Мейв Бинчи
Изворът на Света Ана (4)

Част 1 — Вера

Още с прочитането на рекламата „Екскурзия за необвързани — забавления, море, слънце и отмора“ — разбрах, че отговаря напълно на желанията ми.

В Асоциацията на активните пенсионери бяха твърде мудни, а в групата за поддържане на сърдечния тонус реагираха много надменно. В кръжока по градинарство за третата възраст пък се отнесоха категорично враждебно. Но най-възмутено реагираха братовчедите ми в Росмор. Според тях тези екскурзии са само за млади, невъзпитани младежи, които най-вероятно ще правят секс още в самолета, а през следващите дни ще са непрекъснато пияни.

Но нима в рекламата се споменаваше нещо подобно? Съвсем не.

Платих депозита от двеста евро, а когато изпратиха фактурата — останалото. Никой не се поинтересува от възрастта ми. Добър ход. Аз също не ги попитах за възрастта им. Появих се на летището с жълто-виолетова значка с надпис: „Екскурзия за необвързани“. Точно такава бях — необвързана.

Лесно бих могла да се омъжа за Джералд, а вероятно и за Кевин. Ала Джералд бе твърде глупав, така че му отказах. А жена му — онази, която прие — се смахна леко от ужасната скука. Не се опитах да съблазня Кевин, защото на него не можеше да се разчита. Не бих имала и минута спокойствие.

Никога не съм съжалявала, че останах сама. Нито за миг; с едно изключение — от време на време през почивните дни.

Трябва да доплащам за стая само с едно легло; в ресторантите ме настаняват на сбутана масичка, далеч от очите на останалите посетители. Чувствам се малко самотно, че нямам с кого да си поговоря, да се посмея над случките от деня. Затова бях очарована да попадна на екскурзия, предлагаща ми точно това, от което се нуждая.

На летището видях доста значки като моята и наистина спътниците ми изглеждаха много млади, разликата във възрастта ни беше поне четиридесет години. Но може би все още не забелязвах всички. Надявах се връстниците ми да се появят по-късно.

Това така и не стана. На опашката за проверка на багажа ми хвърляха странни погледи. Не ми се случваше за пръв път. Жена над шейсетте, в джинси и с огромна шапка с периферия, често кара хората да се обръщат след нея. Просто за да се уверят дали не си въобразяват, че под памучната цветна капела и над спретнатите джинси се мъдри осеяно с бръчки лице.

Момичето на гишето ме попита сигурна ли съм, че съм избрала правилната екскурзия. Обясних й, че наистина съм неомъжена и очаквам с нетърпение да потеглим. В самолета хората от групата започнаха да се запознават. Присъединих се и аз.

— Казвам се Вера — представих се аз и се здрависах със седящите около мен. Бяха приятни младежи — Глен, Шарън, Тод и Алма. Никой от тях не бе ходил на подобна почивка дотогава. Също като мен, значи помежду ни имаше поне едно общо нещо.

— Къде ходи миналата година, Вера? — попита ме Глен.

Разказах им за туристическата обиколка на Уелс, организирана от Асоциацията на активните пенсионери. Споменах как преди две години обиколих Шотландия с автобус заедно с групата за поддържане на сърдечния тонус. Този път планирах посещение на Корнуол и проекта „Райска градина“ с класа по градинарство за третата възраст, но попаднах на гореспоменатата реклама и реших, че тя ми предлага всичко, което искам.

Шарън, симпатично момиче с прекрасна усмивка, ме попита имам ли близки у дома.

— Не — тъжно обясних аз. — Не съм се омъжвала, едно дете съм. Но имам много приятели. И свободно време да се виждам с тях, защото вече се пенсионирах.

Тод попита откъде съм. Казах му, че живея в Дъблин, но съм родена в Росмор — едва ли го бяха чували. Оказа се обаче, че всички го знаят.

По телевизията давали документален филм за градчето. Видели „страхотния извор на желанията“, както го нарекоха, който изпълнява всичките ти молби. Алма предложи да отидем на екскурзия там, вместо в Италия: „Представете си, че този свят извор изпълни желанията ни!“. Помислих си дали да им обясня, че изворът всъщност не е свят, а го има още от времето преди Свети Патрик да стъпи в Ирландия. Но реших, че е погрешно младите да се товарят с твърде много информация.

Глен се поинтересува дали съм посещавала Италия преди. Разказах им по малко за Рим, Флоренция и Венеция, но уточних, че никога не съм ходила в Белла Аврора — градчето, към което пътуваме. Не бях чувала за него, преди да ми изпратят брошурата, където пишеше, че е пълно със забележителности. Нямах търпение да ги видя.

