Мейв Бинчи
Изворът на Света Ана (29)

Шестнадесета глава
Шосето, гората и изворът — 3

След литургията Еди Флин изчака брат си пред входа на църквата.

— Брайън, може ли да поговорим?

— Не и ако темата е „анулиране“ — отвърна свещеникът, без да забавя крачка. Запъти се към Скънк Слатъри за вестник и след това смяташе да се прибере у дома.

— Знаеш, че не става дума за това — Еди подтичваше, за да върви в крачка с брат си. — Намали малко темпото, не сме спринтьори.

— Искам да закуся, гладен съм, а и ме чака доста работа. Казвай какво има.

Отец Флин продължи устремно по тротоара, енориашите му го поздравяваха отляво и отдясно.

— Много си известен. Защо не се захванеш с политика? — измърмори Еди.

Брат му се поспираше да пожелае на някой успех в изпитите, на друг — да честити новата хрътка.

— Прав си. Ще изпием ли по чаша кафе? — предложи той, когато се добраха до кухнята му.

— Мислех, че си имаш готвачка. Някаква рускиня работела тук.

Еди изглеждаше разочарован.

Брат му майсторски обръщаше три парчета бекон и един нарязан домат в тигана.

— Йосиф — латвиец е, а не руснак — се грижи за стария отец, не за мен.

— Трябва да го пратят в дом за смахнати.

— Наоми не сполучи и при него, нали? — усмихна се отец Флин.

— Да не говорим за това. Исках да те питам за извора.

— Изворът?

— Да, човече, на твоя територия е, за бога. Онзи свят извор. Искам да те питам дали ще се примирят със загубата му.

— И кой ще го унищожи? — почуди се Брайън.

— По дяволите, станал си много несхватлив. Питам дали шефовете ти, Църквата, вярата, папата и прочее ще позволят да бъде разрушен?

— А, шефовете… разбирам. Папата не е споменавал никога този извор, поне доколкото ми е известно. Ако греша, значи тежката му дума не е стигнала до нас. Сигурен ли си, че не искаш парче бекон?

— Не искам никакъв бекон. А ти внимавай да не си задръстиш артериите.

Еди Флин изгледа с погнуса закуската му.

— Е, да, но моят социален живот не е така активен. Не ми се налага да ощастливявам толкова жени.

— Говоря сериозно, Брайън.

— Аз също, Еди.

— Това е най-приятната част от деня ми — изчитам си вестника на спокойствие и закусвам. А ти се опитваш да ме затапваш на всяка дума.

— Неколцина ме помолиха да се присъединя към техния консорциум — подхвана Еди с тържествен глас. Явно очакваше възторжена ответна реакция.

— Нали това ти е работата. Бизнесмен си, непрекъснато сключваш сделки ту с този, ту с онзи.

— Това е шансът ми да забогатея, Брайън. И, за бога, точно сега ми трябват много пари. Имаш ли представа колко ще струва сватбата?

— За най-обикновено гражданско подписване? Няма да е скъпо, предполагам.

— О, не, намерихме някакъв свещеник отцепник. Ще ни благослови в преотстъпената му за случая църква. Ще има шаферки, кумове, голям прием. Пълен ритуал. А непрекъснато получавам от Кити бележки за учебни такси. Нуждая се от този удар. Затова те питам за извора.

— Слушай, Еди, може и да си прав, че съм тъп, но какво точно искаш да знаеш?

— Добре. Ще ти кажа, но между нас да си остане. Позовавам се на тайната на изповедта и тъй нататък… Въпреки големия шум, строежът на шосето ще започне всеки момент. Купили сме множество малки парцели. Ще трябва да преговарят с нас, когато излезе наредбата за принудителна продажба. Хванали сме кокошката, която снася златни яйца. Има само една малка спънка — някои от момчетата смятат, че проклетият извор ще сложи прът в колелата.

— Твое право е да не харесваш извора, но не си позволявай такъв език — произнесе се неодобрително отец Флин.

— Добре. Но разбра какво имам предвид. Самият ти не го одобряваш чак толкова. Въпросът е дали ще възникне проблем. Това искаме да знаем. Не желаем да се изправим срещу тълпа религиозни фанатици.

— Нищо не зная.

Брайън се зае да измие чиниите.

— Знаеш, естествено.

— Не. Нарочно стоя настрани. Не подкрепям когото и да било от лагерите. Не съм се обвързал с конкретна позиция. Питаш единствения човек в града, който наистина няма представа.

— Но ти знаеш дали ще се вдигне врява, или нещата ще се уталожат. Имаш усет за тези неща. Искаме да ни кажеш. Сега…

— Под „ние“ разбираш консорциума, който инвестира в имоти ли?

— Не се подигравай, отче Флин. Доста пари отидоха за образованието ти, нали? А и финансовата ми сигурност сваля товар от плещите ти. Прав ли съм?

— Ти не си бреме за мен, Еди.

Брайън се ядоса много, но се постара да не му проличи.

— И ако сме приключили, ще се захващам за работа.

— Работа ли? — изсумтя Еди. — Че на кого му пука днес за божиите дела? Едва ли си много зает. Сигурно не си работил истински и един ден през целия си живот.

— Да, Еди, може би си прав — въздъхна уморено Брайън и стегна куфарчето си.

За да отиде при майка си с купчина стари снимки, които според психологическия съветник ще опреснят паметта й. Така поне казал на Джуди.

После ще придружи Лили и големия й син до затвора. В някакъв момент на просветление Ейдън Райън се съгласи да разговаря с жена си.

