каже. А"Задочни репортажи за България" са една от малкото култови книги , които имаме и не след много време ще заеме мястото си редом до Записки по бълг. въстания " и " Строители на съвременна България".От същото високо качество и национален ранг като публицистично мемоарна проза, тя дори е нещо много повече- това е суровата истина за съветско-комунистическото тоталитарно робство.За да изрече тази истина Г. Марков се лиши от родина и прежали живота си. Това че някакъв си чалгарски писач П.П. казва , че бил посредствен писател си е естествена проява на чалга манталитета. Такива персони не могат да търпят големите граждани и творци на България, защото редом с тях се вижда какви жалки и нищожни драскачи са, готови да оплюят всеки достоен човек, който ги засенчва дори със своята смърт, а не само с творчеството и мъжката си доблест .

  • 6. джоро (5 декември 2007 в 16:05)

    ех,Иване,Иване…

  • 7. Боян Денизов (11 декември 2007 в 11:04)

    Убеден съм, че след много време тези задочни репортажи ще бъдат изучавани от историците като едни от най-точните и задълбочени анализи на тоталитарната система в България, а и не само в България.Сред лакейническата литература публикувана в България от 1944 до 1989 тези произведения се открояват силно.Поколението живяло целия си съзнателен живот при комунизма / това са моите родители / трябваше да намери своя глас и го намери именно чрез Георги Марков.Друг е въпросът, че В България кадрите на БКП и ДС удържаха пълна победа и в такъв смисъл преход въобще нямаше.И разбира се те не обичат човека, който ги разобличава и вади наяве мръсните им тайни.Те полагат огромни усилия да омаловажат неговото творчество.Българският народ винаги е бил ляв.Затова хората,които са некомунисти никога не са били долюбвани.Затова Левчев триумфира и просперира до ден днешен въпреки пълната си бездарност,а Марков е почти забравен.Но Времето ще сложи всичко на мястото му.

  • 8. любен обретенов (18 декември 2007 в 17:09)

    Хубаво ще е ако тези задочни репортажи се препрочитат по-често, особено от онези, които тъгуват за социализма. Вярно, че днес на власт са синовете и внуците на тия, дето са управлявали и тогава. Но това просто означава, че репортажите продължават да бъдат актуални. Въпреки 18-те години преход така или иначе някои комунистически порядки са си все същите. Все още май е по-важно не какво можеш, а дали си съумял да се сближиш със силните на деня. Нещата се променят, но твърде бавно.

  • 9. П.Петров (27 декември 2007 в 17:36)

    Слушах редовно задочните репортажи на Г.Марков по ББС. Те бяха като глас от отвъдното. Повтарям, че книгата е забележителна. Никога не съм обичал чалгата и не съм чалга писач, а обикновен концлагерист от ерата на славния социализъм. Никога преди 1989г не надникнах отвъд телените мрежи. Видях обаче отблизо на „Карл Кунгер щрасе“ в Берлин как трамвайната линия се прекъсва от една висока сива стена. И силните немски овчарки в ничията зона на брега на Шпрее.

    Г.Марков беше от другата страна на стената тук в България. Той имаше право да ходи по света оттатък телената мрежа. Сам пише, че се е возел из планините ни в собствено БМВ. Ловувал е с Първия и слагачите му. А аз бях от правонямащите. Слушах „Юрайа Хиип“ и „Гранд Фанк“, „Дженезис“.

  • 10. Цвета Трифонова (25 януари 2008 в 17:54)

    Към ужажаемия г-н П. Петров

    Не е важно къде си бил, а какво си направил не само за себе си, а и за народа и отечеството си. Г. Марков наистина се е движил известно време сред соц. върхушката, но не се е слял и претопил в нея. Просто я опознал отвътре, видял е срамните й тайни и така можа да ги опише. Но не е бил само по високите етажи — напротив , най за кратко е там. Ако не знаете дълги години е бил по туберкулозни санаториуми, доста години е инженер в една невзрачна фабрика и едва след литературните си успехи получава достъп до елита. Мисля да знаете, че БМВ -то е от брат му, който живее в Италия. Не мислете, че емигрантската му участ е била лесна, напротив , а какво да кажем за трагичния му край. Както виждате в краткия си живот изминава дългия път от социалното дъно, от зоните на смъртта, през успеха, до изгнанието и до гибелта. Това е пътят на големия писател , това е големият жизнен опит и познание, който дава мъдрост и свобода на таланта , за да може да отрази своята епоха и да плати за това със живота си. Неговата битка против комунизма започва още тук в България в редица от неговите произведения- казвам ви кои , само четете — пиесите „Аз бях той“ и „Комунисти“, романът „Покривът“, но те не виждат бял свят, свалени са още от репетиция, а романът е отхвърлен. Затова заминава, за да може да твори и да каже истината. Вие, който сте си живял само собствения си животец и сте оцелял, как имате очи да пишете против един от малкото рицари на съвестта,един от най доблестните творци и мъченици в историята на България.Писанията ви издават еснафщината и зависта на българина, който не може да живее , без да оплюе големите си имена, защото не може да бъде като тях. Дори на Левски не прощава, какво остава за Г. Марков, виж за Азис и за Бойко Мутрата няма да каже лошо, намерил си е кумира.

    • 11. П.Петров (27 януари 2008 в 15:39)

      Г-жа Трифонова, не бъдете съвестта на България. Обичайте Г.Марков, но той си остава за много българи спорен автор. Израства, да но на каква цена? Правилно казвате „заминава“ , не избягва от България. Четох пътеписа Ви до Македония и го харесах, но сега си мисля, че сте била „правоимаща“. Имали сте пропуск от гаулайтерите на концлагера „НРБ“.

      За Ваше сведение аз „еснафът“ не харесвам Азис и не съм фен на Б.Б. Като студент имах задължението да поддържам чистота в левия коридор и тоалетните на Студентска поликлиника. Ходех за по два часа от 6.00 до 8.00 /сутрин/. Грижех се и за един студент от стаята ми в 1-ви блок на Студентския град. Ранен от убиеца на 8 мои колеги през далечната 1974.

      Помня лицето на убиеца на студентите,като го караха към джипа пред блока. Помня че беше от семейство на правоимащи. Знам, че убиецът на Г.Марков е имал подобен поглед. И написах въпреки това горните си мисли. Вие срещали ли сте се лице в лице с убиец-правоимащ, за да ми казвате какъв „животец“ съм имал? Виждали ли сте размазан по стената войнишки мозък в батальон край Сливен? Пиян подполковник гонил ли Ви е със зареден пистолет по дървета? И не ща да ми казвате какво е това концлагер „НРБ“ и какво е търсил човекът Г.М. там горе „за малко“ при гаулайтерите ?

  • 12. Алекс Гендов (23 април 2008 в 20:14)

    Хора помислете, Днес в България

    има паметници на Живков и Хайтов

    но още няма на Радой Ралин и Георги Марков

    • 107. Сава (21 декември 2015 в 10:59)

      Е, четейки коментара ви отперди 7 години си давам сметка, че поне нещо положително се е случило — и на двамата откриха паметници в последните години.

  • 13. Таня Григорова (23 април 2008 в 20:40)

    Радой е национален герой

    непризнат уви,

    от червените глави.

  • 14. AbArgaDon (25 юни 2008 в 14:29)

    Привет,това което искам да кажа е че,Човек се познава по делата,а не по приказките на НРБ!Аз не съм видял много от това време,а и дори не съм чел произведенията на Георги Марков(мисля евентуално да го направя).Мога да разгранича гнева и на двата Ви ,,лагера’’,но той не произлиза от Г.М.

  • 15. Георги Станков (19 юли 2008 в 22:19)

    Като четох спора по-горе между Петров и Трифонова, едно нещо ми дойде наум:

    Дори случайно Георги Марков да е спорен, книгата му е безспорна — забележителен портрет на едно тоталитарно общество. Ако започнете да четете една теоретична разработка, наречена „Тоталитарната държава“ и издадена под името „Фашизмът“, ще видите, че историите на Георги Марков на 100% се покриват с това, което Желю Желев е разгледал чисто теоретично. Днес препрочитам книгата /имам изданието от 1990г., не знам дали е печатано ново/ и за пореден път си казвам — да, книгата е пълна с истини! Дори да са пречупени през личния поглед на автора /а това е неминуемо, има го и при наши класици като Захари Стоянов и Симеон Радев/, Георги Марков очевидно е достатъчно себерефлексивен, за да си дава сметка за това. И именно затова се стреми всячески да избегне доколкото е възможно личното си пристрастие.

    И след като изложих становището си, че книгата е безспорна, ще пообмисля дали авторът е безспорен… Ами — безспорен е. В смисъл, че няма какво толкова да се спори за него. Да — срещал се с големците. Нима е крил, че е имал възможност да общува с „големите лица“ на деня? Да, ходил е на лов.. Както още няколко десетки хиляди регистрирани ловци в България… Да, писал е сценарии, които са му поръчани — точно както милиони още ходеха да маршируват на шествията за ВОСР. Но какво можем да сложим на другото блюдо на везната? Първо, че Марков по своя воля е напуснал компанията на големците, които очевидно не са на неговото човешко, интелектуално и морално ниво. Второ, че точно и аргументирано изобличи системата, чиито пороци е видял в цялата обществена йерархия от долу до горе. Трето, че събуди поне вътрешна реакция сред хиляди българи, които като Петров са го слушали по ББС.

  • 16. Nikodim (8 септември 2008 в 05:33)

    Репортажите на Г.Марков са ’пресолена манджа’. Те важат повече за двете следвоенните десетилетия -50-те и 60-те години (налагането на соца в България), отколкото за 80-те години. Соца бе наистина един уродлив строй, но далеч не толкова уродлив,колкото го изкарва Марков. Най-общо казано — в България недостатъците на съветската система бяха доста успешно туширани.При Mарков всичко е описано в прекалено мрачни тонове.Това не е истината за социалистичеса България.

    И да не забравяме че това беше време на студената ВОЙНА, когато за България опциите бяха оскъдни…

  • 17. Цветан Цветков (8 септември 2008 в 11:54)

    Никодим,

    какво му е пресоленото на един мемоар, защото тази книга е поне това /ако не много повече/? Какво значи „те важат повече за двете следвоенни десетилетия … отколкото за 80-те години“ — ами че той тогава е мъртъв, драги ми господине, по обективни причини авторът не се е спръл на десетилетието след смъртта си!!

  • 18. Иванов (10 септември 2008 в 01:17)

    „Пресолена манджа“-глупости-това иди го разправяй на половината ми рода избита и „изгнила“ по затвори и лагери.Без да са убили,откраднали,излъгали никого-просто сме били „кулаци“.Иди го разправяй на мене че ми беше забранено да изкарам шофьорска книжка и да уча висше само защото съм произхождал от род на „бивши едри земевладелци“.И това през същите тези 80години за които говориш.

    А най-срамното е че никой не им потърси отговорност на тия идиоти!

    Че никой не ги наказа за престъпленията им!

    • 120. ДоИванов (25 декември 2017 в 06:57)

      искате днешните идиоти да накажат родителите си……много искате………….преход режисиран и моделиран от ДС ……..

