Джон Варли
Титан (25)

ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА

Когато почувства, че властта на Гея отслабва Океан изпадна в мрачно настроение и се замисли за около 10 000 години. През това време тя все още можеше да унищожи тази току що начеваща независимост, така старателно прикривана от него. Недоволството му нарастваше непрекъснато.

Защо трябваше точно той да е в тъмнината? Защо трябваше точно той, най-могъщият от океаните вечно да е покрит с лед? Животът в неприветливите сурови земи, които притежаваше бе осакатен и уродлив. Много от децата му биха загинали, ако се покажеха на дневна светлина. С какво Хиперион бе по-добър от него, за да бъде толкова плодороден и светъл.

Тихо и бавно, по няколко метра на ден, Океан успя да протегне под земята един нерв до Рея и установи директен контакт. След като си поговориха обаче, той разбра, че семето на безумието е поникнало в нея и обърна очите си на запад с намерението да открие по-надежден съюзник.

Мнемозина не ставаше за нищо. Беше опустошена физически и емоционално и постоянно скърбеше за загубата на буйната си растителност. Опита се внимателно да възбуди в тази нещастница ненавист към Гея, но тъй като не можа да проникне в дълбините на нейната депресия продължи да прокарва тунела по-нататък.

След Мнемозина се простираше нощната зона на Кронус. Тук властта на Гея бе непоклатима. Сателитният мозък, който управляваше тези територии бе все още здраво свързан с главният и не беше успял да развие собствено съзнание.

Океан продължи движението си на запад. Без напълно да го съзнава той прокарваше комуникационната мрежа, която в бъдеще щеше да съедини шестте непокорни зони.

Най-верният си и мощен съюзник откри в лицето на Япет. Ако двамата бяха разположени в съседство един до друг, то биха могли да отхвърлят властта на Гея, защото тактиката, която разработиха предполагаше близко съюзническо взаимодействие. Поради тази причина засега можеха само да кроят планове и да се поддържат взаимно. Наложи се да се върне обратно и да заздрави съюза си с Рея.

Бунтът започна някъде по времето, когато на Земята египтяните строяха пирамидите. Без да предупреди, Океан спря потока на охлаждащите флуиди, които преминаваха през могъщото му тяло и циркулираха в носещите кабели, контролирани от него. В най-отдалечения източен край на морето, покриващо по-голямата част от замръзналата зона той управляваше две речни помпи — огромни трикамерни мускули, с помощта на които водите на Офион се прехвърляха нагоре към Западен Хиперион. Океан преустанови мощните пулсации на помпите, а Рея на изток направи същото с петте помпи, снабдяващи с вода планинските вериги в собствената й земя. Освен това тя ускори действието на съоръженията, които изпомпваха вода от Хиперион. Затворен от запад и изсмукван от изток той започна да вехне.

След няколко дни, Офион престана да тече.

 

 

— Научих това от Рея — продължи Богинята. — Бях разбрала, че губя контрола над периферните мозъци, но тъй като никой от тях дотогава не се бе оплаквал, не можех да си представя, че съществува някакво недоволство.

Докато Гея им разказваше за бунта на Океан в помещението постепенно бе станало по-тъмно. Повечето от луминисцентните панели на пода бяха угаснали. Тези, които все още оставаха да светят излъчваха мъждукащо оранжево сияние. Стените на стаята се бяха отдръпнали в полумрака.

— Знаех, че трябва да направя нещо. Той бе започнал да разрушава цели екосистеми и сигурно щяха да минат хиляди години преди отново да ги възстановя.

— И какво направи? — прошепна Габи, а Чироко скочи възбудено на крака, хипнотизирана от тихия глас на Гея.

Тя протегна ръка и бавно я сви в юмрук.

— Сгърчих се.

 

 

В продължение на 3 000 000 гидини огромният кръгъл мускул бе застинал неподвижно, изпаднал в латентно състояние. Бе използван само веднъж, за една единствена функция — свивайки се в центъра да формира главината и да изтегли спиците след себе си веднага след като Титанът се роди. Цялата система от носещи кабели бе свързана с него, с тази мощна опора, която поддържаше целостта на света, наречен Гея.

