Робърт Силвърбърг
Човекът в лабиринта (14)

3.

Изображенията играеха върху златистия екран, окачен върху стена, близо до вътрешната граница на зона H. Роулинс видя как се очертава лицето на баща му, как се сраства с обграждащите го шарки от линии и кръстчета, как избухва в пламъци. Екранът се захранваше външно: онова, което показваше, се намираше в окото на гледащия го. Дроните, които бяха преминали оттук, бяха видели празен екран. Роулинс видя как върху екрана се появява изображението на момиче. Марибет Чеймбърс, шестнайсетгодишна, второкурсничка в гимназията „Милостивата дева“ в Рокфорд, Илинойс. Марибет Чеймбърс се усмихна свенливо и започна да се съблича. Косата й бе коприненомека, златен облак; очите й — сини, устните — пълни и влажни. Разкопча сутиена си и разкри две твърди, щръкнали напред бели кълбета, по които играеха отблясъци. Бяха високи и близки едно до друго, сякаш неподвластни на никаква гравитация, а долчинката помежду им бе шест инча дълбока и една шестнайста от инча широка. Марибет Чеймбърс се изчерви и разголи и долната част на тялото си. Малки гранатови украшения висяха над пълничкото й розово задниче. Разпятие от слонова кост се люлееше на златна верижка около бедрата й. Роулинс се опита да не гледа към екрана. Компютърът го насочваше и той покорно затътри крака.

— Аз съм Възкресението и Живота — изрече Марибет дрезгаво и страстно.

Помами го със събраните връхчета на трите си пръста. Намигна му похотливо. Напяваше му тихичко сладки мръсотийки.

Ела насам, голямо момче! Дай да ти покажа нещо хубаво…

Тя се изкикоти. Изви тялото си. Надигна рамене и гърдите й зазвънтяха като камбанки.

Кожата й стана тъмнозелена. Очите й се присвиха. Долната й устна се протегна напред, досущ като лопата. Бедрата й започнаха да се топят. Върху екрана заиграха пламъци. Роулинс чу дълбоките, пулсиращи, тромави акорди на някакъв невидим орган. Вслуша се в нашепването на мозъка, който го направляваше, и мина невредим покрай екрана.