      а те са все още тук и са още по силни!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

  • 19. Хари (12 септември 2008 в 05:57)

    Не съм съгласен с тезата на Марков от увода, че родината ни е там, където ни е най-добре, и че миналото може и трябва да се зачеркне просто ей така — от днес за утре. Това прилича на краен нравствен релативизъм и олекотява цената на всичко, писано от него. А и ние, като общество, неимоверно си патим от тази илюзия или увлечение- с лека ръка да зачеркваме всичко от миналото и да почваме на чисто. Което вчера сме славили, днес оплюваме без скрупули и обратното. Това важи както за радикализма на комунистическата идеология, така и сега за лекомислието на новопокръстените в демократическата вяра. Все същият доморасъл ентусиазъм и късогледство. С какво, например, се отличава отношението на официалните власти към новия „голям брат“ с многозвездния флаг от това към източния колос със сърпа и чука от преди промените? Все същият унизителен слугинаж. А и борбата за власт и егоизмът са си същите, само че сега са още по-неприкрити, по-цинични, — без смокиновия лист на някаква човеколюбива идеология.

    • 21. гжегош Гжегович Кшешич (12 септември 2008 в 13:14)

      Не разбирам защо с такава шизофренична страст се коментира нещо, от което някои нямат представа. Концлагер… войнишки мозък… студентски тоалетни… дрън-дрън… проза и половина! Опитайте се да надраснете ежадневието си! Има и общочовешки ценностти, които този автор е преживял и описал. Ако той е бил слуга, щял ли е да бъде разстрелян от слугите на ДС? Защо Пикадили не е разстрелял Л. Брежнев, Юри Андропов или Тодор Живков, а е посегнал на критикаря на тази система? Та нали този агент Пикадили е получил медали за храброст и 30000 долара само за да запуши нечие свободолюбие?

      • 22. ЕГАТИ (19 септември 2008 в 14:35)

        ти си болен бе урот, марков никога нее бил нещо значимо ако са искали ДЦ да го утепат имало е много и лесни начин..

        • 23. gost (19 септември 2008 в 15:40)

          Не те знам кой си, нито от къде си. Не зная дали си някой наркотизиран или впиянчен бивш човек, или проблемен тинейджър(и), целящ(и) да впечатлиш себе си, но нито интелектуалното, нито езиковото или културното ти/ви ниво не надминава това на човек единствено чел жълтата преса. Ако има да се каже нещо конструктивно, нека бъде казано. Ако има ш/те някакви комплекси за избиване, има форуми, където подобни изпълнения са на почит.

  • 20. George (12 септември 2008 в 11:39)

    Цели пасажи от задочните репортажи на Георги Марков спокойно се отнасят и за днешната политическа, социална, па даже и литературна реалност в страната. В този аспект книгата сега изглежда малко едностранчива. Защо само комунизма, не са ли иманентно присъщи на всяка власт, особено на тази, идваща след „революционен скок“, описаните рецидиви? Има и по-примитивен отговор — че на власт отново са комунистите. Но може и да е така.

    Инак перото на Георги Марков е безспорно. В крайна сметка писаното слово е друг вид реалност. На задочните репортажи трябва да се гледа като на литература с присъщите й преувеличения, акценти, стилистични хватки и прочие. Но в основата си книгата е дълбоко изстрадана и обективна. Все пак трябва да се внимава и със суперлативите за нея. Ето, оказа се, че не само Георги Марков е писателят десидент. Дневниците на Йордан Вълчев разкрихпа и друг такъв — при това водил съществувание не в емигрантство, а тук, в самия епицентър на комунизма.

  • 24. сонора (31 декември 2008 в 00:10)

    Вижте сега…аз съм роден 70те години…

    Описаното от Марков, като литература си е кофти…като документи също.

    Произведенията на Оруел са пълен демагогски буклук…особено 1984, сам трябва да се спреш и замислиш.

    Така наре4ения Запад се различава по мнооого малко от Бг.

    Вярно е магазините са пълни и шосетата равни….но това не изчерпва нещата….същността е унищожена….вярно е 4е срещнах и страхотни хора …ноооо

    И не отричам ч МАрков беше слушан тайно по Вефовете….защото Свободна Евопа бе забранена…но с обикновен Веф се слушаше…което значи че никой не се е пресилвал да спре информацията

    Предполагам че той е казвал неудобни истини за които е получавал пари…а за пари работим всички

    И доста всичко е пресилено…предполагам така се получава повече…нещо като Нощен Труд

    дааааа

    много пространна тема

    Късмет на всички

    • 25. нт (2 януари 2009 в 03:53)

      Как не може с една вълшебна лопата всичките да ви изринат в Северна Корея да си слушате Вефовете, празноглави драскащи малоумници!

      • 26. сонора (2 януари 2009 в 18:57)

        Хе хе хе

        не бих желал да влизам в разпри тука

        Явно толерантността у българина е толкова силно развита, че всяко мнение различно от неговото е погрешно а изказалия го е малоумник…загледай се човече в писаниците на Марков…може да откриеш своя облик сред онези немислещите, злобните и вдъхновено мразещите

        бъди здрав

        • 109. Ре (29 декември 2015 в 22:56)

          Не всяко мнение, а мнението на хора, които са близки до нацизма — защото между комунизъм и национал-социализъм разликата е минимална. И както е обявен за престъпен нацисткия режим, точно така е обявен за престъпен и комунистическия режим. Всеки, който опитва да защитава тези престъпни и човеконенавистни режими, скоро ще получи строгото, но справедливо наказание. Защото както за престъпленията на нацизма, така и за престъпленията на комунизма няма давност.

    • 53. Иван (18 октомври 2011 в 02:04)

      Нещо нищо не схващам, да се надявам че аз съм причината, но може ли някак си да ми стане по-ясно написаното? Например — запада (ЗапАда също, но това е друг въпрос) , че не бил различен от България — за кога става дума? През средновековието, през 50тте години на 20ти век или днес? Защото скромните ми познания ме карат и за трите да отхвърля тази еднаквост… Коя е тази същност? , Кои са тези страхотни хора? Че то всичко е еднакво навсякъде, но трудните неща са различни — докато в България е трудно да кажем да осъдиш някого, във Великобритания не мисля че е твърде лесно да заобичаш някого…

  • 27. Пенсионер (13 януари 2009 в 10:00)

    Задочни репортажи на Георги Марков, въздейства като катализатор на едно мое намерение, да изхвърля всички книги написани от български автори по време на социализма.

    Всичко написано по време на ,,социалистическия реализъм" е пошло, скучно, напълно безмислено.

    Барабар с ,,врабчетата" на Радичков, в днешния студен ден всички книги от това време ще отидат в печката.

    • 28. zhivkost (13 януари 2009 в 21:08)

      До Пенсионер — Как може да си толкова тъп и ограничен! Не намирам други думи! Не може с лека ръка да се захвърлят постиженията на близо четири поколения българи, и то при положение, че много от тях са постигнали много, много повече, отколкото твоята дребна, еснафска душица би могла да си представи. Смятам, че за такива като теб повече би прилягало да живеете в нацистка Германия във времето от началото на 30-те години на миналия век до 1945 г. — времето на националсоциализма, там тогава горели книгите на Томас Ман, Леон Фойхтвангер, горели са ги хора като теб!!!

      • 29. Микгигс (16 януари 2009 в 12:41)

        Определено предубедена книга написана с висок стил.

        Определено авторът не владее история, но си позволява да коментира исторически факти и да проповядва лична русофобска теза, като талашено съдържание. Авторът дори не си е направил труда да си коригира руските цитати. При прочит прави впечатление моменти, като „един приятел, на баба ми лелята, на един познат, това го знам със сигурност от еди си от къде, сульо от среща“, което не виждам да подпомагат обективно оплюване на комунизма, а чист препрочит на алековският бай ганю, който просто нашият роден комунизъм не е успял да трансформира, а просто допълнително идеализиран. Бедният Алеко Марков — човекът е убит от новите стари бай ганьювци! Поклон!

  • 30. Венци (5 март 2009 в 21:18)

    Здравей драги читателю, който случайно си решил да разгледаш коментарите тук, а не да се осланиш на собствената си преценка за това произведение!

    …Не искам да коментирам болката на останалите роднини на комунизма тук…

    Само ще Ви кажа, че много ги боли! Боли ги, че „Задочните Репортажи“ съществуват! Боли ги, че откриват истината за своето нещастно минало съществуване! Не случайно през месец Март 2005 година беше представена книгата „Задочни интервюта с Любен Гоцев“, който навърши 75 години….

    Да Ви напомня случайно горното заглавие на някаква „далечна“ алюзия с произвението на Джери Марков?!

    Вярвам, че има участник познал верния отговор. Гоцев едва ли не иска да каже с това горното ( не знам как да го нарека… ): „Ето Марков- Аз те надживях! Историята ще запомни мен! а теб, който убихме в Лондон, никой няма да те помни“. Дали е така? Как смятате?

    Колко от вас са чели произведенията на Джери, за да се изказват за неговите качества на писател : романа-повест „Жените на Варшава“ , „Портрет на моя Двойник“, „Покривът“, „Атентат в затворена Улица“, „Асансьорът“, „Архангел Михаил“, „Аз бях той“, „Да се провреш под дъгата“, „Комунисти“????

    … Не искам повече да продължавам с коментара си тук. Всеки трезвомислещ българин, няма да се остави да бъде заблуждаван с тези коментари, а ще се довери на своето вътрешно АЗ прочитайки задочните репортажи за България.

    Само ще добавя, че колкото и „съществата“ да се опитват да фокусират и предъвкват темата за убийстовото на Марков, с каква съчма, каква отрова и точно минута по минута -ТЕ НИКОГА НЯМА ДА НИ ОТКЛОНЯТ ОТ СЪЩИНАТА НА ПИСАНОТО СЛОВО, КОЕТО ОСТАВИ ДЖЕРИ МАРКОВ ЗАД СЕБЕ СИ!

    Почивай в мир, задочни приятелю!

    • 54. Иван (18 октомври 2011 в 02:13)

      Задочни приятелю, радвам се да те чета! Моля те, убеден съм, че си прочел книгата. Тогава знаеш, че надежда има. Следвоенната ни окупация, която може би ти си имал нещастието да преживееш — свърши. Сега светът се променя отново. Ще има хора като Георги Марков винаги. Както и ще има и от другите. Няма значение, нали сме тук!. Поздрави!

    • 65. Владо (31 юли 2012 в 13:36)

      Няма друга книга с такова значение за най-новата история на България, както Задочните репортажи на Марков. Това произведение трябва задължително да се изучава в часовете по литература в горните класове, за да не се повтори никога повече гнусната, престъпна власт на Комунистическата партия в България.

  • 31. ziguli (20 април 2009 в 17:23)

    Писател,достоен за уважение!Аз съм израснал с неговите репортажи.Времето след тях не можа да ги отрече.Не вярвам и да може.

  • 32. Л. Стефанов (16 октомври 2009 в 14:03)

    Чета, и както се казва, не вярвам на ушите си! Вярно е, че всеки има право на мнение. Това право беше отнето на хората от убийците на Г.М. Днес те и техните физически и духовни наследници продължават задкулисно да ръководят държавата и всичките и дейности (политика, икономика, култура, религия и т.н.), и да промиват и „пречистват“ мисленето на българина с помощта на уж независимите медии (това ясно личи от някои мнения). И го правят не защото много милеят за сигурноста на държавата, а защото така по-лесно си осигуряват безконтролния грабеж. Срещу това се бореше Г.М. Затова и го убиха. Защото истината плашеше неговите убийци повече от всичко. Днес тя продължава да ги плаши и стряска, и затова те продължават да го убиват като го неглижират всячески. Включително и чрез масовото съзнание. И винаги съм се чудел какво толкова ги плашеше Г.М. Днес когато уж има свобода на словото и много неща се казват и виждат бял свят, какво се промени? Нищо, точно така, абсолютно нищо. Козметичните промени само засилват това чувство.

