Ернст Мулдашев
Златните плочи на Харати (43)

Необикновените кръгове

— Спри! — изкомандвах на руски аз и със задоволство забелязах, че Лан-Вин-Е ме разбра.

Изминах 200–300 метра и се доближих до кръга заедно с Равил. Всъщност той беше правилен, с диаметър около 10 метра. В него растеше неестествено гъста трева. Толкова гъста, че изобщо не можеше да се сравнява с характерната за Тибет хилава тревичка. Седнах в центъра на кръга и помолих Равил да ме снима.

В главата ми някак плавно изплува споменът за една отдавнашна експедиция до мястото, където е паднал Тунгуският метеорит. Тогава ние, група млади медици, изминахме стотици километри в района на експлозията, промъквайки се през толкова гъста гора, каквато никога в живота си не бях виждал. На такава буйна растителност можеше да завиди дори амазонската джунгла. Учените от сибирския филиал на Академията на науките на СССР ни обясниха, че необикновеното разрастване на гората е причинено от влиянието на Тунгуския взрив, който не е предизвикан от падането на метеорита, а се отнася към необяснимите природни явления от типа катастрофа на НЛО или въздействие на Шамбала.

Докоснах тревата в кръга, която явно беше прекалена висока за условията в Тибет.

Неразгадаемите кръгове в Англия също не се поддават на обикновено научно обяснение. Носят се слухове, че нощем кръжат НЛО и чертаят в нивите кръгове и други фигури с енергиен лъч. Дори е изчислено, че очертаването им трае около 10–15 секунди. Интересно дали височината на пшеницата в тези кръгове също е необичайна? Разораването на нивите не дава възможност да се докаже достоверността на наблюденията. Все пак сведенията за необикновените кръгове идват повече от райони, разположени до древни монументи. В Англия се намира Стоунхендж, в Тибет — свещената планина Кайлас.

„Какъв е смисълът на подобни кръгове?“ — питах се аз, без да намирам отговор.

С приближаването към Кайлас все по-често срещахме необикновените кръгове. Диаметърът им варираше от 10 до 200 метра. Върху противоположния полегат склон видяхме и пръстеновидни кръгове. А колко ли имаше по невидимите за нас участъци на местността?!

Разпитах Тату какво знае за тях.

— Те са дело на Шамбала — уверено рече той.

— Каква е целта им?

— Само Шамбала знае.

— Не може всичко да се прехвърля върху Шамбала, човек трябва сам да се опита да ги обясни — промърмори Селиверстов.

А само няколко часа по-късно той щеше да ни гледа с ококорени от почуда очи и да вика:

— Какво беше това? Видяхте ли? Гледайте!