Артър Кларк
3001: Последната одисея (18)

(Извадка, чист текст, „Туристически справочник за външните райони на Слънчевата система“, т. 219.3)

Дори днес гигантските спътници на някогашния Юпитер ни поставят огромни загадки. Защо четири свята, които орбитират около едно и също тяло и са много сходни по големина, са толкова различни в повечето останали отношения?

Убедително обяснение има само за Йо, най-вътрешния спътник. Той се намира толкова близо до Юпитер, че гравитационното привличане, постоянно разбъркващо вътрешността му, генерира колосални количества топлина — толкова много, че повърхността на Йо е полутечна. Това е светът с най-голяма вулканична активност в Слънчевата система — картите му са актуални само в продължение на няколко десетилетия.

Макар че в такава нестабилна среда никога не са били установявани постоянни човешки бази, на повърхността на спътника е кацано многократно и той е под постоянно автоматично наблюдение. (За трагичната съдба на Експедиция 2571 вж. „Бийгъл“, 5.)

Европа, втора по разстояние от Юпитер, първоначално е била изцяло покрита с лед и почти не са се виждали други особености на повърхността й, освен сложна мрежа от пукнатини. Тук силите на привличане, които господстват над Йо, са много по-слаби, но дават достатъчно топлина, за да осигурят на Европа глобален океан от течна вода, в която са еволюирали многобройни странни форми на живот. (Вж. „Космически кораб «Циен»“, „Галактика“, „Вселена“.) След превръщането на Юпитер в миниатюрното слънце Луцифер на практика цялата ледена покривка на Европа се е стопила и в резултат на вулканична активност са се появили няколко малки острова.

Както е добре известно, почти от хиляда години на Европа не е кацал кораб, но спътникът е под постоянно наблюдение.

Ганимед, най-голямата луна в Слънчевата система (диаметър 5260 км), също е бил повлиян от появата на новото слънце и екваториалните му райони са достатъчно топли за земни форми на живот, макар че все още не притежава годна за дишане атмосфера. По-голямата част от населението му е активно ангажирана в тераформиране и научно проучване — главното селище е Анубис сити (41000 души), намиращо се близо до Южния полюс.

Калисто отново е напълно различна. Цялата повърхност е покрита с метеоритни кратери с всевъзможна големина, толкова многобройни, че се застъпват. Бомбардировката трябва да е продължила милиони години, защото по-новите кратери изцяло са изличили по-старите. На Калисто няма постоянно селище, но там са установени няколко автоматични станции.