Ернст Мулдашев
Златните плочи на Харати (14)

Златните плочи на лемурийците и машините на древните

След кратка пауза отново се обърнах към Астаман:

— Според вас в какво се състои ценността на златните плочи? Древни знания ли са записани върху тях?

— Най-вече мантри. Онези, без които не могат да действат и да живеят посветените хора.

— Хората от подземията?

— Да.

— А йогите?

— Не знам за тях, но ми се струва, че те използват подобни заклинания.

— По време на третата хималайска експедиция общувах с йоги, които твърдяха, че съкровените знания и уникалните им способности се предават от т.нар. свръхчовеци.

— Нима и те са ви повярвали?! И са разкрили тайните на мантрите?! — възкликна Астаман.

— Не, не ни разкриха тайните. Но след продължителните беседи направихме редица логически умозаключения, които свидетелстват за вероятността от съществуването на източник на знания, предавани чрез телепатия. Например йогийските способности сякаш се развиват неочаквано. И обикновеният човек започва да усеща повик да се изкачи в планината и да стане отшелник. Изведнъж открива в себе си учудващи възможности — да изпада в състояние на дълбока медитация, чак до състояние на сомати, да разговаря с духовете на хора, да общува с оня свят, да не се страхува от студ, да прекарва дълго време под вода и т.н. И осъзнава, че вече има стопанин, който го е дарил с тези способности и го направлява по житейския му път. Той го призовава да използва появилата се Сила на духа, за да прочисти света на земните мисли и да се отрече от материалните наслади. Йогите наричат своя стопанин свръхчовек, дълбоко го почитат и общуват с него само на финоенергийно, безтелесно ниво. От свръхчовека те получават всесилни мантри и ги използват в своята практика. Те знаят, че ако предадат тайната им на друг, той ще умре, както и този, който ги е разкрил. Такъв е законът на свръхчовеците.

— Вярно е! — потвърди Астаман. — Който разкрие тайната на мантрите, умира. А онзи, комуто тайната е била поверена, или умира, или свято я пази.

— Логично е да се запитаме — кои са свръхчовеците? Хората от подземията? Или от тайнствената Шамбала? А може би става дума за единна система на организиран във висша степен живот, включващ най-вероятно Генофонда на човечеството. Най-добрите сред най-добрите на всяка от петте земни човешки раси, които живеят в своето необичайно и многолико общество.

— Харати произхожда оттам — пророни Астаман.

— Да поговорим още за заклинанията — не спирах аз. — Струва ми се, че силата им е колосална. Чрез вибрациите си те са в състояние да издигнат човека на все още неопознато ниво на енергията и да я превърнат в управляема. Благодарение на мантрите човек може не само да издигне във въздуха машината на древните, но и да подчини човешките мисли. Затова укриването на тайната трябва да се счита за свято дело, а и съвременните хора не са готови да използват психичната енергия. Та нали кълновете на великото понятие Чиста душа едва сега пробиват в нашето съзнание. Дяволът, проникнал в човешките души, все още е там.

— Прав сте — шепнешком каза Астаман. — Светът все още е зъл.

— Разбирам защо заклинанията на древните са написани върху златни плочи. Златото не корозира…

— Някои от машините също са златни — прекъсна ме Астаман.

— Но онази машина, която се намира в комплекса Сваямбанат, е от месинг или бронз — отбелязах аз.

— Не всички са от злато — уклончиво отговори Астаман.

— Тази, която видях, истинска ли е, или е направена по образец на древната?

— Не всичко мога да кажа — Харати ни чува.

— И все пак?

— Какво значение има? Машината върху постамента може да действа. Но за това трябва да се знае заклинанието, а то е известно само на Харати.

— В пещерата само онзи тип машини ли има, какъвто е при Сваямбанат?

— Има и други.

— Какви?

— Не съм влизал вътре и съдя само по разказите на моите близки. Те са ми казвали, че са различни. Но… в тази пещера са по-малко. Повечето се съхраняват в подземията на Кайлас.

— И аз така мисля!

— И там са влизали мои близки…

— В подземията? Във Вара?

— Нямам право да говоря, но… с един от тях мога да ви запозная.

От вълнение гърлото ми пресъхна. Едва промълвих:

— Кога?

— Ами… още утре — спокойно рече Астаман. — Днес ще уговоря среща. Обадете ми се, ето телефонният ми номер. Но знайте, че и той няма да ви каже кой знае колко. И го разбирам — страхува се от Харати. Ще каже само разрешеното. Харати разрешава да се разказват интересни неща, но не и тайната на мантрите, тя е нещо свято. А без нея не може да се проникне в подземията. Не искайте това. Усещам, че сте разумен човек. Главното за вас са знанията, а не авантюрата да изнесете от подземията златните плочи на Харати.

— Да, така е. Смятам, че хората трябва да научат за изключително високото ниво на древните знания и съм убеден, че обикновеното човешко любопитство не струва нищо — издекламирах като ученик основния постулат на нашите изследвания.

— Благодаря ви за тези думи.

— Астаман, усещам, че вашите „особени“ роднини са ви разказвали доста. Имате ли още време да поговорим?

— Да, днес имам достатъчно време. Интересно ми е да общувам с вас.

— Тогава разрешете да ви задам поредния въпрос. Какви древни машини са изложени в подземията на Кайлас?

— Кайлас не е музей, че да се излагат — Астаман ме погледна. — Моите роднини смятат, че тези машини принадлежат както на миналото, така и на бъдещето…

— Искате да кажете, че са се прилагали в миналото и ще се прилагат в бъдещето? — нетърпеливо го прекъснах.

— Да, човечеството се развива по спирала.

— Все пак какви машини има под Кайлас?

— Има огромни, има и по-малки.

— Не са ли ви споменавали за кръгли летателни апарати, напомнящи летящи чинии?

— Казвали са ми, че според преданията има огромен блестящ апарат. Но никой не го е виждал. Говори се, че никой няма право да го види — Астаман се взря настойчиво в очите ми.

— А те виждали ли са златните плочи?

— Разбира се. В продължение на 2000 години хора от моя род са ги виждали много пъти в тази пещера.

— А в подземията на Кайлас?

— Не зная.

— А колко входа водят към подземията?

— Няколко.

— Най-вероятно единият се намира на върха на Кайлас — рекох като че ли на себе си.

— Не съм напълно сигурен. Мога да кажа само, че входът към онази част на подземието, където се намират най-важните плочи, е обозначен чрез Статуята на четящия човек — прекъсна ме Астаман.

— На кого?

— На четящия човек.

— На човек, който чете златните плочи?

— Да. Но нея малцина са я виждали — тя винаги е обвита в облаци. Твърди се, че огромната статуя ги привлича към себе си. Никому не е позволено да стигне до нея. Смърт очаква всеки, който се приближи.

— А какво символизира статуята?

— Великите древни знания. Те са записани върху златните плочи.

Тогава не знаех, че скоро в извисения до небесата Тибет в облаците ще се появи пролука и ние ще видим Статуята на четящия човек. Нещо повече — ще успеем да я снимаме. Тази снимка, скъпи читатели, ще видите в следващия том на книгата.

И точно там ние усетихме страх, истински страх пред… Времето.