    Моите уважения към госпожа Цвета Трифонова! Много точни анализи. Съжалявам, че нямам тази дарба.

    Г.М. прави много точен, задълбочен и проникновен разрез на българското общество от времето на т.н. развит социализъм. Той не можа да живее „дълбоко във времето на развития социализъм“, нито смяната на политическата власт с икономическа от неговите убийци. Но мисля, че в своите задочни репортажи Г.М. прозираше в бъдещето и виждаше интуитивно това, което ще последва.

    Само, че неговата дълбока любов към българския народ не му позволи да види калпавостта на този народ. Защото когато от 7–8 млн. човека (заедно с бебетата и децата) няколкостотин хиляди са агенти и доносници на ДС, а останалите не са, просто защото от службите не са ги потърсили, никакава друга квалификация не е подходяща. А сега същите тези хора, за които той даде живота си го хулят, плюят и отричат. Нормално за калпавия българин. Иначе патриоти с лопата да ги ринеш. Но като видиш състоянието на държавата, липсата на всякакъв морал и духовни ценности, и разпада на обществото, няма защо да се чудиш и да търсиш причините в „международното положение“.

    Срещу това се бореше Г.М. и това го погуби. На тоя народ георгимарковци не му трябват. Само чалга, бира, кебапчета и кючеци. Малкото изключения просто се губят сред останалата маса.

    В този смисъл всички сме убийци на писателя. Такъв народ заслужава съдбата си, той просто няма бъдеще!

    • 35. Борис Андреев (29 октомври 2009 в 22:40)

      Към всички участници във форума.

      Вярно е, че всеки има право на свое собствено мнение, но ме възмущава това, че въпреки предупреждението от страна на модераторите, няколко участници си позволяват да употребяват изрази като: малоумници, изроти(а не изроди), идиоти и пр. Израз на липса на взаимно уважение и не особено добро възпитание.

      Някои са много агресивни в изказванията си (добих впечатление, че са доста млади — може би родени след издаването на книгата!?), което също не спомага за една разумна дискусия.

      Не познавам никого от участниците във форума и не зная има ли сред участниците специалисти по български език и литература, хора с по продължителен политически опит или всички мнения са на основата на някакви спонтанни чувства които книгата е породила у тях след прочитането и или недочитането и?!

      Аз не съм специалист нито по литература, нито политик — Боже пази ме. Аз съм горе долу връстник на покойният писател и от 35 години емигрант. Това значи, че имам известен житейси опит в условията на живот преди 9. септември 1944 година и в условията на емиграция.

      В повечето от коментарите има най различни истини, но и неоснователни нападки към господин Марков.

      Уважаеми Хари (19), доколкото разбирам Вашето изказване, Вие сте прочел само първият пасаж на „УВОД“ и там азбуката Ви се е свършила!? Ако прочетете статията докрай и се постараете да разберете какво точно писателят предава на читателя, то това е голата и не особено приятна истина за душевното състояние на емигранта, но за щастие или съжаление тази истина е само една и

      писателят е успял да я представи със стопроцентов реалитет.

      Уважаеми г-н П.Петров (2), забравихте ли, че г-н Марков не беше член на Партията? А Вие, като многопреживял, трябва много добре да знаете как се пробиваше път по онова време без партийна принадлежност. Господин Марков не притежаваше партиен билет, но притежаваше други специални качества които му помогнаха за едно известно време да успее да се движи сред най вишият партиен елит и да опозане и живота „от другата страна на тарабите“. Ако той не беше успял това нямаше да може да представи толкова реално хрониката на този период от най новата българска история.

      Каква литературно художествена стойност има това произведение немога лично да класифицирам, но едно е истина — истината за живота който живяха три поколения българи и особено най старото поколение, е абсолютно вярна без всякакво преувеличаване или изкривяване. Колкото, дори и след смърта му, писателят да бъде шикалкавен от известни среди, то истината е винаги само една и тя винаги рано или късно побеждава — излиза на бял свят. Само поради тази стойност на „ЗАДОЧНИ РЕПОРТАЖИ ЗА БЪЛГАРИЯ“ за мен българсият гражданин инженерът писател Георги Марков, за всички честни българи, трябва да бъде Българинат (с главна буква)на двадесетото столетие.

      И така, кой знае и кой незнае, да не приказваме много, а като резюме да приемеме коментара (32) на г-н Л. Стефанов (16 октомври 2009 в 14:03)с надеждата, че този народ все пак някакси и някога си ще се връзуми и заслужи по добро бъдеще.

      А най перкрасният паметник за писателя ще издигне някой от бъдещите министри на просветата като въведе в учебните програми задължителното изучаването не само на литературното творчество, но и живота му!

  • 33. Boman (16 октомври 2009 в 16:19)

    Не разбирам как предишното изказване ще ми помогне да разбера нещо за „Задочни репортажи за България“ и да преценя дали да го прочета, освен че „Г.М. прави много точен, задълбочен и проникновен разрез на българското общество от времето на т.н. развит социализъм…“ и „…Г.М. прозираше в бъдещето и виждаше интуитивно това, което ще последва.“ Нищо друго от петте абзаца не е мнение за книгата, а само риторика.

    • 41. Самсунг (17 март 2010 в 15:01)

      До #33:

      Че ти няма да прочетеш поне официално да си признаеш — няма; то е ясно. Ама явно си ги чел, както навремето партийните дейци четоха българското издане на „Библията“, та за това нещо те е яд ми се струва.

  • 34. Пейчев (20 октомври 2009 в 04:49)

    Риторика, от която явно ИМА смисъл! Щом и тук се намериха явни малоумници, които изказват мнението си за липсата на акуратност и абсолютната литературна бездарност на Георги Марков… е съвсем редно някой да вкара малко „риторика“ и да обясни на подрастващите за какво иде реч.

    Вие не сте „инакомислещи“, вие сте идиоти…

    • 55. Иван (18 октомври 2011 в 02:18)

      Моля, моля — не е толкова черно, или поне има някой бели точици — аз също съм подрастващ, но трети ден си лягам в 2 през ноща от четене на репортажите. Това е нещо гениално, което не сме заслужили.

  • 36. Минало (2 ноември 2009 в 20:41)

    По една случайност чух един разговор в миналото от хора, които се пъчеха, че ДС има дълги ръце и могат да оправят всеки, който искат навсякъде по тази планета. Георги Марков бе убит няколко месеца по-късно. Но Георги Марков не бе единствения, който издигна гласа си за истината зад желязната завеса и загуби живота си. Ако разровите австрийските вестници отпреди няколко десетилетия ще прочетете как в Виена за няколко часа бяхя застреляни четири сътрудници на Енглишер Гартен (Свободна Европа и Гласа на Америка). Австрийската полиция успя да установи, че убиеца си живеее свободно в Видин и на срещата с тях той им се исмя в лицето и каза че нищо не могат да му направят (Volkstimme в народната библиотекиа). Това са само много малко от многобройните подобни случаи, които много хора знаят но мълчат. Колкото за П.П като концлагерист е известно, колко много от тези хора след първите нечовешки условия се съласяваха да сътрудничат с ДС. Те предаваха всичко, до което можеха да се докоснат. Както и да е. Това изглежда далечно минало, но корените му изглежда растат и днес.

  • 37. славянин (1 януари 2010 в 21:31)

    За по младите да припомним, как тъпия социалистически строй правеше хората идиоти.

    Искате да си купите нещо, например, цветен телевизор или строителни материали. Като нормален човек без връзки отивате в магазина или склада на Топливо. Там и други като вас дочули, че ще пускат необходимите им винаги дефицитни стоки, започват да образуват опашка.

    Някой започва да прави списък по реда на пристигане.Идва края на работния ден, необходимата ви стока все още я няма. Тогава някои от по задните в списъка идиотчета казва:

    -Довечера в 24:00 часа ще правим проверка, който го няма отпада от списъка.

    В 24:00 часа, друго идиотче казва :

    –Сутринта в 5 часа ще правим проверка.

    Ако все още сте нормален човек и не сте спали пред магазина, на сутринта в списъка няма да ви има и няма да си купите необходимата ви стока.

    Да, такава беше социалистическата действителност.

    Чудесно е, че е имало талантлив, честен човек като Георги Марков да опише по такъв добър начин някои от простотиите на социализма.

    • 76. независим. (21 август 2012 в 06:57)

      Славянин, Марков не стоял по опашките, той бил е от елитата на Людмилка Живкова, нейния личен драскач.. А после Драскал против своите господари за да получи жителство на Англия.. Магазините сега са пълни с боклука, а и парите хора нямат даже боклука да купят. Кое е по хубаво е за вас.?

  • 38. Северна Коерея (14 февруари 2010 в 20:50)

    … , а за да кажем да на по-възрастните и по-младите, които таят някаква носталгия по социализма с човешко лице, сега, когато се пътува навсякъде, нека да си вземат еднопосочен билет и да отидат в Северна Корея, за да се надладят на социализма там.

    p.s. Северна или North Корея, не трябва да се бърка с Южна Корея. Samsung e марка на Южна Корея…

    Комуто се струва измислена и преувеличена тази книга — нека да отиде в Северна Корея….

    • 39. цьжжьц (15 февруари 2010 в 06:00)

      ауууу, ма верно ли?

      аз си мислех, че samsung е другото име на ким ир сен :-0.

      a l.g. — псевдоним на ким чен ир.

      аман от недорасли и недоклатени „демократи“ дето си мислят че другите ги ядат доматите заедно с колците.

      • 40. Самсунг (17 март 2010 в 14:46)

        По времето, когато е писана тази книга, уважаеми, не е имало „демократи“ и „Костов“. Така че тя нито е писана само за демократи, нито само за комунисти — тя е писана само за хора с човешки образ и подобие, които ако рекат да забравят бързо-бързо да си припомнят корените на нещата.

        Ама вас много ви е яд от тази книга, та за това си служите с думата

        „недоклатени демократи“ уважаеми. Щото резонно би било една севернокорейска марка да посочите на телевизори, хладилници или на аудио система. Или пък защо не на кубинска или венецуелска? Ама нъц!

  • 42. Петър Христов (9 април 2010 в 17:28)

    Безкрайно уважение!

    Тези свидетелства наистина бяха полезни…Особено за по-младите, които не живяхме по времето на 45-годишния спринт от нормалното развитие на една страна.

  • 43. Павел Танков (17 април 2010 в 15:11)

    Не мога да разбера как може да има хора, които се възхищават на Георги Стоев как бил „писател“, как извадил наяве тайните на мафията и т.н. Та този човек си е бил част от тях (мутрите), бил е хора, пребивал е хора, но иначе му даваме евала.

    Сега, обаче, за Георги Марков спорим, а?

  • 44. Александър Панайотов (3 май 2010 в 15:48)

    Уважаеми г-н Иван Стоянов,

    Авторът на тези репортажи е бил един от малцината будни и съвестни хора, който макар и ползвал облагите, полагащи се на тогавашните писатели, е успял да се отдели и да и преосмисли случващото се около него. Не знам кое визирате с „гола вода“, но мога да кажа, че Марков успява да впечатли с изключително детайлните и заинтригуващи описания на всички „участници“ в тези репортажи, да долови техните настроения и емоции. Смятам също така, че съвсем точно посочва част от причините за неуспеха на „системата“, а именно неподготвените и наложени от партията „лидери и водачи“ на всички нива, включително в икономиката на България. Тези репортажи пресъздават една наистина нечовешка и жалка картина, но тя е реална, правдоподобна.

