Михаил Филипов
Обсадата на Севастопол (54)

I

Вечерта Корнилов посети Меншиков не в двореца, а в къщичката на княза, близо до батарея номер четири. Меншиков току-що бе отдал разпореждания на генерал Киряков и неговия квартирмейстер Залески^[1] и затова бе в най-мрачно настроение и непрекъснато повтаряше на адютантите си: „Уверен съм, че Киряков отново ще обърка всичко, а не знае, че от движението на неговата дивизия зависи изхода на начинанието.“ Изобщо князът на никого, освен на своите приближени, не обясни главната същност на намеренията си. На Киряков той просто заповяда да тръгне от вечерта към Белбек с 12 батальона пехота, две батареи, два полка хусари и казаци.

Киряков присви рамене и попита:

— Какво ще заповядате да направя, ваша светлост, ако моят отряд бъде подложен на нападение?

— В случай на натиск — каза Меншиков — дръжте се дотогава, докато не ви известя, че вече съм преминал Мекензиева планина.

Киряков започна да доказва, че това е неудобно и че неприятелят лесно може да премине Белбек и да се озове в северното укрепление, преди Меншиков да успее да му застане във фланг или в тил.

Това противоречене ядоса княза, който в душата си и сам не бе уверен дали ще успее да изпълни своя план, състоящ се в това или да заобиколи настъпващия неприятел във фланг, или в случай на неуспех да отстъпи към Бахчи сарай и да остави Севастопол на произвола на съдбата.

Меншиков седеше над картата и тъй като зле познаваше местността, строеше чисто теоретически съображения. Тъкмо над тази работа го завари Корнилов.

— Вие ми възложихте отбраната на северното направление, ваша светлост — каза той на княза. — Доколкото това зависи от моите сили, ще се постарая да изпълня възложеното ми поръчение…

— Добре все пак, че не се отказвате подобно на Павел Степанович — каза Меншиков. — Аз му възложих отбраната на южната посока, а той ми каза, че на сушата нищо не разбира. Аз например също нося морски мундир, но не проумявам как може изобщо да се отделя морското дело от военното. Всеки военен е длъжен да бъде до известна степен енциклопедист.

На Корнилов не му беше до разговори на странични теми.

— Ваша светлост — прекъсна той княза. — Аз бях против потапянето на корабите, но покорявайки се на необходимостта, приведох тази мярка в изпълнение с единствената цел обаче да спася чудесното пристанище и останалия флот. Страхувам се, че и тази цел няма да бъде достигната. Ако се вярва на слуховете, вие сте дали заповед на Киряков да излезе още сега към Белбек и казват, цялата армия ще излезе оттук. Изниква въпросът: къде и защо?

— Аз вече, струва ми се, ви съобщих — каза Меншиков, — че имам пред вид една важна диверсия, подробностите за която по известни обстоятелства трябва да запазя в тайна. Ще ви оставя моряците, сапьорите и резервните батальони на тринадесета дивизия. Нима това не е достатъчно?

— Не само че не е достатъчно, ваша светлост, но, извинете, тази мярка ще бъде гибелна! Севастопол няма да устои, ако войската го изостави! Шепата моряци няма да бъде в сила да спре натиска на многочислената съюзническа армия срещу северните укрепления, а след превземането им — не ще може да се задържи и в самия град.

— Неприятелят не може да атакува северните укрепления — отговори князът. — Той ще има на фланговете си и в тила си нашата армия. Заповядвам незабавно да се сформират от корабните команди батальони за защита на града.

Князът говореше с такава увереност, че Корнилов започна да му вярва. С обичайната си енергия той се залови да сформира от командите на потопените кораби и фрегати батальони, разпредели оръдията и заповяда в краен случай, ако неприятелят се провре в северните укрепления и няма да можем повече да се задържим, да се наводни барутът в корабните крюйкамери.

Вечерта в града и на пристанището цареше оживление. Параходите и гребните съдове превозваха войска и оръдия, по главните улици на Севастопол се движеха множество войска и коли.

В Севастопол се разпространи слухът, че неприятелят на следващия ден ще атакува града. Мнозина уверяваха, че на всички жители ще бъде раздадено оръжие. Някои от жителите товареха на каруци багажа си, без да знаят ще могат ли да го откарат, тъй като се носеха слухове, че са прекъснати вече всякакви връзки със Симферопол. Командите на моряците бързо преминаваха по улиците, сменяйки излязлата от укрепленията пехота.

Княз Меншиков стоеше на графския кей и лично наблюдаваше прехвърлянето на морските батальони.

На южното направление, на така нареченото Куликовско поле, се намираха войските на Киряков, които по заповед на Меншиков трябваше да съставят авангарда.

Киряков взе със себе си само два полка пехота и толкова кавалерия и без да бърза, внимателно се придвижваше към Белбек.

Свечеряваше се. Бе дадена строга заповед да се върви без песни и да не се говори силно. Войниците мълчаха мрачно и само рядко си позволяваха да изругаят другаря, настъпил ги по петите. Офицерите си шепнеха. Никой не знаеше точно къде е неприятелят: не бе извършена абсолютно никаква рекогносцировка.

Отрядът на Киряков вече заемаше местата си и се канеше да се разположи на почивка, когато изведнъж на доста близко разстояние се чуха мелодичните звуци на заря, идващи несъмнено от неприятелския лагер.

— Неприятелят! — заговориха офицерите.

— Стой! — изкомандува Киряков. — Налево кръгом марш! — И като се обърна към своя началник-щаб Залески, добави: — Казвах на негова светлост, че така ще свърши! Дявол знае какво е това! Само ме конфузи със своите безсмислени разпореждания! Та неприятелят вече се намира на самия бряг на Белбек. Не знам защо не се виждат огньове.

Отрядът на Киряков се обърна назад и побърза след своя началник, който мина покрай редиците на войниците и отново се оказа начело. Подполковник Залески тутакси изпрати казак при Меншиков с донесение, че неприятелят е толкова близо, та е невъзможно да се изпълни заповедта на княза.