Ернст Мулдашев
Златните плочи на Харати (27)

Кайлас — гигантската мандала на Вселената

— Уважаеми лама, разрешете ми един въпрос, на който бих искал по-обстоен отговор. Какво е предназначението на Кайлас?

— Кайлас е гигантска мандала на Вселената.

— Зная какво е мандала. Но все пак обяснете по-подробно.

— Мандалата може да бъде наречена и архитектурна мантра — мистична фигура с обем, определен свише. Формите на янтрите са изпратени на Земята от Висшия разум. Малцина разбират значението на мандалата и янтрите. Може би само йогите от пещерите знаят, но мълчат. Ние, ламите, също не сме наясно, но… се прекланяме пред тях, защото усещаме, че смисълът им е божествен и величествен, и знаем, че без тях…

— Без тях какво?

— Не би имало живот на Земята.

В този миг в съзнанието ми неочаквано изплува думата матрица — неясна и смътна, и преди да се проясни, също тъй неочаквано потъна в неосветените територии на подсъзнанието.

— Скъпи лама, може би мандалата на Кайлас е в основата на живота. Правилно ли съм схванал? — смутено промълвих.

— Може би… — неопределено отвърна Кетсун Зангпо и се вгледа в мен. — Не мислете, че зная много. Може би чувствам по-добре от вас. И затова съм вътрешно убеден, че животът е създаден въз основа на мандалата на Кайлас. Че няма нищо по-свято от тези заветни планини.

— Какво? Повторете, моля!

— Няма нищо по-свято от формата на Кайлас.

Защо той на няколко пъти ми напомняше, че планината Кайлас е свещена? Може би тук се криеше нещо важно и фундаментално.

Защо хората от Изтока изглеждат по-наивни и за разлика от европейците вярват на чувствата, достигащи до тях (както и до нас!) от дълбините на божественото подсъзнание. Те не ги анализират, те просто им се доверяват, убедени, че са напълно правдиви. Хората ОТ Изтока като че ли живеят за бъдещето и търпеливо (живот след живот) очакват, че един ден те ще станат реалност. И тогава божествената светлина на древните тайни ще се върне и ще озари техния банален делник.

Кога ще дойде този ден? Кога?

На Изток изглежда по-добре разбират чувствата си и търпеливо чакат светлите времена, но се прекланят пред нас, защото ние, не намирайки покой в своите противоречия, все се стремим да докажем всичко в живота и да го проверим експериментално. При това със съжаление рано или късно осъзнаваме, че ролята на съдник на Божиите творения, която кой знае защо си присвояваме, не е най-вярното решение… Ние, европейците, все се целим напред, все пробиваме с главите си стени и си чупим вратовете по острите завои на историята, предопределена от Бог. А балансът между Изтока и Запада, между Азия и Европа изглежда е необходим за света…

— Извинете, уважаеми лама, нали Кайлас прилича на пирамида?! Нали така? — настойчиво и неочаквано високо казах аз.

— Пирамидалната форма е свещена — уклончиво отвърна той. — Впрочем, ще ви покажа една книга, дори ще ви препоръчам да прочетете отделни пасажи — много е интересна. Авторът й е европеец — Ернст Хофман. По-голямата част от живота си е прекарал в Индия. Индийското му име е Ангарика Говинда… Той често е посещавал свещената планина и книгата му „Път през белите облаци“ е посветена на пътуванията му до нея. За съжаление Ангарика Говинда почина през 1985 година.

Кетсун Зангпо стана, взе книгата от полицата и след като я прелисти, ми посочи следния пасаж:

— Ето, четете.

Тексът беше на английски и аз прочетох:

„… според древната санскритска традиция планината Кайлас се е наричала Меру или Сумеру. Тя е смятана не само за физически, но и за метафически център на света… Планината Меру (или Кайлас) образува ос, свързваща различни планове или светове… Кайлас е увенчан с невидимия храм на трансцеденталните сили… това е гигантска мандала…

Планината Кайлас символизира оста на духовната Вселена, която преминава през безброй светове. Тази ос се издига от човешкото ниво към божественото…

За вярващия Кайлас е небесен храм, божи престол, антена, която предава и приема духовните енергии на нашата планета…

Обикаляйки Кайлас по свещената пътека, поклонникът разбира, че се движи по гигантска мандала, сътворена по чудодеен начин…“ От книгата, а и от разговора ми с ламата ставаше ясно, че Кайлас е създаден с формата на мандала. Но обикновено мандалата е сложен комплекс от мистични фигури, имащи съответния обем. Именно — комплекс, а не единична фигура! Оттук следва, че е напълно възможно това да е легендарният Град на боговете. Защо тогава той не е описан от никого? Нима никой не е виждал другите мистични постройки около свещения Кайлас? В онзи момент не откривах отговор на лавината от въпроси, които не ми даваха покой. А всичко се оказа толкова просто! Но за това, скъпи читатели, ще разкажа малко по-нататък.

„Защо мандалите са смятани за свещени?“ — мислех си аз, без да подозирам, че древните са приемали материята за вторичен субстрат. За тях първоосновата на живота са пространството и времето, за въздействието върху които са били създавани различни съоръжения. Тайната на формите им засега е недостъпна за нас.

Господи, колко далеч сме все още от осъзнаването на научната стойност на мистичните фигури и по-конкретно — на мандалата! Колко по-различни са били научните им методи! Сега вече ми е ясно, че те са конструирали матрици, влияещи върху пространството и времето, че на следващите поколения са предавали принципните им схеми под формата на тайнствените мандали и янтри. С каква цел са създавали тези матрици? Нима комплексът Кайлас е гигантска матрица?

Каква е нейната роля?

Помолих Кетсун Зангпо да прекъснем разговора.

Когато приседнах отвън на стъпалата и запалих цигара, отново си припомних думите на Ангарика Говинда, според които Кайлас е увенчан с невидим храм на трансцеденталните сили — явно ставаше дума за призрака на Кайлас. Колко жалко, че не притежавам финоенергийно зрение, с което бих могъл да видя фантома на Кайлас! Сигурно е великолепен! Щастливи са йогите, надарени от свръхчовеците с такова зрение. А аз не съм сред избраниците! Не съм и достоен — пуша, пия, ям месо…

Запалих втора цигара. Според Ангарика Говинда паралелните светове са свързани от ос, минаваща през свещената Кайлас. Може би именно там е мястото за преминаване в бляскавите и различни паралелни светове, където навярно кипи паралелен живот, вървят паралелни жени… Още не знаех, че след време Бог ще впрегне ума ми и ще ме накара да анализирам паралелните светове, че ще ми подскаже ключа към този анализ и аз ще организирам още две експедиции, но за тях все още е рано да разказвам, ако искам да не ви обърквам, скъпи читатели, и да спазвам хронологията на собствените си лутания и догадки.

Когато се върнах при Кетсун Зангпо, той любезно ми предложи да се усамотя в другата стая и на спокойствие да се запозная по-подробно с книгата на Ангарика Говинда.