    В заключение искам да кажа, че по жалък, унизителен, потъпкващ човешкото начало, мръсен, долен, вулгарен, циничен, двуличен, антибългарски, срамен и т.н. период в българската история не е имало и не е възможно да има.

    Нито един, ще се позволя „неприлична“ дума, мръсен и долен комунист не излезе да се извини на българския народ за тази 45-годишна „СВИНЩИНА“, която „милата“ и „родна“ комунистическа партия сътвори и поддържа през своето съществуване. А дали тази партия продължава и днешното управление на страната? Категорично „ДА“ — Георги Марков и неговите потресаващи човешкото съзнание „Задочни репортажи за България“ — с още по-голяма сила са валидни и важат за настоящето положение в България.

    • 56. Иван (18 октомври 2011 в 02:26)

      Мисля, че когато човек погледне на случилото се като на една 50 годишна окупация, съветско робство, някак си се оправдава тази гнус която се е акумулирала тогава. Оправдават се и „Българите“ управляващи. В контекста — чудно как сега всеки пита защо младите хора не искат да живеят в България — та не е ли очевидно кой е виновен за това, чия попара сърбаме…

      (:

  • 45. Атина (3 октомври 2010 в 17:01)

    Фактът, че думите му бяха покана за убийството му ме кара да мисля, че всичко което е казал е истина. Аз съм била в ранна възраст, когато е убит. Историята на човечеството е пълно с подобни примери. Шансът да пре-прочетем репортажите му само ни напомня за неговата сила и смелост.

    Въпросът е, каква е поуката за бъдещите поколения? Можем ли, способни ли сме, да научим нещо от миналото или ще го повтаряме безкрайно? Какво научихме от неговите думи и неговия живот?

  • 46. Иван (3 октомври 2010 в 17:16)

    Атина,

    Много от коментарите тука ни казват, че не сме добри ученици и не внимаваме в часовете на уроците на Историята. Но раните по душата, нанесени от комунистите, са най-коварните и най-бавно зарастващи. Търпение се иска. И известна доза състрадание. България е имала и ще има хора със силен дух. Нека да вярваме.

  • 47. Трифон Трифонов (20 април 2011 в 18:50)

    „Задочни репортажи“ е най-точният и пълен анализ на действителността в комунистическа България, който съм чел. Нещо повече, чрез сполучливите паралели с живота до 1945 г., те разкриват страховития отпечатък от тази репресивна система върху душевността и бита на българина. Творчеството на Георги Марков трябва да се изучава в часовете по история и литература в училище, името му — да се даде на улици и площади, а негов паметник — да бъде издигнат във всеки български град. От истината боли, но само истината може да ни направи свободни (Йоан 8:32).

  • 48. Терджиман Кырымлы (12 август 2011 в 15:00)

    Я перевожу эту книгу на русский. http://aydinkirim.mypage.ru/

    Несколько слов о достоинствах книги и стиля автора. В тексте частят слова, производные от „лика“- „личность“, „безлникие“ и т.п. Автор ценит личность, индивидуальность — и мне это по душе. Автор НЕ ИГРАЕТ В ЛИТЕРАТУРНОСТЬ, НЕ ПОДЫГРЫВАЕТ ЧИТАТЕЛЮ, НЕ ВПАДАЕТ В ПАФОС.

    О Георги Маркове я слвшал по „Радио Свобода“ ещё в юности.

    К сожалению, толстый болгарско-русский словарь купил совсем недавно-- это в Крыму дефицит, как и в советское время.

    Что касается аргумента „…Предполагам че той е казвал неудобни истини за които е получавал пари…а за пари работим всички …И доста всичко е пресилено…предполагам така се получава повече…“, то не могу не признать, что Г.М. иногда повторяет пропагандистские клише Запада. Да, есть и это. Из песни слова не выкинешь.

    *

    „Произведенията на Оруел са пълен демагогски буклук…особено 1984,“

    На вкус и цвет товарища нет.

    „Демагогического мусора“ полно в газетах и в телепередачах.

    *

    Что касается: „В заключение искам да кажа, че по жалък, унизителен, потъпкващ човешкото начало, мръсен, долен, вулгарен, циничен, двуличен, антибългарски, срамен и т.н. период в българската история не е имало и не е възможно да има…“

    У вас, болгары, низкая самооценка. Почитайте-ка румынские блоги- сами сравните. У румын самооценка куда выше вашей. Не унывайте!

    • 99. Борис Борисов (15 май 2015 в 10:39)

      Радвам се, че превеждате Георги Марков на руски.

  • 49. ziguli (5 октомври 2011 в 22:08)

    До горния, с най-славянското име , което съм виждал. Е, като как ти и подобните ти ще харесаш Оруел, като още през 45-а е направил дисекция на комуоидната ви система. Извратена, от всяка гледна точка. Не се бъркай приятелю, че ние нямаме смочувствие.Само факта, че не сме от твоя етнос е достатъчен повод за гордост.Моят народ няма мужишко мислене,за разлика от твоите събратя, които масово се изнасят на запад /грамотната част от тях/. Няма нужда моят народ от съветващи го, които във вода газят, а жадни ходят.Който и етнос да вземем за пример, ако имаше вашите природни богатства, щеше да се откъсне от останалия свят на светлинни години напред във всяко едно отношение.

    Това, че Георги Марков харесва запада, не е ваша,руска работа.Вас ли да харесва, дето ни натрапихте най-големите говеда да ни управляват?

  • 50. Случаен (13 октомври 2011 в 22:05)

    До Ziguli :

    Човече, разреши си личния проблем и не се считай за опълномощен да правиш подобни изказвания от името на всички българи. И помисли преди де пишеш нелепости.

    • 51. HT (14 октомври 2011 в 12:54)

      Случаен, репликата ти не бива да бъде оставяна без отговор. Може би ти имаш личен проблем като скачаш върху участник в дискусията.

      Инак за всичките българи си прав. Трябва още 3–4 поколения да се изтърколят най-малко преди комунистическата кочина да спре да смърди на червено.

  • 52. Иван Керековски (18 октомври 2011 в 01:58)

    Ееех, не издържах да прочета всички коментари до тук — явно че сме недорасли да преглътнем отровата на онези години. Колко гениални и проницателни са репортажите на Марков! Факт — бидейки роден през 1991-ва година, нещата които са ме удивлявали и които са ме карали да си блъскам главата оттогава насам — " Защо е така в България? " , за пръв път се изясняват по директен, безспорен начин. Ясно ми е ако искате защо когато изразя едно недвусмислено мнение по дадена тема (на хора от по-старото поколение главно) настават смут и замазване. Защо когато искрено се усмихна на някоя прашасала чиновничка (да кажем), просто й се усмихна — тя ме гледа като експонат от зоологическа градина.

    Сещам се в момента за неговото сравнение на двете действителности — западната и нашата, той ги съпоставя в увода както наивна детската рисунка и плетеница от сложни руни , символи и тайни знаци — та още е така! Всички на запад (все още) си представят живота като очевиден и прост — отива се на училище, завършва се университет, установява се на работа, оженва се, изгражда се семейство, пенсионира се, погребва се. И отново. Докато в нашата действителност човек (все още) не знае от кой ъгъл какво дебне, "дай първо да … пък после… " …

    Мисля си — и те са гении. 50 годишната ни следвоенна окупация да я поверят на продали сърцето си (… и стигнали до върха на стълбата…) българи, тези Съвети…

    Във възторг съм, благодаря на тези които са публикували репортажите в интернет.

    Поздрави!

    • 57. Иван (18 октомври 2011 в 02:32)

      (П.п. Май не беше уместно да слагам този пример — та книгата е препълнена с такива проницателности. Или трябва да копирам всичко, или — нищо, но … ;D (: )

  • 58. ventsy (14 ноември 2011 в 02:52), оценка: 5 от 6

    Моите спомени от комунизма са смътни, но репортажите на Марков звучат напълно достоверно като ги сравня със спомените си и разказите на роднините ми.

    Мисля че всеки Българин роден след 1980-та трябва да ги прочете защото много хора не са наясно с истинското лице на комунизма. В този ред на мисли, най-добре всички Българи родени след 1950 да я прочетат — като се има в предвид нивото на дезинформацията която цари в Българското общество, за доста хора това произведение ще е голяма сензация.

  • 59. Елена (20 ноември 2011 в 00:40)

    За мен това е единствената книга, която дава ясен отговор защо българите сме каквито сме. Преди да я прочета, си мислех, че вината за това да се държим като роби и да мислим като такива е на Османската империя.

    Аз съм от поколението, което не живя с комунизма,аз израснах и живея в „демократична“ държава…и честно казано — бедни ми Марков, добре че не доживя демокрацията, защото твоите герои още са тук и винаги ще бъдат, като пиявици впити в позастарелия ни, беден, обезверен народ. Разликата е, че сега сме свободни да избираме дали да живеем тук или не … и вместо ние, бегълците от демокрацията, да пишем задочни репортажи за България, сега сме заети с това да попълваме бланки от Уестърн Юнион за България.

  • 60. krassyto (28 декември 2011 в 13:01)

    …Бедни, бедни Георги Марков..Какво ли щеше да напишеш ако беше доживял днешна България..

  • 61. Ст. Георгивв (6 януари 2012 в 01:44)

    Аз съм роден през 1978г. Като дете преживях 10.10 и целия преход до момента и да си призная нямах представа какво представлява българското общество до момента, в който прочетох Задочните репортажи. За мен книгата е толкова съвременна и жива, че чак си мислех дали това не са осъвременени редакции на неговите есета или дори да са попроменени и измислени да отговарят на съвремието. Но … май не е така. Същото предполагам може да се каже и за строителите на съвременна България. Това ми говори, че за близо век обществото ни не е претърпяло каквото и да било изменение. Глупаците и тарикатите отново са управляващи. Направо да емигрираш. Говорих с баща си за някои факти от книгата, както и с други роднини и те всички потвърдиха написаното. Аз като скептичен човек смятах, че някои неща са малко попресилени, но всъщност по-вероятно е да се окажат смекчени. Препоръчвам книгата постоянно на всичките си познати. Надявам се и се моля в нашето общество и в държавата ни да надделеят разума и доброто над глупостта и посредствеността макар, че прогнозата е песимистична.

  • 62. donpepone 1953 (3 юни 2012 в 13:39)

    Излизането от блатото на посредствеността, чалгата, простотията и посткомунистичеките мераци, задължително трябва да мине през задължителното изучаване (от децата в училище) на творчеството на големия българин Георги Марков!!!

  • 63. Светослав (5 юни 2012 в 20:55)

    Живяхме по това време, автора достоверно пресъздава събитията.

    Няма по-отвратително от времето на комунизма!

    Разни старци още се опитват да твърдят, че комунистите ме били изучили. Сякаш не съм бил най-силен математик в гимназията, а някакво тъпо парче, дето са му дали образование по милост :(

    Младите трябва да четат тази книга!

    А онези дето изграждаха развито соц.общество, а след това див капитализъм да се разкаят публично.

