Мейв Бинчи
Изворът на Света Ана (9)

Част 2 — Гейбриъл

Приятелките ми от клуба по бридж се държат много мило. Несъмнено.

Разменят си втренчени погледи, ако някой случайно спомене думата „затвор“, „осъден“, „убийство“ и прочее. Смятат, че проявявам голяма смелост като посещавам Бека в затвора всяка седмица и ходя из Росмор с високо вдигната глава. Всъщност, изобщо не е чак толкова трудно да си самоуверен. Зависи от външния ти вид. Винаги съм го знаела, но не съм имала достатъчно пари, за да изглеждам добре.

Бившият ми съпруг, гадният Еймън, ме обра до грош и избяга с отвратителната, вулгарна Айрис. Разходите за поддръжка на къщата бяха безбожни, вечно ме преследваше безпаричие. Затова изпитвам такава благодарност към таблоидите.

Зная — трябва да се преструваме, че са ужасни, че ги купуваме само заради прислужницата и тъй нататък. Но те проявиха огромен интерес към стореното от горкичката Бека и аз тайно им се наслаждавах. Един от вестниците плати за детските години на Бека и за историята „Какво я превърна в такава жена“. Друг купи правата над живота й в модния бутик. Трябваше да искам процент от префърцунената му собственичка — обзалагам се, че бизнесът й процъфтява, благодарение на мен.

Имаше и материал за промяната, настъпила у Бека, след като баща й, гадният Еймън, ни напусна. С голямо удоволствие съдействах за подготвянето му. Въпреки че името ми не се спомена, източникът на цялата информация, подкрепена със снимки, бях аз. Получи се чудесна серия от статии.

Не одобрявам, естествено, заглавия като „В съзнанието на убийцата“, но те пък продават вестниците. А и повечето хора смятат Бека точно за такава.

При всяко свиждане ме питаше откъде репортерите знаят тези подробности. Уверявах я, че не съм добавяла нищо ново към онова, което е всеизвестно. А останалото си го измислят. Като например че бедната Бека е ходила при извора в гората, за да моли Света Ана за любовта на Франклин.

— Никога не съм ходила там, мамо, знаеш го — проплака тя.

Потупах я успокоително. Всички знаеха, разбира се, че това са глупости. Измислици от начало до край.

Точно за тази история ми платиха сума ти пари. Даваше възможност на вестниците да публикуват снимки от ужасното идолопоклонническо място. А това продаваше тиража като топъл хляб! Очевидно Бека си нямаше никаква представа как стоят нещата. За да й вдъхна увереност, й напомних още веднъж, че съм успяла да отвлека вниманието им от Франклин. За което тя, естествено, ми е много благодарна. Като излезе оттук, ще се омъжи за него и затова не иска той да попада в светлината на прожекторите и да се шуми около него.

Молеше го да отиде на свиждане, но й казах, че пред затвора по всяко време дебнат репортери — ще го забележат и цялото ни старание да бъдем дискретни ще отиде на вятъра. Разбра ме.

Всъщност, в затвора се държат много мило. Правят всичко за доброто на затворниците. Като си помислиш само с какви хора си имат работа, сигурно никак не им е лесно. Бека, разбира се, е различна от останалите и те го забелязват, не би могло да бъде другояче. Първо — тя безспорно е дама, и второ — съзнанието й не е престъпно. Стои неизмеримо по-високо от всички и въпреки това се държи безкрайно мило с тях, което е истински белег за добро възпитание.

Във времето за отдих една от надзирателките — симпатична жена на име Кейт — я учи да бродира. От думите на Бека разбирам колко успокояващо, почти терапевтично й действа. Подари ми една ужасна калъфка за възглавница, изработена от нея. Казах й, че съм я поставила на почетно място в дневната. Горката Бека! Въобразява си, че някой ден ще се прибере у дома да я види! Опитва се да надмогне случилото се, отказвайки да го приеме. Това е някакъв изход от ситуацията, който работи много добре при нея.

Започнала е да бродира огромна покривка за легло, на която се преплитат имената „Франклин“ и „Ребека“.

