Джон Варли
Титан (15)

ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Скоро Чироко разбра, че трябва да отхвърли някои свои предубеждения.

Първото беше най-очебийно. Когато Си Бемол се появи и видя, че много прилича на До Диез, с изключение на половите органи, тя помисли, че трудно ще може да различава кентаврите един от друг.

Титанидите от групата, която пристигна в отговор на повикването на До Диез обаче изглеждаха като току-що оживели фигури от някоя детска въртележка в лунапарка.

Кичурите по главата и опашката на Лечителя бяха изумруденозелени, а цялата останала част на тялото бе покрита с плътна къса козина. Имаше и друг силно окосмен екземпляр — ягодова блондинка, прошарена с виолетово. Много от тях бяха петнисти, като преобладаваха кафяви и бели петна, а видя и един самец, който нямаше абсолютно никакво окосмяване с изключение на опашката. Кожата му бе бледосиня.

Последната Титанида от групата изглеждаше гола, но не беше. Кожата й, досущ като на конете, покриваше не само тази част от тялото, където би изглеждала уместно, но се разпростираше също и по горната човешка половина. Цялата бе раирана като зебра на светложълти и оранжеви ивици, а дългите косми по главата и опашката — оцветени в светлолилаво. Чироко премести погледа си встрани от нея, но това не помогна — образът сякаш завинаги се бе отпечатал върху ретината на окото й.

Изглежда, че карнавалната атмосфера, която и без това създаваха не ги задоволяваше достатъчно, защото Титанидите бяха изрисували неокосмената част на кожата и боядисали в най-различни цветове отделни кичури от косите си. Всички носеха огърлици и гривни. Промушени през дупки, пробити в ушите и носовете висяха дрънкулки, а около краката им бяха завързани най-различни пиринчени верижки, гердани от оцветени камъчета и венци от цветя. Всички носеха музикални инструменти, подаващи се от торбичката на кръста или преметнати през рамо, направени от дърво, месинг, морски раковини или от рогата на животни.

Второто предубеждение, което в действителност бе първо, тъй като Калвин предварително ги информира за това, беше, че всички Титаниди са самки. Един тактичен въпрос, отправен към Лечителя получи съвсем прям отговор и предизвика внушаваща страхопочитание демонстрация. Всяка от Титанидите имаше три полови органа.

Чироко знаеше за разположените отпред мъжки или женски генитали, които имаха човешки размери. поради съображения, които трябва да имаха някакъв смисъл за една Титанида, именно те определяха пола и съответните местоимения в езика им.

Като добавка всяко от съществата имаше голям вагинален отвор, отзад под опашката, точно както при кобилата.

Това обаче, което се виждаше отдолу окончателно шокира Габи и Чироко. В областта на мекия конски корем, между задните крака на Лечителя бе разположено нещо като плътен месест калъф и от него излизаше пенис, който абсолютно по всичко приличаше на човешкия с изключение на размерите — дълъг и дебел колкото ръката на Чироко.

Тя си бе мислила, че притежава голям опит. През живота си беше виждала много голи мъже и минаваха години преди някой от тях да успее да я изненада с нещо ново. Харесваше мъжете и обичаше секса, но това тук я накара сериозно да обсъди въпроса дали да не стане монахиня. Беше потресена и тази нейна реакция я смути. Осъзна, че е същото чувство, което Габи бе изпитала преди време — повече се разстрои не от странните чуждоземни особености, а от изключителната прилика с човека.

Третото нещо, което трябваше да преосмисли, бе обстоятелството, че въпреки нейното познаване на езика, а сега вече и способността й да разпознава пола на Титанидите и да използва правилно личните местоимения, не можеше да разбере предназначението на задните органи, нито пък успя да намери необходимите знания в главата си.

Всъщност в съзнанието й се бяха отпечатали само речника на езика и граматическите правила, необходими за правилната композиция на изреченията. Беше достатъчно за да се справя със съществителните — трябваше само да помисли за предмета и вече знаеше думата. Боравенето с глаголите се оказа значително по-трудно. Обикновените действия, като бягане, скачане, плуване и дишане бяха достатъчно ясни, но глаголи за неща, които Титанидите извършваха, а хората не, определено създаваха трудности.

