Михаил Филипов
Обсадата на Севастопол (14)

X

Цял Севастопол беше възбуден. Получи се известният манифест от девети февруари, от който стана очевидно, че Русия, продължавайки войната с Турция, се готви да скъса с две велики държави.

Четиридесетхилядното военно население на Севастопол, особено младото поколение, бе наелектризирано от тази вест. Мнозинството се отнасяше към войната с пълна увереност в предстоящите ни гръмки победи. При това само малцина действуваха подобно на Корнилов, който макар и да се стараеше с всички сили да поддържа общия подем на духа, изявил се във войската и флота, същевременно старателно изучаваше, доколкото бе възможно, силите на противника и се мъчеше да предотврати и най-малката неизправност у нас самите. Мнозинството, особено в армиите, се задоволяваше да пее патриотични песни от рода на „Ура! Ура! По пет на нож…“

В разговорите помежду си офицерите и дори генералите нито за миг не допускаха съмнението, че ние „ще натрием носовете“ на съюзниците.

Неизбежността на войната с Англия и Франция беше толкова очевидна, че макар и още необявена, на бойните кораби бе заповядано да прекратят патрулирането и скоро в Севастопол се събра почти целият Черноморски флот.

Една сутрин от площадката, извисяваща се над входа на морската библиотека, откъдето на длан се виждаше пристанището, крайбрежието и целият град, няколко флотски офицери наблюдаваха движението на корабите. Същата сутрин очакваха връщането на корвета „Андромаха“, който патрулираше близо до Сухум кале. Наистина скоро забелязаха корвета. Но след него се показа тримачтов параход, носещ бяло знаме с малки червени ъгълчета. Скоро стана ясно, че параходът е френски и явно парламентьорски. Начаса уведомиха Корнилов, който се отправи към Карантинния залив и поиска дежурната лодка — желаеше сам да води преговорите.

Лодката се оказа без платна, без оръжие, без знаме и гребците облечени твърде лошо. Корнилов побесня от гняв, разпердушини брандвахтения^[1] командир и много се зарадва, когато видя, че френският параход, без да дочака срещата, се обърна назад и скоро се скри от погледа.

— Хубаво мнение щяха да си съставят за нас тези, които може би утре ще бъдат наши неприятели! — каза Корнилов, написа тутакси с молив върху късче хартия рязка записка до вицеадмирал Нахимов и незабавно му я изпрати на кораба със своя флаг-офицер. Нахимов вече беше напълно оздравял и отговаряше за своята ескадра и за отбраната на пристанището.

Щом получи записката на Корнилов, Нахимов добродушно каза на флаг-офицера:

— Май Владимир Алексеевич както обикновено гледа твърде мрачно на нещата… Неизправности има навсякъде, но чак пък едва ли е вярно — гребците да са били, както той пише, изпокъсани…

— Наистина са лошо облечени, Павел Степанович.

— От кой кораб е лодката-с?

— От „Светослав“.

— Срамно за капитан Леонтиев^[2]… — отбеляза Нахимов. — Аз ще му кажа-с…

Сякаш напук в това време на кораба на Нахимов пристигна един от капитаните, който не обичаше особено Корнилов. Нахимов му показа записката на Корнилов. Капитанът привидно дълбоко се възмути, но не от фактите, съобщени от Корнилов, а от тона на писмото.

— Как може, Павел Степанович, простете ми откровената забележка. Вие сте герой от Синоп и освен това сте старши флагман, а Владимир Алексеевич ви пише писма, които аз не бих понесъл по отношение на себе си… Какъв началник ви е той!

Самолюбието на Нахимов беше засегнато. Той отново се обърна към флаг-офицера.

— Предайте на Владимир Алексеевич, че ще взема мерки, но за всяка неизправност на рейда отговарям аз-с — каза Нахимов, като натърти последната дума.

Флаг-офицерът се върна при Корнилов, твърдейки, че Нахимов явно се е обидил.

— Аз лично ще се обясня с Павел Степанович — каза Корнилов. — Той е човек с рядка душа, но за съжаление намират се хора, които му дрънкат в ушите всякакви глупости… Трябва да се грижим за работата, а не кой кого е обидил… Почакайте, ние ей сега ще удовлетворим самолюбието на Павел Степанович. Незабавно идете при него и го помолете да ми предаде съставеното от него разписание за реда на заниманията на кораба. Аз ще обявя това разписание със заповед за ръководство и на моята ескадра и с това ще покажа на Павел Степанович колко дълбоко уважавам неговите познания по морско дело.

Корнилов не се излъга. Нахимов бе напълно удовлетворен и още същата вечер посети своя стар приятел у дома му — да си поговорят и заедно да изпият бутилка марсала в знак на пълно помирение. По онова време семейството на Корнилов живееше в Севастопол и Нахимов го приемаха като близък човек. Павел Степанович изобщо избягваше и дори мразеше жените, но в компанията на съпругата на Корнилов се чувствуваше като у дома си.