Мейв Бинчи
Изворът на Света Ана (8)

Част първа — Бека

Мама непрекъснато ми повтаряше: „Бека, можеш да направиш всичко, стига да имаш добър план“. Чувах тези думи, докато се разхождахме по Касъл стрийт и пазарувахме, докато чакахме чаршафите и хавлиите ни да изсъхнат в пералнята „Свеж като маргаритка“ или пък пиехме кафе в „Скокливото зрънце“.

През годините мама успя да осъществи много планове. Например, когато навършвах двадесет и една години и татко не щеше и да чуе да плати за голямо тържество, тя разработи план. Отиде в един новопостроен хотел в Росмор, показа им списъка с гостите, много от тях влиятелни личности, и настоя пред управителя да смъкне наполовина цената, заради рекламата, която ще им направи с моето тържество. Изстиска от татко малко пари за това, малко — за онова и готово. Получих разкошно парти за двадесет и първия си рожден ден, на което присъстваха абсолютно всички. Постигна го благодарение на плана си.

Скъпата ми майка бе права за много неща. Но не и по отношение на татко. Но пък кой би могъл да предположи как ще постъпи той? Навярно само някой пророк. Татко избяга с Айрис — ужасна и най-обикновена жена. Бях на двадесет и пет, а мама наближаваше стремително петдесетте. Тази неприятна жена дори не беше млада. Носеше жакет и разхождаше някакъв мелез из глоговата гора. Мама казваше, че би било по-поносимо, ако е глупава девойка с огромен бюст. Но тя е нейна връстница. Какво унижение!

Сглупих, че й предложих да отиде на извора на Света Ана, която сбъдва желанията на мнозина. Идеята ми я ужаси. Безумно място, езически суеверия, свърталище на провинциални лелки и моми.

Мама каза, че ако има сили, би убила Айрис.

Помолих я да не го прави.

— Не я убивай, мамо! Ще те заловят, ще те арестуват и ще те пратят в затвора.

— Не и ако го направя както трябва.

— Но ти няма да го направиш както трябва. А дори да успееш, представи си колко ужасно ще е да гледаш как татко вехне по своята Айрис. Помисли си само!

Мама неохотно се съгласи:

— Ако бях по-млада и имах подходящ план, щях лесно да я убия — спокойно продължи тя. — Но, мила Бека, за да е изпипано, трябвало е да започна доста по-отрано. Права си, най-добре да не се захващам с това.

И слава Богу, не го направи.

Почти не поддържахме връзка с татко. От време на време ми пишеше, че майка ми го разорява. А тя твърдеше, че той и ужасната Айрис са й отмъкнали и последното пени. Оставили й само тази съборетина в Росмор. Въздишаше и повтаряше, че само ще се разори, ако наред с Майлс Бери наеме и друг адвокат.

— Моля те, Бека, направи си план, когато пораснеш. Не предприемай нищо, без предварително да го обмислиш, и помни — по-добре да прибързаш, отколкото да закъснееш.

Идеята изглеждаше съвсем на място, защото винаги, когато изчакваше и се бавеше, мама объркваше нещата, а когато изпреварваше събитията, всичко ставаше както трябва. Със сигурност бе права, че желязото се кове, докато е горещо.

Затова се опитвах да си съставям план за всичко. Работех в новия моден бутик, който обслужваше богаташи, и планирах да опозная и да се движа в кръговете на клиентите си. Понякога се получаваше, понякога — не. Завързах приятелство с Кевин — шофьор на микробус, който освен това караше и такси и често ме возеше до разни места. Беше чудесно, защото едва свързвах двата края и не можех да си позволя да плащам за такси.

Кевин беше мил човек. Кашляше ужасно и като истински хипохондрик си въобразяваше, че има менингит, ако го заболи главата, но ме харесваше и казваше, че мога да го викам винаги, когато вали, и той непременно ще дойде. Не злоупотребявах с услужливостта му, но се случваше да се възползвам от него.

Мама не беше в добра форма, но — в интерес на истината — не се ангажирах много с нейните проблеми, защото на мен самата ми се случваха доста неща. Току-що бях срещнала Франклин и всичко се бе променило.

