Метаданни
Данни
- Серия
- В търсене на града на боговете (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Золотые пластины Харати, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- , ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 38 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
ЕТО ГО ТИБЕТ!
— Как друса само, направо си оставаш без вътрешности! — провикна се Селиверстов от задната седалка на джипа.
— При теб поне има какво да се друса. На връщане ще си само кожа и кости, ако изобщо си жив — промърмори кльощавият Рафаел Юсупов.
— Стига, ще ме урочасаш.
— Нали знаеш за двамата американци и германци, които наскоро не се върнаха от Тибет? Къде са се дянали? Загинали ли са или… е задействал законът на джунглата? А и четиримата алпинисти, които се изкачиха на един от върховете на Кайлас, след което за една година се състарили и умрели.
— И като добавим, че ще минем и през Долината на смъртта и ще застанем пред Огледалото на царя на смъртта Яма… — изхили се Равил Мирхайдаров.
— Забравяте за омагьосаното Място на гладния дявол, където се материализират лошите мисли — Селиверстов изгледа строго Рафаел и Равил. — И престанете да злорадствате! С колко опасности съм се сблъсквал! С шефа в Хималаите сме преживели и лавини, и сигхи, и мъртва вода, и психоенергийни бариери…
— Рискът е благородно нещо. Всеки изследовател, особено ако е и пътешественик, рискува не само честта си на учен, но и живота си — патетично обобщи Рафаел Юсупов.
Пътят, по който пътувахме, след като пресякохме границата между Непал и китайски Тибет, наистина всяваше страх и се виеше над бездънни пропасти. Веднъж се озовахме под водопад, който се изсипваше от отвесна скала. Беше се образувало огромно корито и колелото на джипа пропадна, плъзна се и надвисна над пропастта.
— Ва, ва, ва! — извика шофьорът.
— Това беше тибетското „ох“ — изкоментира Рафаел Юсупов. От жестовете му разбрахме, че веднага трябва да се скупчим в противоположната страна на кабината. Сторихме го внимателно и пребледнели от ужас. Трите колела с мъка изтеглиха четвъртото, то опря в земята и ние продължихме напред.
Едва вечерта достигнахме до малкото китайско градче Джанг-ну. Минахме през още една митническа проверка и продължихме все така по ръба на пропастта, за да стигнем до селището Ниалам, където пренощувахме.
— По-добре се пътува нощем — не се вижда нищо — въздъхна с облекчение Рафаел Юсупов.