След това ще занесе свето причастие на Марти Нолан и на още един старец в същата посока.

Предстоеше му и откриване на Деня на световната кухня — благотворително мероприятие в подкрепа на гладуващите, организирано от „Света Ита“.

Щеше да даде началото на мача между отборите на „Братството“ и „Сейнт Майкъл“.

После да гостува на „Пирен и папрат“, за да се порадва на обновената им молитвена зала. Не я наричаха параклис, но там провеждаше неделната литургия.

Еди навярно е прав, че това не е истинска работа. Но това не я прави по-лека.

 

 

Джуди Флин прочете осем молитви в светилището на Света Ана. Оставаше само една.

Престоят тук надмина очакванията й. Радваше се, че с Брайън отново се сближиха. Беше все така добронамерен и местните го обичаха много. Майка й продължаваше да живее на границата между съня и реалността, но се държеше малко по-дружелюбно. Клетият Еди получи подобаващо наказание за бягството си от къщи — Кити и Джуди често се шегуваха с проблемите, които си е навлякъл покрай младата Наоми. Кити твърдеше, че не би го приела обратно, дори да лази на колене и да я моли по целия път от глоговата гора.

Джуди се опита да даде рамо на Света Ана в търсенето на подходящ кандидат. Посещаваше редовно местния бридж клуб в хотел „Росмор“, където се запозна с двама симпатични мъже — Франклин и Уилфред. Контета. Говореха замечтано, че смятат да предлагат някаква услуга по мобилен телефон.

Някой ден.

Живееха със старица, която никога не напускаше дома си заради някакъв скандал, който така и не успя да разбере какъв е.

Както и да е. И двамата бяха твърде повърхностни, затова Джуди ги остави да се занимават необезпокоявани с плановете си.

Изгради си пълноценен дневен режим. Отбиваше се при майка си, после за три часа се затваряше в хотелската стая и се съсредоточаваше върху картините си. Пиеше чаша кафе с Кити, наконтваше се и се отправяше към извора. По пътя си купуваше вестник, а надвечер двамата с Брайън изпиваха по чаша. Разказваше й какво се е случило през деня. Живееше много спокойно. Не разбираше защо толкова години е стояла далеч оттук.

Поддържаше косата си в елегантния салон на Фабиан. Младият собственик сподели с нея, че е влюбен и се надява да се ожени до края на годината. Това я изненада. Мислеше го за гей, но престоят тук я научи, че повечето неща не са такива, каквито изглеждат на пръв поглед.

— И аз се надявам да си намеря съпруг — довери му тя. — Уговорила съм се със Света Ана да ми помогне.

— Значи няма да имаш никакъв проблем — поласка я Фабиан. — Предложенията ще валят едно след друго.

Представи си как отблъсква стотици кандидати и се усмихна. Избра си вестник и го постави на тезгяха пред Скънк Слатъри.

— Както обикновено, Себастиан.

— Имаш прекрасна усмивка, Джуди.

— Благодаря — изненада се тя.

Скънк не се славеше като привърженик на комплиментите.

— Наистина мисля така. Чудех се… ако някоя вечер си свободна, дали не бихме… да отидем на вечеря.

— Много мило, Себастиан.

Джуди се опита да си припомни какво е семейното му положение. Кити не беше споменавала госпожа Скънк, но как да е сигурен човек.

— Ако не ти е писнало от храната в хотел „Росмор“, можем да похапнем страхотно там — нетърпеливо продължи Скънк.

Едва ли има госпожа Скънк, щом предлага да я заведе на толкова явно място.

— И коя вечер имаш предвид, Себастиан?

— Да ковем желязото, докато е горещо. Довечера в осем? Ако нямаш други планове, разбира се.

Джуди се запъти към извора с пружинираща походка. Трябва да поразпита защо го наричат Скънк.

 

 

Неди Нолан каза на Клеър, че се налага да се свърже с братята си в Англия и да ги уведоми за земята, та да получат полагащото им се.

— И защо? На Кит му е безразлично, понеже е в затвора. Другите двама не са се прибирали у дома от години. Дори не знаем къде живеят.

— Но те са в правото си да получат своя дял, ако се наложи да продадем земята.

— Какво право, Неди? Честно, ще ми обясниш ли? Никога не са ти помагали, не поддържат връзка с нас, не знаят и не се интересува как е баща ти.

Клеър бе категорична.

— Но на тях не им провървя като на мен.

Както винаги той гледаше на нещата от положителната им страна.

— Ти си постигнал всичко сам, Неди. Не забрави баща си. А и той няма сантименти към останалата част от фамилията. Те не стават сутрин да гонят лисици от кокошарника и да израждат крави по хълмовете. Не поправят стени и огради. Не готвят на баща ти, не му чистят, не го водят на срещи с приятели.

Лицето й излъчваше безкрайна вярност. За стотен път се запита как е възможно да го обича толкова.

— Както и да е. Нищо чудно да се окаже много шум за нищо — заключи той без особена надежда.

— Не бих разчитала на това, Неди — Клеър чуваше да разказват какво ли не в учителската стая в „Света Ита“, в бридж клуба в хотел „Росмор“ и когато оставяше торбата с прането в „Свеж като маргаритка“. Вместо „ако започне строежа“, всички вече казваха „когато започнат шосето“. Тази тънка промяна настъпи преди няколко седмици.

