Ернст Мулдашев
Златните плочи на Харати (4)

Очите върху Сваямбанат гледат към Кайлас

В Катманду има две огромни ступи — Сваямбанат и Будханат.

Сваямбанат е разположен на висок хълм и около него постоянно се навъртат десетки маймуни, поради което са го кръстили Монки Темпъл (храмът на маймуните).

И сега, изкачвайки се по стълбите, видяхме стадо маймуни.

Рафаел Юсупов протегна ръка към тях и извика:

— Тю, тю, тю…

Една едра маймуна, може би водачът, веднага настръхна, навири глава и изръмжа:

— У-а-у!

Рафаел повтори същия звук, като му придаде призивна интонация. Маймуната приседна, погледна го внимателно и с негодувание изрева:

— У-а-у, у-а-у, у-а-у!

В отговор Рафаел подхвърли два пъти:

— Тю, тю.

Козината на водача отново настръхна.

— Казвам ти — тю! — не на шега го предупреди Рафаел Юсупов.

— Хр-р, хр-р, хр-р — неприятно изкрещя маймуната и с няколко скока се присъедини към стадото. В същия миг маймуните една през друга зареваха:

— Хр-р, у-а-у, у-а-у, хр-р!

— Не те харесват — заключи Селиверстов.

Независимо че го ремонтираха, Сваямбанат беше прекрасен. От центъра на огромния бял купол се извисяваше четиристен с необикновените очи. Над него се издигаше стъпаловиден конус, чийто връх завършваше с нещо подобно на камбана.

Ясно беше, че очите гледат към четирите посоки на света. Най-вероятно — на север, юг, запад и изток. А дали точно на север гледат „северните“ очи? Извадих компаса и установих, че посоката им е със западно отклонение от 60 градуса, т.е. ориентирани са според древната магнитна мрежа, когато планината Кайлас е била Северен полюс.

Отлично си спомнях, че точно с 60 градуса (6666 км) се е отклонила оста на Земята по време на последния Всемирен потоп.

Нима Сваямбанат е бил построен преди потопа — преди повече от 850 000 години? Изглеждаше съмнително, защото личеше, че при строежа са използвани съвременни материали. Какво обаче символизираше Сваямбанат? Многократно се питах, обикаляйки около основния храм, като непрекъсното се натъквах на множество малки ступи, както и на безцелно мотаещи се туристи, които се снимаха на фона на изумителното творение на непалската архитектура.

Отговорът не идваше. Съзнавах, че целият комплекс символизира нещо много важно, нещо значимо, възникнало преди потопа или веднага след него и оказало огромно влияние върху по-нататъшното развитие на човечеството. Но какво е то?

Заех се да анализирам съставните части на основния ступа — купола, очите, стъпаловидния конус, подобния на камбана връх. Мислите ми препускаха бясно, но не намираха отговор. После усетих как те се сляха в една линия, насочиха се в една посока… и разбрах, че Сваямбанат символизира свещената планина Кайлас, а очите гледат натам, където се извисява самата тя.

Хукнах надолу по стълбите, на пазара открих телефон за международни разговори и се обадих в Уфа на математика Шамил Циганов, който за мой късмет си беше вкъщи.

— Шамил, моля те, намери върху математическия модел на глобуса Катманду и Кайлас. Определи координатите им. Очите върху ступа в Катманду гледат не точно на север, а с отклонение на запад от 60 градуса. Провери дали не са насочени към планината Кайлас. Изчисли точно! Ще ти звънна след половин час.

Едва изчаках трийсетина минути и отново набрах номера на Шамил Циганов.

— Няма грешка — каза той. — Ако очите върху ступа гледат към Кайлас, отклонението в западна посока е 61,5 градуса. Компасът ти е дал 60 градуса, но разликата е в рамките на допустимата грешка. А и без друго е ясно, че ако са ориентирани според древната магнитна мрежа, непременно ще гледат към Кайлас. Нали там е бил древният Северен полюс.

Сърцето ми щеше да се пръсне от вълнение.

— Благодаря ти, Шамил! — извиках в слушалката аз.

Сега вече бях уверен, че Сваямбанат символизира свещената Кайлас и следователно още преди пътуването до Тибет, изследвайки целия комплекс, можехме да получим представа какво би трябвало да открием в района на планината. Подсъзнанието ми нашепваше, че ако самият ступа символизира Кайлас, то останалите по-малки ступи отговарят на други елементи от… Града на боговете. Оттук следваше, че градът е разположен около Кайлас и че ние би трябвало да го видим, макар че едва ли щеше да е лесно. Мъгли и облаци навярно ще скриват древните светини, а кислородният глад на височина 5000–6000 метра ще притъпява въображението и ще засилва естественото желание за оцеляване, отхвърляйки любопитство на учения. Но сега, тъкмо сега усетих, че ще успеем в благородната си мисия само ако предварително разберем какво ни очаква там, благодарение на подсказаното от комплекса Сваямбанат.

