Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Man In The Maze, 1969 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Тинко Трифонов, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 13 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- Виктор Любенов (2004)
- Корекция
- Mandor (2008)
Източник: http://bezmonitor.com
Издание:
Робърт Силвърбърг. Човекът в лабиринта
Роман
Издателска къща „Галактика“ — Варна, 1998
Библиотека „Галактика“, №121
Преведе от английски: Тинко Трифонов
Редактор: Жана Кръстева
Художник: Петьо Маринов
Американска, първо издание
Излязла от печат юни 1998
Формат 70/100/32. Изд. №2453
Печатни коли 15. Цена 3000 лв.
ISBN — 954–418–091–5
Издателска къща „Галактика“
© Тинко Трифонов, преводач, 1998
© Петьо Маринов, рисунка на корицата, 1998
© ИК „Галактика“, 1998
Robert Silverberg. The Man In The Maze
Copyright © 1969 by Robert Silverberg
Copyright © 1969 by Adberg, Ltd.
История
- — Корекция
- — Незначителни корекции (наклонен текст и нови редове) (Мандор)
- — Добавяне
2.
Някакво същество с дълги зъби бе кацнало над вратата пред тях. Чарлз Бордман внимателно извади оръжието от раницата си и включи автоматичния прицел. Нагласи го за маса до трийсет килограма и разстояние до петдесет метра.
— Взел съм го на мушка — каза той на Роулинс и стреля.
Мълнията срещна стената: ивици блещукащо зелено изригнаха и се смесиха с тъмночервеното. Звярът подскочи с изпънати в последна агония крайници и падна. Отнякъде изникнаха три малки лешоядни животни и започнаха да го ръфат.
Бордман се изсмя. Трябваше да си признае, че не се изискваха кой знае какви умения да се ловува с автоматичен прицел. Ала не бе ловувал много отдавна. Когато бе трийсетгодишен, бе прекарал една дълга седмица в резервата „Сахара“; бе най-младият от групата — осем бизнесмени и правителствени консултанти, тръгнали на лов. Бе предприел пътуването поради политическата полза, която можеше да извлече от него. Беше му съвсем противно: парещият въздух в ноздрите, палещото слънце, жълтокафеникавите животни, мъртви върху пясъка, хвалбите, необузданото клане. Когато човек е само на трийсет години, не е много толерантен към безсмислените спортове на по-възрастните. Ала въпреки това остана, защото бе преценил, че ще е полезно да се сприятели с тези мъже. Така се и оказа — полезно. Никога повече не излезе на лов. Ала това тук бе по-различно. Дори и с автоматичен прицел. Това тук не бе никакъв спорт.