Артър Кларк
3001: Последната одисея (35)

33. Контактът

— Здравей, Франк. Тук е Дейв. Имам много важно съобщение за теб. Предполагам, че в момента си в апартамента си в Африканската кула. Ако си там, моля те, идентифицирай се, като кажеш името на инструктора ни по орбитална механика. Ще изчакам шейсет секунди и ако не получа отговор, ще опитам пак точно след един час.

Тази минута едва стигна на Пул, за да се възстанови от шока. За миг изпита прилив на радост, а също и на удивление, преди да го обземе друго чувство. Колкото и да се радваше отново да чуе Боумън, изразът „много важно съобщение“ му прозвуча определено зловещо.

„Поне имам късмет — каза си Пул, — че ме пита за едно от малкото имена, които си спомням.“ А кой ли би могъл да забрави шотландеца с толкова силен глазгоуски акцент, че трябваше да мине цяла седмица, докато го усъвършенстват? Но пък беше блестящ преподавател — стига да разбираш какво говори.

— Доктор Грегъри Маквити.

— Прието. А сега, моля, превключи на приемника на мозъчната си шапка. Качването на съобщението ще отнеме три минути. Не се опитвай да го следиш: използвам компресия десет към едно. Ще изчакам две минути, преди да започна.

„Как успява да го прави?“ — зачуди се Пул. Сега Юпитер/Луцифер/ се намираше на повече от петдесет светлинни минути, така че съобщението трябваше да е било пратено почти час по-рано. Сигурно използваше интелигентен носител в подходящо адресиран пакет по лъча Ганимед-Земя, но това едва ли можеше да затрудни Халмън, при ресурсите на Монолита, които очевидно му бяха на разположение.

Индикаторната лампичка на мозъчната кутия запремигва. Съобщението започваше.

При компресията, която използваше Халмън, на Пул щеше да му трябва половин час, за да приеме информацията в реално време. Но още през първите десет минути разбра, че мирният му начин на живот внезапно е свършил.