Внезапно мускулът трепна и се сви от едната страна.

Милиони тонове лед и скали подскочиха във въздуха.

Десет хиляди квадратни километра от повърхността на Океан се издигнаха нагоре, подобно на скоростен асансьор. Замръзналото море се превърна в обширно блато покрито с кубчета лед, големи колкото жилищни квартали. Навсякъде по Гея нишките на кабелите започнаха да се разнищват и късат като изгнили въжета, шибайки земята под тях.

Мускулът се отпусна.

За един кратък момент безтегловността се възцари в Океан. Гигантски ледени плочи плуваха в небето като снежинки, превъртайки се бавно под напора на урагана, който започна да духа откъм главината. Когато Океан се спусна на мястото си, петнадесетте кабела се изпънаха като струни и затрептяха, издавайки неописуеми звуци, които завладяха света, сливайки се в смъртоносен химн, възпяващ отмъщението на Богинята. Мощта на звуковата енергия бе толкова голяма, че оголи горните десет метра от почвата на съседните зони, превръщайки я в прах. От всички страни завилняха бесни вихрушки и разнесоха прахта по цялото колело, обикаляйки го десетина пъти преди яростта им да стихне.

Като ръка, която стиска гумена топка мускулът в главината се свиваше и разпускаше многократно в двудневен ритъм, причинявайки силни вибрации по цялата Гея.

Тя си беше приготвила и още един трик, но изчакваше докато катаклизмът съдере от Океан всичко, оставяйки му само голи скали. Имаше още шест мускула, които управляваха спиците и сега сгъна един от тях.

Спицата, която бе разположена над Океан трепна и се сви до половината от нормалния си диаметър. Лишени дълго време от води дърветата бяха изсъхнали като прахан. Блъскайки се едно в друго те започнаха да се чупят, отделяйки се от плътта на Гея и да падат надолу в бездната.

Някъде на половината път до дъното избухнаха в пламъци.

Океан се превърна в огнен ад.

 

 

— Исках да го изгоря това копеле — изсъска Богинята. — Исках да го дамгосам веднъж завинаги.

Чироко се изкашля, протегна ръка и взе чашата си, която стърчеше забравена на масата. Ледените кубчета изтракаха тревожно в настъпилата тишина.

— Беше твърде хитър и потаен, но успях да му внуша страх от Бога — продължи Гея и тихо се изкиска. — Но и самата аз се изгорих. — Огънят повреди долния клапан на спицата. От тогава насам, всеки седемнадесет дни го поразявам с урагани и звук. Така, че мощният звук, който чувате не е моето ридание, а моето предупреждение. Всъщност не знам какво го прихвана — хиляди години беше много добро момче, но явно не става така тая работа, не може дузина Богове да управляват един свят. Гърците много добре са знаели това. Спомнете си митологията…

…Виждате ли, лошото е там, че неговата съдба е свързана с моята. Все пак той е част от собственото ми съзнание, а това значи, че според вашите разбирания аз съм умопобъркана.

— Не знам… Държеше се добре, даже много добре, преди да дойдете насам.

Планирах да установя контакт с вас няколко дни преди да пристигнете тук. Възнамерявах да ви поема с външните манипулатори на Хиперион. Уверявам ви щях да го направя толкова деликатно, толкова внимателно… без да счупя дори една стъклена чашка.

— Океан се възползва от това, че загубих възможността да се свържа с вас. Имам три радиопредавателни органа и трите са долу на колелото. Единият от тях преди няколко века излезе от строя. Другите два са разположени в зоните на Океан и Крий. Крий е мой съюзник, но Рея и Тетида успяха да разрушат неговия радиопредавател. По този начин всичките ми комуникационни възможности се оказаха контролирани от Океан.

— Реших да не прехващам кораба, защото след като предварително не бяхме установили връзка, сигурно щяхте да изтълкувате погрешно действията ми.

Но Океан ви искаше за себе си.