Въодушевен, отново заизкачвах стълбите по хълма. Без да обръщам внимание на маймуните, подплашени от Рафаел Юсупов, трескаво разсъждавах за малките ступи с пирамидални форми. Защо не бях в състояние едновременно да анализирам всички ступи от комплекса. Охладих ентусиазма си и започнах от основния, онзи, който според мен символизираше свещената планина. После изследвах подред останалите, а те не бяха малко. В онзи миг дори не можех да си представя, че съвсем скоро и пак тук ще видя „машината“, с която древните са създали Града на боговете. С каква цел древните са построили Града на боговете? И… колкото и странно да е, някъде из лабиринта на подсъзнанието ми витаеше красивата дума — матрица.

 

 

На върха на хълма, като си поех дъх и се поразходих сред туристите, открих и момчетата.

— Хайде, шефе, омръзна ни да те чакаме! Тъкмо си тръгвахме. Да не се е случило нещо? — избоботи Селиверстов.

— Всичко е наред. Не ми обръщайте внимание, аз ще се поразходя още малко. Хрумна ми нещо.

Озъртах се наоколо, куполът, върху който стои основният ступа? — мислех си аз, докато го разглеждах. — Вероятно, след като е полукълбо, символизира… Земята. А четиристенът над купола с нарисуваните очи? Той по-скоро е… Вара, където според нашата хипотеза е бил клониран човекът от съвременната пета раса и където по всяка вероятност и досега се намират великите лемурийци, чиито очи са върху четиристена.

А стъпаловидният конус над него? Изглежда е самата планина — по-скоро изкуствената пирамидална конструкция на Кайлас. Наистина на снимките свещената планина прилича на стъпаловиден конус! А накрайникът над него? Какво символизира той?

 

 

Тогава, през 1999 година, не успях да открия отговор. Едва през 2001 година, след като прочетох книгата на Мелхиседек Друнвало „Древната тайна на цветето на живота“, се появи напълно приемливо обяснение за ролята на накрайника. Ето защо ще цитирам пасажи от книгата. Преди това обаче бих искал да кажа няколко думи за автора.

Един ден американецът Друнвало по време на медитация усетил, че пред него се явил човек на име Тот. Необичайният посетител заявил, че живее в друго пространствено измерение и започнал да му разказва историята на Земята. Друнвало си водел подробни записки. Така се родила книгата, до такава степен изобилстваща с факти и схеми, че не е възможно да е плод на измислица — ничия фантазия не е в състояние да ги съчини. Но дори всезнаещият Тот признал, че не разполага с цялата истина, че тя е известна само на сфинкса.

Друнвало пише следното:

„Великата пирамида (Хеопс) има на върха плоска повърхност с площ около 24 квадратни фута (приблизително 7,3 кв. м). Тя е площадка за кацане на един особен кораб, който съществува на Земята. …Според думите на Тот на дълбочина около миля под сфинкса е разположена обширна стая с плосък под и таван. Вътре се намира най-древният, изкуствено създаден обект — кръгъл, с форма на диск, с плоска горна и долна страна. Необичаен е, понеже обвивката му е с дебелина само от 3 до 5 атома. Върху горната и долната повърхност има особена шарка.

…Това е кораб, но без видими двигатели. Привежда се в действие чрез мисли и чувства. Свързан е непосредствено с духа на Земята, той е неин защитник.

…Извънземните цивилизации се опитват да поставят Земята под контрол. Случвало се е милиони пъти, става и сега. Това е борбата между мрака и светлината. Всеки път, когато завладяването изглежда неизбежно, се намира човек, който разбира как да прекрачи в следващото ниво на съзнание, след което открива кораба и го издига във въздуха. Тогава човекът бива надарен с велика сила и всичко, което помисли или почувства, се превръща в реалност. Корабът изпълнява ролята на военен летателен апарат и подсигурява нашият еволюционен процес, за да протича той без каквато и да е намеса или влияние отвън.

…Когато се появили първите признаци за изместването на полюсите (Всемирния потоп), Тот, Ра и Арарагат се върнали при сфинкса и издигнали във въздуха кораба, като преди това взели със себе си …1600 учители от Лемурия и Атлантида. …После се приземили на върха на великата пирамида (Хеопс) …и в този момент започнало изместването на полюсите, а целият живот на планетата навлязъл в периода на великата празнота — три и половина дни абсолютен мрак, описан в редица световни митологии.

