Читателски коментари

(за „Параграф 22“ от Джоузеф Хелър)

  • 1. Костадин (14 декември 2006 в 13:58)

    Любимата ми книга!

    Всичко, което се случва около нас и в нас самите, може да бъде открито в този неповторим роман. Безмилостно описание на човешкия род в цялата му същност. Библейска мъдрост, изказана от един атеист, доказваща безсилието на хората да бъдат господари на себе си, но в същото време претендиращи да управляват всичко.

    Параграф 22 се появява навсякъде, където Висшият Човешки Разум се заеме сериозно да оправи нещата…

    Иска ми се да можех пак да я прочета отново.

  • 2. juspar (31 август 2007 в 11:30)

    Това е една от най-любимите ми книги!

    Препоръчвам на всеки да я прочете…Параграф 22 е просто не повторима книга!Буквално съм щастлива че я открих тук и ще я прочета с удоволствие отново…!!Не прилича на нето една друга…Браво!

  • 3. стоеж (9 септември 2007 в 22:11)

    определено наи-добрата сатира и въобще наи доброто произведение което съм чел,

    благодариа на хората които са го сложили тук

  • 4. orr (14 декември 2007 в 16:50)

    Да-а, всяка ситуация, в която попадам я има описана в тази книга :-)

    И Каткарт и Пекъм си ги гледкам по цял ден, въпреки, че е писана преди доста време и за друго време. Не мога да кажа дали е най-добрата, но заедно с „Майстора и Маргарита“ и „1984“ става една от трите най-любими за мен.

    Дж. Хелър има още една, която прочетох веднага след „Параграф 22“. Казваше се „Нещо се случи“ и ми се струва, че бях твърде млад за нея тогава. Мисля, че си заслужава да се прочете също така, стига да може да се намери.

    • 19. Мери (27 юни 2013 в 10:18)

      Книгата „Майстора и Маргарита“ ми изглежда интересна книга… Бихте ли ми казали нещичко за нея. Какво Ви е впечатлило ?..или Какво е особеното в нея?

      Благодаря!

      • 20. Morgot (27 юни 2013 в 12:11)

        Ами, пиши под „Майстора и Маргарита“ или във форума, не спами тук. Всичко ме впечатли и всичко беше особено.

  • 5. Драго (25 юни 2008 в 02:45)

    Едва сега намирам тава и не мога да повярвам, наистина ли сте положили тези усилия, че да представите тази невероятна книга в Интернет.

    Това си заслужава, благодаря ви!

    Веднага започвам да си я препрочитам.

    Наистина, всички безсмислици в живота ни ги има описани в нея, но все пак се надявам да можем да отскочим, преди да ни забие ножа Курвата на Нейтли.

  • 6. Anonimen (8 октомври 2008 в 17:53)

    Много добра книга.

    Макар който е стигнал до тук 100% ще я прочете :)

  • 7. Милена (9 декември 2009 в 22:19)

    Тази книга не може да бъде прочетена от всеки. Не малко от моите познати не могат да я прочетат. Затова пък който веднъж я прочете и открие, не може само с едно прочитане, независимо от това, че ние живеем на остров Пианоза с всичките му екстри. Невероятна кника, която след всяко прочитане, незнайно защо ме зарежда с оптимизъм. Чела съм я три пъти, и пак с удоволствие ще прочета. Една от вечните книги.

    „Нещо се случи“ е силна, но съвсем различна от „Параграф 22“ книга.

  • 8. ангел (26 април 2010 в 10:35)

    Тази книга трябва да бъде прочетена от всеки!Който не може да се напъне…заслужава си усилието!

  • 9. Огнян (18 февруари 2011 в 22:27)

    Приятели, това е най-впечатляващата книга, която някога съм чел. Съпоставима е „Бог знае“ от същия автор. Лека му пръст на Джоузеф Хелър, но „Залезът“ и „Сега и тогава“ са отсъпление, при цялото ми искрено уважение към уникалния му талант. „Нещо се случи“ не бих коментирал, това е много лично послание и според мен бог да пази всички ни от нещо като това.

  • 10. der Vogel (11 юли 2011 в 22:50), оценка: 5 от 6

    Може в мен да е грешката, но аз лично в тази книга открих естествено параграфа и сюжетната линия, която на моменти, въпреки че, е логична и последователна, се отдалечава от действителността и от самата война. Втората Световна е дадена като фон, въпреки че главния герой е летец. Това НЕ означава автоматично, че е даден приоритет на разсъждения или намеци за разсъждения от страна на читателя.

    Не знам дали наистина е било толкова развратно и „параграфско“ времето, но все повече на там ми се нрави…

    Поуката, която може да се извади от книгата, обаче важи с пълна сила и днес, така че си заслужава високо оценяване.