 

 

Битката се разгоря под повърхността в зоните на Океан и Хиперион, в огромните тръбопроводи, през които течеше хранителната течност, позната като млякото на Гея.

Докато се решаваха съдбите им, всеки един от пленниците бе капсулиран в предпазен гел, а скоростта на метаболизма му — забавена до минималната възможна. От медицинска гледна точка хората се намираха в кома, абсолютно безчувствени и лишени от възможността да усещат това, което ги заобикаля.

Основните оръжия, които противниците използваха във войната бяха помпите, задвижващи хранителните и охлаждащите течности дълбоко в недрата на Гея. В един момент между двете воюващи страни се създаде такава голяма разлика в налягането, че един млечен гейзер изби през повърхността на Мнемозина, струята се издигна стотина метра във въздуха и падайки върху пясъците причини кратковременната поява на неголям оазис в пустинята.

Биха се почти една година, докато по едно време Океан осъзна, че губи. Капсулите потекоха към Хиперион, тласкани от невъобразимо мощното налягане, което Гея успя да постигне обединявайки усилията на Япет, Кронос и Мнемозина.

Океан промени тактиката. Проникна в съзнанието на пленниците и ги събуди.

 

 

— През цялото време се страхувах, че ще направи точно това — процеди Гея. Докато разказваше светлината в стаята се бе стопила съвсем. — Беше се свързал с мозъците ви. За мен бе особено важно да разруша тази връзка. Използвах тактика, която не мисля, че ще разберете. Постигнах целта си, но не напълно, защото загубих една от вас. Когато си я върнах обратно — вече бе променена…

— Той се опита всички ви да разруши преди да се добера до вас. Имам пред вид мозъците, а не телата. Би било доста лесно. Заля ви с информация. Имплантира свирукащата реч на цепелините в един от вас, песните на Титанидите в други двама. Това, че запазихте разсъдъка си все още ме удивлява…

— Не всички — прекъсна я Чироко.

— Така е. Много съжалявам и ще се опитам да ви обезщетя по някакъв начин.

Докато Чироко се питаше какво би могло да се направи, за да се оправят нещата, внезапно Габи, произнасяйки думите ясно и високо каза:

— Спомням си как се изкачвах нагоре по една огромна стълба. Преминах през две високи порти, направени от злато и застанах в краката на Бога. Преди няколко часа, когато идвахме насам ми се стори, че вече съм била на същото място. Какво ще кажеш за това?

— Опитвайки се да обясня какво става, говорих на всички ви — каза Гея. — Във вашето положение обаче, лишени дълго време от сетивата си, бяхте умствено много пластични. Така, че явно всеки от вас е изтълкувал по свой начин нещата, които ви казах.

— Нищо не си спомням — обади се Чироко.

— Затъмнила си го. Приятелят ти Бил отиде още по-далеч и затъмни голяма част от паметта си… След като беседвах с всеки от вас чрез Хиперион, реших какво трябва да се направи. При Април процесът бе стигнал твърде далеч. Твърде дълбоко й бяха втълпени културата и обичаите на ангелите. Ако се бях опитала да я върна към това, което е била щях да я унищожа. Транспортирах я до спицата, извадих я на повърхността и я оставих сама да реши съдбата си.

— Мозъкът на Джен бе болен. Закарах го в Рея, по-далеч от вас, за да не може да ви навреди и се надявах да си остане там. Трябваше да го унищожа.

— Не — въздъхна Чироко. — Не е трябвало. Аз също го оставих да живее, когато трябваше да го убия.

— Караш ме да се чувствам по-добре — каза Гея. — А що се отнася до останалите, налагаше се веднага да се върнете в пълно съзнание. Нямаше време дори да ви събера заедно, за да може да се появите на едно и също място. Надявах се, че рано или късно ще се доберете до тук и след време вие двете го направихте. И сега… сега можете да си отидете в къщи.

Чироко бързо погледна нагоре.

— Да, спасителният кораб е тук. Под командването на капитан Уоли Свенсън и…

— Уоли! — едновременно извикаха Габи и Чироко.