…След три и половина дни на мрак Ра и около една трета от хората в кораба се спуснали по тунел, водещ към помещение на нивото на две трети от височината на пирамидата, а оттам — към град (или храм) дълбоко под нея. Подземният град бил планиран така, че да побере 10000 души, затова за 533-мата имало достатъчно място.

Останалите 1067 излетели към мястото, което сега се нарича езерото Титикака, и се приземили върху острова на Слънцето. Тук слезли Тот и около една трета от хората.

После корабът се издигнал отново и се насочил към Хималаите, където свалил Арарагат с останалата една трета от пътниците.

На борда останали седем души, които се върнали при сфинкса и вкарали кораба в стаята, където се намирал преди това.

…Пирамидите, издигнати в хималайските планини, били изградени от кристали, което означава, че са използвали материали от третото измерение. Били създадени също така пирамиди с физическо естество, при това голям брой, повечето от тях все още не са открити…. Всички сакрални места по Земята били планирани от Висшето съзнание на нивото на четвъртото измерение… всичко на всичко съществуват три аспекта на решетката на съзнанието на Христос около Земята — Майка, Отец и Син. Баща — в Египет, Майка — в Перу, Юкатан и Тихия океан, и Син — в Тибет.“

 

 

Тогава, през непалското лято на 1999 година, когато стоях и се вглеждах в ступа Сваямбанат, не разполагах с тази информация и не можех да предположа, че накрайникът може би е символ на загадъчния космически кораб, описан от Мелхиседек Друнвало. Наоколо се разхождаха туристи и ме разсейваха, някъде кряскаше маймуна, но все пак успях да заснема подробно най-важното.

Сега, през есента на 2001 година, докато пиша тези редове, ме връхлитат мисли, които трябваше да ми хрумнат през 1999 г. Сега картата на Града на боговете е завършена и аз мога уверено да кажа, че на върха на свещената планина Кайлас също има плоска квадратна площадка, подобна на онази върху Хеопсовата пирамида, и че древният кораб (ако вярваме в книгата на Друнвало!) е могъл да кацне и да свали Арарагат и останалите хора. По аналогия с Хеопсовата пирамида можем да предположим, че във вътрешността на Кайлас съществува тунел, насочен към подземния град, за който вече нееднократно сме споменавали и който Елена Блаватская нарича Вара.

Според мен корабът, разположен под сфинкса, не е единствен.

Би трябвало да има още един. Възможно е неговата конструкция да е по-различна, да е предназначен за други цели, но той несъмнено съществува — Бог никога не създава нещо в една единствена бройка, то винаги е двойно подсигурено. И вторият кораб (по същата логика) би трябвало да се съхранява в специално помещение под Кайлас — там, където се намират Вара и Шамбала. И най-вероятно има формата на двоен диск с изпъкналост отгоре, както е показано на ступа Сваямбанат.

Разсъждавайки за древния кораб, аз, разбира се, изпитвах известно смущение, понеже като учен-хирург съм свикнал да боравя с конкретни и реални понятия. Все пак принуден съм да призная, че и в изобретателската дейност значима роля играе подсъзнанието. Ние, хирурзите, го наричаме усет. Никой не може да обясни какво е усетът. И аз не съм в състояние, но съм убеден, че ако „Бог не разреши“ (т.е. подсъзнанието не подшушне), няма как да бъде извършена сполучлива операция от нов вид.

Моето подсъзнание ми изигра интересна шегичка по отношение на втория кораб. Когато за пръв път прочетох книгата на Мелхиседек Друнвало, бях убеден, че точно там съм открил информацията за неговото съхранение в тибетско подземие. Когато обаче я потърсих конкретно, не я открих дори след третия най-подробен прочит. Вглеждах се във всеки ред, но подобно сведение липсваше. В края на краищата в четири часа през нощта бях принуден да призная, че имам халюцинации. Но защо трябва да наричам това състояние халюциниране? Защо да не допусна, че информацията е изплувала от подсъзнанието ми? Защо да не повярвам в известния израз, присъщ на всички народи — „Дадено е от Бога“? Защо?

Скъпи читатели, разбира се, разсъждавайки за Сваянбанат, аз се отклоних от темата и се страхувам, че сте изгубили нишката на повествованието. Така че нека да се върнем отново към лятото на 1999 г.

След като приключих с огледа на основния ступа, аз се насочих към множеството по-малки. Първо реших да ги преброя.

