Ернст Мулдашев
Златните плочи на Харати (17)

Подземният свят

На път за хотела си припомнях легендите за подземния свят. Ясно съзнавах, че те не са стопроцентова истина, но в същото време едва ли възникваха от нищото. Всеки път, когато следвахме легендите, дори и най-фантастичните, намирахме техни потвърждения.

Например легендата за вълшебното килимче. Едва ли някой се съмнява, че е красива приказка?! Но по време на експедицията ни през 1997 г. великият Саи-Баба от нищото материализира пепел и дори я изсипа в ръката ми. А господин Мурти, неговият помощник, разказа как преди 20 години Саи-Баба съпровождал йоги в хималайските пещери и им дал глинен съд, в който след произнасянето на съответните мантри се материализирал ориз.

Нямах основания да отхвърлям легендите за подземния свят. Нещо повече, все повече факти свидетелстваха, че той наистина съществува и че е напълно възможно центърът му да се намира под свещения Кайлас.

Сетих се за книгата на френския религиозен философ от български произход Омраам Микаел Айванхов „Водолей и пришествието на Златния век“. Айванхов разказва за маркиз Сент-Ив д’Ал-ведейр, притежавал необичайната способност да се раздвоява. Благодарение на нея проникнал в подземния свят, наричан от различните народи Шамбала, Агарти, градината на Хесперидите, Тула, Шангри-ла, светия Граал и т.н.

Според маркиз Сент-Ив д’Алведейр там светлината идва от вътрешно слънце, а подземните хора произхождат от Лемурия и Атлантида. В този свят всички живеят в благоденствие, мир и щастие, без болести. Начело стои троицата — Брахатма, Махатма и Маханга. Организацията на живота е точно копие на космическия ред. Подземните люде знаят, че най-ценната енергия е сексуалната мощ, затова не я хабят напразно, а я използват, за да се усъвършенстват и да станат висши същества. Те употребяват енергията на четирите стихии. Оттук е дошла толкова разпространената на Изток тантра-йога.

В подземния свят има библиотеки и архиви, съдържащи информация за историята на човечеството. Книгите на великите посветени са пренесени от повърхността. И изобщо всичко изчезнало от лицето на Земята и смятано за окончателно загубено, може да бъде намерено там. Летящите чинии, чието съществуване вече не се отрича така категорично, пристигат при нас именно оттам. Силата на подземните хора се крие в светлината, която те умеят да използват. Този свят е свързан с повърхността чрез отвори, разположени на различни места: на двата полюса, в Тибет, Южна Америка, Монголия…

Омраам Айванхов смята, че възприемането на технологии, подобни на тези от подземния свят, е започнало чрез експериментите, провеждани в Русия. Другите страни закъсняват, но те непременно ще последват руснаците и ще опознаят могъществото на мисълта, аурата и ясновидството. Хората винаги очакват присъда от външните сили и се доверяват единствено на тях, а пренебрегват и не използват собствените си възможности.

Увлечен в размислите си, пропуснах мястото, по което се ориентирах за нашия хотел. Шофьорът почти нищо не разбираше на английски и бодро повтаряше: „Йес, сър“. В крайна сметка едва открихме незабележимия евтин хотел.

В стаята си припомних и за руския изследовател Осендовски. Съдейки по книгата му „Животни, хора и богове“, на него в Монголия му разказали следната старинна легенда. Бягайки от Чингиз хан, едно племе се скрило в подземна страна. В околностите на езерото Ноган-Кул му посочили вратата, която била входът към Царството на мъртвите.

Интересен израз — „Царство на мъртвите“. Най-вероятно означава пещера с хора в състояние на сомати, чиито тела изглеждат като мъртви. Напълно възможно е въпросните сомати-пещери да водят към подземния свят, който по описанието на Омраам Айванхов е прекрасен. Или, казано на съвременен език, в Генофонда на човечеството, където всички човешки земни раси са изпращали своите най-извисени синове и дъщери.

В главата ми се въртеше въпросът — кои са те, хората от подземния свят? Отговорът идеше от нашите разсъждения преди експедицията. Тогава бяхме стигнали до логичния извод, че всяка земна човешка раса, започвайки от ангелоподобните и завършвайки с атлантите, при всеки пореден апокалипсис е изпращала в Шамбала Най-добрите от най-добрите, като е създала многолико общество от ангели, призраци, лемурийци и атланти. Не е изключено там да бъдат допуснати и някои арийци, т.е. наши съвременници. Бог се е разпоредил така, за да не губи своите най-добри деца и е решил да ги скрие в подземния свят, за да не бъдат унищожени при апокалипсисите.