Системата от нейните знания обаче съвсем се разпадаше, когато трябваше да се опишат родствените връзки в семейството, правилата за поведение, обичаите и множество други неща, които при хората и Титанидите се различаваха съществено. Тези концепции й звучаха като безсмислени тонове в песните им. Понякога Чироко ги превеждаше на себе си или на Габи като комплексни словосъчетания с много тирета, като например „тя-която-ми-е-предна-орто-сестра-от-моята-заднамайка“ или „справедливо-чувство-на-ненавист-към-ангелите“. Всяка от тези фрази се изразяваше с една единствена дума в песните.

Най-накрая реши, че чуждоземното понятие в главата й си остава чуждоземно и тя не бе в състояние да го използва, докато не намери начин да получи съответните обяснения, допълвайки комплекта знания с които бе дарена.

Пристигането на свитата на Лечителя изясни още едно усложнение — това с имената. Имаше твърде много имена в една и съща ключова тоналност, с които нейната система за превод не можеше да се справи и да намери английски еквиваленти. Габи не можеше да ги пее и се наложи Чироко да измисли допълнителни имена.

Тъй като вече бе започнала с музикалната терминология, реши да продължи да се придържа към нея. Първата Титанида, която срещнаха, назова До Диез Кларнет, защото името й звучеше като типичните древни моряшки танци, изпълнявани на кларнет. Си Бемол стана Си Бемол Банджо, ягодовата блондинка беше Сол Минор Валс, петнистата — Си Тромпет, а синкавото същество сега се казваше Сол Фокстрот. най-после след дълго обмисляне кръсти жълто-оранжевата зебра Ре Минор Латерна.

Габи почти веднага започна при разговор да пропуска нотните знаци, но това не изненада Чироко, която постоянно, въпреки нежеланието си бе наричана Роки.

 

 

Линейката представляваше дълъг дървен фургон на четири гумени колела, задвижван от две Титаниди впрегнати отпред в хлабава сбруя. Гумите явно бяха пневматични и имаха фрикционни спирачки, които се управляваха от теглещите. Дървенията бе светложълта като току-що отрязан чам, гладко полирана и отделните части бяха съединени без гвоздеи.

Чироко и Габи поставиха Бил върху огромното легло в центъра на фургона и се качиха при него. Лечителят също се качи, зае своето място край леглото подгъвайки четирите крака под себе си и започна да му пее, като навлажняваше от време на време челото на ранения с мокро парцалче. Другите Титаниди вървяха покрай фургона с изключение на Кларнет и Банджо, които останаха отзад при стадото си. Имаха около двеста животни, големи колкото крави, четирикраки, с тънки гъвкави, около три метра дълги вратове. В края си безглавия врат завършваше с намръщена уста и малки ноктести израстъци прилични на щипци. Хранеха се като приближавах усти към земята и смучеха нещо подобно на мляко от гърбовете на едрите бели глисти, заровени из калта наоколо. Единственото око се разполагаше в основата на врата, така че даже когато бяха наведени към земята, можеха да наблюдават какво става над тях.

Габи разгледа по-подробно едно от животните и на лицето й се изписа възмущение — явно трудно можеше да приеме, че такова нещо въобще може да съществува.

— Гея си има своите добри и своите лоши дни — цитира тя един от афоризмите на Титанидите, който Чироко неотдавна й беше превела. — Това чудо сигурно го е измислила в края на деветдневен запой. Какво знаеш за тези радиопредаватели, Роки? Можем ли да ги разгледаме, как мислиш?

— Сега ще видя — каза тя, после запя към петнистия Тромпет, питайки дали ще могат да разгледат неговото говорещо съоръжение, но щом думата се появи в главата й спря втрещена.

— Те не ги правят? — промълви Чироко. — Отглеждат ги.

— Защо едва сега ми го казваш?

— Защото току-що го осъзнах. Потърпи малко, Габи. Думата буквално значи „семето на растението, което пренася песента“. Ето, разгледай го.

Предмета, който стърчеше, привързан към края на жезъла на Тромпет всъщност представляваше голямо продълговато жълто семе. Беше гладко на пипане и нямаше други особености освен една мека кафява пъпка.

— То чува с това — посочи Тромпет пъпката. — Не я докосвайте, защото ще оглушее. Вие пеете тука, то пее песента ви на своята майка и ако тя е доволна, запява песента така, че целият свят може да я чуе.

