Към текста

Метаданни

Данни

Серия
В търсене на града на боговете (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Золотые пластины Харати, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,3 (× 38 гласа)

Информация

Корекция
nqgolova (2008)
Сканиране и разпознаване
?

Източник: http://izvorite.com

История

  1. — Добавяне

Кралят на златото

Усещах, че Астаман изпитва доверие към мен. И замълчах в очакване той пръв да заговори.

— А в ей оная пещера — Астаман посочи към малката невзрачна постройка — вече 2000 години пребивава в състояние на сомати мой роднина.

— Къде има пещера?

— Виждате ли вратата с орнамента в горната й част?

— Да.

— Зад нея се намират още две врати, а зад тях е входът към пещерата. Вече 2000 години там живее моят роднина на име Сантикарачарая — каза Астаман, сякаш констатираше най-обикновена дреболия.

— Живее?

— Разбира се, в състояние на сомати човекът е жив.

— Да, общо взето. А от къде знаете, че ви е роднина?

— Нашият род Биндачарая повече от 2000 години води родословна книга. От 2000 години мои роднини един след друг посещават тази пещера, опазвайки всичко, което се намира там. Посещават я всеки лунен месец. А най-знаменитият ни роднина е Сантикарачарая, защото той… — Астаман се замисли.

— Какво той?

— Той е кралят на златото.

— Не ви разбирам…

Усещах, че не му се искаше да подхваща тази тема.

— Там… е скрито злато. Но то не е обикновено, а особено.

— И какво му е особеното?

— Ами… В пещерата се съхраняват плочите на Буда. Те са златни.

Дъхът ми спря.

Пред очите ми внезапно оживяха легендите, преданията и сведенията от езотеричната литература за знаменитите златни плочи на лемурийците, върху които е записано т.нар. истинско знание.

Нима тези плочи се намират тук, зад тази невзрачна порта?

И могат да бъдат прочетени?

Ако това е възможно, то пред хората ще засияят великите знания на лемурийците, които из основи биха променили живота ни! Та нали цивилизацията на атлантите е осъществила прогреса си благодарение на тях. Поне така пишеше в езотеричната литература.

Страхувах се да помръдна, не знаех какво да кажа и най-неочаквано и за мен самия попитах:

— Един ли е кралят на златото или са много?

— Сантикарачарая е най-младият — отговори Астаман, — той е само на 2000 години.

— А кои са другите? Може би в пещерата се намираха и по-древни хора, включително атланти и лемурийци. Убедителните научни данни, получени при първата ни хималайска експедиция, доказваха, че сомати може да продължи безкрайно дълго — хиляди и милиони години.

— Още по-древни хора — отговори Астаман.

— Колко древни? На 5000, на 10000 години?

— Не зная с точност, но са много древни. Така казват роднините ми. Сантикарачарая е най-младият от тях.

— И сигурно е най-дребният? — уж случайно подхвърлих аз, имайки предвид ръста на атлантите и лемурийците.

Астаман ме погледна учудено:

— Откъде знаете?

— Така си мисля. Навярно в пещерата присъстват и хора от предишни цивилизации, а те са били доста по-високи.

— Те са там — едва-едва пророни Астаман.

Тъй като лемурийците са притежавали най-голяма чистота и сила на духа и тъкмо те са създали психоенергийните технологии, предположих, че тайнственият Харати може би е лемуриец в състояние на сомати, охраняващ най-голямото съкровище на всички земни цивилизации — златните плочи.

— Сигурно Харати е най-високият. Вероятно ръстът му е около десет-дванайсет метра?

— Да — тихо отговори той и погледна към статуята на Буда.