— Едно, две, три… — отброявах аз, когато зад гърба си чух Рафаел Юсупов.

— Ернст! Забелязах, че към едни ступи маймуните се приближават, а към другите — не. Има някаква странна закономерност…

— И каква е тя?

— Изглежда нашите събратя са по-чувствителни от нас към фините енергии, а пирамидите, които са енергийни колектори…

— За какви пирамиди говориш?

— Ступите приличат на пирамиди. Пирамидите нямат само класическата конструкция, подобна на Хеопсовата, те са най-разнообразни — четиристенни, конусовидни, стъпаловидни. Според мен пирамидалните форми оказват влияние върху маймуните — убедено заяви Рафаел Юсупов.

— А вие, Рафаел Гаязович, случайно ли подмамвахте животинките към пирамидите с онова тю, тю, тю? — усмихна се Сергей.

— Почакай, Серьожа! Тук наистина се крие нещо. Към коя пирамида не се приближават? — попитах аз.

— Ето, виждаш ли онази с вертикалните страни — посочи Рафаел Юсупов, — към нея не се приближават. Дълго ги наблюдавах. От другата страна на основния ступа също има подобна — и към нея не пристъпват. А наоколо, както виждаш, са разположени десетки малки ступи с друга форма и маймуните постоянно се катерят по тях.

— Може би им е трудно по вертикалните стени? — подхвърли Селиверстов.

— Не, те заобикалят ступа отдалече. Интересно какво символизира той?

— Ще узнаем в Града на боговете — отвърнах аз. После извиках Равил на помощ и преброихме всички малки ступи в комплекса.

— Едно, две, три… — произнасях високо аз, като внимавах да не сгреша, — десет… трийсет… осемдесет… сто… сто и пет, сто и шест, сто и седем, сто и осем.

— Сто и осем — повтори след мен Равил.

— По-тържествено, Равил! Кажи го по-тържествено! — възкликнах аз. — И знаеш ли защо? Знаеш ли?

— Разбрах — грейнаха очите на Равил. — Числото сто и осем, отразено във всички константни величини на астрономията, физиката, биологията се появява и тук. Шефе, хайде да разчепкаме загадъчната история на числото сто и осем.

— Ще поговорим, но по-късно. Чуй сега! Струва ми се, че в нашия случай сто и осем има две страни. Първо, комплексът Сваямбанат е символ на нещо, което задължително е свързано с Вселената, Земята и Човека. Мисля, че това е… Градът на боговете. Второ, в Града на боговете би трябвало да видим сто и осем пирамиди и монументи от древността, разположени около свещената планина Кайлас. Сред тях вероятно цари същото разнообразие, каквото виждаме тук между малките ступи — заявих аз.

— А под тях — романтичният Равил направо се разтресе, — под тези пирамиди и монументи живеят хората на Шамбала. Нима скоро ще се озовем там?

— Ако сме чисти по душа, ще видим Града на боговете…

— А ако не сме? — настръхна кристално чистият Равил.

— Не се бой.

— На Шамбала!

— И аз така мисля. А с каква цел?

— Не зная.

— Аз също. Засега…

Докато обхождахме ступите, се опитахме да анализираме как точно са разположени, но скоро разбрахме колко безсмислен е замисълът ни. Оказа се, че част от чугунените ступи, както ни обясниха служителите в комплекса, често са размествани, за да се улесни движението на туристите.

Интересното беше, че някои имаха накрайници, а други нямаха.

— Това пък що за магия е? — учуди се Равил.

— Не зная… напълно възможно е… накратко казано — не зная!

После се насочихме към по-отдалечената, сякаш изолирана част от комплекса, разположена върху склона на хълма. Тя се състоеше от основен бял малък ступа без връх, но с изрисувани очи и от още няколко неособено големи ступи.

Интересно, защо тази част е изолирана? Дали не съществува допълнителна част и в Града на боговете? Забележителното тук беше, че върху постамент се издигаше позлатена статуя на човек с необикновена външност, а над главата му се извисяваше нещо като конус.

Кой е той?

Уморен от необичайните впечатления, реших отново да обходя целия комплекс, за да не пропусна нещо важно. С мен тръгна Селиверстов, а другите останаха да ни чакат.

— Тази пък щуротия каква е? — посочих аз монумент от бронз или месинг, изобразяващ ракообразно същество.

— Един Господ знае — зачуди се Сергей. — Може би е членестоного или някакъв рак?

— Съмнявам се, че точно тук ще сложат статуя на животно.

— Пък и ракът няма щипки и отпред, и отзад.

— Какво ли е тогава? Да попитаме служителите в Сваямбанат.