В най-скоро време Неди трябваше да реши как да постъпи. Не смяташе да му влияе. Редно бе сам да прецени. Да продаде бащината земя за огромна сума на гангстерския консорциум, в който влизаха екземпляри като Еди Флин, или да им откаже с надеждата да се възправи самотен срещу прогреса, за да спаси гората и извора, поддържал години наред живота на майка му, както вярваше с цялото си голямо и чисто сърце.

 

 

— Излизаш на вечеря със Скънк? — Брайън не вярваше на ушите си.

— Искаш да ми кажеш, че има жена и десет деца? — малко рязко попита Джуди.

— О, не, за бога. Коя би се омъжила за Скънк? — Веднага му се прииска да си върне думите обратно. — Имам предвид, че го възприемам като вечен ерген, защото никога не е сключвал брак — поправи се гузно той.

Джуди попита остро и хладно:

— Защо всички му викат Скънк?

— Не зная — отвърна й съвсем искрено той. — Откакто се помня, го наричаме така. Даже си мислех, че това е истинското му име.

 

 

Лили Райън не повярва на очите си колко се е променил съпругът й Ейдън през последните единадесет месеца. Изглеждаше съсухрен, с изпито лице и големи тъмни кръгове под очите. Синът им Донал, дошъл с огромно нежелание, се отдръпна при вида на дивото му изражение.

— Моля те, Донал — прошепна му тя и момчето протегна неохотно ръка.

— Надявам се, че се грижиш добре за майка си — каза му строго Ейдън.

— Да, опитвам се.

Донал бе на осемнадесет. Искаше му се да бъде на милиони мили оттук. Бе свидетел на побоите, които понасяше майка му. Не проумяваше как е възможно да бъде толкова благодарна, че им е разрешил да го посетят.

— Е, при всички положения се справяш по-добре от мен — призна Ейдън Райън. — Пред теб и отец Флин искам да се извиня на майка ти за това, което й причиних. Нищо не ме оневинява и няма да си търся оправдания. Алкохолът и скръбта по изчезналото ни бебе обясняват донякъде нещата, но не са извинение.

Отец Флин си мълчеше, защото въпросът бе личен. Лили не знаеше как да реагира. Донал се намеси:

— Благодаря, че си признаваш. Сигурно не ти е лесно. Ако касае само мен, никога не бих ти простил. Дори и след сто години. Виждал съм как я биеш с изтръгнатия крак на масата. Но животът не стои на едно място и бих се позамислил, ако мама ме помоли да ти простя. Сега си тръгваме и те оставяме насаме с отец Флин. Ще видим дали няма да се отметнеш следващата седмица, когато дойдем пак да те видим.

— Разбира се, че няма да се отметна, сине. Твърдо — примоли му се Ейдън.

— Преди да те затворят тук, си променяше мнението на всеки половин час.

Гласът на Донал прозвуча безизразно и равно. Понечи да си тръгне.

— Не си отивай! Не ме оставяй в неведение цяла седмица. Кажете дали ми прощавате!

— Мама се е чудила години наред с какво предизвиква жестокостта ти. Можеш да почакаш една седмица.

Донал буташе майка си към вратата, за да не й позволи да проговори.

Отец Флин се възхити на момчето, идеше му да изръкопляска, но лицето му остана безизразно.

— Защото скърбях много, Донал. Тъгата дърпа хората в различни посоки. А на мен ми беше много мъчно за изчезналата ти сестра.

Донал не изгуби присъствие на духа:

— Да, мъката отвежда по различни пътища. Що се отнася до мен, макар да не познавах Тереза, й завиждах, задето нечия ръка я е отвела далеч от теб и пиянските ти скандали.

Тръгнаха си.

В коридора Лили се обърна към Донал:

— Защо не ми позволи да говоря? Толкова се разкайва…

— Ще си поговорите следващата седмица, мамо, ако не си е променил мнението.

— Но помисли си как ще стои там през цялото време…

В очите й се четеше жалост.

— И ти стоеше така… през цялото време, мамо.

В залата за посетители отец Флин приседна до хлипащия Ейдън Райън под зоркия поглед на надзирателя.

— Дали ще ми прости, отче?

— Сигурен съм.

— Но защо тогава не каза нищо?

— Беше шокирана, Ейдън. Трябва й време да си помисли. Как иначе да разбере дали ти прощава, или не? Преди година я докара до областната болница, после не й разрешаваше да те посети. Нуждае се от време за размисъл, не смяташ ли?

Отец Флин с удоволствие отбеляза, че Ейдън изглежда уплашен. „Това е добре“, рече си той. Несъмнено Лили ще прости на съпруга си още следващия четвъртък. Навярно и Донал Райън го знае.

Нека се поизпоти малко.

 

 

Адвокатът Майлс Бери се запъти с мрачно лице към фермата на Ноланови.

Получи вест от един от затворите на Нейно Величество. Някой си господин Кристофър Нолан (иначе известен като Кит) прочел в пресата за компенсациите, които ще получат росморските фермери, чиито земи попадат в границите на проекта за новото околовръстно шосе. Гореспоменатият господин държи да се вземе под внимание фактът, че поради напредналата си възраст баща му е неспособен да взима решения. А по-младият му брат — Едуард Нолан (по-известен като Неди) е бавноразвиващ се и също не може да взима съзнателни и отговорни решения. Провалил се дори като строител по лондонските обекти. Следователно правосъдието трябва да забрани на двамата да дават мнение по въпроси, отнасящи се до семейство Нолан. Той, господин Кристофър Нолан, желае интересите му към фамилния имот да бъдат надлежно вписани и признати.

Майлс Бери бе извън себе си от ярост.

