Към текста

Метаданни

Данни

Серия
В търсене на града на боговете (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Золотые пластины Харати, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,3 (× 38 гласа)

Информация

Корекция
nqgolova (2008)
Сканиране и разпознаване
?

Източник: http://izvorite.com

История

  1. — Добавяне

Кралството на йогите

Ден по-късно се срещнахме със стария ни познайник Бонпо-лама — същия, който по време на експедицията през 1996 ни разказа за феномена сомати. За изминалите три години ламата беше поостарял, но очите му бяха все тъй живи.

Ето какво ни разказа той за Мястото на гладния дявол.

— В Тибет до VI век от незапомнени времена е съществувало кралство. Най-древното кралство на света, по-древна държава не е съществувала на Земята. Наричала се е Шанг-Жонг. Столицата й се е намирала близо до Кайлас. Хората там били адепти, йоги, а държавата била известна като кралството на йогите. Те са знаели секретните мантри, с чиято помощ влизали в тантрическото поле на Кайлас и използвали силата му. Езикът им не е бил санскрит, наричали го така, както и кралството — шанг-жонг.

— Къде по-точно се е намирала столицата на кралството? — с вълнение попитах аз.

— На седемдесет километра от планината Кайлас, така пише в тибетските текстове — спокойно и невъзмутимо отговори Бонпо-лама.

— Това ли е Мястото на гладния дявол?

Бонпо-лама повдигна глава:

— Другите религии неправилно го наричат по този начин. Според най-древната религия в света — Бонпо, на това място е имало прекрасен град — най-красивия в цял свят, с най-прекрасните хора. Религията Бонпо е дошла оттам, от столицата на йогите, и е пренесла сведенията за необикновеното кралство през вековете. Като представител на тази религия аз се гордея, че имам честта да я представлявам като лама. За мен Шанг-Жонг е свята дума. Какво общо има тук гладният дявол?

— Извинете, Бонпо-лама, а защо тогава Шанг-Жонг е загинало? — внимателно, без да наранявам чувствата му, попитах аз.

— През VI век кралството е започнало да загива. Функциите му постепенно затихнали. Прекрасните кули и дворци, напомнящи сградите на Вавилон…

— На Вавилон ли?

— Да. Те постепенно се разрушили. На тяхното място сега се простират огромни пясъчни дюни. И само понякога, когато тибетските ветрове ги раздвижват, отдолу се разкриват руините от великите творения на древността. Сякаш поели дъх, след като са били погребани в пясъка, те отново затъват в него и се съхраняват там векове наред. Кулите и дворците са построени без физическа сила — създала ги е тантрическата сила на Кайлас. Щастлив е онзи, комуто се удаде да ги види, но подобно щастие не се случва често. Пясъкът…

— Йогите в кралството високи ли са били, например 3 или 5 метра, или са приличали на днешните хора? — попитах аз, тайно надявайки се, че Бонпо-лама говори за столицата на последните атланти. Отлично си спомнях разпръснатите из литературата сведения, свидетелстващи, че в не толкова далечното минало на Земята са живели великани — хиперборейци, титани и т.н. Ето защо подобно предположение не беше необосновано, още повече че Тибет се намираше в т.нар. вечен континент, където — според всички легенди, са се спасили атлантите по време на Всемирния потоп.

— Питате какви са били на ръст? Приличали са на съвременните тибетци — същия ръст, същата мургава кожа… Но йогите с нисък ръст са били последните…

— А преди тях кой е живял в кралството?

— Но те… — Бонпо-лама се чудеше дали да продължи.

— Какво те? — фиксирах го с настойчив поглед аз.

— Те са отишли под Земята.

— Кои те? Големите хора ли?

— Да. Хората, създали някога кралството Шанг-Жонг, са отишли под Земята. Не всички наведнъж, а постепенно, един след друг. Така пише в нашите тибетски книги.

— Изпаднали са в състояние на сомати в пещерите на Тибет, така ли?

— Не зная. Сигурно част от тях са в състояние на сомати, а други са преминали в подземното царство.

— Вярвам в съществуването на подземното царство — пророних аз.

— Нашата религия произхожда от тях, а не от онези малки тибетци. Тибетците, които в продължение на хилядолетия са живели редом с Големите хора, след това се почувствали самотни, възникнали размирици, те се отдалечили от Бога и… постепенно загубили йогийските си способности и забравили свещените мантри. А без тантрическата сила на Кайлас не знаели как да поддържат прекрасния си град и сградите започнали да се рушат. Пясъкът ги засипвал. Мнозина може би предчувствали скорошната гибел, молели и викали обратно Големите хора, които толкова дълго ги обучавали в технологиите на Душата и Сърцето, но те не излизали. Тибетците изпаднали в отчаяние, започнали да подивяват и да водят примитивен живот.