    • 85. Златко (8 септември 2013 в 10:17)

      Мило дете, ти даже не подозираш колко много ти е дала омразната ти система. Дала ти е достъпно образование, което за твоите връстници на Запад е недостъпно. Даже да беше най-гениалния математик на всички времена, ако си роден в нисша каста, си оставаш в нисшата каста. Учиш в посредствено училище, при посредствени или откровено задръстени учители. Прослушай албума „Стената“ на Пинк Флойд, изгледай филма и намери 10-те разлики със Задочните репортажи.

      На теб и на всички омразничета мога да посоча, макар че няма да го приемете: няма значение в коя страна и при коя система сме живели, всичките са еднакви и са като скачени съдове. Описваните от Марков 60те години в България по нищо не се различават от маккартизма в САЩ. По нищо! Едни лакеи на правоимащите обграждат къщата, тропат на вратата, извеждат те и изчезваш. Завинаги! В СССР, в България, в Англия, в САЩ — през 60те е било така.

      В Англия даже е имало надписи „забранено за кучета и ирландци!“ Не са знаели за съществуването на българите и не са се боели от тях.

      Сегашната система в България не ви харесва? Идете в САЩ, там ви чакат с отворени обятия. По кабела текат сто канала, от които 5 са новинарски, 60 са сапунки, 20 са филми от нафталина с много реклама, 10 са спортни и 5 са порно. Новинарските повтарят едни и същи новини и стилът им не се отличава от Първа програма на БНТ от живковото време. Сапунките успешно докарват мозъка до желеобразно състояние.

      Най-страшното е еничарското зомбиране на децата. В България старите баби казват, че ако детето не тича, не вика и не прави бели, значи е болно. В САЩ за таково поведение на детето ви ще ви извикат в училище и ще ви „препоръчат“ да заведете детето си на психиатър. Психиатърът ще му предпише успокоителни. Ако не му ги давате и не дай боже то пак тича в училище, ще викнат социалните и ще го натъпчат с успокоителни без да ви питат. При трето „провинение“ може и да ви го отнемат.

      В Англия миналия месец бяха връчили на три момиченца (на родителите, адресирани до децата) полицейски заповеди за антиобществени прояви. Момиченцата съответно на 3, 4 и 6 години са заплашили обществения строй, защото са сгазили цветя. При повторно провинение ги чака арест и отнемане на родителските права! Англия, 21ви век!

      Вие продължавайте да си вярвате в приказки за свобода!

  • 67. Sherlock (1 август 2012 в 13:24), оценка: 6 от 6

    Като дете на прехода и аз да изразя своето виждане. Книгата е страхотна, макар и доста дълга (на моменти се преповтарят нещата). Говорил съм доста по книгата с по-възрастни хора, живяли по „онова време“ и въпреки че не съм живял тогава, мисля, че е абсолютно достоверна.

    Другото, което ми дава пълната увереност за истинноста и, е голямата прилика с настоящето. Четейки тази книга, човек може да установи колко малко са се променили нещата днес. Защото хората са същите. И да днес няма лагери, няма политически затворници, няма доносници, но хората са същите. Още четейки историята пред баничарницата за милиоционерът, идващ впоследствие с агент от ДС, аз виждах образът на мутрата години по-късно (то мутрите откъде произлязоха?). И проблемите надали толкова лесно ще изчезнат, защото проблемът не е само в режимът. Проблемът е в хората. Режимът със сигурност е възпитал редица негативни черти и характеристика в българина, но, за да вирее „пошлостта“, е нужна подходяща почва.

    И това леко ме обезнадеждава. Но искренно се надявам цялостното положение да върви към по-добро. За мен основните негативи на днешния ден са пряко свързани със същността на т.н. „Социалистическо време“ и това все пак ми дава някаква надежда, че нашето поколение ще позволи в много по-малка степен това, което се случваше през последните около 65–70 години

    • 68. ШИР (1 август 2012 в 15:35)

      На абсолютно същото мнение съм и аз. Има ли надежда за България? Честно казано не вярвам!

  • 69. Василев (16 август 2012 в 21:14)

    Георги Марков е бир слуга на двама господари. Затова така е завършил. Нямал паметник. Защо не му построите?!

  • 70. Независим (17 август 2012 в 15:43)

    Най-доброто описание и анализ на комунизма в България. Георги Марков е класически български дисидент /имаше спорове дали изобщо сме имали дисиденти/, смело можем да го определим като българския Солженицин.

    Изключително силна и изобличаваща книга.

    Затова режимът не е могъл да му прости — платил е със живота си.

    • 71. Wallküre (17 август 2012 в 15:48)

      Аз пък мисля, че е пресилено да се говори за дисидентство в България. Какво дисидентство, като всички интелектуалци са на държавната (разбирай партийна) хранилка, т. е. стават номенклатура? Да се със Солжиницин пък е вече съвсем не на място! Солжиницин не е принадлежал към партийния елит, просто е страдал заради свободолюбието си, а Марков първо е бил изтъкнат член на „Ловната дружинка“ (и не се е оплаквал особено!), а после, когато изпада в немилост изведнъж решава да става „дисидент“. Алкивиадова работа!

  • 72. Независим (17 август 2012 в 16:45)

    Марков е дисидент с написаното от него, което е най-силната открита критика срещу режима по онова време. Реакцията на режима — неговото убийство е показателна затова, какво е представлявал той за комунистическата власт.

    Ако е било беззъбо дърдорене на номенклатурчик никога нямаше да предприемат този риск.

    • 73. Wallküre (17 август 2012 в 23:09)

      Зад граница е лесно да се критикува „открито“, особено ако те пази и статуса на политемигрант. Иначе книгата е невероятна — много добре написана и разкриваща доста неудобни истини за партийния „елит“ на БКП и за дедо Тошо. Те затова го и убиват.

  • 74. Независим (20 август 2012 в 16:58)

    Абе не мисля, че е било много лесно. Ако е било толкова лесно и просто, много повече щяха да са тези като Марков, а те са единици, при това Георги Марков е най-изтъкнатият.

    В същото време едва ли комунизмът в България е нямал критици…

    • 75. Wallküre (20 август 2012 в 21:14)

      На другите емигранти може просто да не им се е занимавало с подобни описания. Не всеки може и иска да пише. А разказвачите на политически вицове не ги броя за „критици“.

  • 77. Независим (21 август 2012 в 15:29)

    Не знам каква е причината и не ми се гадае. Фактът обаче си е факт — Георги Марков си остава най-значителният критик на комунистическия режим у нас.

    Съгласен съм, че разказването на политически вицове е друг жанр.

    • 78. Wallküre (21 август 2012 в 15:48)

      Критик да, но не и дисидент. Трябва да се прави разлика между понятията.

  • 79. Независим (21 август 2012 в 17:22)

    Считам, че спорът дисидент или критик на режима е Георги Марков е безплоден.

    Най-безпощадната критика и отхвърляне на комунистическия режим виждам в негово лице, а спорът дали това е критика или дисидентство си е направо схоластика.

    • 80. Wallküre (22 август 2012 в 15:35)

      Не е безплоден. Понятията трябва да се прецизират, иначе настават неприятни обърквания. Някой би могъл да си помисли, че българите сме имали дисиденти, а ние за жалост нямаме и е добре да сме наясно с този факт, за да не градим фалшиво самочувствие.

  • 81. Независим (23 август 2012 в 14:43)

    Айде тогава да говорим за противници на режима. Марков безспорно е най-изтъкнатият. Но в същото време не е дисидент???

    Спорейки дисидент или недисидент е някой, всъщност ние спорим дали да го причислим към противниците на режима или не. Защото това е най-същественото в смисъла на дисидентството — да се разграничиш от господстващия режим и да му се опълчиш.

    Всъщност зад дебатите кой е дисидент и кой не, се крие спорът кой можем да определим за борец срещу режима и кой не. Защото някои, твърдейки че не били съгласни с водената от комунистическата партия политика или че имали некомунистически убеждения искат да се представят или легитимират като борци срещу режима. А това просто не е възможно. Ако всички несъгласни с политиката на режима му се бяха опълчили в някаква форма, той не би съществувал толкова дълго.

  • 82. ъ (24 април 2013 в 17:54)

    За твое сведение, през 1969 г. „елитът на Людмила Живкова“ още не съществува. Преди да катастрофира и да получи тежки мозъчни травми, Людмила още не е пророк и духовен водач и няма около себе си т.нар. „елит“ от слагачи.

  • 83. Асен (17 юли 2013 в 22:04)

    Г-н Георги Марков е велик.

    Задочните репортажи са една от най-стойностните книги, които човек може да прочете,за да разбере времето на тоталитаризма, както и времето на така наречения преход.

    Заверката на неговите репортажи е направена чрез убийството му. Убийците потвърждават верността и силата на неговите думи. Убиват човека, но словото на г-н Марков остава във вековете и ще разнася срама на комунистическата шайка.

    Задължително четиво за всеки мислещ човек.

  • 84. Сведущ (7 септември 2013 в 21:38)

    Марков е особено необходим днес, когато гнусните комунистически престъпници се опитват да ни върнат години назад. Марков задължително трябва да се изучава в училищата от учениците над 7-ми клас.

    • 86. Златко (8 септември 2013 в 12:02)

      „Задължително, задължително…“

      Защо ли „критиците“ на тоталитаризма си служат с тоталитарни похвати? Какво по-нагледно доказателство, че са възпитани и израсли като завършени тоталитаристични тирани! Вкарайте „задължително“ политическата полемика, но само защитаващата вашата теза! Това по нищо няма да се различава от задължителното изучаване на „История на БКП“. Който не прочете „задължително“ Марков, да получи двойка за срока и да повтаря годината? Пфу!

      • 110. Ufu (29 декември 2015 в 23:11)

        Задължително, да — както е задължително да се заклеймяват Хитлер и хитлеризма. Или ще кажеш, че и това не е задължително, а, другарю?

  • 87. Боян Българанов (8 септември 2013 в 17:18)

    Георги Марков в книгата си е на страната на Атина и на „гръцкото“ „изкуство“ и „култура“. Българският държавник Боян Българанов му обяснява (в главата КОМПРОМИСЪТ), че България цени много повече смелостта, единството, себеотрицанието, волята и духа на Спарта и спартанците. „От това имаме нужда сега, това искаме“, му казва Българанов. А Марков не може да разбере тази ясна позиция и продължава да подкрепя гръцките лъжи и фалшив начин на живот, които водят до морална разруха.

  • 88. @@@ (10 септември 2013 в 17:11)

    Всеки гледа нещата през своята призма. Не може да се иска от хора с различни съдби да имат еднакво отношение към режима.

    Според мен ГМ малко прекалява с броя на думите, т.е. казва 10 пъти с по 100 думи нещо, което може да се каже веднъж с 20. Преекспонира някои недостатъци, но това е нормално, предвид че в Англия задачата му е била да плюе комунистите.

    Дори майка ми, която е 37-набор, въпреки отявления си антикомунизъм, казва че е имала чудесна младост, въпреки беднотията и недоимъка.Говорим за същото време, в което ГМ не вижда дори един светъл лъч по време на следването си.

    Това дали Марков е бил член на БКП, няма значение — както се вижда, ползвал е облагите на властта и то не само година-две. Впоследствие като емигрант не е мил чинии, защото по онова време политическите бежанци ги третираха съвсем другояче зад Желязната завеса.

    Мисля донякъде като Златко, но не съм толкова крайна. Каквото и да си говорим, в Англия и САЩ са репресирали хората, но не чак до физическо унищожение.

