Читателски коментари

Книгата е супер. Който не е чел нищо от Робин Кук много е загубил. Книгите му се четат на един дъх.

Това е книга, която съм търсил дълълго време и се радвам, че я открих!!!

За мен (тоест според моето скромно лично мнение без да имам нужда някой да го разяснява) Престъпление и наказание е книга с изключително много качества (да не ги изброявам и нямам предвид въобще ’стила’ да речем, а качества относно философия, психология, дълбочина, широта) и е сред най-добрите романи, писани някога без значение от темата, стила и така нататък.

Уникалността на „Престъпление и наказание“ е в това, че не бих могла да посоча друго произведение, което да се доближава до стила, езика и концепцията на този роман. Все пак най- блоизко до мисълта е да се прочетат други произведения на Достоевски…

Иначе аз бих предложила на Момчил „Парфюмът“ от Патрик Зюскинд. Отново история за един убиец, който може би ще оправдае…

Здравей,Гошо!Чак сега прочетох коментара ти(ама много съм бърза,а?).Ами съветвам те да почнеш книгите поред,като си сложиш розови очила за понякога невъобразимия превод и грубите грешки в изказа(вина и на преводача,и на редактора).Сюжетът е много интересен и вълнуващ,обаче се иска търпение и интерес към такава литература.Убедена съм ,че половината от читателите са харесали много книгите от поредицата,а другата половина се питат чий болен мозък ги е измъдрил и що за странни птици ги четат.В своя защита ще кажа,че съм израстнала с Междузвездни войни и братя Стругацки.За сведущите това обяснява всичко.

Не съм чела по-добра книга от друг автор. А, от Достоевски — поне от същиq ранг за мен са Братя Карамазови и Бесове.

Най-невероянната книга, която съм чела.. Прочетох я за 4-ти път и отново и отново ми е все така интересна.

Както винаги необикновено красива,оригинална и трогателна и леко хаплива,но самата тя-Мирена.Благодаря ти,че те има.

Много свеж разказ! Приятно съм изненадан! За съжаление обаче не сме запознати достатъчно с японската литература… Явно има какво да се прочете. Обикновено асоциацията за японска книга е хайку или самурайски фанатизъм. Тук откриваме нещо ново — човешки облик на жълтото лице.

Това наистина е една от книгите, които човек задължително трябва да прочете!Макар да изглежда по детински забавна и увлекателна, смисълът наистина е много дълбок и те кара да се замислиш за истинските ценности и пътя към тяхното осъзнаване!

Майкъл Конъли е един от най-добрите за момента. Почти всички кинги са свързани сюжетно. Тази е началото на „поредицата“ :

Кръв

Примката на совата

Смъртта е моят занаят

Завръщането на поета

Във „Хари“ също има препратка към „Кръв“ и дори става дума за истинския филм с Клинт Истуд. /както и в „Завръщането на поета“/

Да, има! „Завръщането на поета“ /оригинално заглавие The narrowz — теснините/

много готина книга, най-яката бих казал. а георги илиев е жорж бесния, а васил илиев — велин изов.

Една страхотна книга, която всеки трябва да прочете.

Книга , която ще те накара да се замислиш и да станеш по-добър и по-мъдар.

Присъединявам се към горното мнение. Чудесна поредица!!! Хиляди благодарности на ъплоудера, който е качил книгите!!!

Изненадан съм, че никой до момента не е коментирал това великолепно произведение, което трябва да бъде прочетено от всяко дете. Това е един роман оказал огромно влияние върху мен , заедно с такива романи като ’Сърце’(Cuore) на Едмондо Де Амичис, разбира се и много други ,но за тях се сещам винаги първом. Една поучителна история забележително вплетена в пътепис на Швеция и скандинавските легенди в отделните исторически и географски области. Препрочитал съм я 4-5пъти на 8-10г възраст и пак бих я прочел с удоволствие. Горещо я препоръчвам! След прочитането и всеки ше се научи да уважава още повече всяко живо същество!

Къде е магията?

Ами толкова по въпроса какво е комунизма.Една еврейска банда държи Русия за гушата и до ден днешен и нагло успя да я разграби за трети път през последните сто години,преди беше под формата на смехотворна идеология ,сега олигархичен капитализъм, за тях разлика няма.Прочетете всички ревизионисти които намерите и картинката ще ви се изясни(естествено на руски се намират а у Бе Ге- не) щото тука има свобода на словото.Ако вярвате на гнусната официална пропаганда , която днес наричат история толкова по зле за вас.

Прочетох „Лъвовете на Ал-Расан“ от непознатия за мен автор с интересно име Гай Гавриел Кай.

Смятам всичките часове, прекарани с тази книга за напълно изгубено за мен време.

Ако искате добра и забавна приключенска литература по-добре (пре)прочетете Капитан Блъд, Скарамуш или Граф Монте Кристо. Ако искате интересни мистични лекарски истории вижте Синухе Египтяниа. Ако искате фентъзи ще препоръчам дори не тъй любимия ми Робърт Джордан. Че дори смешници като Майкъл Муркок или Филип Х. Фармър се справят значително по-добре. Ако искате арабски приказки — вижте тези за Алхамбра.

Гай Гавриел Кай на няколко пъти променя дори стила си на писане — някак героите му се изплъзват. Но не в смисъл, че заживяват собствен живот.

„Фентъзито“ в целия роман се заключава в измислената география и имена на народи и божества. Аналогиите с Араби-Мюсюлмани, Евреи и Испано-Католици са крайно прозрачни, а цялото желание на автора е да докаже най-клиширано тривиални хуманистични идеи по доста преднамерен и неловък, бих казал, начин.

Прекрасно е, толкова нежно! Навсякъде около нас се случват неща, от които да черпим познания и мъдрост. Романът граничи с абстрактното в живота, и тези които са привърженици на „действителните“ аспекти от него, вероятно ще го оценят по-занижено. Въпреки това си струва прочита!!!