Понякога се доближавали до пясъчните дюни, под които бил погребан прекрасният им град, но скоро усетили, че е по-добре да ходят поединично — някаква зла сила, заселила се там, превръщала лошите им мисли в реалност. Те вече се страхували да ги посещават, без да разбират, че злото е пратено като наказание, защото са забравили знанията за свещения Кайлас. Кайлас ги е наказал!

— Но нали там е Мястото на гладния дявол…

— Не говорете така! Не повтаряйте така често „гладния дявол, гладния дявол“! — възмути се Бонпо-лама. — Това място е свято, най-святото, защото под пясъка се намират руините на свещения град на Големите хора. Другите религии преиначават, но религията Бонпо — най-древната, идва от Големите хора. А сега… са останали само спомените.

— Искате да кажете, че днес тибетците живеят със спомените за някогашното величие на кралството?

— После…, когато хората подивели и започнали да умират от студ и болести — Бонпо-лама се замисли, — се появили пророци, които… само Бонпо-религията знае за тях! Те създали тибетска религиозна държава и накарали хората да посветят живота си на опазването на спомените за миналите велики знания.

— Тибет е страна на спомените — тихо добавих аз.

— Да — тъжно въздъхна Бонпо-лама.

— А сега, когато страната ви влезе в състава…

— Сега, сега — болезнена гримаса сгърчи лицето му, — сега стотици древни книги са изгорени, манастирите — разрушени, а ламите — колкото са останали — се страхуват да говорят за великото минало, боят се да си спомнят. А те са длъжни да помнят!

Злата сила на комунизма стигна и до нас, до центъра на света. Вие, руснаците и немците, измислихте комунизма!

Вие извратихте собствените си страни, унищожихте хората, накарахте ги да вярват в дявола и в други хора! Китайците подхванаха тези идеи и… ето, че злата сила стигна до Тибет, като забрани най-важното — спомените! Повтарям ви — спомените! Ние се чувстваме зле! Останала ни е една участ — да си спомняме. Ако и това ни забранят… Сами сме си виновни, че загубихме способността да използваме тантрическите сили на Кайлас, че Големите хора се скриха от нас под Земята и престанаха да ни помагат.

Настъпи мълчание. Бонпо-лама стана, наля си вода от чайника, после порови в нощното шкафче, извади някакви хапчета и ми ги подаде, като обясни, че не знае къде са му очилата. Прочетох надписа — бяха за сърце.

— Знаете ли, уважаеми лама — прекъснах тягостното мълчание аз, — убеден сам, че цялото човечество произлиза от Тибет. Големите хора, атлантите, които са се спасили на Вечния континент от Всемирния потоп и хиляди години са се укривали в подземията на Тибет, след потопа са клонирали от „човешкото семе“ новия човек. Този човек е тибетецът — от него са произлезли останалите раси и нации. Тибет наистина е бил център на Земята. Може би сега Тибет е повече подземен център, но съвсем скоро положението ще се промени…

— Забелязвам, че знаете много — прекъсна ме ламата. — А все аз говоря. Защо толкова малко говорите за всичко това в страната си и по света? Защо?

— Тежи ми грехът на моята страна. Аз съм руснак[1]. А и настъпиха други времена. Комунизмът е победен. Сега има един световен лидер — Съединените американски щати. Те диктуват как да се живее.

— Америка е бездуховна страна, там хората приличат на чували с пари. Думата сърце там не се произнася. А вие?

— Какво ние?

— Нямате право да сте слаби?! Америка обезателно ще измисли нещо. Не бива една страна така безскрупулно да командва целия свят. Та тя командва не въз основа на духовни постулати, а благодарение на това, че е овладяла управлението над световните финанси. Целият свят е поверил парите си на Америка! А ако освен тях й отдаде и душата си? Пак ви повтарям — Америка скоро ще създаде нова идеология, за да запази господството си. И тя ще е пагубна, понеже парите са от дявола, а Америка е роб на парите, роб на алчността.

Можете ли да си представите алчен свят? Например без добрата и малко наивна Индия, където процъфтява човешката душа? Можете ли да си представите алчна Индия, алчна Япония, алчен Непал… Американците ще се опитат да направят лаком целия свят. Те със сигурност ще измислят нещо!

И двамата потънахме в мълчание. Притесняваше ме мисълта, че ние, руснаците, нямаме право да бъдем слаби.

Бележки

[1] Ернст Мулдашев е татарин по произход.