    Лека му пръст на човека, все пак в Репортажите истините са много повече от преувеличенията.След няколко дни ще затворят следствието и дотам…

    • 90. §Morgana§ (11 септември 2013 в 13:41), оценка: 5 от 6

      Страхотен коментар!Мисля по същия начин и напълно съм съгласна и подкрепям мнението ви за книгата!

  • 89. Эмил (11 септември 2013 в 12:41)

    Много елементарен и наивен като повечето хора живели в затворена система като Марков. Тези, които казват, че ще бъде изучаван грешат защото след години ще се докаже, че е бил двоен агент и доста не почтен човек.

    • 93. Бойко (11 септември 2013 в 17:55)

      Подкрепям!

  • 91. Димитър (11 септември 2013 в 14:30)

    Георги Марков трябва да бъде икона на нашата литература след 9-и септември. Вижте само колко е четивен и увлекателен неговия стил, словото му е без напрежение и излишни фантифлюшки. Изобщо не е преувеличил, а даже е посмекчил краските, защото комунизмът беше (и остава) зловещ експеримент с душите на хората. Сега се навърши годишнина от неговото убийство и просто трябва да му отдадем почитта, която заслужава.

  • 92. Бойко (11 септември 2013 в 17:53)

    Българите петстотин години поколение след поколение са пазили българския език, традициите, българското самосъзнание и начин на живот, а Г. Марков още от увода се обявява в подкрепа на малоумната идея, че родината била там, където човек се чувствал добре (ако и да е Гьотева, това е една мисъл на безродник). И също така в увода Г. Марков казва, че иска следното: „да уча нов език, да се опитвам да мисля и живея по нов начин“. Браво бе, вместо вместо да носи българската култура и дух, и да бъде посланик на красивото и доброто от страната ни по света, той иска да забрави корените си и да заживее по чужд модел. Всеки сам може да решава след подобно начало колко струва остатъка от книгата. Според мен Марков е двоен агент. Така или иначе по радиото свободна европа са пускали да приказват само лица, които са под контрола и следват целите на западните служби.

    • 95. pppat (11 септември 2013 в 22:28)

      Мислех, че отдавна изчезнаха такива малоумници, като пишештия горе!

    • 111. Чинар (29 декември 2015 в 23:14)

      „малоумната идея… ако и да е Гьотева“ — айде да не се правим на по-умни от Гьоте и да не наричаме Големите Гении — малоумници. Защото това издава собственият ни умствен багаж.

  • 94. Несъгласен (11 септември 2013 в 20:54)

    Защо го плюете човека? Вярно бил е комунист, но после е осъзнал какво е БЪЛГАРСКИЯ комунизъм: най-малоумната система на света, имайки предвид колко напред сравнени с нас са всички останали бивши европейски соц-държави…

    Да, бил е в дружината на Бай Тошо и в един момент му е писнало да търпи тъпизмите на малоумните соц-величия, на някой друг да не би да му е писнало?! Всички са си налягали парцалите, траели са си и са подмазвали. Ето затова трябва да се уважава Марков защото си е позволил да му писне, да изрази неодобрението си публично. И вместо да му кажем: Браво,ние го плюем, че бил двоен агент. Разбира се, че след като е емигрирал е станал агент, да не мислите че някой ще го остави да си щъка просто така в чужда държава?! По-важното е ЗАЩО е емигрирал, очевидно не защото е бил двоен агент… Нормално е да иска да забрави собствената си държава, нали след като е станал неудобен всички са му обърнали гръб и са се правели, че не го познават. По онова време не е имало нишо красиво и добро от страната ни: малка сива схлупена, забутана соц-република, чакаща най-малоумното нещо: светлото бъдеще на комунизЪМА, което така и не дойде.

  • 96. Ясен (12 септември 2013 в 14:13)

    Спор няма, че социализма беше една тоталитарна система, която се провали сама по естествен път именно защото беше недоразумение. Но да се хвали този двоен агент и бездарник е смешно и жалко. Капитализма също е в криза днес, при това световна и е пълно с недоволни хора.

    • 112. Нострадамус (29 декември 2015 в 23:18)

      „Капитализма също е в криза днес, при това световна и е пълно с недоволни хора.“ — нека ти издам две тайни. Първо, капитализма винаги е в криза. Криза след криза след криза. И второ — въпреки кризите, капитализма остана и винаги ще го има докато свят светува. А вашето недоносче отиде, та се не видя.

  • 97. glishev (17 септември 2014 в 03:07), оценка: 6 от 6

    Каквото и да се каже — малко е. Силна и вярна книга.

  • 98. Чавдар Ангелов (16 февруари 2015 в 10:30)

    Прочетох книгата с голям интерес. Достави ми удоволствие, отдавна не бях чел нещо написано толкова леко и добре. Роден съм в ранните 70-те и споделям мнението, че Г. Марков обрисува най-свирепите десетилетия на комунизма — 40-те, 50-те и 60-те. Зрелият социализъм, поне това, което аз съм видял, до голяма степен успя да преодолее недостатъците на съветската система. Доказателства за това има много, но Г. Марков не е бил в БГ, за да види. Аз пък, от своя страна, съм роден късно, за да знам какво е било през 50-те и 60-те и затова книгата за мен е безценно свидетелство. Някой репортажи прочетох по двапъти. А елитът, привилегиите и неравенството са присъщи на всеки един строй след родовообщинния, така че няма смисъл да пилеем излишни емоционални сили и да видим комунизма за това. Колкото за късните години, мога да кажа, че имах прекрасно детство, родителите ми имаха работа и сигурност (майка ми е дъщеря на царски офицер, и въпреки това). Така че книгата има силна документална стойност за времето което отразява. Не трябва да искаме от нея прекалено много от нея. Споделям и мнението че много пасажи могат да бъдат проектирани върху съвремието със същата сила. Един приятел добавя — комунизмът е виновен и за това, което е сега, но аз не споделям това мнение. Минаха 25 г, имаше достатъчно време за корекция. Самият факт, че корекция няма, е показателен.

  • 100. Георги (31 май 2015 в 15:19)

    „Всеки патриот е един потенциален престъпник“ — това само проникновение на Марков е достатъчно на нормалния мислещ читател да му се отще да се включи в хора от славословия. И особено при положение, че една от основните критически тези на писателя от ранните му есета е колко лоша е властта, че загърбила и се отнасяла враждебно към патриотичните чувства на българския народ. На кой Георги Марков да вярвам — на радетеля за патриотизъм или на този, отъждествяващ патриотизма с престъплението? Как го приравнява това със Захари Стоянов или Симеон Радев, каквото мнение има по-горе? Или — към тия, които искат тази книга да се изучава — ако някой ученик, който си е направил труда да прочете книгата, зададе един ей такъв простичък въпрос — ама господине /госпожо, вие ни учите, че патриотът е герой, че за Ботев, Вазов и други наши класици той, патриотът, е свята личност, а Георги Марков ни убеждава, че той е престъпник, пък макар и потенциален? Как да му се отговори на този любознателен ученик?

    Впрочем, за да няма обвинения във фалшифициране или преекспониране, ето някои цитати и бих бил много благодарен, ако някой от поклонниците на писателя, като се въздържи от лични нападки, даде някаква приемлива интерпретация :

    Не зная дали нещо друго в историята на човечеството е причинило повече мъки и страдания на хората от това налудно пламъче в очите на някои представители на човешкия род, наречено патриотизъм.

    Като не правя никаква съществена разлика между патриотизъм и шовинизъм, в съвременния им контекст, мисля, че това е трагикомичното противопоставяне на мъничкия „свой“ свят срещу „истински“ свят.

    Някои полуинтелигентни писатели и полусмахнати общественици свързват патриотизма с чувството за национално достойнство. На мене никога не ми е било ясно какво значи чувство за национално достойнство

    Обикновено патриотът е невежа, а когато е образован, той е типичен полуинтелигент.

    За мен патриотът е потенциален престъпник, а патриотизмът — средство за масово човешко душевно осакатяване.

    И тъй нататък.

  • 101. Калин (26 август 2015 в 16:12)

    Тази книга е най-вярното свидетелство на епохата на социализма. В тези репортажи така ясно се виждат корените на злото, които и днес пускат отровните си издънки. Книгата трябва да се чете от умни хора, мислещи, съпоставящи, с усет към правдивото, с чиста съвест, умеещи да съпреживяват чуждата трагедия и достатъчно смели, та да си припомнят своята.

    Книгата ни дава урок по история за една епоха изплетена от чиста лъжа. Глупава лъжа, създадена от глупави хора, но наложена насила на всеки. Тя показва грозното лице на „строителите“ на тази лъжа, при това под увеличителното стъкло на един умел разказвач.

    Затова не мога да кажа, че тази книга е „задължителна за четене“. Не бива. Тази книга е само за търсачи на истини.

  • 102. д г (27 август 2015 в 04:02)

    Г. Марков е добър писател, но животът не е само добра литература, има много други описания и измерители, които или не са му били известни, или не е искал да се занимава с тях по времето когато е писал „Репортажите“. Минаха доста години и времето когато ги слушахме по Свободна Европа и после ги четяхме издадени, мина отдавна. Най-лошото е, че Г. Марков не е с нас и не може да отрази новото, което научихме през тези години, а то съвсем не е в полза нито на соца, нито на драматичния период след него, който не бих нарекъл „демокрация“. През този период не се изявиха добри писатели, способни да направят това, няма съвременен Д. Димов с нов „Тютюн“, няма и аналог на Г. Марков, има посредствени таланти работещи по дребни теми. Вероятно не им достига интереса и любовта към съвременниците си. А епохата сега е критична, тя е прекалено наситена с консуматизъм и информация, за да има достатъчно по брой мислещи хора да видят ясно какво всъщност се случва и да могат да го покажат художествено.

  • 103. glishev (8 септември 2015 в 15:18), оценка: 6 от 6

    Най-важната книга за атмосферата на комунистическа България. „Задочните репортажи“ имат същата стойност като „Поробеният разум“ на Чеслав Милош и книгите на Шаламов и Солженицин. Отделен факт е, че е добре написана.

  • 104. [email protected] (12 октомври 2015 в 03:21)

    Всеки българин се нуждае да прочете Репортажите на Георги Марков и да размисли дали иска да бъде от хората, които категорично отказват да приемат компромис между собствената си съвест и обществената мръсотия, или като пресметливите кариеристи, безочливи и неграмотни позьори и страхопъзльовци. Когато Георги Марков беше убит, бях доста млада, но усещах, че е бил убит, защото е бил неудобен на „някого“. Макар и млада аз се възмущавах от неграмитността, простащината, цинизма и безкруполността на комунизма. До много изводи бях стигнала. За всеки здравомислещ човек беше ясно " що за система" е комунизмът. Но страхът бе всаден като масова психоза, която продължава и до днес. Ако Българинът Георги Марков дръзна да изяви истината на бял свят, макар и да заплати с живота си, то ние не я ли виждахме? Не я ли виждаме и сега. Един цял народ трябва ли да се страхува от малкото пресметливи кариеристи, безочливи позьори и страхопъзльовци, заемащи мястото на достойни лидери с чест и достойнство, на хора които категорично отказват да приемат компромис между собствената си съвест и обществената мръсотия. Крайно време е да се отърсим от страха и съмненията и да изправим виновниците, безкруполните съсипници и продажници на Българския народ и на Българската държава. Всички лакеи на Русия, или на САЩ, или на която и да била чужда манипулация нямат място в България. Трябва да им бъде потърсена сметка и да върнат заграбеното с нечестие. Единственото добро място за тях е доживотен затвор. За тези, които са безмилостни към собствения си народ, не трябва да има милост. Българският народ трябва да се прекланя само пред Правдата и Свободата.