  • 11. littleclown (24 октомври 2011 в 21:29), оценка: 6 от 6

    Страхотно удоволствие… след като прочетете книгата, можете да видите и филма (обратното не е добра идея).

  • 12. Essie (16 януари 2012 в 22:27), оценка: 5 от 6

    Да, много добра книжка! Далеч не любимата ми, но все пак увлекателна и общовалидна. Не ми харесаха твърде разкъсаното повествование, както и лекото разводняване на идеята, но това не променя стойността й :)

  • 13. val.valia (1 август 2012 в 04:16), оценка: 6 от 6

    Една от настолните ми книги! Обичачам го тоя Йосарян.

  • 14. Евгени (27 септември 2012 в 23:01)

    Заедно с „Майсторът и Маргарита“ са двете книги които са ми любими

  • 15. elenakm (5 декември 2012 в 22:11)

    Една от малкото книги които започнах но не можах да прочета.

  • 16. Ito (16 януари 2013 в 21:07)

    След ,като я прочетох преди около 30г друго не мога да изчета.

  • 17. анчо (11 март 2013 в 21:06)

    Интересна книга,но отвратително реалистична!!!"Кара" ме да преосмислям всяко мое начинание!?

  • 18. Мери (27 юни 2013 в 10:09)

    Аз започнах тази книга днес и съм очарована. Не мисля обаче,че това е книга за всеки тип човек,не всеки би я разбрал.. Четейки я имаше моменти в които се чудех какъв човек трябва да си за да създадеш това невероятно произведение и разбрах,трябва да си „Луд“ както често се споменава в книгата… :DDDD

  • 21. niketo73 (20 август 2013 в 19:28), оценка: 6 от 6

    Прочетох книгата когато бях в казармата.Направо ме обсеби.Не зная колко пъти съм я чел от тогава.Не всеки може да я прочете и разбере.Не на всеки се харесва.На мен ми е една от любимите.Прочети я,може би ще те докосне така както мен:)

  • 22. Гьонюл (13 октомври 2013 в 11:05)

    една книга , която разкрива човешката душевност и бит с цялата и красота и низост едновременно !

  • 23. acutebujo (14 октомври 2013 в 20:57), оценка: 6 от 6

    Много точно казано.

  • 24. спасов (23 октомври 2013 в 23:54)

    Прочитайки catch22 в ранните [email protected] промени целия ми мироглед life changing expirience

  • 25. Diavolo1899 (21 януари 2015 в 02:30)

    Това е един уникален роман, който те кара да се замислиш за много неща от живота. Който не го е чел, трябва задължително да го направи.

  • 26. бате Тачи (21 януари 2015 в 05:15)

    Голяма книга, присъединявам се към мнението на Гьонюл и бих добавил, че на мене лично ми показва от къде започва свободата.

  • 27. 19.М (12 февруари 2015 в 16:31)

    Не знам дали ще повярвате, но аз съм едва на дванадесет (12) и съм впечатлена от тази книга!!!! Щом аз започнах да я чета и то с такова удоволвствие, значи всеки друг също може да се напъне малко и да я прочете (поне за обща култура).

  • 28. 22 (25 ноември 2015 в 19:40)

    Поредната набедена за „велика“ книга. Няма нищо реалистично тука пълна пародия.1/6

    • 29. notman (25 ноември 2015 в 19:43), оценка: 6 от 6

      Вие, госпожо, предполагам, сте дългогодишен общински или поне държавен служител?

  • 30. nadness (22 февруари 2016 в 11:45)

    Не я дочетох. Твърде ми е разпокъсана и цялата идея ми убягна.

  • 31. Нина (31 август 2017 в 00:05)

    Обичам Параграф 22 ! Но освен всичко хубаво казано до тук, за мен тази книга е и най-силната и въздействаща антивоенна книга.

  • 32. Йоана (14 септември 2017 в 18:48)

    Здравейте, имах нужда да прочета тези коментари, тъй като съм съвсем в началото на книгата и по никакъв начин не ме грабва.

    Не обичам да оставям недовършени книги… поне докато не съм стигнала до половината.

    Някъде около 5 от най-любимите ми произведения, които са променили живота ми, в началото съм била на косъм да ги захвърля. Дано да не го направя и сега, защото мненията са обещаващи!

    • 33. vladis (14 септември 2017 в 21:17)

      Здравей Йоана,

      Не е от книгите, които променят живота. Или поне — не към по-добро.

      Четеш я, ако имаш достатъчно жилав и здрав анти-параграф 22 в себе си.

      Заради което другите те гледат странно.

      Такива работи …

  • 34. Циник Златоуст (15 септември 2017 в 00:13)

    Нито една книга на тоя свят не трябва да е задължителна,ако не я чувстваш-остави я!След време опитай пак,понякога книгата ,а и музиката,трябва да си улучи момента,иначе ще я прочетеш,без да я разбереш,като от списъка за 8-ми клас.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.