Софи Хана
Убийства в Кингфишър Хил (8)

Глава 8
Хронологията

Два дни по-късно двамата с Поаро бяхме в село Чидингфолд и пиехме следобедния си чай в дома на инспектор Маркъс Кейплинг от полицията на Съри. Нашите проучвания бяха разкрили, че той е ръководил следствието по убийството на Франк Девънпорт. За щастие, Кейплинг веднага изрази готовност да говори с нас и още при пристигането ни се оказа, че е сърдечен човек. Изглеждаше твърде млад за полицейски инспектор.

Съпругата му ни посрещна на прага с възторг, който ми се стори доста пресилен, но скоро разбрах причината. Беше от онзи вид жени, които поставят пред теб чинии, препълнени с всякакъв вид печени лакомства, и после не се успокояват докато всички присъстващи не се натъпчат до пръсване. Ние с Поаро бяхме не толкова желани гости, колкото необходимите вместилища за нейните необуздани пекарски умения.

За щастие, точно когато най-мило ме убеждаваше да си взема трето парче плодова пита, в гостната на Кейплинг влетя съседка с новината, че бебето на семейство Дърбар — „същинско малко ангелче“ — сега е готово да приема гости и мисис Кейплинг излетя с такова количество увити в хартия парчета кекс, което би притеснило всяко здравомислещо новородено.

След като двете жени излязоха, Поаро се обърна към Кейплинг:

— Разкажете ни за убийството на Франк Девънпорт. Моля ви, не пропускайте и най-дребната подробност.

Вече му бяхме описали всичко, станало по време на пътуването от Лондон и краткия ни престой в „Кингфишър Хил“. Кейплинг толкова често ахкаше и охкаше „Мътните го взели!“, та накрая им загубих броя.

— Нали знаете, че Хелън Актън веднага призна за убийството? — каза той в отговор на въпрос на Поаро.

— Знам, че е признала — отвърна му той, — но не знаех, че е станало веднага.

— О, да. Както един от хората ми каза тогава, „започна да лее признания още докато тялото на бедния стар Франк беше топло“. Оттогава се придържа към историята си. И скоро ще плати цената за това, което е направила — Кейплинг се намръщи и потърка брадичката си, — ако, разбира се, тя е човекът, извършил престъплението. Сега, когато Дейзи Девънпорт е признала, започвам да се чудя дали не съм бил прав през цялото време. Дейзи, обаче… — Той поклати глава. — Намирам за трудно да повярвам, че е убила брат си, но пък тя изобщо е доста трудна за разбиране — вероятно най-интересната личност от всички Девънпорт, — а не е да не съм бъркал и преди, мосю Поаро. Много, много пъти в живота и в работата си.

Каза го весело, очевидно без да се притеснява от безбройните си лични и професионални грешки.

— Искрените ми съболезнования, mon ami. Това едва ли е приятен житейски опит, сигурен съм.

— А, да — Кейплинг безгрижно вдигна рамене. — Казвате, че сте информирали Хоум Офис за последното развитие? За признанието на Дейзи Девънпорт, искам да кажа.

— Да, говорих с няколко приятели там — отвърна Поаро. — Беше първото посещение, което направих, след като се прибрах в Лондон.

— Аха. Питам само защото… ами, не съм чул нищо.

— Всичко е наред — успокои го Поаро. — Екзекуцията на Хелън Актън ще бъде отложена и ще започне ново разследване на убийството на Франк Девънпорт. Боя се, че по причина, която съм сигурен, че ще разберете… — Поаро замълча тактично.

— О, разбира се, разбира се — Кейплинг изглеждаше облекчен. — Предполагам, че Хоум Офис ще го поверят на Скотланд Ярд? Семейство Девънпорт… е, те не са обикновени хора. Случаят беше оставен на нас, местната полиция, само защото изглеждаше толкова недвусмислен — докато човек не се срещне с участниците в него, искам да кажа. Сметна се, че ако проблемът бъде решен на местно полицейско ниво тук, в Съри, това може да ограничи щетите за доброто име на семейството. Знаете, да не се допусне да стигне до лондонските вестници…

— Разбира се — каза Поаро. — Обаче сега, когато този решен случаи е отново нерешен, Скотланд Ярд ще поеме оттук нататък. — Той посочи екстравагантно в моя посока, като магьосник, който обявява щастливата поява на изчезнал предмет. — Инспектор Кечпул ще води разследването, а аз ще му предложа цялата помощ, на която съм способен, n’est-ce pas, Кечпул?

— Нещо такова — потвърдих аз.