Знаете как хората често не успяват да опишат някакво грандиозно събитие в живота си — среща с филмова звезда, с английската кралица, папата, президента на Съединените щати и прочее паметни случки. Спомнят си всякакви маловажни детайли, но не и същинското събитие.

Сякаш е твърде голямо и умът им не го побира.

Така стана и с мен при срещата ми с Франклин.

Спомням си каква рокля носех — от червена коприна с презрамки, вързани около врата, купена от разпродажба. Също и парфюма — „Обсесия“ на Келвин Клайн. Не бих могла да си го позволя, но за мой късмет една клиентка го бе забравила в бутика.

Не помня защо отидох на това парти. Откриваха нов ресторант. Росмор се бе разраснал и променил от времето на мамините младини. Нови ресторанти, хотели и художествени галерии никнеха като гъби. Нямах покана, но знаех, че ако си добре облечен, винаги те пускат. И така, два-три пъти месечно се появявах на някое парти и се смесвах с тълпата. Измъквах се от мамината опека, а и кой знае — можех да попадна на някого там.

Е, досега се натъквах само на жабоци и започвах да губя надежда, че ще срещна своя принц на подобно събиране. Същата тази нощ се запознах с Франклин. Огромният часовник с розов неонов циферблат сочеше точно 19:43. Тъкмо обмислях да си тръгна в осем. Нямаше да се обаждам на Кевин, току пред вратата имаше автобусна спирка. В този момент Франклин ме поздрави. Блондин, синеок, с чуплива коса и съвършени зъби. Изглеждаше зашеметяващо. А също — мил и естествен. Влюбихме се почти на мига. Открихме, че сме си лика-прилика, в буквалния смисъл на думата. И двамата харесвахме Гърция и Италия, тайландска храна, ски, повторенията на стари филми по телевизията, дългите неделни обеди.

По онова време мама изживяваше период на депресия и се изказа скептично относно новия ми романс.

— Всички харесват тези неща, Бека, глупаче такова! Не храни напразни надежди, той просто изрежда азбучни истини. Има ли човек, който да не си пада по Италия, по „Сержант Билко“ или „Татковото войнство“? Бъди разумна, скъпа, моля те!

После я запознах с Франклин и както всички останали, тя бе зашеметена. Той я омая. Всяка негова дума й харесваше.

„Виждам откъде Бека е взела своите прекрасни скули!“, „Сигурно сте извънредно интелигентна, щом така добре играете бридж.“, „Трябва да ми позволите да ви наричам Гейбриъл, твърде млада сте, за да се обръщам към вас с «госпожо Кинг».“

Ако бях циник, щях да кажа, че всичко това е просто сценарий, че Франклин знае как да се представи пред по-възрастни дами. Но не съм такава. Аз съм слънчева натура и оптимистка. Затова не обелих и дума. Само се усмихнах.

И тъй като горкичкият Франклин нямаше къде да отседне, той заживя при нас. За известно време се преструвахме, че спи в спалнята за гости, но скоро ни потрябва стая за машинариите му и той се пренесе в моята.

Франклин не работеше, поне не в традиционния смисъл. Двамата с приятеля му Уилфред разработваха някаква идея, концепция. Искаха да станат съдружници в бизнес, свързан по някакъв начин с мобилните телефони, но е трудно за обяснение, а, да си кажа право, и за разбиране. Но Франклин и Уилфред се държаха като отличниците на класа, ангажирани със свой проект и се носеха на крилете на ентусиазма.

Мама все ми повтаряше, че трябва да си изработя план как да го задържа, защото съкровища като него не се намират под път и над път. Първо — да създавам уют у дома и да му готвя, второ — да се обличам по-елегантно, да заемам дрехи от бутика, а после да ги давам на химическо чистене и да ги връщам обратно. Да му покажа колко безценна съм сега и колко нужна ще му бъда занапред в живота.

Живеехме много щастливо. Мама ни учеше да играем бридж — мен, Франклин и Уилфред. После приготвях вечеря. Тези четири месеца бяха чудесни.

