Робърт Силвърбърг
Човекът в лабиринта (19)

8.

За Бордман изкривяващият екран дълбоко в зона G бе най-тежкото изпитание. Не се страхуваше от опасностите; Маршъл бе единственият човек, който не успя да премине читав покрай това място. Боеше се да навлезе в зона, където показанията на сетивата му нямаше да отговарят на действителността. Бордман зависеше от сетивата си. Бе сменил вече три чифта ретини. Човек не би могъл да оцени правилно окръжаващата го вселена, без да е сигурен, че я вижда ясно.

А сега той се намираше в обсега на изкривяващия екран.

Тук успоредните линии се сливаха. Триъгълните фигури, украсяващи влажните потрепващи стени, бяха до една тъпоъгълни. Напреко през долината течеше река. Звездите бяха твърде близо, луните се въртяха в орбити една около друга.

Това, което сега трябва да направим, е да затворим очи, за да не бъдем измамени.

Ляв крак. Десен крак. Ляв крак. Десен крак. Мръдни леко наляво — плъзни крака си. Още. Още. Още мъничко. Върни се пак надясно. Това е. Тръгвай отново.

Забраненият плод го изкушаваше. През целия си живот се бе стремил да вижда ясно. Изкушението на изкривеното пространство бе непреодолимо. Бордман се спря. Ако се надяваш да се измъкнеш оттук, рече си той, ще трябва да държиш очите си затворени. Ако ги отвориш, ще се подлъжеш и ще срещнеш смъртта. Нямаш право да загинеш тъй глупаво тук, след като толкова много мъже се бориха яко, за да те научат как да оцелееш.

Бордман не помръдваше. Тихият глас на компютъра, малко раздразнен, се опита да го подтикне да продължи.

— Почакай — рече тихо Бордман. — Мога да се поогледам, ако не мърдам. Това е най-важното, да не мърдам. Човек няма да загази, ако не мърда.

Корабният мозък му напомни за огнения гейзер, който бе убил Маршъл.

Бордман отвори очи.

Внимаваше да не помръдне. Съзря навсякъде около себе си невъзможната геометрия. Това бе калейдоскопната тръба, гледана отвътре навън. Отвращението се надигна у него като зелена колона.

Ти си на осемдесет години и знаеш как би трябвало да изглежда Вселената. Затвори сега очи, Ч. Б. Затвори очи и продължавай нататък. Поемаш ненужни рискове.

Първо потърси Нед Роулинс. Момчето бе на двайсетина метра пред него, тътреше се бавно покрай екрана. Със затворени очи ли? Разбира се. И двете. Нед бе послушно момче. Или изплашено. Той иска да надживее всичко това, едва ли би погледнал как изглежда света около изкривяващия екран. Бих искал да имам такъв син. Но сигурно вече бих го променил.

Бордман понечи да премести десния си крак, но се отказа и отново го отпусна върху настилката. Точно пред него изригна пулсираща златиста светлина, която приемаше формата ту на лебед, ту на дърво. Лявото рамо на Нед Роулинс се повдигна твърде високо. Бе прегърбен. С единия си крак направи крачка напред, с другия — крачка назад. Бордман видя в златистата мъгла Маршъл, прикован към стената. Очите му бяха широко отворени. Нима на Лемнос нямаше гнилостни бактерии? Като се вгледа в очите, Бордман съзря само своето изкривено отражение: само нос, без уста. Затвори очи.

Облекчен, компютърът му подсказа следващите ходове.