И двамата знаехме, че ще е точно обратното. В интерес на истината, искаше ми се официално Поаро да е начело, и това да бъде известно на всички замесени. Не очаквах с нетърпение връщането ни в „Малкото ключе“, когато щеше да се наложи да размахвам документите си от Скотланд Ярд и да обяснявам на семейство Девънпорт, че след като са ме изхвърлили от дома си само преди ден, сега нямат избор и трябва да ме приемат отново, както и да отговорят на много разстройващи и притеснителни въпроси. Това, че ще бъда придружен от Поаро, моят партньор в „измамата“, едва ли щеше да помогне да си осигурим топъл прием. Бях изложил пред Поаро всички тези точки по пътя ни към Чидингфолд, но той безгрижно махна с ръка, обвинявайки ме в немотивиран песимизъм.

— Всичко ще бъде наред, mon cher, имай доверие на Поаро, който никога не те е разочаровал.

Сега той говореше с Маркъс Кейплинг:

— Инспекторе, преди миг казахте, че може да сте били прав през цялото време. Прав за какво? Не сте вярвал, че Хелън Актън е виновна дори когато тя ви го е казала?

— Не, не й повярвах. Не и в началото. Обаче тя настояваше и затова си помислих… добре де, защо ще рискува главата си, ако е невинна?

— Независимо от това, вашето първо впечатление е било, че тя е невинна?

— Да, да. Боя се, че беше точно такова.

— Какво ви накара да мислите така?

— Скръбта й след трагедията, като начало. Ако я бяхте видели, мосю Поаро, и вие щяхте да си помислите същото, сигурен съм. Не съм виждал по-ясен случай на жена, която иска от цялото си разбито сърце мъжът, когото е обичала, да е жив, а не мъртъв.

— Мъжът, когото е обичала? — Поаро се изтегли едва ли не на ръба на стола си и заговори бързо. — Искате да кажете, братът на мъжа, когото е обичала? Тя е била сгодена за Ричард Девънпорт, нали така? Ричард Девънпорт е жив.

Очите на Кейплинг се ококориха.

— Не, не, мосю Поаро. Хелън Актън сега е сгодена за Ричард Девънпорт, това наистина е вярно, но стана по-късно, след смъртта на Франк.

Двамата с Поаро се спогледахме, неспособни да повярваме онова, което чувахме. Забелязах, че очите му станаха по-ярко зелени и заприличаха на скъпоценни камъни повече от обичайното — като два изумруда на ярка светлина, макар малката гостна на Кейплинг да беше слабо осветена. Много хора не ми вярват, когато описвам какво става с очите на Поаро във важни моменти от процеса на разрешаване на загадките, които той толкова обича, но това е самата истина. Виждал съм го много пъти — очите му придобиват особен зелен блясък, все едно се осветяват отвътре.

Поизкашлях се и се обърнах към Кейплинг.

— Искате да кажете, че Хелън Актън и Франк Девънпорт са били, хъм… какви по-точно?

— Ами, когато Франк умря, те бяха сгодени и щяха да се женят — отговори Кейплинг. — Във всеки случай бяха неразделни и лудо влюбени. Цялото семейство го каза.

— Тогава как в картинката се появява Ричард Девънпорт? — запитах.

Кейплинг поклати глава.

— Това е най-странната част от всичко. Трябва да кажа, че преди Франк да умре, Хелън Актън изобщо не е познавала Ричард Девънпорт. И той не я е познавал.

— И все пак накрая са се оказали сгодени? — Поаро беше не по-малко озадачен от мен. — И това става, след като тя признава за убийството на брат му?

— О, дори още по-странно е, мосю Поаро. В тази ситуация има толкова много моменти, които не се поддават на обяснение, че направо не знам откъде да започна. Вижте, преди да представи Хелън на семейството си като своя годеница. Франк от известно време се беше отчуждил от тях — точно както ви е казала Дейзи. Знаете историята. Откраднал от семейната каса, за да помогне на приятел в нужда. Предполагам Дейзи ви е казала кой е този приятел? Мъжът, за когото тя се кани да се омъжи — Оливър Прауд.

