Ернст Мулдашев
Златните плочи на Харати (5)

Машината на древните

За час и половина разпитахме неколцина служители, те поне лесно се разпознаваха по екзотичните им облекла. Разговаряхме и с главния монах, но никой нищо не ни обясни.

— Не знаем — отговаряха те.

— Как така?

— Ами така — не знаем…

Споделих възмущението си с един монах от по-низш ранг. Той се усмихна благо и се извини, че всички знания за храма са изложени в тибетските текстове, които се пазят в специално помещение и са недостъпни за европейците. Текстовете били на санскрит, който, за жалост, е непонятен на по-висшите служители. Те не разбирали нито една дума от тях.

— Защо не учат санскрит? — не се стърпя Селиверстов.

— Учат го в религиозното училище, но не запомнят нищо. Древните знания никому не са нужни, никой не се интересува от тях, затова те забравят и езика. За обичайните контакти е достатъчно само онова, което е преведено на непалски и английски.

— Нима никой не се е интересувал от този паметник, приличащ на ракообразно същество?

— Никой. Ето какво мога да ви препоръчам — каза монахът. — Край основния ступа обикновено обикаля млад човек в оранжева дреха и с чаша в ръка. Той събира помощи, но притежава солидни знания. Образован е и е изключително способен. Няколко години е работил в специализирано хранилище. Затова е изучавал санскрит и е прочел част от древните текстове. Уволнили са го, защото е започнал да чете и онези от тях, с които никой няма право да се запознава. И ето сега обикаля и събира пари.

— Къде да го намерим?

— Тук някъде…

— Помогнете ни, моля ви.

— Добре, да вървим.

Намерихме младия мъж и аз се представих. И колкото и да е странно, между нас сякаш се появи взаимно доверие. Очевидно на Кирам — така се казваше младежът — му беше приятно, че някой се нуждаеше от неговите знания. Той действително беше умен и ерудиран.

Приближихме се към ракообразната „абракадабра“ и аз го попитах:

— Кирам, не съм сигурен, но ми се струва, че този монумент е изключително важен. Поставен е на видно място, върху солидна основа…

— Прав сте, господине! Наистина е важен.

— И какво представлява?

— Това е машина на древните. Строителна машина.

— Каква?

— Строителна.

— И какво са строили с нея?

— Планини. Така е записано в тибетските текстове. Машината се е издигала във въздуха и е обработвала планините, за да придобият необходимата форма.

— Как така ги е обработвала? Захапвала ги е с щипките си?

— Не, не — очите на Кирам се засмяха. — Това не са щипки. Планината е била оформяна от невидима енергия, която е излизала оттам, където щипките се съединяват. Тя е вършела всичко, което можете да си представите. Могла е да стигне до дълбините на земята, прокарвайки тунел. Да се изкачва нагоре по склон, оформяйки бразди, и т.н.

— С каква енергия е била задействана?

— С човешката мисъл.

— Тоест психичната енергия?

— Да. В текстовете пише, че мисълта се концентрира вътре в машината и я привежда в действие. Накъдето да погледне човек и накъдето поиска да я насочи, машината полита натам и изпълнява волята му. Когато човек се умори, машината се връща при него.

— Да-а… — обърнах се аз към Селиверстов, — ненапразно Елена Блаватская пише, че човекът е най-мощната енергийна машина.

Кирам ни гледаше с добри и умни очи. Не беше скован от религиозни забрани, затова и не споменаваше вездесъщата дума тайна. Английският му беше учудващо богат.

— И Кайлас ли е построена с нея?

— Не зная. Все пак не съм прочел всички тибетски текстове — рече той.

— Кирам, тази машина истинска ли е, или е просто монумент, издигнат в нейна чест? — зададох аз основния си въпрос.

— Не зная. Възможно е да е истинска, донесена от Харати.

— Харати ли?

— Да. Но не това е най-важното.

— А кое?

— За да се пусне в действие, трябва да се знае съответната мантра.

— Ти знаеш ли я?

— Не, разбира се. Никой никога не записва мантрите. Те се предават устно.

За миг се отнесох в мислите си и си представих, че ако съвременните хора научат мантрата, непременно ще се намери някой, който да използва древната машина като оръжие. И то ще бъде неуловимо, понеже чрез мисълта се пренася навсякъде.

— Кирам, та нали тайната на тази мантра не бива да изчезне!

— Тя не е изчезнала. Пази се в Шамбала.

Тъкмо споменах за интереса си към Шамбала и Кирам се разбърза — трябваше да предаде събраните от благотворителност пари. Разбрахме се пак да се видим.

Бяхме вече в хотела, когато Селиверстов се чукна по челото:

— Ама че сме, забравихме да пуснем пари в чашата на Кирам.

Късно вечерта открих в района на хотела телефон и се обадих в Москва на академик Анатолий Евгениевич Акимов — най-изтъкнатия учен по въпросите за фините енергии. След като му обясних ситуацията с машината на древните, той възкликна:

— Едно към две, така ли?!

— Да, мерих ги — отвърнах аз, учуден, че Акимов се заинтригува най-вече от съотношението между ширината и дължината на цилиндричния корпус на машината.

— Само цилиндрична конструкция, чието съотношение между ширината и дължината е едно към две, е способна да занулява торзионните полета. Вътре в нея възниква гранично състояние, при което липсва торзионно поле. Която и да е друга конструкция, не е способна да го занулява. Всяка друга конструкция съдържа в себе си дясно или ляво торзионно поле.