— Главно клубове — уточни Алма.

Нейна приятелка ходила там миналата година, било великолепно — отцепвали денонощно. „Отцепвали“? Думата ме хвърли в недоумение, но не го показах. Младежите се дразнят, ако покажете смущение.

— Звучи чудесно — усмихнах се широко аз и сякаш, освен ако не си въобразявах, интересът им към мен нарасна.

Пристигнахме на летището и си взехме багажа. После две полуголи момичета с виолетово жълти бикини отметнаха имената ни в тефтерчетата си и ни качиха на автобуса. На път за Белла Аврора минахме през няколко големи курорта. С огромни, светли, белоцветни хотели с изглед към морето, редици от кафенета, пицарии, лавки за сладолед, барове. Белла Аврора изглеждаше по същия начин.

Недоумявах къде са забележителностите. Но аз никога не започвам да хленча предварително. Не проумявах и как ще се наслаждавам на спокойствие, след като отвсякъде гърми музика. Но е глупаво да търсиш недостатъци, още преди да си се настанил. Като че ли нямаше и много свободно място за забавления — плажът изглеждаше претъпкан. Но да не прибързваме. Бяха ни обещали веселба и несъмнено щяхме да си я получим.

Нови три момичета с оскъдно облекло и тефтерчета ни чакаха пред хотела, за да ни разпределят по стаите. Дадоха ни половин час да си разопаковаме багажа и след това ни поканиха на коктейл за добре дошли край басейна.

Окачих си дрехите, взех душ, сложих хубава чиста тениска и джинсите и слязох долу.

За моя изненада повечето от спътниците ми се бяха разсъблекли подобно на екскурзоводките. Мнозинството бяха доста бели, но някои — като Алма и Шарън — бяха ходили на солариум. Шарън изглеждаше великолепно — все едно е хавайка. Двете сякаш бяха прекарали тук няколко седмици.

Сервираха ни някакъв плодов пунш — вкусен и освежаващ. Бяхме много ожаднели от жегата и от пътуването. Екскурзоводките ни разказаха за предстоящите интересни неща. По-скоро ни изчетоха списък от клубове, които отваряли в полунощ, били много оживени и страхотни и предлагали какви ли не атракции. Почувствах се странно — сякаш басейнът започна да отплува нанякъде. Полегнах за малко и затворих очи.

Когато се събудих, се беше смрачило. Останалите танцуваха край басейна под звуците на силна музика.

Тод лежеше на един от ракитените шезлонги до мен.

— Бая водка бяха сложили в този пунш — обади се той одобрително.

Водка? По обед в тази жега бях пила водка?

— Бива си те, Вера, можеш да носиш — отбеляза Глен, подпрял глава с ръце. — Харесвам жени, които държат на пиене. Аз лично смятам да се поразходя. Ще се видим на вечеря…

Вечеря? Мислех, че съм я проспала и вече е време за сън. Но храната май щеше да ми дойде добре.

Трапезарията бе украсена с книжни цветя. Насядахме по масите както пожелаем. Настаних се до Шарън, която беше мрачна и нямаше апетит. Сподели, че харесва Глен, но той сякаш не я забелязва. Обърнал й внимание само прекалено шумният Тод, ала той припаднал по време на коктейла. Животът е труден, нали?

Съгласих се с нея, но й обърнах внимание, че е твърде рано и едва ли е най-добре да се ангажира с някого още отсега. Тя се разведри и изяде огромна порция.

Малко след полунощ те хукнаха към един от интересните клубове надолу по алеята, а аз си легнах и май отново загубих свяст.

На следващата сутрин слязох долу и преплувах три дължини в басейна. Почувствах се значително по-добре. Огледах се за някой от новите ми приятели, но никой не се появи. Върнах се до басейна и се зачетох в една книга. По принцип бих се поразходила, за да открия стара църква или музей, не исках обаче необвързаните да сметнат, че страня от тях. И така, чаках ли, чаках, но никой не се появяваше.

Рекох си, че сигурно са организирали нещо много интересно, а аз съм го пропуснала, когато вчера ми се замая главата от водката в плодовия пунш. Една от оскъдно облечените екскурзоводки ни даде визитната си картичка в случай че възникне проблем. Звъннах й и я попитах дали не съм проспала нещо вълнуващо.