— Приятел? Скоро ще го видите. Бил разговаря с него от две седмици насам.

Гея явно се чувстваше неудобно от нещо и когато отново заговори гласът й бе леко сприхав.

— Всъщност това е малко повече от спасителна операция.

— Така си и мислех.

— Да. Капитан Свенсън е въоръжен и е готов да води война с мен. Носи голям брой ядрени бомби и присъствието му тук ме прави малко нервна. Това е едно от нещата, за които искам да те помоля. Би ли могла да кажеш някоя добра дума? Знаеш, че не бих могла да бъда заплаха за Земята.

Чироко се поколеба няколко секунди преди да отговори и Гея се почувства неловко.

— Да, мисля че мога да оправя нещата.

— Благодаря ти много. В действителност той не каза, че ще ме бомбардира, а и когато откри, че има спасили се от екипажа на Рингмастър, тази възможност се отдалечи още повече. Прихванах няколко от неговите разузнавателни кораби и сега хората му изграждат базов лагер близо до Титантаун. Можеш да му обясниш какво се е случило защото не съм сигурна, че ми вярва.

Чироко кимна и дълго време нищо не каза, очаквайки Гея да продължи. Тя обаче също мълчеше — явно оставяше Чироко да говори.

— А ние? Ние как да разберем, че можем да вярваме на всичко, което ни каза?

— Не мога да ви дам никакви доказателства. Мога само да ви помоля да ми повярвате.

Чироко кимна отново и стана от мястото си. Опита се да го направи непринудено, но никой не го очакваше. Габи изглеждаше объркана, но също стана.

— Беше много интересно — любезно каза Чироко. — Благодаря за кокаина.

— Нека да не вършим прибързани неща — едва успя да овладее учудването си Гея. — След като веднъж ви върна на колелото, няма да имам възможност пряко да разговарям с теб.

— Изпрати ми пощенска картичка.

— Гласът ти май прозвуча малко гневно?

— Ами не знам. Ти как мислиш? — Внезапно Чироко наистина почувства гняв, без самата да знае защо. — Аз съм твой пленник, няма значение как го наричаш.

— Това не е съвсем вярно.

— Виждаш ли, имам само твоята дума. Само твоята дума, за това, че не съм пленник, а и за много други неща. Довеждаш ме в една стая, изкопирана от някой стар филм, показваш ми една дърта трътлеста жена и ми даваш възможност да задоволя единствения си порок кокаина. След което ми разказваш една дълга и доста неправдоподобна история. Защо трябва да ти вярвам?

— Съжалявам, че чувстваш нещата по този начин.

— Остави — уморено поклати глава Чироко. — чувствам се малко разочарована, това е всичко.

Габи повдигна едната си вежда, но нищо не каза.

— Разочарована? — учуди се Гея. — Не мога да си представя защо мислиш така. Постигна това, което искаше въпреки, че беше изключително трудно. Спря войната. И сега си отиваш в къщи.

— Точно въпросът с войната ме раздразни.

— И по какъв начин?

— Не вярвам на историята, която ми разказа. Така, или иначе не на цялата история. Ако действително искаш да отида и да те оправдая, ще трябва да ми разкриеш истинската причина, поради която Титанидите и ангелите се бият почти цял век. Тази, която ми каза е твърде незначителна.

— Опит — веднага отговори Гея.

— Би ли повторила?

— Опит… Нямам врагове. Нямам нужните инстинкти, които биха ми помогнали да се справя с една война. Знаех, че скоро ще се срещна с човешката раса, а всичко, което бях научила за хората подчертаваше тяхната агресивност. Навсякъде — в новините, в книгите, във филмите се говори предимно за война, убийства, жестокости и омраза.

— Подготвяла си се за война с нас?

— Исках просто да проуча техниките, в случай, че ми се наложи.

— И какво научи?