Безполезният престъпник Кит прочел в някой таблоид, че от отдавна забравеното семейно гнездо може да падне някоя пара, и се готви за голям удар.

Налагаше се да им покаже писмото или просто да ги уведоми за съдържанието му. Не гореше от желание да го направи.

На входа на фермата срещна отец Флин, който тъкмо си тръгваше.

— Наред ли е всичко? — попита го Майлс.

— Не са ме повикали на опело — засмя се отецът. — Марти обича да му донасям причастие от време на време. Вече не може да идва на литургиите както преди.

— Не е ли по-добре да го изпратят в дом?

— Никой не би се грижил по-добре за него от Клеър и Неди. — Отец Флин не забеляза, че Неди е зад него. — Ако доживея до дълбока старост тук, в Росмор, без колебание ще се оставя в ръцете им. Отчайващо е да живееш самотен като клетата ми майка и стария каноник, които се опитват да бъдат независими, но едвам кретат.

Неди, излязъл да посрещне адвоката, се включи в разговора:

— Зле ли е старият отец? Йосиф ми каза, че му харесва да живее в сърцето на града, близо до центъра на събитията.

— Така е, Неди, но Йосиф смята да напусне и да работи на новото шосе, когато започне строежът.

— Ако започне — поправи го Неди.

— Не. „Когато“ е по-точно — намеси се Майлс Бери. — Дошъл съм да поговорим точно за това.

— Е, значи напразно се надявах, че няма да се наложи да вземам решение — констатира Неди със самоирония.

Отец Флин се качи в колата и потегли, а адвокатът се настани в кухнята. Неди поддържаше блестяща чистота вкъщи. Майлс Бери забеляза светещите подове, излъсканата маса, жълто-сините чаени сервизи, подредени спретнато по поличките.

Неди каза, че баща му си почива в неговата стая, наля му голяма чаша кафе и му предложи поднос с домашно приготвени курабийки. Видял по телевизията как се приготвят и му се сторило лесно.

Беше добър, безспорно, но не и глупав.

Майлс Бери реши да покаже на Неди колко жестоко и алчно писмо изпраща брат му Кит от английския затвор. Неди го изчете внимателно. Накрая рече:

— Няма много добро мнение за нас, нали?

— Познавам го, нали бяхме съученици. Все се подиграваше на другите, но всъщност не го правеше от лошо сърце…

— Виждали ли сте се, откакто завършихте? — меко попита Неди.

— Не. Знаеш как е, животът отнася хората в различни посоки. Всеки тръгва по свой път…

Майлс Бери се запита защо защитава Кит Нолан, въпреки че с удоволствие би го праснал по лицето.

— И на мен не ми пише. Всеки месец му изпращам писмо, разказвам му новините от Росмор, как е татко и всичко, което смятам, че ще го заинтригува. Писах му, разбира се, и за шосето. Но не ми отговаря.

— Навярно няма нищо интересно при него — предположи Майлс Бери.

Гневът му към Кит достигаше точката на кипене. Представете си само — чистосърдечният Неди праща ежемесечно писмо на неблагодарния си брат и какво получава в замяна? Писмено уведомление до адвоката, че е малоумен.

— Вярно. Там сигурно всички дни си приличат — поклати тъжно глава Неди.

— От консорциума на Еди Флин се видяха с теб, нали? Разбрах, че са те посетили.

— О, да, доста несвързан разговор беше.

— Какво им каза, Неди? — Майлс Бери затаи дъх.

— Че не мога да сключа сделка с тях. Предлагат ми чудовищна цена. Не бих приел за нищо на света.

— И какво ти отговориха? — попита едва чуто адвокатът.

— Няма да повярваш, Майлс! Предложиха ми още по-голяма сума. Сякаш не разбират какво им говоря.

Майлс се почеса по веждата. За пръв път в живота си попадаше на такъв клиент. И слава богу!

— И как ще процедираме оттук нататък, Неди?

— Ще решим, когато му дойде времето — като излезе наредбата за задължителна продажба — отвърна спокойно Нед.

— Нали разбираш, както вече ти обясних, държавата ще ти плати много по-малко от онези бандити, начело с Ед Флин. Консорциумът действа от позиция на силата. Купили са малки парцели почти навсякъде.

— Зная. Но ако им продам земята, те ще разполагат с нея и аз няма да имам думата за нищо.

Майлс Бери се замисли дали да обясни на Неди Нолан, че и без това никой няма да го пита, понеже така или иначе ще му се наложи да се раздели с имота си.

Но реши, че е безсмислено.

— А какво ще отговорим на Кит? — отчаяно попита той.

— Нищо. Той няма никакви права над тази земя. От мен зависи дали ще му дам нещо.

Неди огледа гордо обновената кухня в някогашната разнебитена фермерска къща на родителите му.

— Съгласен съм, че трудно може да предяви иск, но като син на баща ти има…

— Не, Майлс — Неди говореше така спокойно. — Ходих дотам втория път, когато му плащах гаранцията. Намерих адвокат, англичанин, много симпатичен човек, който накара Кит да подпише документ, че в замяна на гаранцията се отказва от наследствените си права върху семейното имение. Обясних на адвоката, естествено, че става въпрос само за няколко акра неплодородна земя, но все пак по същество тя е имение.

Усмихна се при спомена за този случай.

— Пазиш ли този документ, Неди?

— Да. Онзи път Кит наруши гаранцията и така и не си видях повече парите. Следващия път, когато го спипаха, дори не му позволиха да плати. Изобщо не си струваше да го питам дали ще ги върне.

