Ернст Мулдашев
Златните плочи на Харати (40)

Портата към Шамбала

— Смята се, че този ступа е портата към Шамбала — каза Тату.

— Защо?

— Ами… — замисли се той — прилича на свещената планина, в чието подножие има порта към Шамбала.

— Може би желязна врата с катинар? — ехидно подхвърли Рафаел Юсупов.

— Не, не — смути се Тату, — няма такава врата. Портата към Шамбала е каменна и много голяма. Крилата й се отварят само пред онзи, който знае заклинанието и когото „камъкът на късмета“ е допуснал до портата, а не го е убил при приближаването му.

— Ние ще видим ли портата? — втренчих се аз в Тату.

— Само човек, комуто Бог е разрешил, ще види портата към Шамбала.

Ламите в Непал също споменаваха за някакъв „камък на късмета“, близо, до който се намирала вратата към подземния свят. Усещах, че Тату ще ни посочи това място, но не го помолих предварително от страх да не засегна нещо твърде свято за него.

— Вие, тибетците, страхувате ли се от Шамбала? — попитах Тату.

— Не, не се страхуваме, няма от какво да се боим — бързо отговори той, — просто я почитаме, прекланяме се пред нея. Та нали тя ни покровителства. Ние чакаме и я зовем…

В погледа му като че ли се прокрадна тъга. Личеше, че подсъзнателно този умен човек силно желае легендарната Шамбала да се разкрие по някакъв начин и да възвърне предишното величие на тибетците, възродили в прадревни времена цялото човечество. Разбира се, той си мечтаеше именно тибетците наново да овладеят приказните тантрически сили на Кайлас, да станат всемогъщи и да научат земните жители как да живеят другояче — в съгласие с принципите на Любовта и Доброто, залегнали в основата на чудодейните технологии на Шамбала. Но Шамбала не идваше. И тибетците продължаваха да издигат ступи, призовавайки я в молитвите си. На Тату не му се вярваше, че мисията на тибетците е приключила.

— Не се опитвайте да проникнете в подземния свят. Не е достатъчно да изпитвате само желание. Вие не знаете мантри — прекъсна мълчанието Тату.

— Разбирам — продумах аз. — Само един вход ли има към Шамбала в района на свещения Кайлас, или са няколко?

— Зная, че има още един. Легендата гласи, че е прокаран от великия йога Миларепа. Там портата е изградена от огромни гранитни плочи, които Миларепа пренасял, използвайки тантрическите сили на Кайлас.

— Бих искал да попитам…

— Не бива да говорим в този момент — прекъсна ме Тату и с поглед ми посочи приближаващия се към нас Лан-Вин-Е.

Тогава не знаех, че скоро ще застана пред истинската порта към Шамбала и ще усетя своето „триизмерно нищожество“. Няма да го приема като нещо унизително, то ще е просто и топло. А далечните проблясъци на мисълта, че в Шамбала може да се влезе само през паралелен свят, ще разпалват въображението ми и ще ме подтикват към нови експедиции.

Продължихме пътя си. Колите ни преодоляваха хълм след хълм, дюна след дюна. Изведнъж на един от хълмовете се очерта странен надпис от камъни.