— Страхувам се, че не те разбирам напълно.

Тромпет посочи над рамото на Габи и изпя:

— Ей там виждам една майка, която все още има деца.

Препусна към неголям храсталак, растящ в близката падина. Край всеки храст от земята излизаше израстък, подобен на камбана. Тромпет хвана камбаната, измъкна я от почвата и заедно с корените я домъкна до фургона.

— Трябва да се пее на семето — обясни той, после свали от рамото си месинговия рог и изсвири кратка танцова мелодийка в пет четвърти такт. — Сега си наведете ушите… — млъкна смутено, но след секунда продължи. — Направете там, каквото вашата раса прави когато иска да чува по-добре.

След половин минута чуха звуците на рога, пискливи, сякаш излизаха от Едисоновия цилиндър, но напълно отчетливи. Тромпет изпя няколко тона, които веднага бяха повторени, последва кратка пауза и изведнъж двата мотива прозвучаха едновременно.

— Тя чува моята песен и я харесва. Видяхте ли? — изпя Тромпет и щастливо се усмихна.

— Прилича ми на концерт по желание на слушателите от някоя радиопрограма. Ами ако дискоджокера не иска да пусне точно тази песен?

Чироко преведе въпроса на Габи по най-добрия възможен начин.

— Трябват доста упражнения, за да се научиш да свириш приятно — напомни им Тромпет. — Но са много добросъвестни и полезни. Майката може да пее по-бързо, отколкото четирите крака да бягат.

Чироко започна да превежда, но Тромпет я прекъсна.

— Тия семена са много полезни и при построяването на очите, които виждат в тъмнината — изпя той. — С тях наблюдаваме в кладенеца на ветровете за да не ни изненадат Ангелите.

— Струва ми се, че описва нещо като радар — обади се Чироко.

— Ти май вярваш на всичко, което тия свръхобразовани понита ти кажат — подозрително я изгледа Габи.

— Ще ми кажеш ли тогава, как работят семената? Да не би да мислиш, че в тях няма електроника? Или предпочиташ телепатия?

— По-скоро бих повярвала в магии.

— Наречи го магия тогава. Но аз мисля, че в тия семена има кристали и схеми. Щом могат да отглеждат органичен радиопредавател, защо да не могат радар?

— Радио — може би. И то само защото го видях със собствените си очи, а не защото искам да имам нещо общо с него. Но радар — не!

 

 

Радарната инсталация на Титанидите се намираше под навеса в предната част на фургона. Изглеждаше като някаква абстрактна модернистична скулптура. Имаше различни по големина орехи и листа прикрепени към една делва, пълна с рохкава пръст. От долната част на съда излизаха дебели лиани. Лечителят обясни, че в почвата имало червей, който генерирал „субстанцията на силата“. На повърхността от радиосемената бе подредена мозайка. В областта около кафявата пъпка на всяко семе, заобикаляйки я, симетрично бяха монтирани фини дървени втулчици, в чиито дупки се свързваха тънките като игла ластари на някакво изключително дълго увивно растение. Виждаха се и много други необясними приспособления, но беше явно, че всичко е от растителен произход. Едно голямо плоско листо имаше способността да луминисцира, когато върху него паднеше сноп светлина излъчван от друго подобно листо.

— Лесно е да се разгадае — пропя весело Лечителят. — Тази точка от фалшив огън представлява Небесния гигант, който виждате ей там срещу Рея — пръстът на Титанидата посочи едно петно на растителния екран. — Вижте как умира… ето. И сега отново светва, само че по-ярко и малко по-нагоре.

Чироко започна да превежда, но Габи я прекъсна.

— Знам как работи радара — измърмори тя. — Цялото това противно устройство ме дразни.

— Сега не се нуждаем от него — увери ги Тромпет. — Още не е настъпил сезонът на ангелите. те идват от изток, когато Гея издиша въздух и ни причиняват страдание, докато тя не ги всмуче обратно в гърдите си.

Чироко се запита дали е разбрала правилно как се изрази Тромпет — „всмуче върху гърдите“ или „в гърдите“, но не можа да го дообмисли, защото Бил изстена и отвори очи.

— Здравей — поздрави го Лечителят. — Радвам се, че се завърна.