В главата си чертаех още свързващи линии между членовете на семейство Девънпорт и другите хора от техния кръг. Вече бях добавил една нова в хипотетичната картина, водеща от Хелън към Франк, която го правеше не само нейния убит почти зет, но също така и нейния убит почти съпруг. Сега нарисувах нова линия в диаграмата, която свързваше Оливър Прауд директно с Франк Девънпорт. Прауд вече не беше просто годеник на Дейзи Девънпорт, внезапно той се оказваше много близък приятел на Франк Девънпорт и получател на откраднатите пари. Което означава, че…

Усетих, че се замайвам, после умът ми отказа да работи. Твърде многото плодови пити бяха влошили дедуктивните ми способности, но все пак стигнах до края — всичко, до което тези линии водеха, беше, че Дейзи Девънпорт, според самата нея, е убила брат си, крадеца Франк, и се е съгласила да сключи брак с неговия съучастник, облагодетелствал се от престъплението му.

Защо Дейзи би убила единия от хората, замесени в кражбата, и би се съгласила да се омъжи за другия? Освен ако мотивът й за убийството на Франк няма нещо общо с откраднатите пари? Но също толкова вероятно е, напомних си, тя да не е убила Франк, а да лъже, че го е направила.

— А, значи не знаехте, че Оливър Прауд е приятелят, заради когото Франк Девънпорт е откраднал парите? — учуди се Кейплинг.

— Non. Сега разбирам, че Ричард Девънпорт ни е казал много малко. Не ни каза, че Хелън Актън е била сгодена за брат му по време на смъртта на Франк — Поаро поклати глава. — Въпреки че кани Еркюл Поаро в дома си и го моли спешно за помощ, мосю Ричард не вярва, че тази помощ ще е все още необходима. Сигурен е, че никой няма да бъде обесен за убийството на брат му сега, когато има две признания, всяко противоречащо на другото. Alors^[1], и не смята за свое задължение да ми даде тази допълнителна информация. Твърди, че не му е известна причина защо някой изобщо би искал да убие Франк. И все пак някой наистина го е убил!

— Реакцията на Хоум Офис до момента предполага, че Ричард Девънпорт може да е прав в преценката си — казах на Кейплинг. — Екзекуцията на Хелън Актън е отложена… и ако тя и Дейзи Девънпорт продължават да се кълнат в своите версии за станалото, присъдата ще бъде изобщо анулирана… — обърнах се към Поаро. — Да видим, да си представим, че и двете искат Франк мъртъв и разработват целия този план предварително, като знаят, че ако и двете признаят, ще е невъзможно подозрението да падне категорично върху една от тях.

— О, Кечпул, моля те, помисли малко, преди да излагаш безсмислени теории. Човек ще си помисли, че си влязъл в полицията едва днес и все още не си минал основната подготовка. Забрави ли, че Дейзи Девънпорт положи значителни усилия да скрие името и идентичността си, когато се срещнахме за първи път, — а също и целта на пътуването си? Никога не е искала признанието й да стигне до полицията или до Хоум Офис навреме, за да спаси живота на Хелън Актън.

Вътре в себе си помислих — „Ами ако Дейзи е по-умна, отколкото мислим?“

— Какъв мъж би поискал ръката на убийцата на брат си? — попитах Маркъс Кейплинг.

— Мъж, който вярва, че тя е невинна — дойде отговорът му.

Обърнах се към Поаро.

— Сидни Девънпорт несъмнено вярва, че Хелън Актън е виновна, а Ричард е чисто и просто ужасен от баща си. Свива се от страх винаги когато Сидни отвори уста, подскача при всяка негова прищявка…

— Каква е мисълта ти, mon ami?

— Трябва ли да повярваме, че Сидни няма възражения за годежа на Ричард с Хелън Актън? Или че Ричард е готов да му се противопостави единствено по този въпрос, докато всъщност му се подчинява по всички други?

— В настоящия момент ние не знаем достатъчно за членовете на семейство Девънпорт и отношенията помежду им — отвърна Поаро. — Прекалено рано е за такива предположения.

— А знаете ли за бащата на Оливър Прауд? — запита Кейплинг. — Ото, така се казваше.

— Мадмоазел Дейзи го спомена, но не по име. Той имаше роля в историята, която тя ми разказа.

— Франк Девънпорт открадна всичките тези пари не само заради Оливър Прауд — продължи Кейплинг. — Открадна ги и заради бащата на Оливър, Ото, който беше стар и болен. Двамата, баща и син, загубиха всичките си пари, когато се случи онзи проблем с фондовата борса. Франк искаше да помогне и на двамата. Когато Ото Прауд почина, той отново беше заможен човек — благодарение на Франк Девънпорт. Той и Оливър инвестираха откраднатите пари и попаднаха на злато. Ото изживя последните си дни в охолство. Преди да почине, знаеше, че Оливър няма да има парични тревоги до края на живота си. Е, не и докато не взе няколко доста неразумни решения — Кейплинг внезапно размаха пръст и каза със съжаление, — което винаги е възможно, щом са намесени пари.

