Ернст Мулдашев
Златните плочи на Харати (10)

Харати ще ни насочи натам, където хората остаряват

На другата сутрин Равил, Сергей и аз запарихме чай, извадихме салама и събудихме за закуска Рафаел Юсупов.

— Ама че история! — промърмори той, подавайки глава изпод одеялото. — Присъни ми се Харати.

— И как изглеждаше той?

— Ами… голям и прозрачен.

— А какво правеше?

— Не успях да видя, вие ме събудихте!

Закусихме и тръгнахме към един от манастирите, надявайки се на нови сведения за Шамбала, Града на боговете, Кайлас и… Харати. Там заварихме един от монасите, приведен над тибетските текстове. Нахално се приближих до него и се опитах да го заговоря.

Монахът ме погледна с големи тъжни очи.

— Кой сте вие? — попита той.

Представих се и му разказах за целите на нашата експедиция до Тибет.

— Наричат ме Анг — неочаквано произнесе монахът.

— Приятно ми е. Много ли са древните тайни, описани в тибетските текстове?

— Искате ли да видите свещения Кайлас? — отвърна с въпрос монахът Анг.

— Да. Мислим, че там е Градът на боговете. Искаме да го изследваме.

— Едва ли ще получите разрешение — погледът на монаха помръкна. — Вие не умеете да се молите така, че Той да ви чуе…

— Кого трябва да молим?

— Съвсем се обърках аз. Харати.

— Кой е Харати? Човек от тайнствената Шамбала?

— Не мога да кажа кой е Харати — замисли се монахът Анг, — но зная, че в Непал всичко е свързано с Шамбала. Хората са глупави, не четат тибетските текстове, а дори и да ги четат, не ги разбират и не усещат Силата на древните писания.

— А Харати…

— Не споменавайте повече името му — прекъсна ме монахът. — Ще ни чуе!

— Опасно ли е?

— Харати може да ви насочи натам, където хората остаряват…

— Къде се намира това място? В Града на боговете?

— Да, там е.

— А… как би могъл да ни насочи?

— Харати може всичко. Той владее великата тантрическа сила на свещения Кайлас — заяви монахът Анг.

— Как да узнаем повече за него?

— Недалеч от Катманду има храм на Харати.