— Може ли да хвърля един поглед на този документ? Неди се приближи към малък буков скрин в ъгъла на стаята. Папките бяха подредени на спретнати купчинки, на които би завидяла всяка секретарка. За секунда намери нужния лист. Майлс хвърли още един поглед към чекмеджето. Забеляза надписите по папките: „Света Ита“, „Медицински“, „Разноски по къщата“, „Ферма“… А брат му смята, че този човек не е с всичкия си!

* * *

Себастиан Слатъри се оказа много приятен събеседник. Разговорът вървеше леко, прояви нескрит интерес към работата й: как се вдъхновява, когато илюстрира някоя детска приказка; по-трудно ли е да рисуваш картинките за книжка, която не харесваш?

Попита я пътувала ли е до Франция с „Юростар експрес“. Винаги, когато ходел до Лондон, се заричал да пробва. Разказа й, че не са му останали почти никакви близки. Бил едно дете, а родителите му починали. Имал братовчеди в Дуун — хубаво градче на няколко мили от Росмор. Поканили го на откриването на здравния център, наречен „Дани ОʼНийл“ в чест на някакъв ирландец, емигрирал в Америка и построен от внука — наполовина поляк, наполовина ирландец. Предложи й да го придружи.

— Защо те наричат Скънк? — попита тя неочаквано.

— Право да си кажа, не зная. Остана ми училищния прякор. Може би навремето съм миришел неприятно. Но сега не е така, нали?

— Не, Себастиан. Тъкмо обратното.

В този момент към тях се приближи Кейтъл Чеймбърс — банкерът.

— Здравей, Скънк. Здравей, Джуди — поздрави ги приветливо той.

— Е, Кейтъл, току-що обсъждахме този въпрос. От сега нататък ще се обръщате към Себастиан с истинското му име — заяви Джуди Флин с тон на жена, която се опитва да усмири неуправляеми десетгодишни момчурляци.

— Разбира се. Съжалявам, Скънк, искам да кажа Себастиан. Не съм искал да те обидя.

Скънк Слатъри, наричан така от тридесет години, великодушно му прости.

На другия ден, след като оправиха леглото на майка й и я настаниха да седне удобно, Кити подложи снаха си на кръстосан разпит. Всекидневието им следваше приятен ритъм. Най-после, макар и неохотно, госпожа Флин си призна, че познава дъщеря си. Също тъй неохотно преодоля безсмислената неприязън към снаха си Кити. Което бе голям напредък.

Но както винаги не пропусна да се оплаче, че някой е откраднал всичките й дрехи. Не се успокои, даже когато Джуди набързо извади от торбите прането, донесено от „Свеж като маргаритка“.

— Е, хайде, разказвай. Скочи ли ти Скънк?

— Казва се Себастиан и е много приятен мъж — строго отбеляза Джуди.

— Скънк? Приятен? — недоумяваше Кити.

— Пак ти повтарям, че този глупав училищен прякор вече не е в употреба.

— Ще му отнеме доста време да наложи пак кръщелното си име.

— Започва още от днес. Слага нова табела на магазинчето.

Госпожа Флин погледна първо едната, после другата.

— Улучила си десетката. Скънк е скътал доста парички — вметна тя.

— Не си избирам мъж по дебелината на портфейла му — отвърна й неодобрително Джуди.

— А по какво? Защото танцува добре степ ли? — попита майка й и необяснимо защо това им се стори много смешно.

 

 

Банкерът Кейтъл Чеймбърс се загрижи сериозно заради огромния заем, изтеглен от Неди Нолан. Ипотекира фермата, разбира се, но все пак ставаше дума за сериозна сума. И за човек, който иначе мери три пъти, преди да си купи чифт обувки от социалния магазин.

— Ще споделиш ли с мен за какво ти трябват тези пари, Неди?

— За съветниците ми.

— Но боже мой, толкова ли са скъпи съвети им? — Кейтъл не вярваше на ушите си.

— Експертите взимат много — отбеляза Неди, сякаш това обяснява всичко.

— Нали не става въпрос за мошеници, които само те скубят? — попита Чеймбърс. Трябваше да го предупреди — за негово добро и за доброто на банката.

— Не, Кейтъл, истински професионалисти са — успокои го Неди и се усмихна кротко.

 

 

Кейтъл отиде при адвоката Майлс Бери.

— Виж, Майлс, не искам да нарушаваш адвокатската тайна, но кои са тези експерти, дето съветват Неди Нолан?

— Експерти? — смути се Майлс.

— Да. И им плаща огромни хонорари.

Майлс Бери се почеса по главата.

— Нямам представа. Аз лично досега не съм му поискал и стотинка, а едва ли е наел адвокатска фирма, без да ме уведоми. Не зная за какво иде реч, Кейтъл, наистина.

 

 

Лили Райън тръгна към затвора заедно със сина си. Този път пожелаха да разговарят насаме.

— Ще се отбия при един друг затворник. На разположение съм, ако имате нужда от мен — напомни им отец Флин.

Проведе безсмислен разговор с Бека Кинг, която полудяваше все повече. Получи много дълга присъда за съучастничество в убийството на своя съперничка. Не показваше никакво разкаяние, непрекъснато повтаряше, че е постъпила правилно. Надяваше се този път да не го моли да й помогне да сключи брак в затвора с младежа, по когото бе хлътнала. Той не си правеше труда дори да ходи на свиждане, камо ли да я вземе за съпруга. Но днес смени темата. Написала молба до Света Ана и искала да я залепи на видно място край извора.