Прозвуча така, сякаш говори от личен опит.

— Дейзи Девънпорт беше ли сгодена за Оливър Прауд, когато брат й Франк умря? — попита Поаро.

Кейплинг кимна.

— Беше. Но не много време, преди да бъде убит, струва ми се. Може би няколко седмици преди това.

— Разбирам. Значи планът да сключат брак, не е бил замислен след факта?

— Не, изобщо не, но защо питате? — учуди се Кейплинг.

— Винаги е полезно да разберем хронологията в човешките отношения — отвърна му Поаро. — Как всичко си пасва на мястото с останалото. Има много въпроси, които бих искал да задам на Ричард Девънпорт, много повече от тези, които му зададох по време на пътуването ни от „Кингфишър Хил“ до Лондон, и на които той отказа да отговори, нали, Кечпул?

— Да, млъкна и стисна уста като стрида — отговорих. — След като се успокои, че нито Хелън Актън, нито Дейзи ще увиснат на бесилката заради убийството на Франк…

— Не смятам, че това е вярно — намеси се Кейплинг.

— Съгласен съм с вас — отвърнах. — Нищо не е гарантирано. Положението е крайно особено. Както и да е, Ричард Девънпорт обаче вярва в това. И каза на Поаро и на мен, че няма да отговаря на въпроси за семейството си, и се концентрира изцяло върху шофирането.

— Просто извинение — заяви Поаро.

— Опита и друго — потвърдих. — В един момент обяви, че е прекалено изтощен от събитията през деня и му е невъзможно да обсъжда повече въпроса. Лично аз мисля, че той има теория кой наистина е убил брат му, но по някаква причина не желае да ни я каже. Но съм напълно сигурен, че не вярва да е била Хелън, или пък Дейзи.

— Да, това е интересно — каза Поаро. — Кого другиго в къщата би искал да защити? Майка си, вероятно…

Хрумна ми идея, която ми харесваше повече.

— Или баща си… Когато някой се страхува от родител до степента, в която Ричард се страхува от Сидни Девънпорт, вероятно не би бил готов да рискува да го обвини в убийство, в случай че обвиненият бъде намерен за невинен и се върне у дома, където веднага ще накаже обвинителя си.

— Много интересна хипотеза, Кечпул — Поаро ме награди с усмивка и аз се почувствах невероятно доволен. — Инспектор Кейплинг, имам уговорка да говоря с Хелън Актън още утре сутринта, но междувременно любопитството не ме оставя на мира — в признанието й имаше ли включен мотив? Предполагам, че сте я попитали защо е убила мъжа, когото обича, и за когото е била сгодена?

— О, беше напълно ясна по отношение на „защо“ — отвърна Кейплинг. — Каза тогава и настоява и до ден-днешен, че го е направила, защото обичала брат му Ричард повече. Сега, простете, че го казвам, ама ми е доста трудно да го повярвам. Отчасти, защото, както вече ви казах, Хелън и Ричард не са се познавали преди Франк да умре. И… добре де, не че съм експерт по вкусовете на жените, но всеки би се съгласил, че Франк Девънпорт бе хубав мъж — висок, красив като филмова звезда — това каза жена ми, когато й показах негова снимка. И просто не мога да си представя коя жена би си паднала по дребния, обикновен и незабележителен брат. И имайте предвид, че не става дума само за външен вид, Франк, по общото мнение, бил мъж с характер, роден водач. Харизматичен, така казаха всички, с които говорих. А вие сте видели Ричард, той е плашлив малък плъх, не е ли така? Притичва в сенките отзад с надежда да не бъде забелязан. Не, не мога да си представя, че бъдещата жена на Франк Девънпорт ще си загуби главата по брат му. Въпреки че може и да греша. Хората си имат най-различни причини да харесват това или онова, нали така?

— Никой не би повярвал, че да убиеш брата на гаджето си, е начин да спечелиш сърцето му — отбелязах.

Поаро поклати глава.

— Помни, Кечпул, не знаем нищо за силата или слабостта на братската връзка между двамата Девънпорт. Струва ли ти се, че Ричард е нетърпелив да бъде разкрит и изправен пред правосъдието убиецът на Франк? На мен, не — обърна се към Кейплинг. — Казахте ни два пъти, че Хелън Актън и Ричард Девънпорт не са се познавали. Моля ви, обяснете и бъдете по-прецизен. Искате да кажете, че познанството им е само бегло или…?