Напомням си да не си обличам най-хубавите дрехи, когато я посещавам, защото заради работата в бутика от половин километър различава марковото облекло. И знае, че по принцип не мога да си позволя да нося сака на „Прада“ или „Джоузеф“. Обличам си „униформа за посещения в затвора“, за да не свърже историите в жълтата преса с новия гардероб на майка си.

С течение на времето самата Бека се разхубавява. Ходи изправена, не попипва косата си и не върти кичурите й между пръстите си, както правеше навремето. Сега я носи права с класическа прическа. Една от надзирателките, Гуен, е приятелка на симпатичната Кейт и е учила за фризьорка. Работи на половин щат в салон за красота. Тя ги подстригва редовно. На тях не им е позволено да държат ножици, естествено. Което в случая с Бека е глупаво — нима би могла да нарани някого с някакви си там ножици?

Не е така тревожна, както когато се подвизаваше из реалния свят; изглежда някак умиротворена. Интересува се доколко си подхождат и как се преливат един в друг различните цветове конци, а също и дали ще я изберат в баскетболния отбор. Ребека — запалена по спорт и бродиране! Кой би предположил? Ала всъщност всичко случило се надминава и най-смелите представи.

Хората от таблоидите понякога ме питат дали съчувствам на горката, нищо неподозираща Джанис, която Бека изпрати в лапите на смъртта. Напомням им, че нямат право да ме цитират, че мнението и дълбоката ми скръб не могат да бъдат описвани. И преди да се настроят срещу мен, им пускам някоя снимка на Бека или споменавам за партитата, промоциите и приемите, на които ходеше без покана. И ето ти нов материал, в който я описват като весела купонджийка.

Представяте ли си?

Нали знаете какво се говори за въдворените? Напълно вярно е. Интересите на Бека не се простират отвъд границите на ужасното място, където се намира. Разказва ми отвратителни лесбийски истории между затворнички, понякога в тях взимат участие и надзирателките. Единственото нещо, което я свързва с външния свят, е бъдещето й с Франклин.

Прекрасно е, че разсъждава така позитивно, но пък изглежда е изгубила връзка с реалността и не осъзнава колко дълго ще остане там. Никога не споменава нито деянието си, нито колко е сериозно. Избягва темата.

А постъпката й наистина е ужасна — уби годеницата на Франклин или организира убийството й, което е еднакво лошо. „Преднамерено и хладнокръвно убийство“ — така се произнесе съдията, когато я обяви за виновна след единодушното решение на съдебните заседатели. Тя никога не отвори дума за онази нощ, за Джанис или за онзи клетник, Кевин, който е шофирал.

А аз не исках да я притискам. Горката тя — животът не оправда надеждите й.

Затова гледах да не я обезсърчавам, когато говори за Франклин и за бъдещето. Тя престана да пита за него, когато осъзна, че няма как да я посети.

Това беше голямо облекчение.

Даже огромно. Все по-трудно ми ставаше да й разказвам за него. Опитвах се да й говоря за клуба по бридж, но тя не проявяваше никакъв интерес. Почти не реагира, когато й описах големия шлем, който реализирах. Не съм сигурна дали възприе факта, че аз, Франклин и Уилфред редовно играем заедно, а понякога си намираме и четвърти играч. Темата за бриджа, предполагам, е болезнена за нея — нали Франклин се запозна така с Джанис, двете си партнираха в играта и прочее.

Затова е по-добре да не споменавам тази тема.

Притеснителното е, че не бива да говоря за твърде много неща. Обсъждаме дали конецът е вишнево или ягодовочервен и колко трудно е на надзирателката Кейт да издържа две деца с нейната заплата. Изслушвам как е завършил романса между Глория и Ейлис, а включването в баскетболния отбор е въпрос на политика. Също и разкази за проститутки, наркопласьори и жени, убили съпрузите си при самозащита. Странен е този начин на живот. Гадният Еймън, моят бивш съпруг, ме попита дали Бека би желала да го види. „В никакъв случай“, гласеше отговорът ми. Не е бил опора за нея, преди да се случи всичко това, а сега само ще я разстрои повече. Това охлади ентусиазма му.

