Джон Варли
Титан (2)

ВТОРА ГЛАВА

ИНФОРМАЦИОННО СЪОБЩЕНИЕ №0931

(ОТГОВОР НА ХЮСТЪН/РАДИОГРАМА №545,5-20-25)

КДК РИНГМАСТЪР (НАСА 447D L5/1, ХЮСТЪН-КОПЕРНИК. ГЛАВЕН КАНАЛ)

ДЖОУНЗ, ЧИРОКО, КОМАНДИР

ЗАЩИТНА БЛОКИРОВКА ¤ВКЛЮЧЕНА¤

КОД — ПРЕФИКС ДЕЛТАДЕЛТА

НАЧАЛО:

1. Потвърждавам вашия анализ, в които определяте Темида като междузвезден космически апарат от генерационен тип. Не забравяйте, че ние първи ви подхвърлихме тази идея.

2. Изпращам последните фотографии. Обърнете внимание на повишената контрастност на светлите области. Все още не сме открили съоръжения за кацане — ще продължаваме да търсим.

3. Потвърждавам предложената от вас траектория, таблица 5/22.

4. Изисквам непрекъснато следене, преизчисление и данни за корекция на орбиталното сближаване от позиция 5/25 до началото на сближаването. Не ме интересува, ако това означава, че се налага да се използва още един компютър. Не мисля, че нашият бордови компютър ще се справи с обема данни.

5. Обръщане 5/22 0400, след края на траекторията.

КРАЙ НА ИНФОРМАЦИЯТА

ЛИЧНО: (ОГРАНИЧЕНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ: КОМИСИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ МИСИЯТА НА РИНГМАСТЪР)

НАЧАЛО:

До Комисията за осъществяване на контакта: ¤ЧУПКА!¤ Не ме интересува кой се намира на това проклето нещо. Получих достатъчно противоречиви инструкции, които звучаха като заповеди. Може да харесвате моите идеи за начина, по който възнамерявам да се справя с проблема, може да не ги харесвате. Факт е, че това ще бъде мое шоу. Намирам го за оправдано дари само по тази причина, че постоянно ми пилеете времето. Вие ми поверихте космически кораб и аз поех отговорността, така че: ¤РАЗКАРАЙТЕ МИ СЕ ОТ ГЛАВАТА¤.

КРАЙ

Чироко кодира радиограмата, натисна бутона за излъчване и се облегна назад. Леко разтърка изморените си очи. Преди няколко дни почти нямаше работа. Сега обаче й се натресе цялостната проверка на състоянието на „Рингмастър“ с оглед предстоящата смяна на орбитата.

Всичко се промени, и то заради шестте светли точици в телескопа на Габи. Сега вече нямаше смисъл да изследват останалите спътници на Сатурн. Бяха прекалено ангажирани поради непредвиденото рандеву с Темида.

Прегледа списъка на задачите, които предстояха тепърва и графика на дежурствата — отново се налагаше да направи някои размествания. Сети се, че Калвин и Април я чакат. Стана и се забърза към изхода.

Скафандърът й беше удобен и стегнат. Интеркомът работеше и радиото издаваше тихи съскащи звуци. Миришеше приятно на болнична пластмаса и пресен кислород.

„Рингмастър“ представляваше леко удължена конструкция, която се състоеше се от две главни секции, съединени с куха тръба с диаметър три метра и дължина сто метра. Структурната здравина на този ствол се осигуряваше от три външни многосъставни греди, всяка от които предаваше тласъците на един от двигателите към колелото-въртележка.

В най-отдалечения край бяха разположени двигателите и гроздовете на отделимите резервоари за гориво, които се криеха зад огромната чиния на радиационния щит, предпазващ централния ствол, като дезертьори, готови да напуснат борда на предокеанския кораб на първото пристанище. Обратната страна на този щит беше едно доста нездравословно място.

На другия край на тръбата бе балансирана системата от обитаеми помещения, включваща научния и командния модул и въртележката.

Командният модул се намираше най-отпред — една конична изпъкналост, подаваща се от подобния на термос за кафе научен модул. Само тук на кораба имаше прозорци, монтирани по-скоро за да се спази традицията, отколкото за някакви практически цели.

