"Идеален ден за лов на рибка-бананка" е може би най-силния текст писан от култовия автор Джей Дий Селинджър.
Велик разказ! Любимо произведение!
Уважаеми, нт!
Обръщам се лично към Вас и след малко ще разберете причината. „Открих“ Ви, сврян сред коментарчетата на „Гордост и предразсъдъци“. Мнението Ви ме заинтигува, защото съвпада с моите виждания за великолепния роман на Остин и затова реших да „шпионирам“ оценките Ви. Така попаднах на този разказ. Нямам навика да пиша каквито и да било коментари извън „любовния жанр“ и съм обяснила защо, но тук …
Признавам, че досега подминавах Селинджър с високомерното презрение на влюбен в класическата европейска и руска литература читател. Имам „Спасителя…“ у дома, в България, но не съм го чела, нито каквото и да е друго от автора. До днес, по-точно до тази нощ. Заради Вас! Обвинявам Ви в безсъние, в безмълвие, в безумие. Спах зле, заради Вас, станах зле, заради Вас и целия ден съм сякаш преживяла катастрофа — ментална, духовна и опустошителна.
О не, Вие не сте Селинджър, но сте виновен! Почти колкото него! А поради това и отговорен, защото сега няма да намеря покой … Вие знаете, разбирате това!
Разказът е уникален, силен, разтърсващ…на първи прочит е като бръснещ полет на изтребител, на втори — удар от високоскоростен влак, на трети — ако сте оцелели — океан, в който потъвате, за да се удавите и така или иначе да не успеете да изплувате никога повече. Не мога да го сравня с нищо, защото няма с какво. Странно, но на мен поне напомня с нещичко дори от Чеховият драматизъм. Отдавна не бях чела текст, сравнително кратък, но толкова пълен с разнородни, зашеметяващи послания. Може да бъде най-добре разбран от тези, които са имали познанства или поне досег с ветерани от ВСВ. Но спирам…
Уважаеми нт, всъщност много Ви благодаря, както вече подразбрахте! Трол ли?! Леле, майчице! Де такива тролове, де!
Тази вечер по залез слънце, докато отпочивам на балкона с дежурната чаша чай и любовната врява на причките, ще си мисля за Вас, започвайки „Спасителя…“. Надявам се, не възразявате! Бъдете здрав!
С извинения за оффтопика на всички!
Мече Кода,
Писмото ви дълбоко ме развълнува!
Погледнах датата на моето сдържано и минималистично съобщение. Минали са осем години. (Кога? Къде са?)
Усещането е като да пуснеш бележка в бутилка от брега на необитаем остров в Полинезия и да получиш отговор, надминаващ всичко което някога си можел да си представиш.
„Девет разказа и семейство Глас“ е единствената сканирана от мен книга, за която написах нещо като предговорна бележка. Така се случи, че съм се подписал с други инициали, но това е без всякакво значение.
Предполагам, че ако сте прочели бележката, сте се досетила, че съм аз. Ако пък не сте, ето я:
„Завиждам искрено на тези, които за пръв път ще се докоснат до вълнуващото творчество на Дж. Д. Селинджър. От деня, когато ги прочетох за пръв път, неговите «Девет разказа» се превърнаха за мен в постоянен спътник през годините — мерило за брилянтна проза, емоционална съпричастност и уникална гледна точка; книга, към която се връщам многократно и която нося непрестанно вътре в себе си.
Тя се оказа и изключително точен индикатор за личностна съответност. Реакциите на околните към творчеството на Селинджър, недвусмислено ми показват с кои от тях бих могъл да общувам пълноценно на нива извън ежедневно-битовото.
«Спасителят в ръжта» е чудесна и любима книга. Но в «Девет разказа и Семейство Глас» ние се срещаме със зрелия, истински блестящ, надминал сам себе си, Джеръм Селинджър.
Щастлив съм, че на мен се падна честта сканирайки и редактирайки текстовете, да запълня една дълго зееща празнина, и да бъдат те достъпни в електронен вид на български език за всички, които обичат или ще заобичат този култов автор.
Приятно четене!“
http://chitanka.info/book/66-devet-razkaza-semejstvo-glas
Копирах я тук, защото… Заради това словосъчетание дето ми е хрумнало — ’личностна съответност’.
Ако още не сте прочели всичките „9 разказа“, „Франи“, „Зуи“, „По-горе билото…“ и „Сиймор — запознаване“, направете го. И то по този ред. Оставете „Спасителя“ за след година.
И да! Разбирам усещането за катастрофа, и особеното чувство на необратимост, което досегът с този автор носи. Боя се че е истински преломна такава.
След срещата ми с него, нещо от Сиймор за винаги остана у мен. Ако можех да избирам кой да бъда — бих искал да съм Сиймор Глас. Ако имах брат — брат ми би бил Сиймор Глас. Ако имам приятел, който съм познавал през целия си живот без да съм срещал, това е Сиймор Глас.
