Мери Бесон
Художничката (9)

В лодката: Квартет плюс куче

Мурнау, юли 1910

От самото начало Ела прецени, че денят не е подходящ за излет. Мариане носеше само червена копринена шапка. Завалеше ли, дъждът щеше да я съсипе. Отказа обаче да я остави — вятърът щял да съсухри кожата й. Андреас водеше черното си куче. Усетило нажежената атмосфера и напрежението между хората, животното бе неспокойно и раздразнително.

После, на брега на Щафелзее, възникна проблемът с лодката. Василий се качи на борда, без да обърне внимание колко души побират пейките. Не помръдна, докато другите се суетяха да се сместят, сякаш справедливостта изискваше пространството да се разшири, щом той е част от групата. Ала нямаше място за всичко. Алексей Георгиевич галантно настоя да ги чака на брега. Предложи да остане с Хунтер, на когото нямало да му хареса да се клати по водата. „Нищо чудно да повърне“, добави той. Напомни, че е прекалено едър, когато Ела и Мариане, на свой ред, предложиха да останат.

— В никакъв случай. — Поклони се и размаха сламената си шапка. — Ще заснема приключението ви с фотоапарата на госпожица Мюнтер. Това забавление ми стига за деня. Щом стане снимката, всички ще й се полюбуваме.

Той поне бе винаги готов да прояви щедрост, да се радва за другите. И така, момчето и Мариане седнаха на пейката по средата, Василий се настани отпред, а Ела, най-дребната от възрастните и най-неумел гребец, зае пейката до кърмата. Преди да отплават, Хунтер скочи при тях и никой не успя да го убеди да се върне на брега при Алексей Георгиевич.

После Андреас заяви, че не му харесва да е в лодката без баща си, защото Мариане не му е никакъв родител. Още щом лодката се отлепи от тинестото дъно, тласната към дълбокото от силната ръка на Алексей, детето се изправи. Понечи да се върне при баща си, разклати лодката и хвърли в ужас Мариане. В последната секунда тя го сграбчи за синия пуловер и го дръпна назад.

Крайната цел на експедицията им бе малка ферма на отсрещния бряг. Предвиждаше се плаването да е кратко през тесния езерен разлив, но напредваха бавно. Василий упрекна Габриеле. Не работела добре с веслата. Натискала дясното и насочвала лодката по диагонал, вместо право към сушата. Тъмен облак оцвети водата в черно, а небето — в мътножълто. Настроението помръкна съвсем. Ококорил очи, Андреас отказваше да докосне протегнатата ръка на Мариане и да приеме успокоителните й думи.

— Трябваше да ми отстъпиш греблата — оплака се Василий.

— Да беше седнал на моето място — отвърна Ела. — Защо не помисли по-рано! Вече е късно.

Андреас се поинтересува кога ще стигнат. Скоро ли? Мариане я помоли да е по-внимателна с греблата. Пръските вода съсипвали шапката й. И може ли Андреас да накара кучето да спре да скимти и да лигави роклята й. Изнервен, Василий се изправи да поеме ръководството, но успя само да наруши крехкото равновесие на коритото.

— Сядай долу! — скастри го Ела. — Ще обърнеш лодката.

— Следя за скали. Да не остържеш дъното и да ни навлечеш неприятности.

— Ти създаваш неприятности.

Гребането я сгорещяваше. И тя носеше хубава шапка — синя с черна лента — и плътна блуза.

Първоначално планираха разходка по дългата, засенчена от дървета Котмюлералее зад къщата, към Оберамергау — приятна пътека сред зеленината, закътана от вятъра и слънцето. Без да се допита до другите обаче, Василий бе наел каруца да ги закара до езерото. Настоя, че идеята му е по-интересна от някаква си разходка, възможна по всяко време.

Най-сетне стигнаха до отсрещния бряг. Всички слязоха и тръгнаха бързо по поляната към фермата. Откриха опустяла, изоставена къща. Облаците надвиснаха още по-тежко над тях. Без да продумат, те се качиха отново в лодката. Василий зае мястото до веслата и ги откара бързо при Алексей Георгиевич. С грамадните си лапи Алексей хвана въжето и издърпа лодката. Като го видя обаче, Хунтер скочи към брега и цопна в тинята. Когато слязоха, кучето се втурна при тях и си изтръска козината, обливайки ги с кален душ. Каруцарят, предвидил по-дълга гребна експедиция, се беше запилял нанякъде. Подслониха се на завет под дърво в очакване дъждът да се изсипе с все сила. Мълчаха и се оглеждаха дали каруцата идва. Андреас благоволяваше да отрони дума само на кучето си.

По-късно Ела откри, че Алексей Георгиевич ги е заснел точно по средата на езерото. Засмя се. И нарисува картина за деня, както си го спомняше и както го бе почувствала. Изобрази Василий, застанал на носа, властен, достолепен, неумолим — водач, вперил осъдителен поглед в зрителя и в нея. Мариане и Андреас изглеждаха уплашени и мрачни, с кръгли и безизразни очи. Гребецът стоеше гърбом; жена без лице, погълната от тежка работа. Василий видя завършената картина и се обиди.

— Нарисувана е отлично, разбира се — кимна той. — Но се питам защо си ме представила толкова абсурдно.

Ела не успя нито да се засмее, нито да възрази. Смяташе, че е уловила същината на сцената — напрегната и несъзвучна. Наглед групата създаваше впечатление за семейство, но помежду им нямаше родство. Василий я направляваше накъде да гребе. Ала посока нямаше. Ела гребеше наникъде.