Ернст Мулдашев
Златните плочи на Харати (29)

Огледалото на Яма — царя на смъртта

Прелиствах страница след страница и внезапно попаднах на английската дума mirror — огледало. Неизвестно защо тя привлече вниманието ми и аз се вгледах по-внимателно в текста, а след няколко минути вдигнах глава и възкликнах:

— Ама че работа! Каменно огледало убива хора! Сгъстеното време оценява даден човек и решава дали да го убие, или да му даде възможност да продължи да живее. Или както казват поклонниците — „да се прероди“!

Ще поясня удивлението си, но преди това — ето написаното от Говинда:

„…на поклонника му предстои все още да прекрачи през Портата на смъртта, където ще се прероди. Като стигне до прохода Долма, разделящ северната и източната долина близо до Кайлас, той се приближава към мястото, откъдето се вижда Огледалото на царя на смъртта (Яма), в което се отразяват всички събития от неговото минало. Той ляга между две морени, подобни на четириоки петнисто-рижави кучета, затваря очи и се озовава пред съда на Яма — съда на собствената си съвест.

Тогава си спомня своите постъпки, скъпите на сърцето му хора, починали преди него, всички, чиято любов е пренебрегнал и се моли за тяхното щастие, в каквато и форма да им предстои да се родят.

След като се помири така с миналото си и премине Портата на смъртта, поклонникът прекрачва прага към новия живот — там, на заснежения проход на милосърдната майка Долма. И ето че нозете му го отвеждат към езерото с изумрудна вода, наречено «Езеро на милостта», чието хиндуистко название е Гаурикунд. В него поклонникът получава своето първо кръщение като преродило се същество.

В източната долина поклонникът вижда скала с формата на брадва. Това е символът на царя на смъртта, а скалата се нарича Брадвата на кармата.“

Сега, скъпи читатели, ще обясня повода за възклицанието си. В научните среди са известни т.нар. огледала на времето, разработени от гениалния руски учен Николай Александрович Козирев. Според него времето е енергия, информационна (мислеща!) енергия, която може да се концентрира и да се разпределя. Той е създал специални вдлъбнати конструкции, които могат да свиват (сгъстяват) времето. Козирев ги нарича „огледала на времето“.

В следващите си книги ще се спра по-подробно на този проблем и ще се позова на резултати от научни изследвания. Тук ще изразя само искрената си почуда от факта, че онова съоръжение, което има отношение към царя на смъртта Яма, също се нарича огледало. Описвайки възможността да свива времето с помощта на огледала, Козирев не изключва хипотезата, че човешкият живот би могъл да протече за броени дни, часове, минути, секунди или мигове, след които настъпва физическата смърт. Времето убива човека. Защо Козирев е нарекъл своите конструкции огледала?

Нима Огледалото на царя на смъртта Яма прилича на огледалото на Козирев?

Нима времето е мислеща субстанция, върховен съдник на мислите, душата и кармата на човека? Нима времето извлича от човека основното — съвестта му, и оценявайки я, решава дали да го погуби или да му даде възможност да живее?

Скоро и на нас — четиримата руски учени, ще се наложи да застанем пред Огледалото на царя на смъртта Яма и да усетим върху себе си неговия съд. Ако вярваме на Говинда, там нашата съвест ще застане пред „трибунала“ на неизвестен енергиен разум.

Името Яма ми се стори зловещо и мрачно. Стана ми страшно. Замислих се дали съвестта ми е неопетнена. Макар и с усилие и често в свой ущърб съм се старал да живея в съгласие с вътрешните си принципи, но… може би, без да забележа, понякога съм вървял срещу тях? Колко пъти съм изпадал в нервни кризи, повишавал съм тон… в крайна сметка не съм ангел!

Ясно си спомнях моменти, когато съм изпускал нервите си пред пациент, за когото бях последната надежда. А след това го издирвах в клиниката и искрено му се извинявах. Оперирах го с особено вдъхновение и с онова душевно въжделение, когато мислите ти скачат лудо по мозъчните клетки, а ръцете ти, подчинявайки се на някакъв подсъзнателен порив, изпреварват с действията си мисълта, предизвиквайки впоследствие почуда: „Откъде ми хрумна това?“ или „Как успях да го сторя?“

В нашия център дори се говори, че ако шефът се скара на болния, значи му е провървяло. Отделни пациенти дори нарочно ме нервират, надявайки се, че операцията ще протече по-добре. Може би са прави, защото изглежда енергията на съвестта не просто стимулира мисленето, но извлича от подсъзнанието онова, което все още е неподвластно и действа мощно, решително и загадъчно.

На това народът му казва лека ръка. То е плод на енергията на съвестта.

Твърде висока е нейната цена. Рано или късно, на този или Оня свят, ние ще застанем пред съда на съвестта и това ще е решаващият миг в нашия вечен живот.

Не се сдържах и като се надвесих през прозореца, отново запалих цигара. Мислех си, че легендарната Долина на смъртта най-вероятно се намира под Огледалото на царя на смъртта. А това огледало насочва към нея смъртоносна енергия — енергията на сгъстеното време, сгъстената мислеща енергия.

Представих си как ще навляза в Долината на смъртта, ще застана пред Огледалото на царя на смъртта — пред съда на Яма, как сгъстената енергия на времето ще следва моята душа, за да …

Загасих цигарата, като пълен простак мушнах фаса в джоба си и отново зачетох книгата на Говинда. Разсеяно прегледах няколко пасажа и си спомних думите на лама Кетсун Зангпо, че в района на Кайлас учените биха загинали, защото не могат да се приближат към планината с чиста душа. Представих си как сгъстеното време освобождава енергията на съвестта. И ако тя е била изразходвана през жизнения път, конкретният човек ще усети само леко неразположение. Но в случай, че е била потискана и навряна в ъгъла, че се е трупала там, то освобождаването й ще се превърне в експлозия — човекът ще почувства как тялото му сякаш се изпепелява, превръщайки го в сбръчкано същество, готово всеки миг да се разпадне. Неизползваната енергия на неговата съвест няма да му прости.

Зачетох отново книгата и открих следното:

„Тук мнозина загиват. Но смъртта не плаши поклонника, защото той умира в присъствието на божества, върху свещена земя, в най-възвишената минута от своя живот, осъществявайки свое съкровено желание.“

Вероятно не всички хора, посетили Долината на смъртта, загиват, изгаряйки мъчително от енергията на съвестта и усещайки страхотни страдания при вида на своето изпепеляващо се тяло. Вероятно мнозина отиват там и застават под Огледалото на царя на смъртта, за да могат на това място, където годините се изнизват като мигове, да усетят близостта до Бога и да умрат красиво, отдали душата си във властта на Всевишния. Там те умират… с радост.

Изпитах гордост заради поклонниците, които завършват земния си път така възвишено и щастливо. Тези незабележими и странни хора усещат преди всичко блаженството на вечния живот. А олигарсите, бизнесмените и останалите твърде земни хора, чийто живот е подчинен на принципа: „Първо бизнесът, после — съвестта“? За тях земните радости са не само безкрайно сладостни, но и вечни.

Но съдът на Яма ги чака и тях.

Затворих книгата на Говинда и отидох при Кетсун Зангпо. На сбогуване ламата ми подхвърли:

— Ако намерите Долината на смъртта и видите Огледалото на царя на смъртта Яма, не забравяйте, че можете да стоите не повече от пет минути. След това Яма ще започне да работи.