Понякога Кейт ме придърпва настрана, за да ми съобщи колко добре се адаптира Бека и вече е спечелила уважението на другите затворнички. Сякаш очаква да се зарадвам, че тези ужасни жени харесват Бека.

Прави го с добри намерения, а и още от малка Бека винаги гледаше да извлече полза от всяка ситуация. Освен това знаех, че и двете с Кейт сме станали жертви на съпрузите си — и нейният я напуснал. Всички до един са кучи синове.

Затова започнах да й нося подаръчета при всяко идване. По нещо дребно — хубав сапун, лъскаво списание, пакетче ароматизирани свещи. Не че знае какво е това, но въпреки всичко се радва. Според мен тя не носи вина, задето не е израснала в добро семейство. А и се държи много мило с дъщеря ми.

Франклин изпита огромно облекчение, когато разреших проблема със свижданията в затвора. Но Уилфред — добре възпитано момче, което се опитва винаги да постъпва правилно — ме попита дали не е редно да отиде да види Бека. Замислих се за кратко, но го разколебах — за какво щяха да си говорят? Очевидно и на него му олекна. А и не исках да ходи там, току-виж се разприказва и изтърве нещо не на място. Така или иначе го предложи само от учтивост.

Двамата с Франклин все още бяха съдружници в мистериозния бизнес с услугите по мобифон — качваха или сваляха, или доставяха нещо неразбираемо към клетъчните телефони.

По едно време майката на клетата Джанис поиска разрешение да посети Бека, но аз помолих Кейт да уведоми ръководството, че това е нередно. Бедната женица се изживява като божи пратеник или нещо също толкова съмнително и вярва, че дъщеря ми ще намери покой, ако й даде прошка. Но мен ако питате, Бека, честно казано, Бека е забравила напълно Джанис и я разубедих. Кейт сигурно е предала съобщението ми на началството, защото тя така и не посети Бека.

И животът продължаваше да следва своя странен ход — всичко се променя и все пак дните си приличат. Продължавахме да играем бридж два пъти седмично. Бащата на Бека, гадният Еймън, се обаждаше при всяка нова публикация в пресата — явно това е единственото четиво на ужасната му съпруга.

— Откъде научават всичко това? — крещеше ми той по телефона.

Вдигах рамене, нямах идея. Никога не се срещахме лично, така че нямаше представа как се обличам и че съм си купила спортна кола, че всеки ден идва жена да чисти, а градинар — веднъж седмично. Това така или иначе не го засяга. Не се замисли много-много, когато изостави съпругата и дъщеря си.

Всяка седмица ходех с такси до затвора и го карах да ме изчака на автобусната спирка зад ъгъла. Смесвах се с останалите посетители, показвах чантата си за проверка и позволявах да ме претърсят, преди да се срещна с дъщеря си. Не исках Бека да разбере, че ме чака такси. Щеше да се почуди откъде имам толкова пари. В крайна сметка правех го за нейно добро, заради душевното й спокойствие. Така можех да я посещавам ежеседмично, без да хабя нерви и сили.

— Кейт е много добра с мен, мамо.

— Наистина.

Питах се накъде клони.

— Може ли някой път да я поканиш на чай в почивния й ден?

— Не, скъпа, невъзможно е.

— Моля те, мамо!

Бека се бе откъснала напълно от реалния живот. Как да поканя в собствения си дом тази нещастна, бедна жена? Та тя живееше в общинско жилище и работеше като надзирателка в затвор!

Отвърнах й рязко:

— Съжалявам, Бека, въпросът не подлежи на обсъждане.

По лицето й се изписа разочарование. Но желанието й бе неосъществимо. Не проговори повече, само продължи трескаво да шие. В таксито си помислих защо изобщо си правя труда да я посещавам. Нима на Кейт не й стигаха подаръците ми? Бека дори не си направи труда да ми благодари за това. Може би надзирателката не й е казала.

Направо не е за вярване! Кейт е някаква си там надзирателка. Как й хрумна на Бека, че ще седна да я забавлявам в собствения си дом? Беше изключено да й позволя да види как живеем!