Гласът на момичето прозвуча притеснено, почти раздразнено, задето го будят толкова рано. Рано ли? Наближаваше пладне. Бях на крак от осем. Не, разбира се, за сутринта не са планирали нищо, обясни тя. Хората не искали сутрешни мероприятия. След два и половина ще сервират обяд от морски дарове, после ще има водно поло. Било записано на дъската за съобщения в хотела. И ме помоли да я извиня — трябвало да се наспи.

Не ми оставаше друго, освен да си дочета книгата и да чакам обяда от морски дарове. Към три часа спътниците ми започнаха да се появяват, все още изморени и замаяни. Изпиха средно по три чаши черно кафе и по някой портокалов сок, което най-вероятно се брои за закуска. След това минаха на охладена бира и изядоха купища скариди, сепии и миди. И като по чудо събраха достатъчно енергия за играта на водно поло. Не мисля, че следваха някакви правила. Целта по-скоро беше да се смъкват горнищата на банските на момичетата.

Наблюдавах ги известно време и заявих, че два часа след хранене не предприемам физически усилия. В добрите стари времена имахме такъв обичай. Те ме слушаха заинтригувано, сякаш им съобщавам новини от планетата Марс.

Шарън ми се похвали, че Глен вече я ухажва малко и това е страхотно. Излязла съм права — трябвало да поизчака. Тод смяташе Шарън за досадна фльорца, а Алма мислеше, че Тод е божествен. Глен намираше екскурзията за възхитителна и ме попита дали и на мен ми харесва. И понеже съм възпитана да се държа учтиво и да казвам, че съм възхитена, дори и да не е така, му отвърнах, че съм във възторг.

Всъщност обаче, не ми се виждаше много интересно и се чувствах старичка за техните забавления. Все пак имаше море, слънце и приятни хора, с които да деля трапезата. Докато те се занимаваха с така нареченото поло, аз отидох да купя картички и ги изпратих на приятелите си от Асоциацията на активните пенсионери, на братовчедите си в Росмор, на групата по градинарство за хора от третата възраст и на класа за поддържане на сърдечния тонус. Написах им, че тук е чудесно. В основни линии бе точно така.

На втората вечер внимателно проучих плодовия пунш, а Шарън ми довери, че Глен иска да продължат да се виждат и след като се върнем у дома. Тод каза, че Шарън е досадница, Алма пък твърдеше, че Тод е толкова шумен, защото досега никой не го разбирал. Всички вкупом се отправиха към следващия готин клуб, а аз — към леглото.

Дадох си сметка, че разполагам с цялата сутрин, за да се забавлявам посвоему. Нямаше да липсвам на никого чак до бюфета с морски дарове в три следобед. Отидох в музея на Стария град, който се оказа прекрасен. Видях хотел в старинен стил, коренно различен от останалите по крайбрежието на Белла Аврора — до един шумни, претъпкани с полуголи хора. Затова реших да вляза и да изпия чаша кафе.

Сервираха го в голяма сенчеста градина. Ето място по мой вкус, но тук щях да се чувствам самотна. И нямаше да споделям живота на другите, както правех с групата на моите необвързани екскурзианти.

В градината се натъкнах на възрастен мъж със слънчобран, който рисуваше графика. Кимна ми елегантно и аз отвърнах на поздрава му подобаващо изящно или поне така се надявах. Двете денонощия, прекарани сред необуздани младежи, бяха променили говора ми, дори мисленето ми. Той се приближи и ми показа картината.

— Как я намирате?

Отвърнах му, че е отлична и притежава ненадминато чувство за детайл. Викали му Ник, пристигнал тук преди два дни. Хотелът бил прекрасен, но твърде тих, а и всички били по двойки. Въздъхнах разбиращо — да, това е затруднявало винаги и мен. Бил вдовец, нямал деца, собствената му компания го удовлетворявала, но след като се пенсионирал не се чувствал напълно щастлив. Разказах му, че не съм се омъжвала и как заради дискриминацията на самотните пътници съм се записала в екскурзия за необвързани. Той зина от почуда.

— Не се ли организират за много по-млади от нас?

— Не беше споменато в рекламата.

Обяснението го зарадва, посмя се и заяви, че съм хубав човек.

Съобщих му, че те, естествено, спят до три следобед.

— И какво толкова правят? — зачуди се Ник.

— Честно казано, нямам представа.

Едва ли всички правеха секс цял предобед. Сигурно стоят по клубовете до късно и това ги изтощава, предположих аз. Ник пак повтори колко съм забавна и поиска разрешение да ме покани на късен обяд. Обясних му, че е време да се връщам за бюфета от морски дарове в три. Той ме потупа по ръката, сякаш бяхме стари познайници.