— О, мога да съм напълно прецизен — подсмихна се Кейплинг. — Мога да го очертая по часове. Вероятно и по минути и секунди, ако пожелаете.

— Минути и… и секунди? — Поаро приглади мустаците си.

Приготвих се за това, което предстоеше да ни бъде описано. Очаквах да има толкова малко смисъл, колкото всичко останало, което се изсипа върху нас откак застанахме на „Бъкингам Пелъс Роуд“ в очакване да се качим на онзи адски оранжево-син автобус.

— О, да, мосю Поаро, виждате ли, запознали са се часове преди Франк да умре.

— Mon ami, да не искате да кажете…?

— Да — потвърди Кейплинг, — Ричард Девънпорт и Хелън Актън са се видели за първи път в деня на убийството на Франк Девънпорт.

Поаро стана от стола, отиде до прозореца и се загледа в редицата от малки къщи срещу дома на Кейплинг. Мина известно време, преди да проговори. От него се носеше тихо мърморене, накъсвано тук-там от приглушени възклицания. Наблюдавах тила на необичайната му яйцевидна глава и почти си представях как става все по-голяма пред очите ми, докато най-съвършеният ум на тази земя се изпълва от нови мисли, дедукции и въпроси.

— Казахте ли на Хелън Актън, че не вярвате на историята й? Когато тя ви каза, че познава Ричард Девънпорт едва от един ден…

— Много по-малко — поправи го Кейплинг, — ставаше дума за часове. За малка част от един цял ден.

— И все пак е твърдяла, че е била мотивирана да убие заради него?

— Не точно заради него, мосю Поаро. Каза само, че го обича и… е направила, каквото е направила на Франк, за да е свободна да сключи брак с Ричард.

Изсумтях презрително.

— Защо просто не е развалила годежа си с Франк Девънпорт, ако Ричард е бил този, когото е обичала? Не е необходимо да го убива само по тази причина. Хелън Актън е лъжкиня и това е всичко. Може да е убила Франк, но ако го е направила, било е по друга причина.

— Всичко, което мога да ви кажа, е, това, което тя ми каза, инспекторе — отвърна Кейплинг. — Това, което не спираше да ми повтаря всеки път, когато говорехме: „Направих го, защото вече не обичах Франк. Обичам Ричард. Той е мъжът, когото искам“. Тези думи, едни и същи, отново и отново. След като научих от другите истината за времето на запознанството й с Ричард Девънпорт, говорих отново с нея и… ами, изтъкнах, че двамата с Ричард са се видели едва в онзи ден — в деня, когато Франк е умрял.

— И какво отговори тя на това? — попита Поаро.

— Не го отрече. Но и не го потвърди. Получих същия отговор и от Ричард Девънпорт, когато го попитах.

— За това кога са се видели за първи път?

Кейплинг кимна.

— Нито един от двамата не ми отговори дали за първи път са се зърнали в онзи ден, или не. Всичко, което мога да ви кажа, е, че всички останали се кълняха, че е така.

— Ще се върнем към детайлите от онзи ден след минутка — каза Поаро. — Инспекторе, Хелън Актън твърдеше ли — и изобщо твърдяла ли е, — че се е влюбила в мосю Ричард от пръв поглед?

Маркъс Кейплинг се усмихна.

— Обичал съм? Твърдях, че е така,

Но, Господи, отде тогаз да зная,

че е възможна хубост като тая?^[2]

— „Ромео и Жулиета“ — отбелязах по инерция. Изучавахме я в училище и уроците бяха останали у мен — преследвайки романтичните си пориви, без да мислиш какво позволява обществото, има голяма вероятност да изпаднеш в неловко положение.

— Не, Хелън никога не е говорила за любов от пръв поглед пред мен — отговори Кейплинг на въпроса на Поаро, — нито пред някой друг, доколкото знам. Ако трябва да направя догадка… е, бих казал, че двамата с Ричард са се познавали преди Франк да умре, но по някаква причина не са искали да го признаят.

— Колко време след смъртта на Франк мадмоазел Хелън се сгоди за брат му? — запита Поаро.

— Две седмици. Ричард я посети два пъти в затвора, настоя за това веднага щом чу, че е обявила любовта си към него като причина за всичко. Всъщност… — Кейплинг спря.

— Какво? — поинтересува се Поаро.

— Спомних си нещо: бях там, когато уведомиха Ричард за… изложената от Хелън причина за престъплението, което беше извършила. Никога не съм виждал човек да изглежда по-поразен или ужасен.

— Ужасен?