Двамата с Франклин се разбирахме прекрасно. Бяхме връстници — двадесет и девет годишни, така че и двамата имахме някакви истории зад гърба си, но нито той, нито аз бяхме изпитвали подобно чувство, не бяхме обичали никого даже с една десета от любовта, която изпитвахме един към друг. Уговорихме се помежду ни да няма тайни и заблуди, ако по някаква причина любовта ни започне да помръква или срещнем друг човек. Ще си кажем веднага. Но самата идея ни се виждаше ужасно смешна. Струваше ни се невъзможно да се случи нещо такова.

Една вечер Франклин ми призна, че срещнал момиче на име Джанис и двамата изпитват чувства един към друг. Държал на дадената дума и взаимното разбирателство помежду ни, затова бързал да ме уведоми. Усмихваше ми се с типичната си разтапяща сърцето усмивка.

Гледаше ме очаквателно, сякаш заслужава похвала, че ми е съобщил за проклетата Джанис. Като човек, доказал своята честност и солидност. Стиснах зъби и се насилих да се усмихна. Заболяха ме скулите, които, както твърдеше той, са копие на мамините.

— Може би си въобразяваш, че чувствата ти са истински. Вероятно ще промениш мнението си, когато я поопознаеш.

Възхитих се от собственото си самообладание. Бил напълно уверен. Сто процента.

— Не трябва ли първо да видиш как е в леглото и тогава да прецениш?

Бях горда, че се справям толкова добре.

— О, вече видях.

— Това не влизаше в уговорката ни — първо да правим секс и чак тогава да споделим с другия. Не мислиш ли?

Надявах се гласът ми да не звучи така ледено, както отеква вътре в мен.

— Но ти не беше там! Нямаше как да те попитам — обясни той, сякаш изричаше най-приемливото нещо на този свят.

— И къде по-точно ме нямаше?

— В хотела. Двамата с Уилфред имахме среща с инвеститори и видяхме, че се провежда състезание по бридж. Включихме се и там се запознах с Джанис.

Значи собствената ми майка му бе връчила смъртоносното оръжие. Без нея Франклин щеше да си остане пълен невежа в бриджа. И тогава нямаше да се срещне с Джанис. Животът ни щеше да е чудесен.

Но аз помнех, че е необходимо да си съставя план. А дотогава трябва да запазя спокойствие.

— Е, Франклин, няма какво да се прави, щом така стоят нещата — усмихнах се широко аз. — Искрено се надявам ти и Джанис да бъдете много щастливи заедно.

— Чудесна си — възкликна той. — Разказах на Джанис за нашата уговорка, но тя твърдеше, че няма да я спазиш. Знаех си, че държиш на думата си, като мен самия. Излязох прав.

Изправи се със светнало лице, доволен, че надеждите му са се оправдали.

Нима беше полудял? Не виждаше ли какво става с мен — че светлината в моя живот е помръкнала? Не чуваше ли как бучи главата ми и свистенето на бурята, завихряща се около мен? Сигурно бях изпаднала в шок. Или срив. Или полудявах. Никога преди не бях изпадала в такова състояние, сякаш всеки момент ще изгубя съзнание. Светът ту се отдръпваше, ту пак настъпваше към мен.

Но не можех да си позволя да изгубя съзнание, да покажа какъвто и да е признак на слабост. Това бе повратна точка в живота ми. Предстоеше ми да съставя план как да си го върна. Той нямаше ни най-малка представа как моят свят се разпада пред очите ми.

Казах му, че трябва да тичам, да изчезвам, защото тази вечер положението в бутика е критично. Пожелах му всичко най-хубаво с въпросната Джанис и хукнах. Не бях пушила от пет години, но сега си купих пакет цигари. После влязох в бутика, седнах до една маса и заплаках.

Кевин, страстен пушач, се присъедини към мен и ме потупваше успокоително по ръката. Изпревари ме и започна да ми разказва за своите неволи.

— И аз съм зле, Бека.

Забелязах колко изпито и сивкаво е лицето му.