Чудя се: трябва ли да има предупреждение? Знак за радиоактивност на корицата? Вероятно е безсмислено.
Харесвам Хемингуей и Сароян. Нищо не може да подготви човек за „Идеален ден за лов на рибка бананка“.
Години наред, преди да имам киндъл, носех в себе си отпечатано копие на този разказ. Без да го чета. Просто да знам че е с мен.
Да, изглежда изживяването ви е било идентично с моето. Поемам отговорността с радост. Вероятно ’удовлетворение’ е по-точна дума, но не ми допада нюансът. ’Радост’ пък загатва за нещо весело, а случаят не е точно такъв.
Не беше ми хрумвало, че може някой да разгледа всичките ми коментари за книги. Изведнъж си го представих като леко проблясваща следа. Отговорността е много по-висока, отколкото съм си давал сметка.
Бих ви нарисувал слънце с червило на огледалото в банята. Може да е и сърце.
Изглежда че тази вечер и аз ще започна да чета Селинджър отново. Имам повече от една причина да го направя. И да катастрофирам.
Безкрайно благодарен съм за писмото ви!
Бъдете здрава!
нт
Уважаеми нт,
Много благодаря отново…за всичко!
Явно по някаква духовна телепатия, преди да видя отговора Ви, аз съм продъжила с разказите („Мече буболече“…), както са подредени в сайтчето! Думи …нямам! Чувства… свлачище, лавина, потоп, ураган…едновременно. Затрупване, отвяване, удавяне, летене и отново затрупване… Ако има духовна черна дупка — еквивалентът на този вселенски катаклизъм е Селинджър! Ще последвам съвета за „Спасителя…“, защото след всеки разказ (чета бавно и по три пъти един след друг) аз се наслаждавам с езическа страст, но едновременно с това събирам останките на разбитата си душевност. Трябва ми време, трябва ми пространство за такава експлозивност в емоциите, посланията, мислите. Простете, че не ми се пише, не ми се говори тук, сега, за тези литературни брилянти. Не мога! Не искам! Седя на балкона, слушам дъжда и вятъра в клена отсреща и бягам от себе си. Мисля, че сте прав — и аз завиждам на онези, които за пръв път ще се докоснат до това съкровище. Да, предположих, че бележката е от Вас! И да, катастрофата е необратима! Стоплих се от лъчите на „червилното“ слънце! Виждам Ви да гледате дъжда, който плаче вместо Вас!
Случайно попаднах на тази вълнуваща кореспонденция — няма как, ще се чете…
Едно от най-красивите неща, които съм чела... Завиждам на всеки, на който тепърва му предстои четенето :)
Мисля че не разбрах разказа много добре … не ми стана ясно какво имаше той пред вид като разказа на момиченцето за рибките бабанки? И защо Сиймор се самоуби накрая?
Рибките- бананки са просто същества, измислени от Сиймор.На теб като малък/малка не са ли ти разказвали приказки, измислени на момента, не си ли и ти разказвал/разказвала приказки, които си съчиняваш на момента :))))
Сиймор се самоубива, защото може би има някакви психични… проблеми- нали майката, разговаряйки по телефона я пита около 100 пъти добре ли е и как се държи Сиймор; а може би и защото Селинджър е търсел завършек на разказа, различен от хепи енд.
Колкото за разказа- доста странен, интересен:))))
Хубаво това за рибките-бананки, обаче така както изскочи от нищото, така и завърши този разказ…нито ми се струва смислен, нито оригинален, а идеята като цяло ми се губи…но явно Селинджър е имал свое виждане по въпроса…
Страхотен разказ!
Сиймор се самоубива, не защото е с психични проблеми, а защото светът около него е такъв.
Горещо препоръчвам „Устата ми хубава, очите ми зелени“.
Джиджо…прав си човече….и Сиймор е толкова прав !!!
А може би все пак има логика, но не всички да я разбират. На мен ми е любимият автор тъкмо защото е странен и ако се замислиш няма да ти е толкова очудено :))
1 от авторите, които обожавам. Причината за самоубийството на Сиймор се посочва в „По-горе билото, майстори“, или в последната новела от „Сем. Глас“. Но недайте казва, че е заради псих. проблеми, моля ви се; освен ако нямате предвид психичните проблеми на прекрасния ни свят като цяло. Горещо препоръчвам всичко на Селинджър, което намерите тук или другаде — уви, не че са известни много произведения. Всичко добро!!
Най-добре не търсете логика,просто се наслаждавайте на оригиналността на разказа! Любим ми е!
Не, не мога да разбера как така не намирате смисъл в разказа. Хора, замислете се!Този разказ е не само оригинален, но и с много добро послание.