— Че нямам никакви шансове да спечеля. Бих могла да разруша вашите кораби, ако се приближат достатъчно близко, но това е всичко. Нямам чувство за стратегия… ще ме унищожите за миг. Веднага след като вие хората пристигнахте тук, Април революционизира атаката на ангелите, а Джен беше на път да даде нови оръжия на Титанидите. Разбира се, самата аз бих могла да им ги дам. Гледала съм достатъчно много каубойски филми, за да знам какво представляват лъкът и стрелата.

— Защо не им ги даде?

— Надявах се, те самите да ги изобретят.

— А те защо не го направиха?

— Титанидите са нова раса. Липсва им изобретателност. Вината, разбира се е моя — никога не съм била силна в оригиналността. Откраднах от някакъв филм огромния пясъчен червей в Мнемозина. Във Феба живее една гигантска маймуна, с която много се гордея, но всъщност тя е още една имитация. Титанидите ги взаимствах от митологията. Все пак сексуалното им устройство си е оригинално мое… — изглеждаше толкова самодоволна, че Чироко почти се усмихна.

— Виждаш ли — продължи Гея. — Мога да направя телата, но просто не е по силите ми да заложа в съзнанието на расите, които създавам …е добре, ще го кажа — подлостта. Вие хората я имате в най-чистия й вид.

— Така, че реши да вземеш назаем малко — прекъсна я Чироко.

— Извинявай, не разбрах?

— Не се прави на невинна. Случи се нещо, нещо от особена важност за мен, Габи и Август, за което забрави да споменеш. Така или иначе, до известна степен ти вярвам за повечето от нещата, които ми разказа, но сега ти се отдава случай да ме убедиш напълно, че всичко, което каза е истина. И така… защо забременяхме?

Дълго, много дълго време Гея не каза нищо. Това разтревожи Чироко и тя се приготви да побегне. Преди всичко, Гея все още беше Богиня, а гневът на една Богиня беше нещо, което…

— Аз го направих — най-после проговори Гея.

— Да не би да си мислила, че ще ни хареса?

— Бях сигурна, че няма. Сега съжалявам. Много съжалявам, но вече е направено.

— И развалено.

— Знам — въздъхна Гея. — Изкушението беше твърде голямо. Отдаваше ми се шанс да получа нов хибрид, съчетавайки най-доброто и от двете раси. Надявах се да съживя отново… няма значение. Направих го и не се опитвам да се извиня. Но не се и гордея с това.

— Както и да е, радвам се да го чуя. Просто не прави повече така, Гея. Ние сме мислещи същества, точно както и ти, и заслужаваме с нас да се отнасят по-достойно.

— Сега разбирам това — разкаяно прошепна Гея. — Но ми е доста трудно да свикна с тази концепция.

„Да, вероятно е трудно“ — злобничко помисли Чироко. — „След като 3 000 000 гидини си била Богиня.“

— Аз имам един въпрос — внезапно каза Габи, която досега бе мълчала, явно доволна от начина, по който Чироко провеждаше разговора. — Беше ли това пътешествие действително необходимо?

— Права си — призна Гея. — Можех направо да ви пренеса тук. Твърде очевидно е, след като пренесох Април до самата основа на спицата. Би имало известен риск, поради допълнителното време, което би се наложило да прекарате в изолация, но бих могла да ви приспя отново.

— Тогава, защо не го направи? — попита Чироко.

Гея бързо протегна ръце.

— Хайде да спрем да се будалкаме един друг, искаш ли? Първо — не знаех дали го заслужавате. Второ — бях, а и все още съм малко уплашена от вас. Не лично от вас двете, а от хората въобще. Сприхави сте и лесно се разгневявате.

— Не бих го оспорила.

— Но така или иначе успяхте да се доберете до тук, нали? Точно това исках да разбера — дали можете да го направите. И би трябвало да ми благодарите, защото прекарахте чудесно времето си.

— Не мога да си представя, че можеш да помислиш нещо такова…

— Решихме да бъдем честни, спомни си? Вие наистина изгаряте от щастие, че ще си отидете в къщи, нали?

