Мери Бесон
Художничката (1)

Кохел, Ранното лято на 1902

В планинската хижа момчетата пееха Шуберт. Наобиколили широкото огнище с буен летен огън, те стояха по двама — тенори, баритони, басове — вперили очи в партитурите, преписани от едного за всички. Вътре момчетата пееха „Wie schön bist du“ и гласовете им чертаеха отчетливи паузи. Ниските тонове напояваха нощта със сладост. „Wie schön bist du“, пееха те. „Колко си красива…“ Ела обаче не беше с тях; не беше вътре и не пееше. Стаена под балдахина на дърветата край хижата, тя стоеше облегната на стар бряст, обрасъл с гъст бръшлян. Тъмнозелени листа се сплитаха в къдриците й. Вдигнатото й лице търсеше неговото, отново и отново.