Научният модул беше почти скрит под гъста мрежа от съоръжения. Кацнала на края на дълго вретено, мощната усилвателна антена се извисяваше над всичко, постоянно насочена към Земята. Освен това имаше две радарни чинии и пет телескопа, включително нютоновия 120 сантиметров телескоп на Габи.

Непосредствено зад научния модул се намираше въртележката — масивното, бяло колело на двигателя. То бавно се въртеше около тялото на кораба, прикрепено с четири спици към главината.

За централния ствол на кораба бяха захванати и други съоръжения: хидропонни цилиндри, няколко компонента на катера, командната кабина, двигателя, двете платформи за кацане и ракетните степени.

Катерът бе предназначен за проучване на спътниците на Сатурн, по-специално на Япет и Рея. След Титан — който имаше атмосфера и следователно не бе подходящ за изследователските цели на тази експедиция — като най-интересния обект в цялата околност се очертаваше Япет. До 1980 година едната му полусфера светеше значително по-ярко от другата, но сега положението се бе променило и през последните двадесет години коефициентът на отражение по цялата повърхност постепенно се бе изравнил. В две противоположни точки от орбитата блясъкът на Япет ненадейно помръкваше. Разкриването на причините за този феномен бе една от главните цели на експедициите с катера.

Сега обаче тези екскурзийки бяха прекратени пред лицето на един далеч по-завладяващ обект, наречен Темида.

„Рингмастър“ наподобяваше един друг космически кораб — фантастичния „Дискавъри“, с чиято помощ бе изследван Юпитер в класическия филм „Една одисея в космоса през 2001“. Не бе учудващо, че двата кораба си приличаха — бяха конструирани за подобни цели, само че единият бе направен от целулоид.

Чироко бе излязла в пространството извън кораба. Налагаше се да демонтира светлоотражателните панели, които обгръщаха отвсякъде жилищния отсек на „Рингмастър“. При космическите апарати обикновено проблямът се състоеше в отразяването на излишното нагряване, но вече се намираха достатъчно далеч от Слънцето, та си струваше да се поглъщат оскъдните лъчи, които получаваха.

Тя закачи осигурителното въже за прехвърлената между люка и главината тръба и се обърна с лице към последния панел. Той представляваше нещо като сандвич от два листа сребърно фолио с големина един квадратен метър. Чироко докосна с отверката ъгъла и с влизането в жлеба острието прищрака. Противотежестите се завъртяха бързо и инструментът погълна разхлабения винт, преди да успее да падне.

След още три такива манипулации панелът се отдели от порестата антиметеоритна маса, върху която бе монтиран. Чироко го взе в ръце и го прегледа, вдигнат срещу слънцето. Трите малки ярки светлинки й показаха къде листът е бил ударен от зрънца метеоритен прах.

Панелът стоеше изопнат благодарение на прикрепените към краищата му тънки жички. Чироко сви двете срещуположни телчета по средата и прегъна листа. След петата прегъвка парчето стана достатъчно малко, за да може да се побере в набедрения джоб на скафандъра. Закопча капака на джоба и се придвижи към следващия панел.

 

 

Всяка минута беше безценна. При възможност комбинираха и вършеха по две неща наведнъж, така че краят на деня завари Чироко прилегнала на кушетката да разглежда последните направени от Габи снимки на Темида, докато Калвин я подлагаше на задължителният ежеседмичен медицински тест.

— Това не е фотография — обясняваше Габи, — а компютърно увеличено теоретично изображение, при това инфрачервено. Изглежда този спектър е най-подходящия.

Чироко се приповдигна на лакът, като внимаваше да не събори някои от датчиците на Калвин. Продължи да дъвче края на термометъра, докато докторът не се нацупи, после погледна рисунката.

Огромното, масивно колело бе обточено по края с алени на цвят триъгълни фигури с широка основа. От вътрешната му част се забелязваха още шест червени секции, но те бяха квадратни и значително по-малки.

— Големите триъгълници отвън са най-нагорещените елементи — продължи Габи. — Смятам, че те са част от системата за управление на температурата. Поглъщат топлина от Слънцето или излъчват излишната, ако има такава.

