Ернст Мулдашев
Златните плочи на Харати (21)

Тайната на числото 108

В един от мотелите, където ни нападнаха рояци от нощни пеперуди, със Селиверстов заговорихме за числото 108. Сергей беше събирал половин година литература по въпроса и сега, като отпъди нахалната пеперуда, каза:

— Спомняш ли си, че между линията Кайлас-Великденските острови-египетските пирамиди, и линията мексиканските-египетските пирамиди, се образува ъгъл от 108 градуса?

— Спомням си — отвърнах аз.

— Открих много интересни данни за числото 108. Оказва се, че то е константа в ред области на науката. Сергей Борисович Проскуряков има цяла монография за него. Той отбелязва например математическите закономерности, установени при египетските пирамиди: всяка страна от основата на пирамидата Микеринос е 108 метра, на пирамидата Хефрен — 108 × 1,08¹⁰ метра.

— Интересно — продумах аз.

— Проскуряков привежда и данни от астрономията и физиката — Селиверстов прехвърли няколко страници от тетрадката. — Ето, виж:

1. скорост на светлината във вакуум — 108 × 10¹⁰ м/час;

2. маса на Слънцето — 108 × 10⁹ тона;

3. обем на Земята — 108 × 10¹⁰ куб. км;

4. скорост на движението на Земята около Слънцето — 108 × 10³ км/час;

5. разстояние от Венера до Слънцето — 108 × 10⁶ км;

6. обиколка около Земята по най-устойчива орбита — 108 минути.

— Интересно — като автомат изстрелях и махнах от главата на Селиверстов две пеперуди.

— Виж, колко са! — възкликна той към прозореца, върху който наистина се удряха стотици пеперуди, неизвестно как попаднали в стаята.

Изтичах бързо да потърся собственика на мотела и той, без да губи присъствие на духа, с метла ги изпъди навън и се извини.

— Жал ми е за животинките — тъжно каза Селиверстов. — Ако и нас, хората, ни изметат така? Може би те летяха към мечтата на живота си — към светлината?!

Погледнах пречупените им крилца на пода и го помолих да продължи разсъжденията си за числото 108.

— То е константна величина в биологията и медицината — продължи той. — Съотношението между дължината на торса и дължината на черепа е 108 × 10¹, а съотношението на дължината на нуклеотидната двойка в спиралата на ДНК при всеки жив организъм към числото K е 108 × 10^–10 см.

— Я виж ти!

— Известно е, че броят на зърната в броеницата е 108, а камбаните в будистките манастири на Нова година бият 108 пъти — продължи Селиверстов.

И двамата замълчахме, загледани в прозореца, около който отново кръжаха переруди.

— Да разделим 360, т.е. окръжността, на 108 — прекъсна мълчанието Селиверстов. — Какво ще получим?

— Ами … 3,33. Чел съм, че в древността е било известно друго число 71, което не е равно на 3,14. Дали 3,33 не е древното число?

— Защо не? — замисли се Селиверстов. — Напълно е възможно преди Всемирния потоп да е имало друго К, ако допуснем, че и времето, и пространството са били други. Да вземем например факта, че древните хора са живеели значително по-дълго от нас. Убеден съм, че математическите характеристики на пространството и времето оказват влияние върху константната величина 7C. Днес е трудно да го проумеем. И не е лесно на съвременните математици да го докажат. Но… ако те можеха да се прехвърлят в друго пространствено измерение, с други характеристики, веднага биха осъзнали, че константата П може и да е друга. Кой знае, може би в друго измерение и кръгът да е с друга форма?

Пеперудите започнаха да ме изнервят. Не можех да разбера защо се удряха в прозореца, опърляха крилете си на свещта (в мотела нямаше ток) и падаха на масата.

— Сигурно хималайските пеперуди приличат на нашите еднодневки — пророних аз.

— Кой знае? — обади се Сергей. — Може би живеят в друго времево измерение и за тях един ден е цяла вечност, цял един живот.

Продължавах да ги наблюдавам с интерес, докато Селиверстов изчисляваше нещо върху листа. След малко вдигна глава:

— Шефе, виж какво се получи.

— Какво?

— Ако от предполагаемо древно число 71, равно на 3,33, се извади съвременното П, т.е. 3,14, ще се получи 0,19. Ако 0,19 се умножи по 3, се получава 0,57, което би могло да се интерпретира като 57 градуса. А една от мерните единици в геометрията — радианът, е равна на 57 градуса. Интересно, нали?

— Наистина, интересно. Само че защо умножи по 3?

— Често казано, не знам. Умножих го и туй то. В главата ми се завъртя нещо за Кайлас и…

— Странно, че числото 108 се появя и в Сваямбанат, и в Будханат: 108 цилиндъра, 108 ниши с божества, 108 малки ступи. Как ти се струва, дали в Града на боговете няма да открием 108 пирамиди?

— Знае ли човек! Намерим ли Града на боговете, ще ги преброим — засмя се Сергей.

В онзи момент, когато в хималайския мотел, заобиколени от безброй нощни пеперуди, с моя приятел и съратник обсъждахме числото 108, аз и не подозирах, че след публикуването на този материал във в. „АиФ“ ще ни засипе лавина от злостни писма. Авторите им отричаха напълно всички закономерности, свързани с това число, а нас ни наричаха „долнопробни самозвани математици“. Четях писмата им и най-вече се чудех на степента на гнева, предизвикан от безобидните ни математически изчисления. И си мислех, че този чудовищен гняв може би е подсъзнателен и е породен от дяволското противопоставяне на осъзнаването и възприемането на една от скритите закономерности в природата.