— Ами, да — кимна Кейплинг. — Представете си как ще се почувствате, когато откриете, че причината брат ви да е мъртъв, сте самият вие. Аз бих се почувствал ужасно виновен, ако бях в положението на Ричард.

— А бихте ли пожелали, бихте ли се съгласили да се ожените за убийцата на брат ви две седмици по-късно? — попитах го аз.

— Приятелят ми Кечпул е всеизвестен с това, че никога не е съгласен да се ожени — обърна се Поаро към Кейплинг. — Докарал е майка си до отчаяние.

— О, трябва да се ожените, инспекторе! — Кейплинг погледна към останалите плодови пити на масата пред себе си и се усмихна — Вие също, мосю Поаро. Като женен мъж, аз съм първият, който ще ви го препоръча.

— Значи Ричард Девънпорт е бил ужасен, че е обичан от жената, убила брат му — замислено каза Поаро. — И все пак, скоро след това той слага пръстен на пръста на същата жена…

— Пръстен на пръста й — повтори като ехо Кейплинг. — Странно е, че го казахте, мосю Поаро.

— Кое е странно? — попита Поаро.

— По времето, когато Хелън беше арестувана, тя носеше пръстена, даден й от Франк: с един-единствен централен рубин. Беше поразително красив.

— Рубин? — погледнах към Поаро. — Инспекторе, вие току-що описахте годежния пръстен на Дейзи Девънпорт. Помните ли, Поаро? Тя го носеше, докато пътувахме с автобуса.

Поаро кимна.

— Точно това се опитвам да ви кажа — каза Кейплинг. — Когато за първи път срещнах Дейзи Девънпорт, тя се беше сгодила за Оливър Прауд и носеше пръстена, който той й беше дал: изумруд с диаманти около него. В същото време Хелън Актън носеше пръстена на Франк — един-единствен рубин. Но след като Ричард я посети за първи път в затвора „Холоуей“, Хелън помоли надзирателите да извадят рубинения пръстен от вещите й и да го изпратят на Ричард в „Кингфишър Хил“. Само няколко дни по-късно, когато посетих семейство Девънпорт, пръстенът с изумруда и диамантите на Дейзи вече не беше на пръста й. Вместо него, там беше рубинът, даден от Франк на Хелън!

— И все пак мадмоазел Дейзи остава сгодена за Оливър Прауд — отбеляза Поаро. — Това е крайно необичайно. C’est merveilleuse.^[3] — Той плесна с ръце.

— Кое му е чудесното? — попитах. — Изобщо не мисля, че е чудесно. Честно, Поаро, не разбирам защо се безпокоиш за това.

— Така ли? — в очите му отново проблесна онова яркозелено пламъче. — Доставя ми огромно удоволствие да се безпокоя. Кечпул.

— Но вие никога няма да разберете смисъла на всичко това! Невъзможно е, това е загадка без отговор. Хелън Актън лъже и Дейзи Девънпорт лъже. Ричард Девънпорт ни казва толкова малко, че всъщност може и да ни е излъгал — и вероятно го е направил. А сега и тази работа с пръстените и хората, дето решават да се женят, след като едва се познават — да не говорим, че единият е осъден на смърт, което по принцип прави брака невъзможен! А що се отнася до Джоан Блайт… — Тук изсумтях отвратен.

— Аха! Чудех се кога ще я споменете — каза Поаро. Усмихна се на Кейплинг, все едно беше шега, разбираема само за тях двамата. — Винаги се връщаш на нея, n’est-ce pas? Вярваш, че тя е свързана с нашите други загадки.

— Всичко, което знам, е, че тя започна всичко. Тя сложи началото на тоталната липса на смисъл. И всичко, което започна да се случва след това — всичко, което видяхме и чухме оттогава насетне, Поаро, без изключение — всичко имаше дори още по-малко смисъл!

— И тази липса на смисъл те вбесява — меко каза Поаро. — Je comprends bien^[4]. Но си в грешка, приятелю, в доста отношения. По-късно ще ти обясня защо и ще се почувстваш много по-добре.

Поаро се обърна към Кейплинг.

— Инспекторе, да поговорим за неоспоримите факти във връзка със смъртта на Франк Девънпорт. Започнете от началото, моля, и ми разкажете какво е известно.

