Ернст Мулдашев
Златните плочи на Харати (33)

Схема на района около Кайлас

През целия следващ ден съставях схема на района около Кайлас. Картите, които купихме, бяха пълни с грешки. Названията на реки, планини, долини и манастири бяха изписани произволно — на тибетски, на индийски, на китайски в английска транскрипция. Да не говорим за неточностите при географските разстояния и височини. Разбира се, нямах възможност да нанеса съвсем точно върху картата интересуващите ме обекти — Мястото на гладния дявол, Огледалото на царя на смъртта Яма и т.н. Все пак се опитах — поне приблизително. Като стигнем до тях, ще разберем каква е истината и къде сме сгрешили.

Съставих две схеми на областта около Кайлас. Едната — на Страната на боговете, а това е районът, разположен до самия Кайлас, и другата — на свещената парикарма, т.е. на онези места, през които минават поклонниците при обиколката около Кайлас.

Дълго разглеждах схемите, излегнал се на неудобното легло в хотел „Пирамида“ в Катманду. На пръв поглед всичко беше обичайно — реките и планините бяха като навсякъде. Душата ми обаче се свиваше. Още не знаех какво ни очаква там. Утре тръгвахме към Тибет.

Представих си какъв трепет изпълва всеки поклонник, преди да поеме по пътя на парикармата около свещената планина. За него има само един Бог и той наяве ще може да съзерцава величието на творенията му при срещата си със свещената планина. На него и през ум няма да му мине, че много хора дълбоко в душата си се прекланят на друг, по-сладък и близък Бог — парите, в чиято власт се намират дори когато ходят на църква и произнасят възвишени слова в прослава на истинския Бог.

Порочната сила на „хартиения бог“ е с реална власт, тъй като тя е близка, общодостъпна, шумоли между пръстите или тежи в джоба. Колко далеч от нас е истинският Бог! За какво ни е Той, когато, за да общуваме с Него, невидимия, трябва да посещаваме религиозни храмове, да слушаме проповеди и въпреки това замисълът Му си остава неразбираем! А пачката е на една ръка разстояние и от нея лъха на реална сила: ако искам, ще си купя „Мерцедес“, ще прекарам една вечер в скъп ресторант…

Но рано или късно се появява нелепото желание „да си купиш“ любов. То става все по-силно и в крайна сметка започва да разяжда до болка душата ти.

Бизнесменът, домогнал се с цената на всичко до „хартиената власт“, всячески се стреми да скрие от самия себе си тези гибелни мисли, но те все се появяват и го преследват. Истинският Бог — онзи на поклонниците и светлите хора, върши своето в борба с изкуствения „хартиен бог“.

Докато се свивах на неудобното легло в хотела, не знаех, че след две години в Ню Йорк ще рухнат кулите на Световния търговски център, че много вестници ще припомнят предсказанията на Нострадамус и мнозина ще приемат катастрофата не като терористичен акт, а като Божие възмездие над главната обител на „хартиения бог“ на Земята. Скоро след трагичното събитие един чудесен човек, притежаващ дарбата да вижда финия свят — Надежда Маслова от Екатеринбург, ми изпрати снимка на призрачния „огнен меч“, надвиснал над Ню Йорк. Тя е направила снимката с цифрова камера от терасата на Световния търговски център.

Станах от леглото и отидох в другата стая, където усилено кипеше подготовката за утрешното ни пътуване към Тибет. Продуктите бяха опаковани, раниците — напълнени.

Сергей Селиверстов беше купил цяла каса мандарини и ги предлагаше на всички, убеден в особената им роля при адаптирането към високопланинския климат. Нарамих своята раница и се запътих към стаята си. Зад гърба си чух звучния глас на Сергей, който дъвчеше поредната мандарина:

— Тази ми е двайсетата.