— Какво има, Кевин?

Попитах повече от учтивост, а иначе в момента не давах и пет пари как се чувства.

Сигурно микробусът му се е повредил или няма достатъчно клиенти за таксито, или пък само две числа не му достигат, за да спечели от лотарията. На кого му пука? Беше ми все едно сега, когато Франклин ме изостави заради Джанис и дойде краят на света.

— Болен съм от рак, Бека. Няма смисъл да ме оперират. Така ми казаха. Остават ми най-много два месеца.

— О, Кевин, ужасно ми е мъчно.

Бях искрена. За цели тридесет секунди забравих Франклин и Джанис, и плана.

— Днес лекарите са много добри. Ще ти дават достатъчно болкоуспокояващи — опитах се да го окуража аз.

— Не смятам да чакам, Бека. Не мога всяка сутрин да се събуждам с мисълта, че днес може да е последният ми ден.

— И какво ще направиш?

— Ще подкарам микробуса с голяма скорост и ще се блъсна в някоя стена. Бум! Бързо е, никакви тревоги, никакво чакане и тръпнене кога ще се случи.

Точно в този момент ми хрумна един план. Мозъкът ми заработи на пълни обороти — бях в състояние да се справя с хиляди задачи едновременно. Планът ми беше дързък до безумие, но залогът си струваше. Щях да разреша проблема с един замах.

Щом е решил да се самоубие, защо да не вземе и Джанис със себе си?

След като така или иначе ще умре и се страхува да дочака този миг, защо да не напусне белия свят в компанията на Джанис?

Трябваше да съм много предпазлива, за да не се досети какво кроя. Не биваше да събуждам ни най-малко подозрение.

— Прав си, Кевин. И аз бих постъпила така на твое място. И моят ред ще дойде някой ден. И ще го направя. Ще си тръгна, когато преценя, че ми е дошло времето.

Изненадах го. Очакваше да го моля да промени решението си.

— Но знаеш ли какво си мисля, Кевин? По-добре е да бъдеш в таксито, а не в микробуса. Такситата катастрофират често. На разследващите ще им се стори по-правдоподобно. И за застраховката „Живот“ е по-добре така. За майка ти или за когото и да е.

— Разбирам — бавно отрони той. — Значи няма да изплатят застраховката, ако решат, че съм се самоубил.

— Точно така.

— Благодаря ти за загрижеността, Бека. Кажи сега теб какво те мъчи.

— О, нищо. Съвсем маловажно е в сравнение с твоя проблем. Просто една глупава кавга с майка. Ще отшуми.

— А всичко наред ли е между теб и Франклин?

Винаги съм подозирала, че Кевин е малко влюбен в мен. Но никога не съм се издавала, че го забелязвам. За нищо на света не биваше да разбере как е постъпил Франклин.

За всеки случай го уверих:

— Всичко е наред. Безоблачно щастие.

При тези думи сълзите ми спряха от само себе си. Кевин ми подаде кърпичка, за да си избърша очите. Нещата щяха да си дойдат на мястото.

Не беше зле да отделя малко време и да обърна внимание на Кевин.

— Искаш ли да те заведа на вечеря в китайски ресторант?

По лицето му се изписа затрогваща благодарност.

— А Франклин?

— Той не ми забранява нищо.

— И аз щях да постъпвам така, ако беше с мен.

Излязохме и прекарахме дълга и потискаща вечеря. Говореше ми за диагнозата си и за силното си желание да сложи край на всичко това. Кимах разбиращо и повтарях, че е напълно прав. Не чувах какво ми говори. Седях и мислех за своя план. Кевин щеше да ми помогне, да се погрижи за всичко.

Ще демонстрирам неприкрит интерес към ужасната Джанис. Ще станем приятелки.

После ще й дам номера на Кевин — шофьор на такси, на когото може да разчита. Кевин, разбира се, не би се съгласил да вземе в таксито невинен човек, да я убие, с две думи. Затова се налагаше да съчиня някаква история. Например че Джанис също страда от ужасно нелечимо заболяване и ме е помолила да й намеря изход от този свят.