Показа му снимка на Гейбриъл Кинг — майка й — под която пишеше: „Моля те, Света Ана, накажи жестоко тази жена, защото погуби живота на дъщеря си. Всеки твой поклонник трябва да я заплюе в лицето, ако я срещне из улиците на Росмор“.

Отец Флин се почувства много стар и изморен. Тържествено обеща да изпълни молбата й още този следобед. Приоритетно.

— Сложете я така, че всички да я виждат — подвикна му Бека на сбогуване.

— На лично място, Бека, не се безпокой — обеща той.

Като излезе от стаята, една от надзирателките — Кейт — го потупа по рамото.

— Постъпихте много добре, че не я разстроихте, отче.

— Знаеш, че ще изхвърля това нещо, нали?

— Разбира се. Но по-добре го изгорете, като се приберете у дома, защото тук някой може да го види.

Брайън Флин прибра снимката в портфейла до чека, получен тази сутрин от Лондон. Някаква жена — Хелън Харис — го завещаваше в знак на благодарност към Света Ана, която преди двадесет и три години й помогнала да се сдобие благополучно с дете. Предоставяла на свещеника да прецени как да оползотвори дарението в чест на светицата.

Седна на една от дървените пейки, за да изчака Лили Райън и се замисли за ролята на духовенството в съвременното общество. Така и не стигна до някакво задоволително заключение. Лили и Донал излязоха от стаята за посетители.

— Всичко наред ли е? — попита ги нетърпеливо и се ядоса на себе си, че е изтърсил такъв глупав въпрос. Как ще е наред, при положение че главата на семейството лежи в затвора за домашно насилие, а първородната им дъщеря е изчезнала преди почти четвърт век?

Но за негова изненада Лили кимна, сякаш въпросът му е съвсем уместен.

— Да, отче. Сега разбирам колко слаб човек е той. Преди не го осъзнавах. Беше едър и силен, биеше ме. Но дълбоко в себе си е изплашен и неуверен.

— Мама съзнава, че въпреки своето прозрение и прошката, която даде на татко, властите няма да го оправдаят и да му позволят да се прибере у дома. Ще трябва да изтърпи наказанието си — уточни синът й.

— Да. И Донал постъпи много добре. Макар и не съвсем искрено, но заради мен се насили и се ръкува с баща си. Пожела му смелост.

Измореното лице на Лили вече не изглеждаше така измъчено.

— Значи мислите, че имаме напредък?

— Изненадващ — с оглед на ситуацията — прецени Донал.

— За повече не бихме могли да мечтаем — допълни отец Флин.

 

 

Клеър заведе ученичките си в галерия „Хартфелт“, за да поработят върху един проект. Емър — директорката — й беше приятелка. Седнаха да пийнат кафе, докато момичетата се разхождаха из залите и се опитваха да отговорят на въпросите от теста.

На Емър й предстоеше сватба с канадец на име Кен. Била влюбена в него отдавна, но нямала кой знае какви очаквания. И тогава, като гръм от ясно небе, той се появил с букет цветя и всичко тръгнало като по вода.

Отец Флин обещал да попретупа церемонията. Според Емър свещеникът бил на седмото небе, че в наши дни все пак се намират младоженци, при това хетеросексуални, които се сещат за църквата и затова бил готов на всичко.

— Той е бяла врана.

— Права си. Той ли ви венча с Неди?

— Не, каноникът, но той му помагаше и го връщаше в руслото, когато се отплесваше в друга посока…

— Тези дни често срещам Неди, явно има работа в някакъв офис близо до Кен, в бившата мелница.

— Неди има делови срещи?

— Така предполагам. Видях го днес, когато носех обеда на Кен в службата. А и вчера се засякохме.

Клеър млъкна. Неди не бе споменавал за никакви бизнесдела. Студена буца заседна в гърлото й. Невъзможно. Неди не е такъв човек.

Емър отгатна мислите й.

— Сигурно греша.

Клеър не отговори.

— Искам да кажа, че там има само офиси, малки апартаменти под наем. Не става дума за частни квартири или нещо от сорта. Изключено е, Клеър. Неди не е такъв човек. Та той те боготвори!

— Момичетата поогледаха достатъчно — обяви Клеър с нехарактерно приглушен глас.

— Не си прави прибързани изводи… знаеш какви са мъжете — помоли я Емър.

Клеър ги познаваше по-добре от всички в Росмор.

— Хайде, деца, не се размотавайте — викна им тя с тон, нетърпящ възражение.

Тъкмо влизаше в колата, когато зърна Кейтъл Чеймбърс. Той се ръкува сърдечно с нея.

— Сигурно с Неди имате големи планове за фермата.

— Съвсем не, Кейтъл, все още не е ясно дали шосето ще мине през земята ни.

— Защо тогава са ви тези експерти с огромни хонорари?

— За пръв път чувам такова нещо.

— Или съм разбрал неправилно? Но си наясно, че имате големи заеми, нали?

По кръглото лице на Кейтъл се изписа тревога.

— Големи заеми ли? А, да, да, зная…

Всеки би се досетил по тона й, че няма ни най-малка представа.

Навремето Неди й се виждаше нереално добър. Изглежда е имала право.

Прибра се и завари свекъра си да дреме на верандата, отпуснат в големия люлеещ се стол. Върху коленете му бе метнато топло одеяло. Това място й даваше приют, сигурност и спокойствие. Досега.

Неди седеше пред купчина документи, натрупани на кухненската маса.