— Хюстън вече го предвиди — напомни й Чироко и стрелна с поглег телевизионната камера за наземен контрол, разположена близо до тавана. От земята следяха непрекъснато действията им, новополучената информация и ако измислеха нещо ново, Чироко щеше да го научи веднага.

Аналогията с колело на каруца би била абсолютно точна, ако не бяха охлаждащо-нагряващите триъгълни перки. В центъра бе главината с отвор в средата, през който би минавала оста в случай, че Темида действително бе каруцарско колело — от главината се простираха радиално шест дебели спици, които малко преди външния ръб постепенно се разширяваха, а между всеки две спици се намираше по един светъл квадрат.

— Това е нещо ново — обади се Габи. — Квадратите са разположени под ъгъл и именно тях виждаме — тези шест светещи точки. Плоски са — в противен случай биха разпръсквали много повече светлина. Биха я отразявали към Земята, ако се наклонят под нужния ъгъл, но това е почти изключено.

— Какъв ъгъл? — профъфли Чироко. Калвин извади термометъра от устата й.

— О’кей. Светлината пада успоредно на оста под този ъгъл — Габи придвижи пръста си по листа. — Огледалата са разположени така, че да пречупват лъчите под ъгъл деветдесет градуса, като ги препращат към покрива на колелото. — Тя посочи квадрата между двете спици.

— Тази част е по-топла от останалите, но не толкова, колкото щеше да бъде, ако задържаше цялата получена енергия. След като не поглъща и не отразява енергията, значи я предава някъде. Тоест повърхността на квадрата или е прозрачна, или е полупрозрачна, и позволява на светлината да проникне до онова, което лежи отдолу. Това говори ли ви нещо?

Чироко погледна очаквателно към строгото, всевиждащо око на камерата.

— Какво имаш предвид?

— О’кей. Ние знаем, че колелото е кухо. Може би и спиците. Хайде, погледнете това колело. Прилича на автомобилна гума — голяма, дебела, с плоско дъно, за да се осигури повече свободно пространство. Центробежната сила те изтласква далеч от главината.

— Схванах мисълта ти! — каза Чироко. Личеше си, че се забавлява. Понякога Габи можеше да бъде доста емоционална, особено когато обясняваше нещо.

— Така. Ако си вътре в колелото, ти ще стоиш или под спица, или под огледало. Права ли съм?

— Нима? О, да. Така че…

— Така че в зависимост от това къде се намираш или е ден, или е нощ. Спиците са закрепени, огледалата също не се движат — един вечен ден и една вечна нощ. Защо според теб са го конструирали по този начин?

— За да си отговорим, трябва да се срещнем с тях. Не е изключено техните потребности да са съвсем различни от нашите — Чироко отново погледна изображението. Постоянно трябваше да си припомня размерите на това нещо. Тринадесет хиляди метра в диаметър, обиколка на външния ръб — четири хиляди. Перспективата за среща със съществата, изградили огромното съоръжение, с всеки изминат ден я плашеше все повече.

— Е, добре! Аз умея да чакам — прошепна Габи. Тя не се интересуваше от Темида в качеството й на космически кораб. За нея сателитът представляваше беше само още един обаятелен обект за наблюдение.

Чироко отново погледна рисунката.

— Главината… — каза тя и прехапа устни. Тази камера под тавана, все още работеше и не искаше да издрънка нещо прибързано.

— Какво главината?

— Само там можем да се кацнем — главината е единствената част, която не се движи.

— Но не и в положението в което се намира сега. Тази дупка в средата е прекалено голяма. Но мога да изчисля…

— Няма значение — прекъсна я Чироко. — Това не е важно точно сега. Въпросът е дали е възможно да се кацне в самия център на ротацията, без да се поеме особен риск. Аз съм сигурна, че не бих искала да опитам.

— Какво имаш предвид?

— Имам предвид, че щом липсват видими площадки за кацане, за това трябва да има достатъчно основателна причина. Нещо толкова важно, че да се жертва едно толкова удобно място, като се остави огромна дупка в самия център.