Бил понечи да стане, но когато размърда крака си изкрещя от болка.

Чироко застана между него и Лечителя. Той я видя и въздъхна облекчено.

— Много лош сън, Роки — проговори той.

— Вероятно не всичко е било сън — потърка челото си тя.

— А? О-о, ти имаш предвид кентаврите. не е това. Спомням си как този белият ми пя, докато ме люлееше.

— Как си сега?

— Много слаб. Кракът не ме боли толкова. това добър знак ли е или просто е станал безчувствен?

— Мисля, че състоянието ти се подобрява.

— А какво става с… ти знаеш… Гангрена? — избягна погледа й той.

— Не мисля. Изглежда много по-добре откакто Лечителят го обработи.

— Лечителят? Кентавърът?

— Нямахме друг избор — отговори Чироко и съмненията отново я завладяха. — Калвин още не е дошъл. Но аз наблюдавах внимателно — изглеждаше, че знае какво прави.

Помисли си, че пак е заспал, но не след дълго той отново отвори очи и направи усилие да се усмихне.

— Не бих искал да ми се налага да взема такова решение.

— Беше ужасно, бил. Тя каза, че умираш и аз й повярвах. В противен случай трябваше да чакаме докато дойде Калвин, при това не зная какво би могъл да направи той без лекарства, а тя обясни, че може да убие микробите, което имаше смисъл, защото…

Той докосна коляното й. Ръката му бе студена, но стабилна.

— Правилно си постъпила — очите му светнаха и той се засмя. — Погледни ме! След седмица ще мога да ходя.

 

 

Беше късен следобед, вечният, монотонен следобед и някой я тресеше по рамото. Тя отвори очи и бързо премигна няколко пъти, за да се разсъни.

— Приятелите ти пристигнаха — изпя Фокстрот.

— Небесния гигант, който видяхме в радара — добави Лечителят. — Били са в него през цялото време.

— Приятелите?

— Да, вашият лечител и още двама други.

— Двама? — скочи на крака Чироко. — Тези двамата… Единият ми е познат, а вторият дали прилича на нея или пък е мъж като моят приятел Бил?

— Твоите местоимения ме объркват — намръщи се Лечителят. — Честно казано, все още не знам, кой от вас е мъж и кой — жена. Как мога да знам, след като се криете зад тези парчета плат.

— Бил е мъж, а аз и Габи сме жени. Ще ти обясня по-късно, а сега ми кажи какъв е този който дойде на Небесния гигант?

— Гигантът не ми каза — повдигна рамене Титанидата. — И той е объркан като мен.

Свирчостоп започна да кръжи над кервана на Титанидите и даде знак да изчакат спускането на пътниците. След минута един парашут разцъфна и малка черна фигурка се залюшка под него. Нямаше съмнение, че е Калвин.

Докато той се спускаше надолу се появи още един и Чироко се напрегна за да разбере кой може да бъде, но така или иначе фигурата изглеждаше твърде голяма за човек. После се появи трети парашут, след него четвърти…

Във въздуха вече имаше дузина парашути, преди да успее да забележи Джен. Останалите най-вероятно бяха Титаниди.

— Хей, та това е Джен! — извика Габи, която стоеше заедно с Фокстрот и Тромпет малко по-встрани, докато Чироко бе останала във фургона. — Питам се, ако Април е…

— Ангели! Атакуващи Ангели! Строй се!

Гласът, който изкрещя това бе зловещ, изгубил мелодичността си и пълен с омраза. Чироко тъпо гледаше как Лечителят продължава да крещи заповеди, надвесен над радарния апарат. Лицето на Титанидата бе разкривено в гримаса и очевидно беше забравила за своя пациент.

— Но какво става? — започна Чироко, млъкна и се сниши бързо, защото Титанидата я прескочи и се приземи до фургона.

— Слизай бързо долу, двукрако! И се дръж настрана от това!

Погледна нагоре и видя, че небето е пълно с крила.

Спускаха се покрай бордовете на цепелина, леко подгънати за да се увеличи скоростта и атакуваха току-що скочилите Титаниди, които безпомощно висяха под парашутите. Бяха няколко дузини.