— Имам да ти казвам нещо важно, Неди.

— Аз също, Клеър.

 

 

Джуди отстъпи назад, за да огледа в цялата й прелест новата табела на вестникарския магазин на Слатъри. Изглеждаше великолепно.

— Сигурно още известно време ще продължат по навик да ме наричат Скънк — притеснено отбеляза той.

— Е, времето е пред нас.

— Ще поостанеш още тук, нали? — попита я Себастиан Слатъри от върха на стълбата.

— Да, сама съм си шеф, но не съм червива с пари и не мога още дълго да плащам за хотел.

— Защо не се преместиш при майка си? — предложи новоизлюпеният Себастиан.

— Ако отседна при нея, ще я намерят със забит в тялото й кухненски нож.

Джуди се познаваше твърде добре.

— А при Кити?

— Виж по-горе. С тях мога да общувам само за кратко.

— А какво ще кажеш да дойдеш при мен? Да живееш тук, над магазина, докато… докато…

— Докато какво, Себастиан?

— Докато се оженим и си намерим по-приятен дом…

— Мислиш да се женим? Та ние почти не се познаваме.

— Надявам се — отговори Себастиан, смъквайки се по стълбата.

— Добре. Ще се пренеса още тази вечер.

— Ами… ще трябва да ти разчистя една стая…

— Искаш да кажеш, че няма да спим в едно легло? В твоята стая? — развика се тя от другия край на тротоара за радост на минувачите.

— Твоят брат, онзи шаман, ще ме дамгоса като олицетворение на греха, ако го направим.

— Не ставай смешен, Себастиан. Брайън ще се радва, че сме щастливи. Не би си позволил да те вини. А и от години не ходиш на църква.

 

 

Брайън Флин се изненада, когато пред него се изправи Честър Ковач — едрият американец, който финансира построяването на здравния център „Дани ОʼНийл“ в Дуун.

— Идвам с молба да ни венчаете — мен и Хана Харти — без много шум и церемониалност…

— Разбира се. Поздравявам ви най-сърдечно. Но защо не се венчаете в Дуун? За тамошната енория отговаря отец Мърфи.

— Не. Защото ще трябва да поканим целия град. На възраст сме и не искаме да вдигаме много шум. А и заради доктор Дърмот — да не парадираме пред него. Много е сложно за обяснение…

Отец Флин познаваше доктора — дребнав, стиснат човек. Имаше представа колко е сложно.

— Просто се страхувах да не ви липсва празничност.

— О, не се притеснявайте, отче, нищо няма да ни липсва. Заминаваме на меден месец в Америка и там ще организираме голяма гощавка за много гости. После ще доведем тук майка ми. Казва се Ана, като светицата, и с нетърпение очаква да посети извора.

Отец Флин си помисли, че ще е добре да побърза, щом жената иска да го види, и прегледа бележника си, за да определи деня на венчавката.

 

 

Оповестиха решението за строежа на новото шосе, но се оказа, че Еди Флин е изчезнал безследно. Общинският съвет одобри проекта с огромно мнозинство. Консорциумът притежаваше всички ключови имоти, с изключение на фермата на Ноланови. Проектът предвиждаше шосето да мине оттам и да продължи по права линия през гората, отнасяйки извора в небитието.

Еди съобщи на съдружниците си, че да купиш земята на Неди е все едно да издърпаш близалка от ръцете на хлапе. Както и да е. Той губи. По наредбата за задължителна продажба ще му платят несравнимо по-малко. Но той винаги си е бил малоумен. Проблемът бе, че Еди изчезна, без да се отчете.

На Кити и децата не им направи особено впечатление. Наоми обаче се притесни много. Беше купила плат за булчинска и шаферска рокля. Налагаше се да поговорят. Защо постъпи така? Не й остави никакви пари, наемът за апартамента бе платен само за два месеца. Положението я влудяваше…

* * *

Лили Райън получи вест от братовчедка си, която живееше в Северна Англия. Пърл се венча за страхотен мъж — Боб, имаха си две пораснали деца. Случило им се нещо чудесно. Децата им, които доскоро се държали доста хладно и дистанцирано, сякаш се срамували от тях, се променили — станали много мили. Пърл винаги й пишеше откровено, без да се преструва и да си придава важност. Питаше я дали могат да им дойдат на гости в Росмор. Да им отговори честно, защото не искат да я затрудняват.

Лили седна и й разказа всичко — за присъдата на Ейдън, как не успя да преодолее случилото се и как, макар да е агресивен, той всъщност е слаб. Ще остане в затвора още година и половина. Но тя ще се радва да ги види. Почувства се много по-добре, щом изпрати писмото. Сякаш е трябвало да опише всичко на лист хартия, за да го проумее. Написа, че двете с Пърл ще посетят извора на Света Ана, за да си припомнят добрите стари времена.

* * *

Клеър и Неди седнаха един срещу друг. Клеър дори не погледна документите, разхвърляни по масата. Възнамеряваше това да е първият и последният й скандал с Неди Нолан. И то точно в деня, когато се канеше да му съобщи, че цикълът й закъснява с три седмици и може би най-сетне е бременна. Твърде късно.

Неди подхвана тихо.

— Днес са гласували строежа на шосето, Клеър. Както предполагахме, ще минава точно през земята ни, нагоре към гората.

— Очаквахме го, но ти отказа на Еди Флин да продаваш и то точно когато явно се нуждаеш от пари повече от всеки друг — отговори му студено Клеър.