— Двигател — каза Калвин. Чироко го погледна и успя да долови блясъка в кафявите му очите, преди той да се залови отново за работа.

— И аз мисля така. Огромен плазмен отражател. Самият двигател е вътре в главината. Генераторите му създават фокусиращо електромагнитно поле. Междузвездният водород, попаднал в полето, се устремява към центъра на отражателя и там изгаря.

— Има смисъл — каза Габи и сви рамене. — Но това не обяснява липсата на платформи за кацане и излитане.

— Би било доста лесно да се напусне Темида. Апарат, набрал достатъчно скорост, може да излети през отворен люк на дъното. За приемането на разузнавателен кораб обаче би трябвало с нещо да се покрие отворът в ротационния център, а за целта е необходимо да се спре двигателят. Точно така — главния двигател. Темида има и главен, и спомагателни двигатели. Най-вероятно разположени по периферията и са най-малко три. Колкото са повече, толкова по-добре.

Чироко се обърна с лице към камерата и каза:

— Изпратете ми всичко, което откриете за двигателите с водороден плазмен отражател. Вижте дали можете да ми дадете някаква идея какво да търсим, ако на Темида има такъв.

— Трябва да си свалиш ризата — настоя Калвин.

Чироко се пресегна и изключи камерата, като остави само звука. Калвин започна да прослушва гърба й със стетоскопа, а Чироко и Габи продължиха да умуват над графиката. Дълго нямаха никакви прозрения, докато Габи не обърна внимание на кабелите:

— Ако не греша, те оформят концентрична окръжност, която минава по средата между главината и периферния ръб. Най-вероятно поддържат краищата на отражателните панели, също както корабните изпъват платната.

— А тези кабели? — попита Чироко и посочи пространството между две от спиците. — Имаш ли идея за какво биха могли да служат?

— Не. Я да видим — те са шест на брой и са изтеглени точно по средата между всеки две спици, радиално от главината към периферния ръб. Минават през отражателните панели, ако това ти говори нещо.

— Нищо особено. Но ако има още от тези кабели, макар и по-малки, би трябвало да ги забележим. Как мислиш, колко са дебели? Три километра?

— По-скоро пет.

— О’кей. Трябва да бъдем нащрек. Тези кабели с дебелината на „Рингмастър“ могат още дълго да останат невидими за нас, още повече ако са толкова черни, колкото всичко останало на Темида. На Джен ще се наложи да облита спътника и не искам да се блъсне в някой от тях.

— Ще отида да обработя данните на компютъра — каза Габи.

Калвин започна да прибира инструментите си.

— Отвратително здрава, както винаги — пошегува се той. — Не ми давате никакъв шанс. Как ще накарам хората да повярват, че си струва да ми плащат заплата, щом не използвам супермодерното си медицинско оборудване на стойнодн пет милиона долара?

— Искаш ли да счупя нечия ръка? — предложи Чироко.

— Не. Вече съм го правил по време на следването.

— Ръка ли си чупил или си лекувал счупване?

— Апандисит — Калвин се изсмя. — Тази операция е съкровената ми мечта. Някой се оплаква от болки в апандисита?

— Искаш да кажеш, че никога не си оперирал апандисит? На какво са ви учили тогава, мога ли да знам?

— На теория. Това е то. Ако научиш теорията добре, пръстите ти сами ще я последват. Твърде интелигентни бяхме, за да си цапаме ръцете — той гръмогласно се изсмя и Чироко почувства как тънките стени на каютата й затрептяха.

— Бих искала да знам кога е сериозен — каза Габи.

— Искате нещо сериозно? — попита Калвин. — Добре, ще ви кажа нещо, което никога и през ум не ви е минавало. Алтернативна хирургия. Пред вас е един от най-добрите специалисти… — Изчака да утихне шумът и продължи: — Няма ли желаещи да се възползват? Премахване на носа — на Земята това ще ви струва седем-осем хилядарки. Тук ще ви излезе безплатно. Това е моето хоби.

Чироко се опита да го ритне, но той ловко се изплъзна и изскочи през вратата.

Тя отново се настани удобно на луглото и се усмихна. Габи седеше насреща й на малката сгъваема табуретка и стискаше фотосите под мишница.