  • 105. д г (12 октомври 2015 в 14:13)

    Георги Марков до Димитър Бочев

    ПИСМОТО

    18–22. 02.1977 г.

    Лондон

    Драги Митко,

    Извинявай, че малко забавих отговора си на последното ти писмо, но просто нямах време да седна да ти пиша, пък и вече намразих всякакъв вид писмовна дейност, след като трябва да прекарвам вероятно две трети от времето ми, дадено от природата — върху пишеща машина. Благодаря ти много за желанието ти да бъдем заедно, което много би ме радвало, но не се обадих на Захариев, нито имам намерение да му се обаждам. Причината е, че докато не ме изгонят от Би Би Си, по-добре да стоя тук, защото смяната, както знаеш добре, ще бъде най-проста илюстрация на нашата поговорка („Пременил се Илия — пак в тия“). Второ, струва ми се, че между мене и всички тия радиоорганизации съществува точно същия вид разминаване, което съществуваше между мене и българските партийни организации. От много отдавна вече не вярвам в „свобода на словото“, която на практика се свежда и в двата свята до свободата да крещиш на глас у дома си или пред неколцина приятели това, което те вълнува. Но я се опитай да изкажеш мнение в „независимия“ вестник ТАЙМС, или в независимото Би Би Си? Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията. Там, но както и в „Работническо дело“, трябва да се съобразиш с линията на вестника или радиото. Принципите са абсолютно същите. Разликата е само във формите — едните са по-груби и недодялани, а другите по-гладки. Всичко това, което ти говоря, ти вече си го познал. И всичко това аз имам твърдото намерение да напиша в един или няколко романа. Защото нито хората от Радио София, нито хората, които стоят зад тукашните радиостанции, ги е грижа за България и българите. Просто хората си изкарват хляба, както биха могли да го изкарат с отглеждането на таралежи, например. Единственото, което вълнува и едните, и другите, е сигурността, която работната площадка им дава, т. е. повишенията, пенсиите, разните други удобства, плюс суетата да се наричаш радиожурналист, което при всички случаи звучи по-добре отколкото „таралежовъд“. Така че всяко решение, което те взимат, всяко мнение, което те изразяват, няма нищо общо с истината, правдата, борбата за доброто и съвършенството на човека, любовта, красотата. Не! Никаква друга кауза, освен своята проста и ясна кауза — да си циментираш положението и да не си създаваш неприятности. Все повече ме смайва впечатлението, че истинската болест на нашето време не е нито комунизмът, нито капитализмът, нито тероризмът, нито каквито и да са революционни и контрареволюционни евангелия, а главно (може би дори единствено) това мръсничко, подличко, егоистично добре маскирано, добре гарнирано чувство да си осигуриш твоето живуркане, като се присламчиш към някой октопод, който има нужда от тебе да му чистиш пипалата.

    Все по-силно съм убеден, че светът съвсем не се дели на добри и лоши хора, на леви или десни, на вярващи или невярващи, а главното деление, което има значение за нас, е на хора, които могат, и на хора, които не могат. С други думи — на творци и на паразити. Има различни видове творчества, както има и различни видове паразити. Селянинът, който сее на нивата, е творец, жената, която ражда и отглежда деца, е творец точно толкова, колкото Айнщайн, Бетовен и Достоевски са творци. Този, който прави обувки, е творец, клоунът на сцената е творец, бръснарят на ъгъла е творец и т. н.. Но оттук започва най-голямата драма на хората. Творците и особено талантливите от тях никога не се съюзяват. Първият белег на един талант или на един гений е неговото несъгласие с другите. Много пъти съм казвал, талантът е независимост. И затова всички истински творци поради вътрешната си сигурност, поради устройството си винаги са в пълно разногласие по всички големи въпроси. В замяна на това паразитите или ако щеш посредствениците се обединяват, подреждат се в стройни редици и създават могъщата армия на администрацията и бюрокрацията. Тъй като те нямат творческата сигурност и смелост, тъй като по даденост са страхливи и несигурни, те намират подкрепа в своето общество, в своята администрация, която трагично им дава власт над творците. Администраторите най-много ненавиждат през живота си творците и творчеството, защото всяко нещо, създадено на този свят, им казва, че те не могат да създават, че те са просто паразити. Никой не е изливал повече злоба и завист спрямо творческата част на света от тия осакатени нещастници, които са си присвоили правото да управляват другите. Те се боят от творците, защото творецът не се подчинява лесно, той не е добър служител, той не е примерен чиновник, който казва сладникаво усмихнат „да, сър!“ И затова на тебе ти е ясно например защо всяка дребна редакторска маймунка, колкото и бездарна да е, която почука на вашата врата (или на тукашната), има огромни предимства пред такива като мене. Защото те не се интересуват какво всъщност предават за България, не се интересуват да вникнат дълбоко в нуждите на ония, които слушат оттатък, да отговорят най-пълно на техните очаквания… а просто да си изслужат времето за пенсия и след това да имат приятни старини в някое крайморско топло заливче.

    Когато пристигнах тук, на Запад, бях много изненадан да открия, че почти всички хора, които срещнах, и тукашни, и емигранти всъщност се бореха и мечтаеха да получат в живота нещо, което аз бях захвърлил в България — пари, гарантирано положение, слава. Почти всички и англичани, и германци смятаха, че аз съм бил луд и че е абсолютно морално да лежиш на гърба на цял народ и да си живееш като привилегирована гадина. Този морал така ме порази, че тогава разбрах, че обществената съвест на Запад е или мръсна политическа игра на деня, или куп лайна, че тя не е искрен отклик на нищо, защото малцината честни и искрени донкихотовци, които милеят за човешкото достойнство, нямат достъп нито до радио, нито до телевизия, нито до вестници. Ако търговските интереси на Запад повеляват, те са в състояние да започнат да свирят съветския химн редом със собствените си национални диарии.

    За мой и твой ужас, това е действителността. Това е все същият конфликт между партията и отделните творци. Ако комунизмът някога дойде на Запад, уверявам те, че техните диктатури ще бъдат далеч по-отвратителни от нашите — източните. Но ако не дойде, причината за това ще бъде, че техните обществени форми са по-съвършено неморални и по-солидни укрепления за посредствеността и бездарието, основите на несправедливостта са много по-дълбоки и парфюмът на демагогията (за да прикрие миризмата на лайната) — много по-силен".

    Знам, че въпросът ти е естествено — А ЗАКЪДЕ СМЕ НИЕ? КАКВО ДА ПРАВИМ НИЕ?

    Най глупавото би било да се лъжем, че нещата не са такива, каквито са. Най-непростимото би било да се гръмнем. Отговорът е много прост — ние трябва да продължаваме да бъдем точно това, което сме били — луди. Защото това е формата на живот, която най-добре ни приляга, защото ние сме родени за нея и защото е най-висша привилегия на природата — ДА НЕ БЪДЕШ КАТО ТЯХ. И струва ми се, че цялата красота на живота, че ако щеш целият му смисъл (нали красотата е смисъл), като че е заложен в лудостта на лудите. Всичко наистина голямо и красиво, което и природата и хората са създали досега, е изблик на тази лудост, която според мен е самата същност на МОЖЕНЕТО.

    Пиши, ако чувстваш, че можеш да пишеш, рисувай, ако мислиш, че можеш да рисуваш, кови, ори, пей, прави нещо, което усещаш, че можеш да правиш, и не се извинявай, че някой не ти е дал микрофона си, че не искат да те печатат. Когато творбите ти станат безспорни, конформистката същност на ония, другите, ще заработи в твоя полза, те ще те приемат като СВОЙ, ще те пуснат по радиото, по телевизията, навсякъде, паметник ще ти издигнат, за да докажат, че онова, което ти си направил, е ТЯХНО. Те винаги са си присвоявали всичко голямо от историята, всичко, което лудите са създали. И затова можеш да си обясниш такива странни картинки, че музикално глухи охкат и ахкат по Бетовен, литературно слепи хора хвалят до небесата Достоевски и цели шайки от нищожества честват коленопреклонно Ботев (и дори наум не им минава да се опитат поне мъничко да бъдат като него).

    Ето това е конфликтът! Най-големият, най-дълбокият, единствен сериозен конфликт.

    И в този конфликт такива като мене нямат микрофоните, нямат вестниците, издателствата, киното. Всички те са от другата страна, където комунистически, капиталистически, националистически и господ знае какви още микрофони стоят редом и се борят, за да наложат под един или друг цвят властта на нищото.

    Трагично, ние не можем без един компромис — този, който ти дава залъка. Но само при условие, че този компромис ще ти помогне да продължаваш да бъдеш това, което си.

    Драги Митко,

    Ето ти горе-долу картинката на нещата, така както аз я виждам. Тя не е безнадеждна. Тя е реална, което значи, че вътре, дълбоко в себе си съдържа надежда.

    След като ти изпонаписах всичко, което чувствах, позволи ми сега да спра, да пожелая на тебе и на Клавдия здраве и любов и предполагам, че скоро пак ще си пишем.

    Най-сърдечно твой

    Жоро

    • 106. нт (13 октомври 2015 в 10:22)

      д г,

      Искам искрено да ви благодаря за публикуването на горното писмо.

      Вероятно някога щях да попадна на него, но можеше да минат години; както и, очевидно, са минали десетилетия.

      Изумително е до каква степен написаното от Марков за голямата му изненада от обществото и конформизма на запад съвпада с моите собствени преживявания 30 години по-късно.

      За мое голямо съжаление, от позицията ми на убеден противник на комунизма и тоталитарните идеологии, следя как в българските про-демократични анти-комунистически медии продължава фалшивото и невярно повтаряне за ’гражданското’ общество на запад, за доблестта на хората, за тяхното свободолюбие, откритост и смелост. Тези митове продължават да бъдат насаждани и за много млади наши сънародници предстоят големи разочарования, ако живеят с илюзията поддържана от десетилетия.

      Както във вица след падането на желязната завеса: „Всичко което ни казваха за комунизма се оказа лъжа, но за съжаление всичко, което ни казваха за запада се оказа истина.“

    • 113. Фракс (11 януари 2016 в 13:00)

      Георги Марков... изменник, продал Родината... удобна марионетка... новите му господари...

      Само че:

      ... нямаше нито един клошар...

      ... престъпниците бяха зад решетките...

      ... деца на по 6–7 годинки си играеха... до полунощ...

      ... хората си купуваха жилища!!!

      ... екологично чиста земеделска продукция... по цял свят...

      ... Шофьорският курс — безплатен!!!

      ... 6 атомни реактора... братушките!!!

      ... образованието... абсолютно безплатно... малолетните престъпници... в ТВУ-та... полезни за обществото граждани...

      ... а безработни нямаше...

      ... безплатно здравеопазване за всички...

      ... пенсионерите ровеха по щандовете на супермаркетите....

      ... митовете и легендите за репресии...

      P.S.

      До модераСТа: На майка ти…

      …У путката…

      …в гъзЪ… и честита Нова година, между другото… :)

      …ФОСТАТА…

      …от гъзЪ ФОСТАТА, да’н сЪ губи миризмата…

      …и пак в гъзЪ, да и Умре путката от мъка…

      …и в носЪ, да и излекувам синузита…

      …и в лявото ухо…

      …и в дясното…

      …и в дупката на кариеса на трети горен ляв…

      …и отново мощно в пърдялника…

      …със засилка от 3 метра…

      …и с намотана шкурка на кура…

      …да и ошлайфам анала на 3 цола…

      P.P.S.