— Как човешката мисъл задейства подобна машина?

— Такъв цилиндър е като обемен резонатор, вътре, в който безпрепятствено може да нахлуе друг вид енергия (например психичната) и да се концентрира там, понеже липсва поле. Казано на по-строг научен език, менталното или психичното въздействие може да предизвика вътре в този обемен резонатор дясно или ляво торзионно поле.

— Анатолий Евгениевич, аз все пак съм лекар, а не физик, затова ще ви попитам по друг начин… Доколкото разбрах, човек може да вкара мисълта си в цилиндъра, а той ще я задържи вътре. Така ли?

— По принцип е така, макар да не звучи съвсем научно.

— А как се придвижва машината?

— С помощта на мисловната енергия. Според възгледите на редица съвременни учени мисълта притежава огромна енергия. Засега ние няма как да я регистрираме, не разполагаме с достатъчно прецизна апаратура, но се работи над проблема. Все пак бих могъл да ви дам редица примери, косвено доказващи енергийната мощ на мисълта. Например „феноменът Антипов“.

— Кой е Антипов?

— Живее в Пенза. Преди няколко години се разболял тежко, а след като се излекувал, проявил невероятни способности. С очите си съм виждал как той взема една след друга три плочи, всяка по 40 килограма, и ги слага над гърдите си. Трите плочи с общо тегло 120 килограма висят във въздуха. Заснел съм видеокасета. Сам ще се убедите, ако му се обадите и отскочите до Пенза.

— Само че… сега съм в Непал — въздъхнах аз.

— Така ли? Ако се опитаме научно да обясним „феномена Антипов“, ще стигнем до извода за възможността торзионното поле на човека да се противопостави на гравитацията. Енергийните възможности на човешката мисъл са достатъчни, за да противодействат на гравитацията и да задържат във въздуха предмет с тегло 120 килограма — обобщи академик Акимов.

— Доколкото разбрах — вметнах аз, — за да се задейства древната машина, също е използван антигравитационният ефект на психичната енергия. Машината се е издигала във въздуха и се е насочвала натам, накъдето я е тласкала енергията на човешката мисъл, способна да се концентрира в цилиндричния й корпус. Затова древните текстове от типа „…машината летеше натам, накъдето мислено я насочваше човекът, и вършеше това, което той желаеше…“ принципно са възможни, така ли?

— По принцип — да.

— А каква според вас е функцията на четирите „щипки“ от двете страни на цилиндъра?

— Без съмнение „щипките“ играят ролята на проводници за насочеността на четирилъчевото лъчение. Психичната енергия, концентрирана в корпуса, се насочва чрез тях в една точка, откъдето излиза в пространството, способна вече да изпълнява механични действия. Така би трябвало да бъде, ако правилно съм схванал вашето обяснение.

— Анатолий Евгениевич, утре ще ви пратя снимка на машината по електронната поща.

— Добре, ще чакам — отвърна академик Акимов.

— Да ви питам още нещо — разбързах се аз, сещайки се за цената на телефонния разговор. — Споменахте за четирилъчево лъчение, прокарвано през четирите „щипки“ до централната точка. Какво излъчване имахте предвид?

— Може да бъде инфрачервено, ултравиолетово, рентгеново и т.н. Зависи от честотата на колебанията. Например рентгеновото излъчване е по-високочестотно от ултравиолетовото, да не говорим за инфрачервеното. Но съществуват и по-високочестотни, дори свръхчестотни излъчвания. Към тях се отнася финоматериалното, т.е. торзионното излъчване, към чийто диапазон на колебания, според редица възгледи, се отнася и психичната, менталната енергия. Точно тя би трябвало да се излъчва от точката, в която се съединяват четирите проводника.

— Значи се излъчва енергията на човешката мисъл?

— Би могло и така да се каже.

— Нима енергията на човешката мисъл е толкова мощна, че е в състояние да троши камъни, да стругова планини, да прокарва тунели под земята?

— Несъмнено — отговори Акимов. — Зависи от диапазона на колебанията, способни да реализират механичния ефект от въздействието на излъчваната енергия.

В този момент не знаех, че скоро в Града на боговете под древните пирамиди ще видим неестествени за тукашните планини купища прах, подобни на онези, които се получават при обработване на камъни. И щях да гледам прахта като омагьосан, разбирайки, че тук са обработвали не камъни, а цели планини. И чак тогава напълно щях да осъзная енергийната сила на древната машина, по-скоро — енергийната мощ на човека. Освен това, скъпи читатели, не мога да се въздържа и да не спомена, че в Града на боговете ще открием още една машина, но с принципно различна конструкция и огромни размери.

— Анатолий Евгениевич, последен въпрос! Как се отнасяте към твърдението, че енергията на човешката мисъл е била вкарвана в машината с помощта на мантри? Не ви ли звучи като измислица?

— Не, не е. Мантрите се произнасят с определена психична нагласа, с определен тембър на гласа, които усилват диапазона на вибрациите, необходим за работата на машината. Тя най-вероятно няма да проработи без съответната мантра — отговори Акимов.

— Благодаря ви, Анатолий Евгениевич! Утре ще ви изпратя снимката и отново ще се обадя.

И го сторих. Академик Акимов получи снимката, после по телефона уточни и добави някои детайли, но те не промениха принципното му становище.