Ернст Мулдашев
Златните плочи на Харати (12)

Астаман Биндачарая

Няколко пъти обиколих пагодата на Харати, оглеждайки орнаментите.

— Когато обикаляте, трябва да въртите цилиндрите. Така тантрическата сила на Харати ще премине във вас — чух зад гърба си.

Извърнах се. Пред мен стоеше непалец с брада, подобна на моята. До грамадната статуя на Буда изглеждаше съвсем дребен.

— Забелязах — каза той на сносен английски, — че пагодата ви интересува. Кой сте вие?

— Ръководител съм на руска експедиция до Тибет — подадох му визитката си. — Отиваме в Кайлас, бихме искали да открием легендарния Град на боговете.

— Тогава защо се интересувате от пагодата на Харати?

— Вашите лами неколкократно я споменаваха, но после веднага замлъкваха. Според мен те се страхуват от… бих искал…

— Казвам се Астаман Биндачарая — прекъсна ме непалецът.

— Бихте ли повторили?

— Наричайте ме Астаман.

— Вие сте…

— Представител на един от най-древните родове — Биндачарая, пазителите на Харати. Както повелява традицията в моето семейство, ежедневно посещавам пагодата и наблюдавам какво става наоколо.

— Провървя ми! — възкликнах аз. — Тъкмо търсех някой, който би могъл да ми разкаже за… Имам много въпроси…

— Първо ми разкажете за себе си — отново ме прекъсна Астаман.

Седнахме в близкото кафене и аз накратко го информирах за трите предишни хималайски експедиции.

— Интересно! За първи път срещам европейски учен, който искрено вярва в сомати и Генофонда на човечеството. Учудващо е, че с уважение се отнасяте към нашата религия и дори я определяте като знания на предишни цивилизации, пренесени през вековете.

— А не е ли точно така?

— Да, така е. За мен обаче е странно, че ламите са ви разкрили толкова големи тайни — Астаман се почеса по темето. — Защо ли са го направили?

— Сигурно Бог е наредил така — убедено казах аз. — Сигурно е дошло времето и за нашата раса…

Замълчахме. Всеки се вглъби в нещо свое.

— Кажете, Астаман, наистина ли машината на древните от Сваямбанат е била извадена от подземията, охранявани от Харати?

— Откъде знаете за нея?

— Нищо не зная, просто изказвам логически предположения.

— Погрешно е да се вярва на логиката. По-скоро вие се вслушвате в интуицията си, само тя гарантира стопроцентов верен отговор, защото идва от Бог.

— Може би, не зная…

— Защо искате да проникнете в подземията на свещения Кайлас? — Астаман внимателно се вгледа в мен.

От директния и неочакван въпрос за миг изгубих дар слово, но бързо се окопитих.

— А тези подземия съществуват ли? Според редица литературни източници, по-конкретно според Блаватская, в този регион на земното кълбо древните са построили „заграденото място“ или Вара. Там са пренесли семената на всичко живо и там, както мисля аз, отново са клонирали човека и останалите живи същества. Самото клониране е било извършено от хората, обитаващи подземията, способни да влизат и излизат от състояние на сомати. Шамбала е ръководела от друго измерение действията им…

— Откъде знаете всичко това?

— Така мисля.

— Свещеният Харати е дошъл оттам — сведе поглед Астаман.

— От подземията на Кайлас?

— Не е прието да се говори за тях. Харати ни чува. Само той знае всичко с точност.

— Разбирам.

— И все пак искате да проникнете в тайните на Кайлас? — лицето на Астаман стана напрегнато.

— Ако Харати разреши — неочаквано за самия себе си отговорих аз.

— А как ще узнаете?

— Ще се вслушам в интуицията си.

— При нея мислите не са съвсем ясни, усещаш само контурите им…

— Или шепота им — добавих аз.

— Да. Едва при медитацията интуитивните мисли и чувства стават ясни и отчетливи, също като думите или изреченията. Ние общуваме с Харати само по време на медитация. Няма друг начин. Но той не контактува с всеки, сам избира с кого. Трябва да се знае и свещеното заклинание. Вие умеете ли да медитирате?

— За съжаление — не. Макар че… бях чел някъде, че мисловният процес при учения е своеобразна форма на медитация.