Чироко падна на пода, когато фургона рязко подскочи напред и се чу звука от разкъсващите се ремъци на сбруята. Едва се задържа, дращейки с ръце и крака да не изхвръкне през отворения заден капак, успя да се изправи на колене и то точно навреме, за да види как Габи скочи в движение и сграбчи с ръце страничната стена на фургона. Помогна й да се прехвърли бързо вътре и да се закрепи на крака.

— Какво по дяволите става? — отнякъде в ръката на Габи се появи бронзова сабя. Чироко не беше виждала подобно оръжие досега.

— Внимателно! — тялото на Бил подскочи нагоре и се претърколи на пода. Чироко се опита да го върне в леглото, но фургона продължаваше лудо да се мята във всички посоки, прелитайки с трясък над натрошените камънаци и скалните пукнатини.

— Спрете това нещо, по дяволите! — изрева Чироко, после го изпя, но беше безполезно. Двете впрегнати отпред Титаниди препускаха с всички сили към битката и нищо не бе в състояние да ги спре. По-едрата държеше сабя и я размахваше яростно над главата си, крещейки като демон.

Чироко плесна едната по задницата и едва не загуби скалпа си, когато сабята изсвистя над главата й. Сниши се към пода и погледна надолу към края на ремъците, които все още задържаха Титанидите към фургона.

— Габи, дай ми това нещо, бързо!

Сабята полетя към нея с дръжката напред и падна в краката й. С няколко резки удара разсече ремъците и освободи първо едната, после другата.

Титанидите въобще не забелязаха какво става, но сега, когато нищо не ги задържаше бързо дръпнаха напред и изчезнаха от погледа. Полуразрушеният фургон постепенно забави ход, блъсна се в един огромен валчест камък и спря.

— Какво беше това…

— Не знам. Всичко, което ми казаха бе да не се намесваме. Хайде, помогни ми да преместим Бил.

Беше буден. Не личеше да е ранен. Когато го повдигаха на одъра, погледът му си остана зареян в небето.

— Света Богородице! — каза той, достатъчно силно за да го чуят сред писъците на Титанидите. — Там горе ги убиват…

Чироко погледна нагоре точно в момента, в който едно от летящите създания отсече три върви от парашута на последната от спускащите се Титаниди, останала жива. Парашутът се сгърчи и с главозамайваща скорост Титанидата изчезна зад ниския хълм на изток.

— Ангели ли им казват? — учуди се Бил.

За Титанидите това бяха ангели на смъртта. С човешки тела и огромни криле — седем метра от единия до другия край, тия същества превърнаха мирното пространство над Хиперион в кланица. В небето вече не се виждаше нито един парашут.

Битката се пренесе зад хълма и се скри от погледа им. Титанидите пищяха пронизително, докато някъде отгоре, трябва да бяха Ангелите, се носеше зловещ вой.

— Зад теб — предупреди я Габи и Чироко се обърна светкавично.

Един ангел приближаваше безмълвно от изток. Летеше ниско и крилата му, абсолютно неподвижни, почти докосваха земята. Фигурката нарастваше с неимоверна бързина и скоро тя можа да различи сабята, стисната в лявата ръка. Лицето му бе застинало в кръвожадна гримаса, краищата на очите сълзяха и ясно се видя как мускулите на ръката му се нагърчиха на възли, когато издигна сабята над главата си…

Профуча над тях и удари леко няколко пъти с криле, за да се издигне над ниския хълм.

— Пропусна ме — изсъска Габи.

— Седни веднага! — заповяда Чироко. — Твърде голяма мишена си като стърчиш така. И да знаеш, че не те пропусна. Просто промени намерението си в последния момент. Видях как спря замаха.

— Защо се отказа? — Габи се сви до Чироко и продължи да оглежда хоризонта.

— Не знам. Най-вероятно, защото нямаш четири крака. Но следващият път може да не бъде толкова наблюдателен.

Скоро видяха втори ангел да прелита над тях под малко по-различен ъгъл. Изглеждаше така сякаш въздухът се разтваря пред него, краката му бяха събрани и ходилата оформяха нещо като опашна плоскост. Ръцете прилепваха плътно, прибрани към тялото, а крилата бяха точно толкова разтворени, колкото да управляват полета при тази висока скорост. Чироко никога не бе виждала толкова грациозни и икономични движения.