Когато таксито потегли, ми се стори, че зърнах замисленото лице на Кейт, но вероятно въображението ме подвеждаше. Ако ме беше видяла, щеше да дойде, за да разменим една-две думи. Нямаше просто да си стои и да ме наблюдава от разстояние. Надявах се да не спомене пред Бека за таксито. После се взех в ръце — стига мнителност. Този ужасен затвор прави всекиго подозрителен.

Прибрах се, а момчетата ме посрещнаха с уиски и джинджифил. Такива мили деца. Винаги ме питат как е Бека, а аз неизменно им отвръщам, че темата е много потискаща и имам нужда да се потопя за дълго във ваната. Чувстваш се омерзен само при мисълта, че си посетил подобно място. Излежавах се в топлата ароматна пяна и отпивах от хладния скоч с джинджифил. Сега животът ми е несравнимо по-хубав отпреди. Чудно как парите снемат напрежението.

Вече не се тревожа за керемидите на покрива или как да си набавя подходяща дамска чанта за новия костюм, или дали в ресторанта да си поръчам качествено вино с вечерята. Започвам да приемам за даденост коприненото си бельо и обновената си спалня. Тази вечер ще облека прекрасна рокля — струва колкото предишната ни кола, но ми трябват нови обувки. Налага се пак да измислям история за онези ужасни вестници. Нещо от рода на „Бод след бод към бъдещето“, включващо описание на кувертюрата, над която се труди Бека. Звучи добре, ще насочи подозренията към хората в затвора. Да речем към грозноватата Кейт.

Погледнах се в огледалото.

Не изглеждах зле за възрастта си. С новите обувки щях да съм съвършена.

Франклин ме чакаше пред стълбите, Уилфред бе избързал напред, за да ни посрещне до масата. Специална вечеря в новия ресторант. За моя сметка. Както винаги. „Не ставай циция, Гейбриъл“, казвах си аз. Бизнесът на момчетата тепърва прохожда, все още не се е разраснал; горките момчета още не печелят.

— Изглеждаш чудесно — похвали ме Франклин.

Наистина е удоволствие да се обличаш добре, когато има кой да те оцени. Гадният Еймън никога не забелязваше какво нося.

— Благодаря — измърках аз.

— Изобщо ли не ме споменава? — неочаквано изтърси той.

— Не. А и нали решихме, че е по-добре да не те вижда, докато… докато не излезе.

— Но, Гейбриъл… — погледна ме той смаяно — тя ще стои там години наред.

— Зная. Но е учудващо силна. Ако попаднем на такова място, ние ще се сринем. Не и Бека, тя е смела като лъв.

Погледна ме любящо, очите му излъчваха благодарност:

— Толкова ме улесняваш.

— Да не се бавим повече, Франклин.

Слязохме по стълбището на общия ни дом, минахме край новата ограда от ковано желязо, по която се виеха грахови филизи и орлови нокти. Когато влизахме в колата, ми се стори, че виждам Кейт на улицата.

Сигурно халюцинирам.

Какво ли я е довело в нашия квартал?

На следващия ден пак ми се стори, че я виждам. Не беше възможно. Но се разтревожих и реших при следващото си посещение да й подаря нещо и да поговоря с нея. Вероятно глупавата ми дъщеря я е поканила на чай още преди да ме попита. И Кейт е ядосана, понеже не спазвам уговорката.

Звучи нелепо, но кой би могъл да разгадае мислите на тези хора?

Донесох рози от нашите лехи за Бека, а за надзирателката — грах от градината плюс малка, смешна кърпичка с копринен подгъв, на която бе избродирана буквата „К“. Прие подаръците с мълчаливо кимване и излезе бързо, почти без да продума.

— Всичко наред ли е, Кейт?

— Напълно, благодаря — отвърна тя, грабна палтото си от закачалката зад вратата на кабинета и хукна навън. Много странно.

Бека изглеждаше както обикновено, може би малко нащрек и по-предпазлива отпреди. Сякаш ме изучаваше.

— Разговаряме само за мен. А тук не се случва почти нищо. Разкажи ми как минават твоите дни и нощи, мамо.

Стъписах се леко. Свари ме неподготвена. Досега говорех с недомлъвки, а и тя не ме разпитваше.