Чироко повдигна едната си вежда.

— Друго има ли?

Габи премести поглед встрани. Отвори уста да каже нещо, но не издаде нито звук, после се плясна по разголеното бедро.

— Не. Мисля, че не — тя понечи да стане, но се отказа.

Чироко я изгледа замислено, протегна се и изключи звука на следящата апаратура.

— Това ще ти помогне ли?

— Може би — сви рамене Габи. — Така или иначе, щях да те помоля да го изключиш, преди да започна да говоря, но реших, че не ми влиза в работата.

— Но все пак си беше наумила да ми кажеш нещо — настоя Чироко.

— Добре. Твоя работа си е как управляваш кораба, но искам да знаеш, че те разбирам.

— Продължавай. Аз съм от хората, които търпят критика.

— Ти си спала с Бил.

Чироко тихо се засмя.

— Никога не спя с него. Леглото е твърде тясно, но разбрах какво имаш предвид.

Чироко искаше да улесни момичето, но нещо не се получи. Габи стана и бавно се заразхожда из каютата, въпреки че в тая теснотия ти стигаха само четири крачки, за да стигнеш до стената.

— Капитане, аз не придавам голямо значение на секса — каза тя и отново сви рамене. — Не че го мразя, но не съм и луда по него. Ако не правя секс ден или година, това дори не би ми направило впечатление. Но повечето хора не са като мен. Особено мъжете.

— Аз също не съм като теб.

— Знам. И затова се чудех как ти… какви са чувствата ти към Бил.

Дойде ред на Чироко да се разходи из каютата. Беше по-затруднена от Габи, защото големият ръст й позволяваше да направи само три крачки в едната посока.

— Виж какво, Габи, взаимоотношенията на хората, живеещи дълго време в затворена среда, са проблем, който е изследван детайлно. Формирани са екипи само от мъже, веднъж дори само от жени. Другият вариант са екипажите, съставени само от ергени или само от семейни. Имало е правила, забраняващи секса, или са липсвали каквито и да било правила. В крайна сметка никой от тези варианти не сработва добре. Хората се изнервят взаимно, ако не правят секс. Ето защо не бих раздавала съвети кой какво да прави в личния си живот.

— Не искам да кажа, че ти…

— Момент! Казах ти всичко това за да разбереш, че съм наясно с потенциалните проблеми. Сега обаче искам да чуя конкретните. Какъв е твоят?

— Джен — изплю камъчето Габи. — Правила съм го и с Джен, и с Калвин. Както ти споменах, за мен е без значение. Знам, че Калвин ме обича. На Земята бих му отказала, но тук се любя с него понеже искам да е щастлив. С Джен не е така. Спя с него, защото той… Той постоянно го иска. Неговата сексуалност ме плаши. Сигурно поради това, че не я разбирам — свила ръце в юмруци, Габи погледна умолително Чироко.

— Имам известен опит в тази насока — Чироко успя да овладее гласа си.

— Теб обаче не можел да те задоволи. Това го тормози. Тревожи ме тази негова напрегнатост. Виждала съм го да онанира.

Чироко сви устни и каза:

— Хайде да си говорим без заобикалки. Молиш ме да те освободя от него, така ли?

— Не, не. За нищо не те моля. Просто ти го казвам, защото искам да го знаеш. Ти реши как да постъпиш.

Чироко леко се поклони и рече:

— Добре. Благодаря ти, че ми каза. Налага ни се да живеем с него. Той е стабилен, добре сложен, малко властна натура, но умее да се контролира, иначе нямаше да бъде тук.

— Както кажеш, така ще бъде — прошепна Габи.

— И още нещо. Сексуалното задоволяване на който и да било не влиза в служебните ти задължения. Считам, че доброволно си се нагърбила с трудностите, с които се сблъскваш в това отношение.

— Разбирам.

— Радвам се. Не бих искала да мислиш, че съм очаквала от теб да се грижиш по този начин за екипажа — тя плясна Габи по коляното. — Скоро нещата ще се разрешат от само себе си. Всички ще бъдем толкова заети, че няма да имаме време да мислим за секс.