Ернст Мулдашев
Златните плочи на Харати (8)

Светената вода

В един от храмовете Сергей Селиверстов се загледа в чашите с вода, наредени върху дългата лавица, и се обърна към служителя, който мълчаливо ни съпровождаше.

— Може би тя попива фините енергийни вибрации, концентриращи се около орнаментите?

— Да, да, да… — бързо отговори служителят, явно нищо не беше разбрал.

— Ще ви обясня по-простичко. Водата поема божествената енергия, която кръжи около орнаментите, така ли е? — произнесе Селиверстов сричка по сричка.

— Да, да, да…

— Вие пиете ли от нея?

— Не, не пием.

— А какво я правите?

— Наливаме я на птиците, поливаме цветята.

— Птиците пият ли я?

— Рядко.

— А цветята по-добре ли растат?

— Както и с обикновена вода.

— Тогава за какво ви е? — искрено се учуди Селиверстов.

— Разбирате ли, след като пият от светената вода, птиците поемат от божествената енергия, която се съдържа в нея. Те отлитат и я отнасят със себе си. Хората ги наблюдават, а божествената енергия преминава в тях и ги прави по-добри.

— Звучи красиво…

— Ако птиците не искат да пият, тогава накисваме в светената вода зрънца и ги храним с тях — добави служителят на храма.

— А защо поливате цветята?

— Сър — служителят на храма доверчиво погледна Селиверстов, — цветята поемат от водата, израстват, после семената им се разпръскват от вятъра, падат на земята и от тях порастват нови растения. Но те не са обикновени, защото съдържат божествената енергия. Идват животни, изяждат растенията и я предават чрез млякото и месото си на човека, като го правят по-добър.

— Похвално е, че във всичко виждате добротата — заяви добрият по душа Селиверстов и сведе поглед, замислен изглежда над живота си, който беше набразден от предателства, унижения и несподелени стремежи.

— А освен това — грейнаха очите на служителя, — поръсваме със светена вода хората, които посещават нашия храм. Искате ли и вас да поръся?

След малко измокреният от обилното ръсене Селиверстов се усмихваше по детски щастливо. Този мой приятел, беззащитен по природа, прилича на голямо дете. Понякога се ежи и прави глупости, но вътре в себе си е внимателен и дълбоко почтен. И притежава онази човешка черта, рядко оценявана от прагматичните хора — с него винаги е леко. С него и обикновената храна става по-вкусна, и водката — по-пивка, а жените — по-красиви… И най-важното — край него мисълта ти тече гладко, идват ти идеи, защото с доброто си биополе той сякаш те опазва от лошите влияния.

— Хареса ли ви? — попита го служителят на храма.

— Да — усмихна се Селиверстов.

— Божествената енергия влезе във вас.

— Усещам.

Отклоних се от тях за няколко минути, а когато отново ги приближих, дочух:

— Защо ме разпитвате за Града на боговете? Не бива да питате. Това е забранена тема за непосветените. Те не биват допускани там… Времето не ги допуска. Там има други хора… не се виждат, но са там.

— Обичаят за светената вода оттам ли идва?

— Старите лами така казват…

— От Шамбала?

— Не мога да говоря… Харати ще чуе.