Ернст Мулдашев
Златните плочи на Харати (46)

ДЯВОЛСКОТО ЕЗЕРО

— Дяволското езеро, наречено Ракшас, не се вижда оттук — отговори на въпроса ми монахът от малкия манастир Чу-Гомба, с когото „шофьорът“ Лан-Вин-Е ми разреши да поговоря половин час. — Трябва да тръгнете натам и зад хълма ще го видите. Не се приближавайте обаче до брега — пясъкът може да хлътне и да погълне колата.

— Добре.

— Ако от него се насочите на изток — продължи монахът — и пресечете падината, която е широка около 5 километра, ще стигнете до свещеното езеро Манасаровар. Там винаги е спокойно.

— Значи езерото Ракшас винаги е бурно, а Манасаровар е спокойно? И защо е така — нали двете не са разделени от планински хребет?

— Над Ракшас дяволът размества въздушните пластове, а над Манасаровар добрите богове ги укротяват — поясни монахът.

— Глупости — прошепна Рафаел.

— Почакай! Кажете — обърнах се пак към монаха, — а защо дяволът размества въздуха над Ракшас?

— Защото го е яд, че наблизо се е появило свещеното езеро Манасаровар.

— Да не би някога да не го е имало?