Към текста

Метаданни

Данни

Серия
В търсене на града на боговете (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Золотые пластины Харати, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,3 (× 38 гласа)

Информация

Корекция
nqgolova (2008)
Сканиране и разпознаване
?

Източник: http://izvorite.com

История

  1. — Добавяне

ЕТО ГО ТИБЕТ!

— Как друса само, направо си оставаш без вътрешности! — провикна се Селиверстов от задната седалка на джипа.

— При теб поне има какво да се друса. На връщане ще си само кожа и кости, ако изобщо си жив — промърмори кльощавият Рафаел Юсупов.

— Стига, ще ме урочасаш.

— Нали знаеш за двамата американци и германци, които наскоро не се върнаха от Тибет? Къде са се дянали? Загинали ли са или… е задействал законът на джунглата? А и четиримата алпинисти, които се изкачиха на един от върховете на Кайлас, след което за една година се състарили и умрели.

— И като добавим, че ще минем и през Долината на смъртта и ще застанем пред Огледалото на царя на смъртта Яма… — изхили се Равил Мирхайдаров.

— Забравяте за омагьосаното Място на гладния дявол, където се материализират лошите мисли — Селиверстов изгледа строго Рафаел и Равил. — И престанете да злорадствате! С колко опасности съм се сблъсквал! С шефа в Хималаите сме преживели и лавини, и сигхи, и мъртва вода, и психоенергийни бариери…

— Рискът е благородно нещо. Всеки изследовател, особено ако е и пътешественик, рискува не само честта си на учен, но и живота си — патетично обобщи Рафаел Юсупов.

Пътят, по който пътувахме, след като пресякохме границата между Непал и китайски Тибет, наистина всяваше страх и се виеше над бездънни пропасти. Веднъж се озовахме под водопад, който се изсипваше от отвесна скала. Беше се образувало огромно корито и колелото на джипа пропадна, плъзна се и надвисна над пропастта.

— Ва, ва, ва! — извика шофьорът.

— Това беше тибетското „ох“ — изкоментира Рафаел Юсупов. От жестовете му разбрахме, че веднага трябва да се скупчим в противоположната страна на кабината. Сторихме го внимателно и пребледнели от ужас. Трите колела с мъка изтеглиха четвъртото, то опря в земята и ние продължихме напред.

Едва вечерта достигнахме до малкото китайско градче Джанг-ну. Минахме през още една митническа проверка и продължихме все така по ръба на пропастта, за да стигнем до селището Ниалам, където пренощувахме.

— По-добре се пътува нощем — не се вижда нищо — въздъхна с облекчение Рафаел Юсупов.