Ернст Мулдашев
Златните плочи на Харати (2)

Сергей Анатолиевич Селиверстов важно се разхождаше по къси гащи между разопакованите раници, броеше и обсъждаше продуктите, екипировката… В столицата на Непал — Катманду, където бе пристигнала нашата експедиция, лятото на 1999 г. беше в разгара си. Бяхме отседнали в евтин хотел без климатик.

— Ама че жега — Селиверстов изтри потта от челото си.

— Да бе — не се стърпя и Рафаел Юсупов. — Между другото цялата апаратура, включително и лаптопите, са в добро състояние след полета. Важно е обаче контактите да не се окислят. Най ме е страх за слънчевата батерия.

— А саламът — промърмори Селиверстов. — Ще се скапе в жегата. Жалко, чак от вкъщи го мъкнем. А като напук и тези мухи.

— Защо не го намажем със зехтин — обади се Равил Мирхайдаров.

— Е, време е да посетим посланика. Хайде, момчета, ще вземем такси — изкомандвах аз.

— Ей сега, да завия салама.