— Познаваш ме, скъпо дете, занимавам се с това-онова, поигравам по малко бридж, напомням на отвратителния ти баща задълженията му. Така си текат дните.

Тя вдигна ръката ми и разгледа възхитено маникюра.

— Някои от тях минават в салона за красота.

— Де да беше така, скъпа. Евтин лак, поставям си го сама.

— Ясно. Както и прическата. Подстригваш се с кухненските ножици, нали?

Ядосах се. Нямаше как да скрия, че си позволявам разточителството да оформям косата си веднъж на пет седмици при Фабиан, а маникюра — всяка седмица в „Помпадур“.

— Каза ли нещо?

— Не много, мамо. Тук се научих да говоря само когато съм обмислила докрай думите си.

— Това би обрекло света на мълчание — избъбрих аз.

— Не, ще го направи по-сигурно място.

Опитах се да променя темата.

— Кейт беше много забързана днес, почти профуча край мен.

— Днес работи половин ден.

— Да, зная, скъпа, че ме помоли да я поканя на следобеден чай, но ти си се откъснала донякъде от външния свят. Трябва да спазваме благоприличие. Надявам се, че не ми се сърдиш.

— Не. Всичко е наред. Разбрах. Тя също.

— Добре — кимнах колебливо аз.

— Самотна ли си, мамо? Татко те напусна, аз съм тук…

Нямах представа защо ми задава този въпрос.

— „Самотна“ не е точната дума. Вече изобщо не мисля за този кучи син Еймън. Ти ми липсваш и искам да се върнеш у дома. И това ще стане. Някой ден.

— След много години, мамо — отбеляза тя.

— Ще те чакам.

Гласът ми прозвуча уверено.

— Съмнявам се, мамо, наистина се съмнявам.

Изглеждаше все така спокойна, но не говореше както обикновено. Помежду ни се възцари тишина. Сякаш минаха часове, преди Бека да проговори:

— Защо направи това, мамо?

— Не зная какво имаш предвид.

Наистина нямах представа. Имаше много възможности. Дали ме пита за таксито? Или жената, която видях на улицата, наистина е била Кейт и тя й е разказала за прясно боядисаната ни къща? Че цялото място мирише на мръсни пари? Или пък нещо друго?

Станах да си вървя, но ръката й се стрелна и прикова китката ми към масата помежду ни. Една от надзирателките се приближи, но Бека й се усмихна и я увери, че всичко е наред.

— Мама се кани да сподели с мен нещо, затруднява се малко, но ще намери подходящите думи.

Разтрих китката си и подхванах:

— Е, както знаеш…

— Не зная нищо, мамо. Чувам, че живееш с Франклин. Това е.

Започнах да се изчервявам.

— Правя го заради теб, скъпа. Двамата с Уилфред нямаха подслон. Аз живея сама в огромна, полуразрушена къща. Защо да не им предоставя по една стая?

— Чувам, че сега къщата далеч не е съборетина.

— Скъпа, не ставай глупава, те са просто квартиранти.

— Спиш ли с Франклин? — Гласът й беше спокоен.

— Как можа да го кажеш!

— Кейт и Гуен ме осведомиха.

— Гуен?

— Една от надзирателките. Всяка седмица ти прави маникюра. Облечена си доста по-различно отсега.

Нямах думи. За разлика от Бека.

— Това е отвратително. Той е с тридесет години по-млад от теб.

— Деветнадесет — поправих я бодро аз.

— Той ще се изнесе.

— Може би — съгласих се аз. — Някой ден.

— По-скоро, отколкото очакваш.

И Бека сподели с мен плана си. Припомни ми как съм я поучавала винаги да си съставя план. Кейт ще се свърже с жълтата преса. Двете с Гуен смятали, че към нея са се отнесли несправедливо и предупредили фотографите да причакат мен и Франклин.

Разказът „Убийца, предадена от родната си майка“ удряше в земята всичко, което аз им бях продала до този момент. Щяха да й платят повече от добре.

Докато ми разказваше, се владееше напълно, нито за миг не изгуби присъствие на духа. Чудех се дали щях да избегна всичко това, ако пряко принципите си бях поканила тази проклета жена на следобеден чай. Никога няма да узнаем…