Робърт Силвърбърг
Човекът в лабиринта (55)

3.

Осмият свят на Алфа Кентавър B представляваше газов гигант със сърцевина с ниска плътност и гравитация, подобна на земната. Мълър прекарваше там меден месец за втори път. Отчасти бе служебно пътуване, защото имаше неприятности с колонистите на шестата планета; там вече се говореше за създаване на всмукващ ефект, който да извлече по-голямата част от много ценната атмосфера на осмата планета, за да я използват като суровина.

Преговорите на Мълър с местните жители минаха доста добре. Успя да ги убеди да приемат квота на атмосферните си вземания, дори спечели признанието им за малкия урок по междупланетен морал, който им изнесе. След това той и Нола бяха гости на правителството на осмата планета. Нола, за разлика от Лорейн, обичаше да пътува. Тя щеше да го придружава в много други пътешествия.

Облечени в животоподдържащи костюми поплуваха в метаново езеро. Тичаха засмени по обливани с амоняк плажове. Нола бе висока колкото него, имаше силни крака, тъмночервена коса и зелени очи. Прегръщаха се в топла стая с огледален прозорец, издаден над пусто море, което се простираше на хиляди километри.

— Завинаги — бе казала тя.

— Да. Завинаги.

Преди да изтече седмицата се скараха жестоко. Ала това бе само игра; защото колкото по-ожесточено се караха, толкова по-страстни бяха сдобряванията им. Поне за известно време. По-късно вече не си правеха труда да се карат. Когато изтече опцията за подновяването на брачния договор, никой от двамата не го поднови. След това, когато репутацията му взе да расте, той понякога получаваше приятелски писма от нея. Потърси я, когато се завърна на Земята от Бета Хидри IV. Нола, мислеше той, ще му помогне да преодолее неприятностите си. Тя единствена не би се извърнала от него. Заради доброто старо време.

Ала тя беше на почивка на Веста със седмия си съпруг. Мълър разбра това от петия й мъж. Той самият бе третият й. Не й се обади. Започна да разбира, че това няма никакъв смисъл.