Ернст Мулдашев
Златните плочи на Харати (9)

Детето лама

В един от храмовете помолихме за аудиенция при главния лама. Въведоха ни в изискано обзаведена зала, в средата, на която имаше трон. На него седеше малко момче и се взираше в нас със сериозните си очи.

— А къде е ламата? — обърна се Рафаел Юсупов към жената, която ни съпровождаше.

— Негово величество е пред вас — отговори тя. — Той не разговаря. Но вече се държи като истински лама.

Приближих се до него и помолих Равил да ни снима, но жената каза, че с великия лама трябва да се държим с по-голямо уважение. Оказа се, че е трябвало да седнем до него на постелката, почтително да притиснем длани и смирено да погледнем към момчето. Рафаел Юсупов безропотно се подчини.

Впоследствие узнахме, че малкият лама се нарича Ямгон Конгтрул Ринпоче Четвърти и е четвъртото прераждане на Великия лама. Портретите на предишните трима висяха по стените.

— Как разбрахте, че точно това е детето? — попита Рафаел Юсупов.

— Обясниха ни, че Висшият разум е предал съобщение през коя година, кой месец, ден и час ще се роди момчето, в чието тяло ще се всели духът на Великия лама. То се появи на бял свят в семейството на беден селянин, след известно време бе отделено от близките си и сега живее под надзора на наставнички, които го възпитават.

— Любопитно ми е как сте определили семейството? Та нали продължителността на бременността се колебае в известни граници — задълба в подробности Рафаел Юсупов.

— Използвахме интуицията си — гордо отвърна жената.

— Даутфул (съмнително!), много даутфул — смесвайки руски и английски, пророни Селиверстов.

— Подсказаха ни — не се предаваше жената.

— Кой?

— Харати.

— Кой е той?