Ролята, която трябваше да изиграя, ме изправяше пред много предизвикателства. Все едно да напиша пиеса и после да я изиграя. Но нямаше връщане назад. Планът беше съвършен. Никой не би ме заподозрял, защото щях да бъда Госпожица Доброта, изпълнена с човеколюбие и благост.

— Не зная какво бих правил без теб, Бека.

Кевин повтори тези думи поне десет пъти, докато вечеряхме.

— И аз не зная какво щях да правя без теб, Кевин — отговарях му напълно искрено аз.

Уилфред, бизнес партньорът и приятел на Франклин, остана поразен.

— Ти си пълна с изненади. Очаквах върху нас да се стовари не просто гняв, а огън и жупел. Но ти ме опроверга.

Засмях се звънливо.

— С Франклин винаги сме се разбирали, Уилфред.

Усмихнах му се. Надявах се усмивката ми да размекне не само него, но и Франклин.

Мама се смая от обяснението ми, че няма никакъв смисъл да се опитвам да задържа Франклин, след като е решил да си върви. Поклати учудено глава и заяви, че преди винаги съм била по-сприхава дори от нея. Радвала се, че сега се държа толкова разумно.

На Франклин казах да не бърза да се изнася, но да се премести да спи в стаята за гости, защото отношенията ни са се променили. Излизах често, най-вече с Кевин. Така беше справедливо. Естествено, най-важната част от плана бе да опозная Джанис.

Стъписах се, когато разбрах, че е само на деветнадесет.

Не се интересуваше от дрехи, затова не можех да й предложа евтини облекла от бутика. Не беше запалена и по готвенето, така че не ставаше да си разменяме рецепти. Как тогава да се сближим?

Както често се случва, намерих разковничето в играта на бридж. Поканих омразната Джанис да ми партнира на едно дамско благотворително парти. И понеже се държах толкова мило с нея и й предадох Франклин по най-благовъзпитания начин — без никакви възражения — тя нямаше друг избор, освен да приеме.

Прекарахме добре вечерта. На няколко пъти повтори, че е във възторг от разбиранията ми за любовта — моите и на цялото ни поколение. Надявала се някой ден да помъдрее като нас.

Едва се удържах да не я удуша с голи ръце още там, на масата за бридж. Но имах по-добър план.

Всъщност, ние спечелихме турнира и се уговорихме след седмица пак да играем заедно на благотворителна вечер в хотел „Росмор“. В много отношения тя бе доста приятен събеседник — студентка в университета с достатъчно пари и свободно време само за себе си, но с приятно държание и, трябва да призная, майстор на бриджа. Твърде млада и глупава, разбира се, все едно ми беше племенничка или някое съседско дете.

Изпитвах, естествено, известни угризения, разкаяние, загриженост, ако щете, че обричам на смърт едно деветнадесетгодишно момиче. Човешко същество съм все пак. Как да остана безразлична? Но тя застана между мен и любовта на живота ми. С думи не можех да ги разубедя.

Не ми оставаше нищо друго, освен тази последна възможност.

Двете с Джанис продължавахме да играем заедно, докато накрая се спрях на една определена нощ.

Франклин отвори дума, че ще се изнася, но го помолих да го отложи с ден-два.

— Винаги можеш да излизаш и да оставаш при Джанис през нощта. Но недей да пренасяш техниката все още.

Гласът ми галеше като коприна.

За да се осъществи планът ми, в деня на смъртта й той трябваше да бъде у дома.

Кевин ми създаде доста проблеми.

Започна да се двоуми. Притесняваше се да вземе друг човек в колата. Реши, че първо трябва да поговори с нея, да я разпита какви са предпочитанията й. Ами ако пожелае да вземе успокоително, преди катастрофата?

Обясних му, че тя няма намерение да се отказва. При всяко обсъждане на подробностите Кевин се заинатяваше по този въпрос. Ами ако в последния момент се разколебае? Тогава няма как да спре. Ще бъде твърде късно.

