Ернст Мулдашев
Златните плочи на Харати (38)

Нашата експедиция приближаваше все по-близо до свещения Кайлас. Всеки очакваше срещата със загадъчната Шамбала или по-скоро мечтаеше за нея, макар отлично да разбираше, че тя е дълбоко скрита от нас и осъзнаването й не е достъпно за разума ни.

Тайната витаеше из въздуха.

Озъртахме се и се опитвахме да прозрем някакви косвени следи от неизвестна свръхразвита форма на живот, но все не успявахме и само еднообразният пейзаж на безкрайния Тибет потискаше въображението ни.

— Момчета, тъжно ми е — неочаквано продумах в колата.

— И на мен не ми е весело — обади се Селиверстов. — Не тъгувай, шефе, всичко ще е наред.

— Не тъгувам, просто ми е тъжно. Но тъгата е хубаво, не е лошо чувство. Чрез него осъзнаваш, че твоят стремеж към истината е неосъществим — казах аз, сякаш се самоанализирах.