Ернст Мулдашев
Златните плочи на Харати (44)

Какво видя Селиверстов

— Гледам си аз през прозореца — разказваше Сергей Анатолиевич. — Наоколо — тибетски хълмове и нищо друго. И изведнъж, над онзи хълм — Селиверстов го посочи — видях в небето огромни необикновени очи. Сякаш гледаха право в мен. Стори ми се, че между мен и тях се установи контакт. Не знам как, но усетих, че това са очите на Защитника на Тибет.

— На кого? — вкупом го попитахме ние.

— На Защитника на Тибет. Нищо не мога да обясня, но неизвестно защо тези думи се запечатаха в съзнанието ми.

— Странно. Колко време продължи видението?

— Не повече от секунда, секунда и половина. Дори не успях да привлека вниманието ви — отвърна Селиверстов.

От въпроса дали още някой е видял необикновените очи стана ясно, че аз съм гледал в противоположната посока, Равил — напред, Рафаел Юсупов е спал, Лан-Вин-Е е въртял волана, а Тату е пушил. Само Селиверстов е гледал в онази посока.

Помолихме го да нарисува очите, които е видял в небето. Рисуването не му се отдаваше много и той доста време черта върху лист хартия, като наблегна на неестествената вълнообразна извивка на горния клепач. Накрая каза:

— Общо взето, видях очите, които са изрисувани върху стените на непалските ступи.

— Точно тях? — опитах се да уточня аз.

— Ами да — позамисли се Селиверстов, — същите. Само че бяха огромни, заемаха част от хоризонта и, бих казал, бяха живи. Да, мога да кажа със сигурност — бяха живи очи. Те ме гледаха и проникваха в мен. Живи, свръхестествено мощни, добри очи, които…

Усещаше се, че не му достигат думи да опише цялата гама от чувства, възникнали при вида на загадъчните очи.

— Какво беше това, какво беше това? — повтаряше той. — И най-важното — откъде-накъде се появи твърдото ми убеждение, че са на Защитника на Тибет? А те със сигурност бяха неговите! Гледаха ме, проникнаха в душата ми! Предадоха ми нещо много важно! Но какво? Нещо тревожи душата ми, но не мога да кажа точно какво.

— Не ти ли се е сторило? — усъмни се Равил.

— На мен? Да ми се е сторило? — Селиверстов се удари в гърдите. — В авиацията ме смятаха за най-реалистично мислещия и разумен пилот! Дори и сънищата ми са свързани с действителността, без фантазии! А сега мога честно да кажа, че видях живите очи на Защитника на Тибет.

— Ясно! От височината е! Високопланинска болест, предизвикана от липсата на кислород във въздуха. Тя често е съпроводена с халюцинации — скептично заяви Рафаел.

— Аз да халюцинирам? — скочи срещу него Селиверстов. — Аз като домакин на експедицията мисля само за манджата! Прагматик съм, разбираш ли, прагматик! Не си падам по халюцинациите и фантазиите! А по време на походите и експедициите толкова пъти съм усещал симптомите на високопланинската еуфория, но никога не съм имал халюцинации! Повтарям — видях в небето огромни, необикновени, блестящи очи, които неизвестно защо нарекох очите на Защитника на Тибет!

Докато слушах спора им, осъзнах, че Селиверстов казва истината. Не се съмнявах в думите му. А и физически той беше толкова силен, че високопланинската еуфория едва ли би могла да му окаже халюциногенно въздействие.

Разпитахме и шерпа Тату.

— Видял е очите на мъдростта. Понякога те се появяват на тукашното небе — заяви той така, сякаш говореше за най-банален факт.

— Какво представляват очите на мъдростта?

— Шамбала е обител на мъдреците — уклончиво отвърна Тату. Давах си сметка, че може би Сергей е видял мираж. Но мираж с формата на необикновени очи — това вече беше невероятно! Ако от предположенията си изключим миража, оставаха ни само мистичните варианти. А колко мистични разкази, непобиращи се в човешкото съзнание, бяхме чули от ламите!

Имаме ли право да не вярваме на Елена Блаватская, Николай и Елена Рьорих, на другите учени с езотерични възгледи?

А тибетските народни предания и легенди!

Изглеждаше така, сякаш бяхме пресекли границата на загадъчната Шамбала. И на тази територия, където под земята сигурно се разполагаха прекрасните градове на многоликото общество на Най-добрите сред най-добрите, можеше да се очакват чудеса. С други думи, на строг научен език, бихме могли да очакваме появата на необясними явления, възникващи от присъствието на свръхвисоката цивилизация, която има други мисловни и енергийни подходи към земния живот.

Любопитен беше и фактът, че според Селиверстов очите напомняха изрисуваните по непалските ступи, които ние (според резултатите от първата хималайска експедиция) приписвахме на лемурийците. А тяхната раса е била най-развитата на Земята!

Кой знае, може би наистина в тайнствената Шамбала особено важна роля играят гигантите лемурийци? Затова и понятието „очите на мъдростта“ е широко разпространено на Изток.

Може би преди хилядолетия ламите са виждали тези очи в небето и са пренесли видяното върху непалските и тибетските ступи. Те са ги определили като очите на мъдростта, без да се досещат, че принадлежат на най-мъдрите хора на Земята — лемурийците. Възможно е също така някой някога да е влизал в сомати-пещера и да е видял очите на Онзи, когото Особените хора почтително наричаха Той. А Той е Защитникът на царството на мъртвите или на Генофонда на човечеството.

Неразбираем остана само един детайл — понятието „Защитник на Тибет“, неизвестно откъде появило се в главата на Селиверстов.

Все още не знаех, че то внезапно ще изплува на другия ден и ще бъде свързано със загадъчното небесно сияние.