Михаил Филипов
Обсадата на Севастопол (12)

VIII

От януари 1854 година за Лихачов започна в пълния смисъл на думата походен живот. След унищожаването на турската ескадра край Синоп за флота не се предвиждаше никаква сериозна морска операция — интересът към войната се съсредоточи върху действията или по-точно бездействието на Дунавската армия. Севастополци живо се интересуваха от успеха на руското оръжие на Дунава и четяха във вестниците гръмките патриотични статии и в същото време те отлично разбираха онова, което още не искаха да проумеят някои петербургски дипломати, а именно — неизбежната война с Англия и Франция. Още много преди да обявим война на съюзените държави, такива хора като Владимир Алексеевич Корнилов не щадяха сили, за да направят Севастопол непристъпен откъм морето.

Корабът „Три светители“, на който служеше Лихачов, стоеше заедно със „Силистра“ и „Константин“ до входа на Южния залив, по чийто западен бряг амфитеатрално е разположен цял Севастопол, докато от другата страна се намират морските казарми, а зад тях — Корабната махала. Корабът „Три светители“ стоеше до носа точно срещу Павловската батарея. Целият южен залив бе гъсто осеян с военни платноходи и параходи с различни имена. Гората от мачти и комините на параходите придаваха на залива твърде внушителен вид. На Главния рейд, по-изложен на действието на ветровете, големите кораби стояха в дъното зад залива Килен дере. На кораба „Три светители“, както и на някои други, бе заповядано винаги да са в бойна готовност и затова матросите и офицерите продължаваха да живеят на кораба и само понякога слизаха на брега. Много ясно е, че младите офицери, на които им омръзна да живеят на кораба пред очите на целия град, се възползваха от всеки удобен случай, за да измолят разрешение за отпуск и независимо от късното годишно време често устройваха разходки с госпожици на леки катери под предлог да погледат потъналия от получените пробойни, намиращ се почти до Адмиралтейството, пленен турски кораб „Перваз-Бахри“, преименуван в „Корнилов“, и под други подобни предлози. Но тези развлечения представляваха само минутен отдих от работата. След Синопския бой се изискваше много, за да се приведат корабите в пълна бойна готовност; командирите на улучените кораби се стараеха да изпреварят другарите си и колкото се може по-скоро да приготвят своите кораби за нови подвизи.

Скоро всичко прие предишния блестящ, почти празничен вид. Палубите независимо от честото лошо време бяха безукорно чисти; всяка медна скоба лъщеше не по-зле от войнишко копче, с една дума флотът имаше не само страшен, но и празничен вид.

Почти целият Черноморски флот бе налице, освен няколко кораба, патрулиращи край бреговете на Кавказ, за да вдъхват страх на планинците, които биха могли да окажат съдействие на турците.

Корабът „Три светители“ през декември все още нямаше мачта; в края на януари той стоеше на мястото си готов всеки миг да тръгне в поход. Никога моряците не са се развличали така, както в ония редки дни, когато им се удаваше да видят военните съдове на своите бъдещи врагове. За пръв път това се случи на Коледа, 25 декември 1853 г.

Беше навъсен зимен ден. Гъста мъгла се стелеше над Големия рейд и от телеграфа, откъдето наблюдаваха движението на корабите, едва различаваха съдовете, намиращи се на рейд. Изведнъж от Николаевската батарея се чуха три изстрела. Оказа се, че е пристигнал с послания от Константинопол английският параход „Ретрибюшън“ и без да се смущава от военното време, се опитваше да проникне в пристанището с очевидната цел да го разгледа. Изстрелите спряха дръзкия англичанин. В морето бе изпратен наш параход да приеме известията. Англичанинът даде салют, ние му отговорихме и любознателният параход, тогава все още на „неутрална“ държава, се скри в морето.

Скоро след това незначително произшествие на Корнилов му възложиха да командува целия флот, а всъщност и самото пристанище, макар победителят при Синоп, Нахимов, да бе по-старши по чин, а официален командир на пристанището се смяташе вицеадмирал Станюкович.

Ето как стана това: Корнилов за съвсем кратко време успя да се превърне в дясна ръка на княз Александър Сергеевич Меншиков, главен началник на сухопътните и морски сили в Крим. Към края на годината Нахимов започна да боледува и във връзка с неговото заболяване Меншиков възложи на Корнилов целия флот; що се отнася до стареца Станюкович, той не можеше и да мисли да съперничи на вечно дейния, неуморен Корнилов.