Ернст Мулдашев
Златните плочи на Харати (15)

Древната пещерна книга

— На какъв език са написани текстовете върху златните плочи? — попитах аз.

— На древен език — отговори Астаман. — Впрочем… в пещерата се намира и книга. Не златни плочи, а книга. В нея е описана историята на древните и много от онова, което съвременниците ни наричат мистика. Например описано е как се предизвиква дъжд по време на суша.

— Интересно.

— Книгата не е обикновена — продължи Астаман. — Човек не може просто така да я вземе и прочете. Би могъл да я прочете само ако капне върху нея кръв от змия.

— Каква змия? Обикновена?

— Това е цял ритуал, свързан с мистична и естествена змия. Не знам подробностите.

— Да предположим, че сме извършили ритуала. Какво следва по-нататък?

— Започваш да разбираш написаното и то, без да знаеш езика и буквите.

— Като в приказките!

— Само че това не е приказка. Някои от близките ми, преди около 1000–1500 години, са я чели. Поне така ми е разказвано.

— Скъпи Астаман! Разрешете ми да поразсъждавам на тази тема от научна гледна точка. Руският учен Александър Степанов е провел следния експеримент. Взел най-обикновена дестилирана вода, напълнил с нея колба и я поставил върху челото на човек. Тази вода трябвало да запише финоенергийната му информация — водата е субстанция, която изключително лесно попива информация. После той направил хроматография на водата и получил съответната графика, която съществено се отличавала от графиката на обикновената, ненатоварена с човешкото биополе вода. След това поставил колбата върху фотографията на същия човек. Когато направил хроматография на водата, безкрайно се учудил. Графиката на водата, експонирана върху снимката, се оказала идентична с тази на водата, поставена върху самия човек. Съзнателно повторил експериментите многократно и все получавал едни и същи резултати. Тогава проф. Степанов направил извода, че био-полетата на човека имат способността да пренасят информацията върху други обекти — в конкретния случай върху снимка. И дори използвал термина „финоенергийно фотографиране“, под който се разбира пренасяне на част от информацията на душата на човека върху снимката.

— Разбрах защо не бива да подаряваме снимки на неприятелите си — проговори Астаман.

— След известно време — продължих аз — един от участниците в експеримента загинал при нещастен случай. Проф. Степанов взел снимката му и отново изследвал водата, експонирана върху нея. И знаете ли какво се получило? Графиката била съвсем различна.

— Странни хора сте вие, руснаците. Винаги имате интересни идеи, постоянно търсите нещо.

— Благодаря за оценката. А сега ще се опитам да обясня феномена как след определен ритуал човек може да прочете и да разбере дадена книга, без да познава буквите и езика. Работата е там, че заедно с буквите са записани и мислите, стимулирали написването на думите. Тези мисли съществуват обаче във финоенергийното поле. Всеки предмет има своя финоенергиен аналог! А езикът в света на мислите е един за всички хора. В него няма древни или съвременни езици, или отделен език за животните, за хората, за планетата Земя. Има един език — всеобщият език на мислите. Колкото по-открито и ясно мисли даден човек или друго живо същество, толкова по-точно се записва мисълта с езика на мислите. Убеден съм, че при написването на „пещерната“ книга древните учени са мислили ясно и точно затова мислите им би трябвало да са разбираеми и за нас, независимо от по-ниското ни ниво на развитие. Въпросът е как да прочетем тези мисли?

— За целта има ритуал — със змийската кръв. Чрез него човек вероятно придобива способността да разбира езика на мислите — предположи Астаман.

— Освен това, вероятно книгата се чете в състояние на медитация — добавих аз.

— Тя не е от хартия, а от друг материал, устойчив на времето — неочаквано отбеляза Астаман.

— Ех, ако можехме само да зърнем книгата и златните плочи! — въздъхнах аз.

— Не е възможно. Пещерата е защитена от тантрическите сили и никой не може да премине бариерата им… освен, ако Харати не разреши.

— А какво представляват тантрическите сили? — попитах аз, припомняйки си хималайската сомати-пещера, където от въздействието на психоенергийната бариера бях усетил последователно негодувание, главоболие и слабост.

— Силите, които Харати насочва срещу пришълеца, са различни. Хората усещат страх, отпадналост, главоболие, но основното им въздействие е друго.

— Какво е то?

— Да отидем при пещерата — предложи Астаман и се изправи. Последвах го. Приближихме невзрачната постройка, за която вече споменах.

— Ето я първата врата. Както виждате, тя е отворена. Да влезем. Озовахме се в доста обширно помещение, в което бяха разположени различни статуетки и каменни постаменти с орнаменти.

— Виждате ли тази врата? — Астаман посочи втората врата.

— Да.

— И нарисуваните очи?

— Да.

— Вратата е заключена. Но ако я отвори и влезе вътре, човек ще ослепее.

— Ще ослепее?!

— Да, ще ослепее — потвърди Астаман. — Така въздействат тантрическите сили.

— Интересно, какво е влиянието на тантрическите сили върху зрението?

— Механизмът е известен само на Харати — уверено произнесе Астаман. — Мога само да добавя, че слепотата е временна. Щом човек се върне обратно и затвори след себе си втората врата, зрението му постепенно се възстановява.

— Интересен механизъм за въздействие — казах аз. — Познавам случаи, когато психоенергийната бариера активизира чувството на страх и негодувание, преминаващо в главоболие, слабост и смърт или когато (подобно на вампир) буквално „изсмуква“ енергията на организма, но за първи път срещам бариера, предизвикваща слепота. Чували ли сте за асурите — безтелесните същества, които „изсмукват“ жизнените сили на човека. Индийските свами казваха, че йогите ги виждат.

— Тук няма асури, а по-големи безтелесни същества. Ето едно от тях — Астаман посочи две статуи на екзотични същества, които стояха като стража край втората врата. — Те охраняват входа към пещерата. Ние не ги виждаме, но те ни виждат. А йогите могат и да разговарят с тях. Тези същества са под властта на Харати. Те предизвикват слепотата.

В този миг не можех да предположа, че изследванията на свещената Кайлас скоро ще ни подтикнат към по-подробен анализ на безтелесната холографна форма на живот и че фантастичните сведения за безтелесните защитници на пещерата ще придобият реални очертания. Но на тази тема, скъпи читатели, е посветен четвъртият том на книгата, когато заедно с вас ще се потопим в призрачния холографски свят.

— Някой опитвал ли се е да проникне вътре без разрешението на Харати? — наруших настъпилото мълчание аз.

— Преди около 200 години кралят на Непал заповядал да му донесат ключа от втората врата. Отворил я, влязъл вътре и ослепял. Разказват, че силно викал. Когато се върнал обратно, зрението му се възвърнало. След него никой друг не е правил подобни опити.

— Тантрическите сили действат ли и в подземията на Кайлас?

— Разбира се — учуди се Астман. — Те са най-силни там, защото се зараждат в Кайлас и оттам се разпространяват по цялата Земя. Харати ги управлява и така охранява пещерата.

— След като тук не може да се влезе без неговото позволение, нереално е да мислим, че ще проникнем в подземните пещери на Кайлас, нали така?

— Естествено. Подземията на Кайлас са защитени още по-силно — там се намират основните постижения на миналото и бъдещето. Това е свято място. Освен в Кайлас на Земята има само още няколко подземия, където се пазят тайните на миналото. Тук е едното. Ще ви кажа още, че… към входа за подземните пещери на Кайлас дори не бива да се приближавате. Там действат сили, които превръщат хората в старци.

— В такъв случай… закъде сме тръгнали?!