— Не можех да го направя. Нямаше да имам последната дума — обясни й той като на малко дете.

— И сега няма да те питат. Само ще ти платят по-малко…

— Не е така, Клеър. Нали имаме всичко това! — той посочи документите и картите върху кухненската маса.

— Това?

— Съветвах се с експерти, начертаха алтернативен проект за маршрут, който няма да унищожи извора на Света Ана. Наех инженери, архитекти, експерти по качеството. Струва цяло състояние. Наложи се да искам голям заем от Кейтъл Чеймбърс и той ме мисли за наркоман, комарджия или нещо подобно.

Изведнъж тя разбра, че парите не са отивали за малко любовно гнезденце в преустроените мелници. Облекчението й се превърна в гняв.

— А защо не каза — нито на тях, нито на мен, за бога?

— Трябваше да го правя тихомълком, да си уговарям срещи на тайни места.

— В някогашната мелница ли? — предположи тя.

Неди се засмя притеснено.

— А аз си мислех, че никой не ме е забелязал!

Потупа я по ръката и я целуна по пръстите, както обичаше да прави. Ядът й се изпари. Изпитваше само облекчение при мисълта, че още я обича. Чак сега осъзна колко се страхува да не го изгуби.

— Ще проработи ли планът ти, Неди? — меко попита тя.

Съпругът й бе наел всичките тези хора да му изготвят планове и експертизи. Невероятно!

— Мисля, че да — спокойно отговори той. — Наех и експерт по връзки с обществеността, за да ни научи как да спечелим обществото за своята кауза. Ще ни изпрати — на нас двамата — човек, който ще ни съветва как да се държим на екрана.

— На телевизионния екран?

— Ще има голямо публицистично предаване и ако не възразяваш, ще участваме в дебат с предприемачите.

— Ще се справим ли? — поколеба се Клеър.

— Разбира се. Ще им обясним колко много хора са благодарни на Света Ана за извора. Сега няма как да възразят.

— Но, Неди, нима не можехме да направим същото и без всичките тези експерти?

— Не, точно това ми е мисълта — въодушевено възрази Неди. — Иначе щяхме да изглеждаме като старомодни религиозни фанатици, които застават на пътя на прогреса. Щяхме да се влеем в редиците на старите традиционалисти, вперили поглед назад към миналото, възправени срещу хората с модерно виждане, които искат страната ни да напредва за доброто на всички…

— А сега?

— Сега разполагаме с напълно осъществим алтернативен план. И сме платили за него със собствени средства, отказвайки офертите на разните консорциуми.

Кимна към малкия дъбов шкаф.

— Всички документи са там. Ще им докажем, че казваме истината и зад начинанието ни стоят наши пари.

— И откъде ще мине шосето?

Наведоха се над картата. Той галеше с ръка косите й, а с другата й сочеше маршрута — шосето пак ще мине през тяхната ферма, но след това ще заобиколи обширно пространство от гората, в чийто център се намира изворът. Наблизо ще се построи голям паркинг и малка отбивка от околовръстното, та посетителите да отиват направо там, без да преминават през града. А местните ще използват пътя през гората както преди.

Клеър го погледна възхитено. Може би планът наистина щеше да се осъществи. Управляващите се готвят за избори, местната власт ще се побои да не я обвинят в корупция и ще се възползва от шанса да избегне назряващата конфронтация. Неди предлага на всички съвършен изход от ситуацията.

— Защо не сподели с мен?

— Искаше ми се, но ти изглеждаш толкова изморена, всеки ден преподаваш на децата. А аз си стоя вкъщи. Животът ми е много по-лек.

Тя се огледа — къщата блестеше. Не е никак лесно, знаеше го от собствен опит. Но Неди никога не се оплакваше.

— Нали и ти имаш да ми казваш нещо. Какво е то?

Съобщи му, че вероятно е бременна. Неди скочи и я сграбчи в прегръдките си.

— Днес ходих на извора. Зная, че е глупаво, но разказах на светицата, колко много копнеем за дете и двамата — прошепна той в косите й.

— Е, трябва да върне жеста на човека, който спаси светилището й.

Марти Нолан ги свари така — притиснати един в друг.

— Пристигна отец Флин. Не сте му отворили и дойдох да видя дали сте добре — обясни той, ядосан, задето са го вдигнали от удобния стол.

Пиеха чай и ядяха домашни бисквитки, а птиците се събираха в гнездата си по дърветата, преди да падне нощта. Слънцето се спускаше надолу към гората, която Неди Нолан спаси.

Отец Флин знаеше, че сестра му Джуди е там, за да благодари на светицата, понеже толкова бързо изпълни молбата й.

В падащия здрач Неди Нолан му разказваше своите планове.

Възнамерявал да купи къща по-близо до Росмор. Ако пожелаят, майката на отец Флин и старият каноник могат да се преместят при него. Няма да живеят далеч от града, харесал едно място с голяма градина, което ще допадне на отец Касиди. А Неди ще поеме грижите за тях.

А ако случайно се сдобият с дете, ще гледа и него. Хубаво е за възрастните да чуват детска глъчка край себе си.

За пръв път отец Флин не намираше думи. Складът от удобни безсмислени клишета, който пазеше така ревниво, явно се бе изчерпал.

Погледна към добрия, чист човек срещу себе си. За пръв път от много време видя смисъл в живота, който напоследък му изглеждаше толкова объркан и противоречив.

Погледна към смрачаващата се гора. Нищо чудно, че толкова я почитат — чула е хиляди гласове и е отговорила на безброй копнежи.