— Е, разбира се аз…

— Много добре виждам, че не изгаряте. Имахте цел, която трябваше да постигнете — да се изкачите тук. Сега всичко свърши… Най-добрите месеци от вашия живот. Отречи го, ако можеш.

— Как можа да го кажеш? — Чироко почти бе загубила способността си да говори. — Видях как мъжа, когото обичам едва не беше убит — аз самата бях на крачка от смъртта. Двете с Габи бяхме изнасилени, наложи се да преживея един аборт, а Април бе превърната в чудовище. Август е…

— На Земята също можеха да те изнасилят — прекъсна я Гея. — А колкото до другото… ти да не би да очакваше, че ще бъде лесно? Съжалявам за аборта и казах, че това никога няма да се повтори. Кажи ми честно, обвиняваш ли ме за останалото?

— Е добре, не. И мисля, че вярвам в твоите…

— Но ти се иска да ме обвиниш. Така за теб би било по-лесно да си отидеш от тук. Разбирам, трудно ти е да признаеш, че въпреки всичките тези неща, които се случиха на твоите приятели и нито едно от които ти лично нямаш вина, все пак изживя едно изключително приключение.

— Това е най…

— Капитан Джоунз, опознахте добре и мога да заявя, че никога не си била призвана да бъдеш Капитан. Просто не си скроена така. О, ти се справи добре, много добре, по същия начин, както се справяш с повечето от нещата, с които се заемаш. Но ти не си за Капитан. Не обичаш да заповядваш на хората около себе си. Харесва ти да бъдеш независима, харесва ти да посещаваш непознати, опасни места и да изживяваш вълнуващи приключения. Ако се бе родила в по-ранни времена ти би станала пътешественик или наемен войник.

— Ако се бях родила мъж, обаче — поправи я Чироко.

— Да, така е, но само защото едва в последно време жените се допускат до участие в истински опасни мисии и то само в космоса — единственото разрешено място за вас. Но това е твърде цивилизовано и не е за теб.

Чироко се бе отказала от опитите си да я прекъсне. Нещата бяха отишли достатъчно далеч и най-добре беше да позволи на Гея да се изкаже докрай.

— А сега ти имаш възможност да вършиш точно това, за което си създадена — изкачваш върхове, за които се знае, че е невъзможно да се изкачат, общувайки със странни същества, заканвайки се с юмрук към неизвестното, плюейки в окото на Бога… Да, ти направи всичките тези неща. Вярно, беше ранена и изпита силната болка и ако продължиш по този път това постоянно ще се случва. Ще мръзнеш, ще гладуваш, кръвта ти ще изтича и ще припадаш от изтощение. И така, какво искаш? Да прекараш останалата част от живота си зад някое бюро? Тогава върви си в къщи, то те чака.

Някъде далече долу, откъм дъното на бездната под главината се долавяше слабият вой на вятъра. Огромни количества въздух се всмукваха във вертикалната камера, висока 300 километра и тази камера беше населена с ангели. Чироко се огледа около себе си и трепна. От дясната й страна Габи се бе обърнала в очакване към нея и кой знае защо се усмихваше.

„Какво ли е това, което тя знае, а аз не знам“ — запита се Чироко и погледна към Гея:

— Какво всъщност ми предлагаш?

— Възможност да изживееш един много дълъг живот, но едновременно с това съществува и вероятност той да се окаже много кратък. Предлагам ти добри приятели и жестоки врагове, вечен ден и безкрайна нощ, възбуждащи песни и силно вино, трудности, изпитания, победи, отчаяние и слава. Предлагам ти начин на живот, какъвто не би намерила на Земята, начин на живот, какъвто знаеше, че не би могла да намериш в космоса, но все пак се надяваше…

— Нуждая се от представител там долу на колелото. Много отдавна не съм имала такъв, защото изискванията ми към неговите качества са много големи. Ще те надаря с някои способности и ще ти дам голяма власт. Сама ще си определяш какво да работиш, как да живееш и с кого да дружиш. Ще се намесвам съвсем малко, много ще помагам…

— Така че… Ще ти хареса ли да бъдеш Магьосница?