— Добре, но обещай ми утре сутринта да дойдеш и двамата да пообиколим наоколо, докато необвързаните си отспиват.

С удоволствие приех предложението му.

По време на късния обяд Алма сподели, че снощи двамата с Тод са си прекарали заедно и всичко било прекрасно. Не попитах какво точно означава „прекарвам си заедно“. Само кимнах възторжено. Шарън се чудеше дали ще може да се сближи лесно с Глен. Трудно й било да разбере. Давах им възможно най-добри съвети. Вместо водно поло този път имаше състезание, наречено „Мокра фланелка“. Не успях да открия голяма разлика. На вечеря Тод подхвърли, че Алма е фльорца, а Глен не забелязваше нищо друго, освен полуголите екскурзоводки. Тръгнаха към друг клуб, а аз — към леглото, където слушах музиката, долитаща от всички краища на Белла Аврора.

Очаквах с нетърпение срещата с Ник на следния ден. Оттам насетне дните потекоха в приятен лек ритъм.

Двамата излизахме всеки ден. Понякога ходехме с автобус до различни селца из полето. На два пъти пропуснах бюфета в три, но винаги се връщах навреме за вечеря.

— Може ли някой път да дойда на вечеря? — попита ме веднъж Ник.

Досега никой не бе водил гости, затова трябваше да поискам разрешение.

— Ще си платя, разбира се, и ще донеса вино.

— Ще им кажа — уверих го за.

Една от полуголите екскурзоводки ми обясни, че по принцип не е разрешено, но в моя случай ще направят изключение. И така, поканих Ник да дойде.

— Малко съм нервен, все едно ще се запознавам със семейството ти.

Бях му разказала за Тод, Глен, Шарън и Алма и техните объркани съдби. Пред тях не бях споменавала за Ник. Когато той дойде за вечеря, Глен, вместо да се храни, целуваше една от екскурзоводките, Шарън плачеше, а Алма тръбеше наляво и надясно, че Тод е пън.

— Какво по-точно означава тази дума? — полюбопитствах аз.

— Дърво — уточни Алма, което не ми помогна особено.

Ник взе нещата в свои ръце.

— Климатът и пиенето са виновни. Отведи Глен настрани от пиячката и жегата, в някое хубаво прохладно селце, където да си поприказвате, без наоколо ви да се мяркат голотии. И всичко ще се нареди — посъветва той Шарън.

Каза на Тод да спре да се държи като задник, иначе ще се прибере у дома с пръст в устата. Разясни му, че това хубаво момиче го нарича „пън“, защото си пада по него.

Ник идваше на вечеря всяка нощ, освен последната, когато излязохме сами и обсъдихме какво ни свързва.

Той имаше малка кола, но магистралите го изнервяха; обичаше да шофира само по второстепенни улички. Предложи да ме откара до Росмор, за да му покажа прочутите тамошни гори, около които се вдига толкова шум.

— Бих могъл да се запозная с братовчедите ти — вметна предпазливо той.

— Няма да те одобрят, те не харесват никого и нищо.

Според него това било чудесно.

— За какво бихме могли да си поговорим? — попита ме той.

— Ще те подложат на кръстосан разпит. А когато изкопчат достатъчно информация, ще ти проглушат ушите с теорията си, че новото шосе е национално предателство. Ще те накарат да пращаш писма до вестниците по темата.

— А наистина ли е национално предателство?

— Съвсем не. Шосето е болезнена необходимост. Росмор прилича на паркинг, само дето не можеш нито да влезеш, нито да излезеш оттам. Трябваше да направят околовръстно още преди години.

— А какво ще стане със свещения извор?

— Езическо място за поклонение. Смята се, че около белия глог витае някакво вълшебство, фермерите никога не го секат. Чиста проба суеверие.

Според Ник аз съм изключително забавен човек. Намирал за страхотно, че в Дъблин живее само на една спирка от мен. Мечтаел си да научи нещо за градинарството, но преди смятал, че вече му е късно. Както аз винаги съм искала да рисувам, но не съм знаела откъде да започна. Да харесваш собствената си компания е добре, но да харесваш да общуваш с някой друг е още по-добре.

В деня на отпътуването Шарън и Глен се държаха за ръце, а Тод носеше куфара на Алма.

Като ни настаняваше в автобуса, екскурзоводката с оскъдното облекло ме попита дали и догодина ще се запиша в туристическа група на необвързани. Изгледах я изпод периферията на цветната си шапка и й обясних, че следващата година може би изобщо няма да отговарям на критериите за подобна група.