Ернст Мулдашев
Златните плочи на Харати (24)

Пещерата, която материализира мислите

На другия ден се запознахме с някой си мистър Туктен, посещавал свещения Кайлас като поклонник. Той беше служител в една от непалските туристически фирми и се отличаваше с дълбока религиозност, съчетана с разумна интелигентност.

Мистър Туктен потвърди, че водата в езерото Ракшас наистина може да предизвика смъртта на човек заради съдържащата се в нея особена демонична информация, за разлика от езерото Манасаровар, където водата е свята и подобрява здравето. Според неговите думи Долината на смъртта се намира на север от Кайлас и там ежегодно умират десетки поклонници. Най-страшното светотатство е да се опиташ да се изкачиш на Кайлас. Тези хора не само загиват, но ще бъдат наказани на Оня свят.

Мистър Туктен разказа и за четири пещери в околностите на Кайлас, три от които е посещавал. Първата се наричала Слоновата пещера. Дали й това име, защото намерили в нея бивна на мамут. Била близо до свещената пътека в западната част на Кайлас и представлявала малка вдатина в скалата. Напълно възможно било входът й да е затрупан, за да се попречи достъпът на хора.

„Може би е сомати-пещера?“ — помислих си аз, но не го прекъснах.

Входът към втората, разположена на север от Кайлас, вероятно също е затрупан, затова и тя изглеждала като вдлъбнатина в скалата.

Третата пещера — тази на Миларепа, разположена на югоизток от Кайлас, до свещената пътека, била много интересна. Според преданието създал я великият йога Миларепа, който владеел свръхестествените сили. Той положил край входа й два огромни каменни блока, а върху тях поставил гранитна плоча. Стотици, дори хиляди хора не могли да изместят плочата. А Миларепа успял да я издала от гранит и да я постави там.

Четвъртата пещера, в североизточната част на района, се наричала Тайната райска пещера. Мистър Туктен не успял да я посети, понеже само посветените, способни да прекосят Долината на смъртта, можели да достигнат до нея. Казват, че каквото и да си помисли човек, влязъл в пещерата, моментално се сбъдвало. Ако си помисли за храна, тя на часа се появявала пред него. Райската пещера материализирала мислите. Тибетците имали поверие, че човек, направил 21 кръга около Кайлас по свещената пътека, получава разрешение да влезе в нея. Но мистър Туктен се съмняваше, защото според хиндуиската религия пещерата е прекалено особена и само йогите, контактуващи със свръхчовеците, можели да посещават това загадъчно място.

Попитах го дали пещерата не се намира около Статуята на четящия човек, но той не беше чувал за нея. Нищо не знаеше и за златните плочи на древните. За сметка на това ни препоръча да се обърнем към лама Кетсун Зангпо, живял години наред в Тибет и несъмнено един от вещите познавачи, посветени в тайните на Кайлас.