Рибките-бананки олицетворяват материалистите, хората потънали в душевна нищета. Каквито именно са жената на Сеймор, майка й, че дори и майката на момиченцето. А самоубийството е просто начинът Сеймор да се откъсне от тази среда, в която вече не може да живее. А ако се чудите защо разказва всичко това на момиченцето, ами много просто — дава й важен житейски урок, защото вижда в нея сроден човек, който може да го разбере(за това и вижда банския й син, какъвто е и неговият).
А относно мнението ми за разказа — един от най-добрите, които съм чела.
разказа е невероятен, уникален. остава завинаги усещането че си го преживял а не просто прочел. и това докосване те завладява. минаха много години откакто го прочетох за пръв път и все още при мисълта за Селинджър и разказа, ме обзема това чувство. чувство което ще свързвам винаги с творчеството на този автор. чувство, което ще остане до края на живота ми, завинаги белязан.
Поклон пред един гениален писател.
Обожавам разказите му и обичам да ги препрочитам.
Препоръчвам на всички, който трудно са го разбрали, да прочетат предговора " Да чуеш звука от пляскането с една ръка" към книгата Девет разказа Семейство Глас. Тогава пред вас ще се разкрие цялата гениалност на писателя. Източната философия, символиката на синия цвят, на банана и със сигурност Селинджър ще ви стане още по-любим.
обичам тази книга,толкова емоция,импресия,не се среща,преди повече от 30 г япрочетах и още я обичам
Прочетох всичко издадено в България на Селинджър когато бях на около 16 години.
Препрочитал съм го безброй пъти от тогава.Минаха толкова години и аз още чакам някой да ме впечатли поне колкото него!
Само Достоевски се доближава до него…
Прекрасно.Един левел нагоре в духовното израстване на човек,след като прочете този разказ.
Признавам си, че не разбрах много за какво става въпрос след първия прочит, но след втория вече имах проблясък, а сега като ви чета коментарите, съвсем се изясняват нещата. Това му харесвам на Селинджър — не ти казва всичко в прав текст, принуждава те (едва ли не) да се замислиш. А мисля, че във време като нашето, в което е пълно с материалисти, лицемери и изкуствени хора, е особено освежително да прочетеш нещо такова. И да преосмислиш живота си…
Препрочитам Селинджър след 25 годишна пауза. Разказът му е прекрасен. Семпъл, чист като изказ и ясен като послание.
Ей, коментатори! Заради вас прочетох разказа. Великолепен е, наистина веднага те потапя в атмосферата. Джиджо, ти ме наведе на същината на разказа. А рибката-бананка, се е препълнила от този свят, около нея, и може да се измъкне само ако умре.
Страхотен разказ! Един от любимите ми, защото те кара да мислиш. Посланието на разказа го разбрах сред прочитането му, някак си то изплува. Селинджър е велик. Той е като онези режисьори, които остават не разбрани, но най-ценни. Те не са за масата хора, а за ценители като доброто вино. Вчера гледах един филм — Врагът(2013), който така те обърква, даже повече. Препоръчвам го на хората, на които им харесва разказа. Там има едни паяци, които символизират страха от обвързване. Много странен филм.
Не съм компетентен да правя анализ на разказа, ще изкажа мнение в помощ на тези на които убягва смисълът. Имайте предвид че няма ни една излишна дума. Състои се от две равнопоставени контрастиращи части, телефонния разговор и разговора на Сиймур, превъзходен комуникатор, с детето. Ключ е най великия немски поет и колко лесно е да го разбереш — трябва общ език и желание.
И наистина в ’По горе билото майстори!’ се хвърля допънителна светлина.
Този много тъжно-истински разказ за безнадеждността, скръбта, гнева ми напомни за моята дипломна работа върху стреса. Още по времето на Първата и Втората световна война лекарите са установили,че войниците в големите войни били по-склонни да се върнат на бойното поле, ако им се окаже психологическа подкрепа, непосредствено след битка, когато са настанени в болницата далеч от фронтовата линия. През 1994 година Линди развива концепция за травматичната мембрана. Тази психосоциална структура служи като защита от проникване на продължаващ стрес, но също така тя изолира травмирания и от усилията на другите да съдействат за неговото възстановяване. Същите мисли ме споходиха още като четях разказа „Непознатият“ и понеже и двата ми въздействаха по един и същи начин — да ти бръкнат без упойка с голи ръце и да ти извадят сърцето, та реших под въздействието на емоциите да споделя тези мои мисли.
Нт и мече кода, мога ли да попитам как сте?
Добре съм, Онорин.
Благодаря за милия въпрос!
Започнах я тази бананафиш и си казах „Добре, лесно е“ — все едно нареждаш пъзел, детски, с големи части. И съм вече накрая. И после замръзнах. Все едно някой да те зашлеви по лицето, усмихвайки се..
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.