Робърт Силвърбърг
Човекът в лабиринта (36)

22.

Този път извървя сам съвсем кратко разстояние. Щайн и Алтън го съпроводиха до вратата към зона E. Не се случиха никакви инциденти. Насочиха се в правилната посока и минаха през подобен на въртящо се огнено колело дъжд от бляскави, синкави искри, след което навлязоха в суровия гробищен район отвъд него. Докато се изкачваше по рампата към входа, забеляза кухината в издигащата се каменна колона. В тъмното на тази кухина мярна нещо, което се движеше и блещукаше — би могло да е око.

— Мисля, че открих част от наблюдателната система на Мълър — докладва Роулинс. — Там на стената има нещо, което ме гледа.

— Пусни му един откос — предложи Бордман.

— Ще го възприеме като враждебно действие. Откъде накъде един археолог ще обезврежда подобно нещо?

— Да, имаш право. Продължавай.

Атмосферата в зона E бе далеч по-малко заплашителна. Тя се състоеше от тъмни, разположени близо една до друга ниски сгради, досущ като скупчили се заедно обезпокоени костенурки. Пред себе си Роулинс виждаше друга топография — високи стени и бляскава кула. Всяка зона бе тъй различна от другите, че той взе да си мисли, че са строени в различно време: първо, сърцевината от жилищни сектори, а отвъд тях постепенно разширяващи се, изпълнени с капани външни кръгове — построени, след като противниците са ставали все по-досадни. Това бе мисъл, която евентуално би хрумнала на един археолог; той си я отбеляза, за да я използва в бъдеще.

Повървя още малко и видя приличната на сянка фигура на Уокър да наближава към него. Уокър бе слаб, упорит, спокоен. Твърдеше, че се бил женил няколко пъти за една и съща жена. Бе четирийсетгодишен, професионален военен.

— Радвам се, че успя, Роулинс. Внимавай отляво. Онази стена е окачена на панти.

— Тук всичко наред ли е?

— Долу-горе. Преди час изгубихме Петрочели.

Роулинс се вдърви.

— Предполагаше се, че тази зона е безопасна!

— Не е. Тя е по-рискована от F и е гадна почти колкото G. Подценихме я, още когато използвахме сондите. Няма съществена причина, поради която зоните задължително да стават по-безопасни с приближаването към центъра, нали така? Тази е една от най-лошите.

— Да приспи вниманието ни, така ли? — предположи Роулинс. — Да придобием измамно спокойствие.

— Обзалагам се, че е така. Хайде, да вървим. Следвай ме и не си блъскай мозъка. Тук няма полза от много мислене. Или следваш пътя, или не стигаш доникъде.

Роулинс го последва. Не съзря никаква явна опасност, но скачаше там, където скачаше Уокър, заобикаляше там, където Уокър заобикаляше. Вътрешният лагер не бе далеч. Там завари Дейвис, Отавио и Рейнолдс, както и горната половина от тялото на Петрочели.

— Очакваме заповед за погребение — рече Отавио. От трупа под кръста не бе останало нищо. — Бас ловя, че Хостийн ще ни нареди да го изнесем.

— Поне го покрийте — каза му Роулинс.

— Днес ли ще влизаш в D? — попита Уокър.

— Може би.

— Ще ти кажем от какво да се пазиш. Това е нещо ново. Петрочели загина досами входа на D, може би на пет метра вътре в зоната. Сблъскваш се с някакво поле и то те прерязва наполовина. Дроните изобщо не се сблъскаха с него.

— Значи прерязва всичко, което минава наблизо, така ли? — попита Роулинс. — Всичко, освен дрони?

— Не е прерязало Мълър — рече Уокър. — Няма да пререже и теб, ако го заобиколиш. Ще ти покажем как.

— А отвъд него?

— Там вече всичко ще зависи от самия теб.