      Пичове :)))

      • 116. atman (20 януари 2016 в 18:20)

        Фраксчо,

        словесната ти диария предизвиква единствено отвращение.

        Разбирам, че търсиш внимание (било то и негативно), но изблиците ти само подчертават, какъв нещастник си.

        Липсват ти първите седем години, така че — моите съболезнования.

        Лично аз чета форума на Читанка, за да съм по-далече от същества като теб, но не би…

        Свинята си мисли, че като окаля около себе си, е направила мястото по-уютно.

      • 117. IQ (25 януари 2016 в 12:27)

        Толкова грозен коментар отдавна не ми е попадал. И категорично не му е мястото тук. Където е обществото на хората с малко повече..от всичко. Много се надявам да бъде изтрит….

      • 119. Мечето Кода (27 януари 2016 в 16:34)

        Модераторът не ви е трил коментара с цинизмите. Още си стои под 113 с отегчителна прелест, та не виждам основателна причина за обвиненията ви към него. Не че не заслужавате цензура, но във вашия случай аз съм против. Писмените доказателства за подобно интелектуално възмущение са художествения еквивалент на кучешко изпражнение в забранената за домашни любимци паркова зона, което „блести“ с ярката си „словесна“ изразителност на идеално поддържаната зелена поляна, така че нищо неподозиращите отпочиващи, разхождащи се и т.н. граждани да не стъпят по невнимание в него. Разбирате, предполагам, че това е наложително от хигиенна гледна точка, защото поне аз не изгарям от желание да полепнете по обувките ми. Така обаче ви „виждам“ и ще заобикалям отдалеч, с изключение на настоящето „пльосване“ във вашата виртуална копрофилия.

        За писаното ви до послеписа — навярно сте прав, както и сигурно за няколко милиона българи това е така, но аз отраснах в „къщата“ на „доФтУр и инжИнер“, та в средата на осемдесетте (била съм в отделенията) започна да ми прави впечатление думичката „нямам“ когато си поисках колело и т.н. Веднага схванах разликата, че щерката на стругарите от долния етаж се радва на придобивката, а аз — детето на „ония с виШОто“ — тц. Последва бърз кръстосан разпит защо ме насърчават да уча и да съм отличник, щом като един доФтУр взема почти двойно по-малка заплата от стругаря. Та в тоя дух, ако ми позволите…майната ви на ценностите, с извинение, където навряхте лекарите, инженерите, архитектите и т.н. под нивото на обикновения работник. А сега ревете, че здравеопазването било с пари. Ами с какво да бъде, с трици ли? Работиха ви даром да ви лекуват и търпят простотиите, ама безплатен обяд няма. Вярно е, че е безумие, когато хората са бедни да им се искат пари за здраве, обаче същата дивотия е и да карате висококвалифицирани трудещи се да работят за жълти стотинки. Буквално! И още нещо. И аз си завърших моето образование, с което в България би могло да печеля в пъти повече, отколкото тук, където живея в момента, особено пък ако си разтворя краката където и когато трябва. Но се махнах и нито за миг не се обръщам назад. Махнах се и заради такива като вас, които биете лекарите, защото били алчни, мрънкате за соца, сякаш живота ви е свършил и сигурно си мечтаете за някакъв reload на 1917 със залповете на Аврора, ама няма…Светът се промени, за добро или лошо. Сега ще печелите колкото сте изработили заради изученото, а не откраднатото. И последно, преди да започнете да ми дъвчете кокалите — в моят дом идеята е червена, потомствено — сталинисти, комунисти, атеисти, каквото си изберете. Гордея се с тях, защото бяха, а живите все още са нормални, честни и трудолюбиви хора, дори доФтУрът и инжИнерът все още бачкат „за оня дето клати гората“, понеже виШото не се брои за трудов стаж, а трябваше да се „доплаща“.

        Сега по темата. Все още не съм прочела Репортажите, защото до момента не ми се занимаваше с подобна творба и не мога да дам мнение за книгата, но публикованото от д г писмо много ми допадна. За мен като емигрант, това е една изстрадана позиция на базата на горчив жизнен опит и от двете страни на Желязната завеса. Мисля, че заради това писмо, когато ми се поиска да прочета подобна книга, първо ще посегна именно към Г. Марков. И аз благодаря сърдечно на д г за публикацията!

  • 108. Нео (29 декември 2015 в 16:35)

    "Както във вица след падането на желязната завеса: „Всичко което ни казваха за комунизма се оказа лъжа, но за съжаление всичко, което ни казваха за запада се оказа истина.“

    Така е — истина е, че в Западна Германия през 1985 година средната заплата е била 3750 дойче марки, а в България през 1985 година средната заплата е била 195 лева. Съответно един автомобил в България се е купувал с около 40 заплати, а в Западна Германия — с около 4 заплати. За другото — има ли смисъл дори да го споменаваме? В България са чакали по 2–3 часа на опашка за кило кренвирши, които дори кучетата не са искали да ядат и за руло тоалетна хартия, която е била прозрачна, докато в Западна Германия са се чудели дали да отидат на опера във Виена или в Рим.

  • 114. notman (11 януари 2016 в 13:05)

    Фраксчо, на теб животът ти тежи, нали?

    Малоумните ти брътвежи няма смисъл да коментирам. Платено ти е — тролиш.

  • 115. случайно минаваща през коментарите (12 януари 2016 в 15:40)

    Защо е тая дандания, много ясно, че не сме еднакви аз лично за себе си определям книгата като посредствена, чела съм я, не е нещо велико, не е и съвсем зле. Не бих я повторила със сигурност.

  • 118. Мечето Кода (27 януари 2016 в 16:31)

    Модераторът не ви е трил коментара с цинизмите. Още си стои под 113 с отегчителна прелест, та не виждам основателна причина за обвиненията ви към него. Не че не заслужавате цензура, но във вашия случай аз съм против. Писмените доказателства за подобно интелектуално възмущение са художествения еквивалент на кучешко изпражнение в забранената за домашни любимци паркова зона, което „блести“ с ярката си „словесна“ изразителност на идеално поддържаната зелена поляна, така че нищо неподозиращите отпочиващи, разхождащи се и т.н. граждани да не стъпят по невнимание в него. Разбирате, предполагам, че това е наложително от хигиенна гледна точка, защото поне аз не изгарям от желание да полепнете по обувките ми. Така обаче ви „виждам“ и ще заобикалям отдалеч, с изключение на настоящето „пльосване“ във вашата виртуална копрофилия.

    За писаното ви до послеписа — навярно сте прав, както и сигурно за няколко милиона българи това е така, но аз отраснах в „къщата“ на „доФтУр и инжИнер“, та в средата на осемдесетте (била съм в отделенията) започна да ми прави впечатление думичката „нямам“ когато си поисках колело и т.н. Веднага схванах разликата, че щерката на стругарите от долния етаж се радва на придобивката, а аз — детето на „ония с виШОто“ — тц. Последва бърз кръстосан разпит защо ме насърчават да уча и да съм отличник, щом като един доФтУр взема почти двойно по-малка заплата от стругаря. Та в тоя дух, ако ми позволите…майната ви на ценностите, с извинение, където навряхте лекарите, инженерите, архитектите и т.н. под нивото на обикновения работник. А сега ревете, че здравеопазването било с пари. Ами с какво да бъде, с трици ли? Работиха ви даром да ви лекуват и търпят простотиите, ама безплатен обяд няма. Вярно е, че е безумие, когато хората са бедни да им се искат пари за здраве, обаче същата дивотия е и да карате висококвалифицирани трудещи се да работят за жълти стотинки. Буквално! И още нещо. И аз си завърших моето образование, с което в България би могло да печеля в пъти повече, отколкото тук, където живея в момента, особено пък ако си разтворя краката където и когато трябва. Но се махнах и нито за миг не се обръщам назад. Махнах се и заради такива като вас, които биете лекарите, защото били алчни, мрънкате за соца, сякаш живота ви е свършил и сигурно си мечтаете за някакъв reload на 1917 със залповете на Аврора, ама няма…Светът се промени, за добро или лошо. Сега ще печелите колкото сте изработили заради изученото, а не откраднатото. И последно, преди да започнете да ми дъвчете кокалите — в моят дом идеята е червена, потомствено — сталинисти, комунисти, атеисти, каквото си изберете. Гордея се с тях, защото бяха, а живите все още са нормални, честни и трудолюбиви хора, дори доФтУрът и инжИнерът все още бачкат „за оня дето клати гората“, понеже виШото не се брои за трудов стаж, а трябваше да се „доплаща“.

    Сега по темата. Все още не съм прочела Репортажите, защото до момента не ми се занимаваше с подобна творба и не мога да дам мнение за книгата, но публикованото от д г писмо много ми допадна. За мен като емигрант, това е една изстрадана позиция на базата на горчив жизнен опит и от двете страни на Желязната завеса. Мисля, че заради това писмо, когато ми се поиска да прочета подобна книга, първо ще посегна именно към Г. Марков. И аз благодаря сърдечно на д г за публикацията!

  • 121. Макренко (25 декември 2017 в 21:10)

    Аййде в Белене, мишоци америланофилски!:)))

  • 122. коко (9 януари 2018 в 15:29)

    Не случайно са го думнали тоя….

    По-добре беше да го оставят жив, но в Белене. По-полезен щеше да е, но…

    • 123. нт (9 януари 2018 в 17:31)

      Прочете ли, другарю?

      Нещо изглежда те е нервирал Марков 40 години след убийството му от ДС/КГБ.

      Както е забелязал един ’съвецки’ автор, „ръкописите не изгарят“ лесно.

      Махалото най-после тръгна на обратно, дори и на Запад.

      • 124. Ние сме на всеки километър (9 януари 2018 в 21:00)

        Ще стигнем и до теб, фашаго! И ефективно ще те зачистим… Нищо не е забравено! Никой не е забравен!

        • 125. notman (9 януари 2018 в 21:16)

          Вас червеното знаме роди ви,

          затова сте така уродливи.

          Вас не ще ви уплаши смъртта,

          вий сте зомбита — плът без душа.

          • 126. СУ-35 (9 януари 2018 в 22:49)

            Победа будет за нами!

            • 127. Чёрный тюльпан (9 януари 2018 в 23:07)

              Тихо, шурава, тихо!

              • 128. Кот КремлеБот (9 януари 2018 в 23:13)

                Ребята! Давайте подружимсь! Жить будем веселее… :D

Пускане на нов коментар

Уважаеми посетители на сайта, всеки е добре дошъл да изкаже мнението си относно дадено произведение. Имайте предвид, че модераторите ще изтрият коментара или част от него, ако той съдържа обидни и груби нападки към другите, както и ако рекламира собствени възгледи, които не са в контекста на произведението. Ако сте съгласни с това условие, моля, продължете към изпращането на коментара си.

Задължително е попълването на всички полета, както и писането с кирилица. Коментарите с латиница най-вероятно ще бъдат изтрити.

Спазвайте елементарни правописни правила:

  • Започвайте изреченията с главна буква;
  • Оставяйте интервал след препинателния знак, а не преди него!
Разрешени са следните етикети
  • <em>
  • <strong>
Нов коментар