Ернст Мулдашев
Златните плочи на Харати (26)

Черната страна на Кайлас

— Какви други опасни места има около Кайлас? — след кратка пауза попитах аз.

— Трябва да се внимава при черната страна на Кайлас — отговори Кетсун Зангпо.

— А тя къде се намира?

— Според легендата великият Миларепа-йога и великият Бонпо-йога решили да се състезават кой по-бързо ще се изкачи на върха на Кайлас. Миларепа-йога, след като дал преднина на Бонпо-йога, взел музикалния инструмент, наречен дампо, и с негова помощ излетял към върха на свещената планина. Там, според легендата, има площадка и на нея се състоял двубоят между тях. Миларепа-йога излязъл победител от схватката и блъснал Бонпо-йога по стръмния северен склон на свещената планина. По този начин извършил голям грях, защото и двамата са принадлежали към представителите на светлите божествени сили. Оттогава северният склон на Кайлас почернял.

— Наистина ли северната страна е черна?

— Е, не е — кимна лама Кетсун Зангпо, — на цвят е като обикновена скала, но душевно е черна.

— Какво значи душевно черна? — продължих да го разпитвам аз.

— На това място са се натрупали черни сили, които и досега витаят там. Те са невидими, трудно е да ги усетиш в първия момент, но са много силни и пагубни за човека. Черните сили от северната страна на Кайлас са не просто дяволски — те са грандиозни демонични сили, те са…

— Странно, че в светиня като Кайлас освен божествени бушуват и демонични сили — прекъснах го аз.

— Само в противоборството на божественото с демоничното се ражда прогресът. Животът е един безкраен прогрес — свел глава, мъдро изрече ламата.

Замълчах и се замислих над думите му. После мислите ми се насочиха към проблема за характера на демоничните сили, опитвайки се поне по някакъв наукоподобен начин да обяснят тяхното влияние. Не можах обаче да открия задоволително обяснение. Някъде в затънтените кътчета на подсъзнанието ми изплува думата време, но веднага угасна, като отстъпи място на страха от думата демон.

— Имайте предвид, че черният и небесният цвят са багри, насочени към водата. Тя се променя под въздействието им — сякаш на себе си промърмори ламата. — Ако от северната страна на Кайлас имаше езеро, то би било страшно, много страшно, способно да убива не само простосмъртните, но и по-възвишените хора — добави Кетсун Зангпо.

— Имате предвид хората от Шамбала?

— А къде се намира Долината на смъртта? Пак там, откъм северната страна на Кайлас?

— Да, Долината на смъртта е там.

— Къде по-точно?

— Казват, че е недалеч от северния склон на Кайлас, но не зная точно. Твърди се, че имало някакво огледало, което насочвало черните сили към хората.

— Огледало ли?

— Така твърдят.

— А кой го твърди?

— Ние, ламите, помежду си. Казват, че Кайлас е омагьосал цялото място и е създал Долината на смъртта, където хората отиват, за да умрат. Там те умират бързо, остаряват и умират — обясни ламата с тихия си старчески глас. — Вие, европейците, разбирате под думата омагьосан нещо приказно и фантастично. Ние, тибетците, го възприемаме като реално взаимодействие между божествените и демоничните сили, защото вярваме в съществуването на духовната енергия, чиито тайни са останали скрити векове наред. Тя ще господства над бъдещето.

— Разбирам — горчиво се усмихнах аз, — че вие, хората от Изтока, ще определяте бъдещето на човечеството, защото вярвате в духовните му сили, дори без да имате сериозни доказателства в тази връзка. А ние, надутите европейци, както се казва, може би ще се превърнем в утайката на човечеството.

— Благодаря ви за разбирането — тъжно промълви ламата.