— Много добре — отвърна Кейплинг. — Ще започна със сутринта на убийството. Вероятно знаете датата — беше 6 декември миналата година. Преди това Франк вече е пратен е изгнание от семейството си заради кражба — това ви е известно. Бил прогонен без надежда за прошка. Така, когато майка му Лилиан е диагностицирана с болест, която докторът й съобщил, че е нелечима, когато разбрала, че й остава съвсем малко време, изглежда, двамата със Сидни Девънпорт са смекчили позицията си и решили, че е време Франк да се върне. По онова време работел като директор на училище в Линкълншир. Двамата с Оливър Прауд вложили останалите пари, които изобщо не би трябвало да имат — тоест, печалбите от откраднатите пари, които инвестирали, — в откриване на няколко училища. — Знаехте ли това?

— Не — казах, но веднага бях поправен от Поаро, който обясни на Кейплинг, че да, Дейзи Девънпорт му е споменала за това в автобуса и че той на свой ред ми го е казал. Трябва да съм забравил тази подробност…

— Много успешни били тези училища — продължи Кейплинг, — когато Франк умрял, били продадени на филантропа Джошуа Блантайър за добра сума.

— Повдигате важен въпрос — отбеляза Поаро. — Кой би се облагодетелствал финансово от смъртта на Франк Девънпорт?

— Сидни и Лилиан Девънпорт — като следващи най-близки роднини.

— А вие направихте ли проучване на финансовото положение на Сидни и Лилиан Девънпорт? — попитах, сещайки се за хора в Скотланд Ярд, които изобщо не биха си губили времето с подобни неща, след като Хелън Актън си е признала с такава готовност.

— О, разбира се, че направих — гордо каза Кейплинг. — И нямам нищо против да ви кажа, че беше крайно изненадващо. Всички Девънпорт, млади и стари, имат толкова много пари, че човек може да вземе три четвърти от богатствата им и те дори да не забележат. Е… може и да забележат — поправи се той. — Сигурен съм, че зорко следят сметките си след това, което Франк направи. Но мисълта ми е, че пак ще бъдат изключително богати. Никой член на семейство Девънпорт няма парични притеснения, които биха го накарали да убие някого, това е напълно сигурно.

— Моля ви, върнете се на последната година, на 6 декември — каза Поаро. — Започнете от началото.

— Франк пристигнал в „Малкото ключе“ заедно с годеницата си Хелън Актън някъде към десет сутринта — продължи Кейплинг. — Когато по-късно говорих с тях, Сидни и Лилиан Девънпорт ми казаха, че са изпитвали известно безпокойство за срещата — тоест, завръщането на прогонения син в семейния дом. Били разменили писма и говорили по телефона, но, както съм сигурен, че можете да си представите, перспективата отново да видят Франк от кръв и плът, им се струвала изключително важна. След като възстановили писмената връзка с него. Франк им съобщил новината, че е сгоден за жена, която не познават. Нещо повече, предложил да я доведе със себе си. Да доведе една непозната в дома им? Лилиан държеше да ми каже, че нямала нищо против младата дама — не и преди ужасния ден, искам да кажа, — но и тя, и Сидни биха предпочели Франк да пристигне сам за първото посещение след периода на отчуждаване.

— Казали ли са го на Франк? — запита Поаро.

— Не — отвърна Кейплинг, — увериха ме, че са осигурили на Хелън най-топло посрещане и запазили предпочитанията за себе си.

— Не са искали да застрашат rapprochement^[5].

— Естествено, мосю Поаро. Но позволете ми да ви кажа кого са накарали да се почувства нежелан в онзи ден: всички останали. В онзи момент на семейство Девънпорт са гостували няколко техни добри приятели — Годфри и Върна Лавиолет, с които сте се запознали, разбира се. И на тях, и на останалите от семейство Девънпорт било казано, че Сидни и Лилиан имат нужда да бъдат оставени насаме с Франк и Хелън, когато двамата пристигнат, а аз имам впечатлението, че никой не желае да спори със Сидни Девънпорт, когато той си науми нещо — затова всички до един били изхвърлени от къщата.

— Изхвърлени? — повтори Поаро с неутрален глас.

— Точно така. Отишли в къщата на съсед, макар да не бил особено близък съсед. Къщата се намира в другия край на имението „Кингфишър Хил“, „Кингфишър Вю“, това е името й. Дейзи Девънпорт ми се оплака, че им отнело цял ден да идат до там и да се върнат.

— „Кингфишър Вю“? — погледнах Поаро. — Това не беше, ли името на „Малкото ключе“, когато къщата е принадлежала на Лавиолет, преди Девънпорт да го смени?

— Non. „Малкото ключе“ първоначално се е наричала „Кингфишър Рест“.