Откъм страната на хълма се появи още един и пикира със свистене към земята, набирайки скорост, почти целуна тревата и се изви рязко нагоре за да изчезне отвъд билото.

— Много са добри — прошепна Габи.

— Така е — съгласи се Чироко. — Не бих искала да се бия с тях във въздуха даже и да имам криле.

Внезапно леденостуден вятър задуха от изток, вдигайки облаци прах от сухата земя.

В далечината се чу тропот. Иззад хълма, заобикаляйки го от двете страни се появиха Титанидите и препуснаха към фургона, преследвани от ято Ангели. Чироко успя да разпознае някои от тях. Левият преден крак на Тромпет бе облян в кръв. Всички носеха дървени пики с месингови остриета на върха и бронзови саби.

Не надаваха викове и бяха престанали да пеят бойните си песни, но лудостта в очите им продължаваше да гори. Пара излизаше от ноздрите им и телата на тези, които нямаха окосмяване по кожата, блестяха. Прогърмяха покрай тях, намалиха скоростта и се завъртяха обратно за да посрещнат Ангелите.

— Ще използват фургона за прикритие — извика Габи. — Ще се окажем в средата на битката. Скачай бързо!

— А Бил? — изкрещя Чироко.

Погледът на Габи светкавично се кръстоса с нейния. За секунда изглеждаше така, сякаш иска да каже нещо, после изръмжа някаква неразбираема тирада и взе сабята от Чироко. Когато застана на края на фургона и погледна към приближаващите Ангели, изражението на лицето й издаваше повече ярост отколкото здрав разум. Още веднъж Чироко видя крехкия гръб на момичето, изправено между любовта си и приближаващата опасност.

Ангелите не й обърнаха никакво внимание.

Габи стоеше със сабя в ръка, готова да посрещне атаката, но те профучаха покрай фургона и връхлетяха върху Титанидите, които бяха заели позиция зад него.

Шумът прехвърли границите на човешките възприятия. Воят на ангелите се смеси с писъците на Титанидите и със свистенето на десетките гигантски криле, разкъсващи въздуха.

Чудовищно привидение изплува от облака прах, един кошмар, оцветен в кафяви и черни оттенъци. Крилете му се движеха в конвулсии, като призраци, които току-що се съживяват. Беше заслепен и мушкаше безцелно с копието и сабята на всички страни, в желанието си да се измъкне от бъркотията. Не изглеждаше по-голям от десетгодишно дете. Тъмна кръв бликаше от десния му хълбок.

Оказа се точно над тях, когато реши да се измъкне от бъркотията. Не изглеждаше по-голям от десетгодишно дете. Тъмна кръв бликаше от десния му хълбок.

Оказа се точно над тях, когато реши да се освободи от копието и го метна надолу. Месинговото острие премина през ръкава на робата на Габи и се заби в пода на фургона, трептейки като тетива. Когато Ангела ги подмина видяха, че от врата му стърчи дървена пика. Падна някъде в прахта отпред и Чироко не можа да види нищо повече.

Битката се измести далеч от тях така внезапно, както ги бе връхлетяла. Воят премина в по-висока октава и Ангелите започнаха да се издигат нагоре, смалявайки се, докато се превърнаха в малки призрачни очертания, пърхащи високо във въздуха, отдалечаващи се на изток.

Отпред се чу някаква суматоха — три Титаниди тъпчеха с крака тялото на падналия Ангел. Вече бе трудно да се каже дали то някога е изглеждало човешко. Чироко отвърна поглед от гледката, отвратена от кръвта и убийствената ярост, изписана по лицата на Титанидите.

— Какво ги накара да избягат? — попита Габи. — Още две минути и щяха да приключат с всички ни.

— Трябва да са видели нещо, което ние не можем да видим оттук — отговори, след като помисли малко Чироко.

В това време Бил се беше загледал на запад.

— Ето там — посочи с ръка той. — Някой идва.

Чироко видя познати фигури. Бяха Кларнет и Банджо пастирите, галопиращи бясно към тях.

— Можете ли да ми покажете нещо по-впечатляващо? — горчиво се засмя Габи. — Едното от тия хлапета е само на три години.

— Погледнете нататък — отново се обади Бил, сочейки в друга посока.

Над хълма преливаше пъстра вълна от Титаниди — една прашна, задъхана кавалерия.