Уверявах го, че е невъзможно. Повтарях, че ужасната болест на Джанис започва да надделява, а болките стават непоносими. На всичкото отгоре наред с изтощителното заболяване е развила и личностно разстройство. Помолила ме е да уредя нещата, за да не й се налага да ги обмисля и коментира.

Отвръщаше ми, че просто искал да постъпи по най-добрия начин. Наистина бе много мил и грижовен. От време на време у мен се прокрадваше мисълта колко по-лек би бил животът ми, ако обичах мъж като него, но бързо отпъждах подобни настроения. Откакто Франклин ми разказа за Джанис, не се разсейвах с нищо друго.

Понякога Кевин се колебаеше дали е правилно да отнеме и собствения си живот. Принадлежи ли му той, за да се лиши по своя воля от него?

И с това се справих. Хората се молят на любящия Бог, който разбира всички. А щом е така, значи Бог разбира, че Кевин не може да стои в очакване на неизбежното и само ще ускори хода на събитията. За доброто на всички. Обикновено ми отнемаше не повече от десет-петнадесет минути, но ми костваше много сили.

През този период всички — мама, Франклин, Уилфред, колегите ми, дори клетият Кевин — ми казваха, че не приличам на себе си. Изглеждам някак диво, „разюздано“ по думите на майка ми. Слагах си повече грим и се усмихвах зловещо.

Паметната дата най-сетне дойде. Настъпи нощта на инцидента. По-рано през деня се срещнах с Кевин и за последен път го уверих, че постъпва правилно за себе си, а ние двамата сме избрали най-доброто за Джанис. В уреченото време той се появи пред вратата на хотела, където се провеждаше благотворителния турнир по бридж.

— А, ето ти такси, Джанис! — викнах доволно аз.

— Страхотна си, Бека, всички са се втурнали да търсят такси, а ти ми намери веднага! — възкликна тя с неподправен възторг.

Кевин излезе от колата и отвори вратата от другата страна. С него си стиснахме ръцете.

Джанис се прибираше в апартамента си, където по-късно щеше да отиде и Франклин. Двамата с Уилфред пак имаха делова среща. Извиних се, че трябва да тичам, защото автобусът ми се задава, а така или иначе сме в различни посоки.

— Довиждане, прекрасна Бека — сбогува се Кевин.

— Виждаш ли, Бека, всички са луди по теб — додаде завистливо Джанис и ми помаха.

Прибрах се вкъщи и дълго говорихме с мама. После си легнах, Франклин позвъни да ме пита по кое време е свършил турнира по бридж, понеже Джанис още не се е прибрала. Престорих се на учудена — мнозина я бяха видели да се качва в таксито преди цяла вечност. На зазоряване той се обади пак — не се върнала цяла нощ.

Съчувствах му, но нямах идея какво е станало.

Следобед се обади да съобщи, че малката прекрасна Джанис е починала, а също и шофьорът на таксито — блъснали се в стена. Хората бяха шокирани, Франклин не се изнесе, защото се чувстваше като разнебитен. Скоро ме заобича отново. Всичко беше чудесно, по-точно щеше да бъде, ако не брояхме Кевин.

Оказах се права. Бил е влюбен в мен.

И застраховал живота си в моя полза. Щях да получа цяло състояние. Това, разбира се, провали плана ми. Иначе на никого не би му хрумнало да ме заподозре.

Виновни бяха застраховката и благодарственото писмо, което Кевин ми бе написал.

Всички започнаха да се ровят. Застрахователите, полицията, кой ли не. Цял Росмор заговори за мен. Разказваха, че майката и сестрите на Джанис отишли да посетят онзи смахнат извор в гората, сподиряни от цяла процесия. Сякаш това би я върнало!

Говорят, че съм твърда като стомана. Никога не съм била такава, мека съм като пухкаво котенце.

Естествено, може и да ме оневинят. Присъствието ми обаче изнервя Франклин. Не го изрича гласно, но миналата седмица започна да си изнася нещата.

Планът ми бе съвършен, стига Кевин да не бе решил да постъпи щедро. Да ми направи подарък в края на дните си.

Вместо това ме лиши от целия ми живот.