— О, да, прав сте. Защо мислите, че всеки в имението се смята за задължен да дава имена на нещата, които притежава, като Кингфишър това, Кингфишър онова? „Кингфишър Рест“, „Кингфишър Вю“, автобусна компания „Кингфишър“. Идва ми малко в повече. Семейство Девънпорт трябва да са единствените живеещи тук с някакво въображение.

— Mon ami, само преди минута се оплакваше, че всички те са лъжци с прекалено живо въображение! Продължете, моля, инспектор Кейплинг.

— Сидни и Лилиан се сдобрили с Франк и се запознали с Хелън. Всичко вървяло добре според това, което разбрах. Единственият друг човек в къщата по това време била Уинифред Лорд, прислужница. Семейство Лавиолет, Ричард и Дейзи Девънпорт били в „Кингфишър Вю“, а Уинифред — Уини, както мисля, че я наричали обикновено — щяла да иде да ги доведе обратно, щом Сидни й даде разрешение. Направила го приблизително в два следобед — преди това, в два без четвърт, Оливър Прауд се върнал от Лондон, отивайки направо в „Кингфишър Вю“, както бил инструктиран. После всички продължили да чакат там — Ричард, Дейзи, Оливър и двамата Лавиолет — докато най-накрая били повикани.

— Така, да обобщим — Франк Девънпорт и Хелън Актън пристигат в „Малкото ключе“ в десет часа, а после Оливър Прауд, двамата Лавиолет, Ричард и Дейзи Девънпорт пристигат в два или малко по-късно — каза Поаро.

— Мисля, че Оливър е останал малко по-дълго от другите в „Кингфишър Вю“ — уточни Маркъс Кейплинг. — Но да, той също пристига скоро в „Малкото ключе“. След това не се случва нищо забележително до самото убийство, доколкото схванах, и според това, което ми бе казано. Според всички. Франк, Ричард и Дейзи се радвали да се видят отново и прекарали голяма част от следобеда в оживен разговор, наваксвайки с новините. Двамата Лавиолет, които били кръстници на Франк, също се радвали да го видят. Било щастливо събитие и всички го потвърдиха. И тогава, двайсет минути преди шест часа… — Маркъс Кейплинг спря, изражението му стана сериозно.

— Продължете — настоя Поаро.

— В шест без двайсет Франк Девънпорт пада от вътрешния балкон, който обикаля високо горе огромното преддверие, и умира. Бил е бутнат през така наречения бананов парапет. Пада и главата му се разбива на твърдия под долу.

— Банановия парапет? — озадачих се. Поаро ми хвърли нетърпелив поглед.

— Не забелязваш ли това, което е пред очите ти. Кечпул? Желязото на парапета е изковано във формата на малки бананови листа.

— Не го бях забелязал, съвсем не…

— Бананови листа са — потвърди Кейплинг. — Върна Лавиолет ми разказа за него. Вътрешният балкон е бил проектиран от приятел на семейството им и бил по-късна добавка към къщата, след като я купили. Оригиналният бил грозен, каза ми Върна. Не че съм я питал за балкона, нали разбирате, но тя, изглежда, искаше да разкаже за него. Това, което имаше значение за мен в онзи момент, беше дали жена с височината и фигурата на Хелън Актън би могла да бутне Франк Девънпорт през парапета и да го убие. Хората ми и аз самият бързо разбрахме, че това е лесно изпълнимо. Франк беше висок, а парапетът — сравнително нисък. Хелън е трябвало само да го блъсне силно в гръб и той щял да полети надолу. Точно както е станало впрочем.

Слушахме внимателно разказа на инспектора.

— Никога няма да забравя цялата тази кръв — продължи Кейплинг. — Когато пристигнах за първи път на мястото — за миг, имайте го предвид, — си помислих, че гледам огромен тъмночервен килим и някакъв мъж, който лежи върху него. — Инспекторът тръсна глава, за да пропъди картината от спомена за трагедията.

— И така, установихте, че Хелън Актън също е била на този вътрешен балкон, когато Франк е паднал — вметна Поаро.

— О, да, няма никакво съмнение за това — увери го Кейплинг. — Хелън била горе, наистина, но не била единствената, Сидни и Лилиан също били там, както и Дейзи, и Върна Лавиолет. Веднага щом Франк паднал, Хелън се спуснала по стълбището като ракета и незабавно обявила, че тя е човекът, който го е направил. Питайте Оливър Прауд, той ще ви каже. Всички ще го кажат. Почти всички са я чули, макар да се е сблъскала само с Прауд в долната част на стълбището. Сграбчила ръцете му и казала „Аз го убих, Оливър. Бог да ми е на помощ. Франк е мъртъв и аз съм човекът, който го уби“.